О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. ЛОВЕЧ, 05.12.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на пети декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. №
514 по описа за 2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано
от Тервел Кънчев, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт
Нина Стоянова, срещу Разпореждане № 681 от 16.08.2018
г. на Районен съд – Луковит, постановено по ч.гр.д. № 536 по описа на съда за 2018 г., с което първоинстанционният
съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в частта относно претендирано вземане за
неустойка за неизпълнение на задължение по договор за потребителски заем, както
и относно претендираното вземане за разходи и такси
за извънсъдебно събиране.
Според
частния жалбоподател в заповедното производство съдът следва
единствено да извърши проверка на формалната редовност от външна страна и
наличието на задължителните реквизити на заявлението. Постановявайки частичен
отказ по отношение на претендираното вземане за
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, съдът незаконосъобразно е изследвал в
заповедното производство въпроси, които следва да са предмет на едно евентуално
исково такова. Сочи, че съдът неправилно е възприел, че посочената в
заявлението сума в размер на 20 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди,
че според уговореното между страните по договора процесната
неустойка не е такава за забава, а има санкционна функция – последната се дължи
за неизпълнение на задължение по договора – предоставяне на
обезпечение-поръчител или банкова гаранция. Счита, че съдът неправилно е приел,
че сумата в размер на 200 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране е в
противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като същата не представлява такси и
разноски за управление/обслужване на кредита, а разходи при неизпълнение на
договореното, подлежащи на възстановяване. В тази насока твърди, че в договора
за потребителски кредит процесната такса е уговорена
по ясен и недвусмилен начин и в съответствие със
законодателството към момента на сключването на договора.
Моли
обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество,
като уважи заявлението и издаде заповед за изпълнение за сумите, за които
районният съд е отхвърлил заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице
правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК). Разпореждането е съобщено
на заявителя на 12.09.2018 г., а жалбата е подадена на 12.09.2018 г./п.кл./, т.е. в срока по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Настоящата инстанция като
съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д. № 536/2018г. по описа на
Районен съд - Луковит и намира за установено следното:
Със заявление за издаване на
заповед за изпълние по чл. 410 от ГПК, по
което е образувано производството пред първоинстанционния
съд, заявителят „Агенция
за контрол на просрочените задължения“ ООД е претендирал, че К.Г.К. му
дължи следните суми: 100 лв., представляваща главница по договор за паричен
заем „Бяла карта“ с № 519573/17.10.2018 г., сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и К.К.; 8,77 лв. - договорна лихва за времето
от 20.10.2017 г. до 06.01.2018 г.; 20 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 06.11.2017 г. до 06.01.2018 г.; 200 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението; 6,22 лв. – законна лихва за
периода от 07.01 до 04.08.2018 г. и законна лихва от завеждане на заявлението
до изплащане на вземането.
С
Разпореждане № 681 от 16.08.2018 г., постановено по делото, съдът е отхвърлил
заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3460/14.08.2018
г. на „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ООД за следните суми: 20 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за
периода от 06.11.2017 г. до 06.01.2018 г. и 200 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението.
В мотивите
си районният съд е счел, че уговорената в договора неустойка е нищожна поради противоречие
с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и би довела единствено
до неоснователно обогатяване на кредитора. На следващо място проверяваната инстанция
е приела, че претенцията за разходи и такси за събиране на вземането противоречи
на закона, доколкото в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на потребителя
кредиторът има право единствено и само на лихва върху неплатената в срок сума,
като последната не може да надвишава законната лихва.
Настоящата съдебна инстанция
изцяло се солидаризира с мотивите на районния съд, поради което разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На
първо място изхождайки от твърденията в заявлението относно съдържанието на
уговорките за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, въззивната
инстанция приема, че същите са нищожни, поради противоречие със закона и
добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Непротиворечиво и утвърдено в съдебната
практика е разбирането, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена
извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна
и санкционна (т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСГТК) и в разрез с
принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В
случая уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение
чрез намиране на поръчител или банкова гаранция, излиза извън присъщата ѝ обезщетителна функция. Проявлението на тази функция е
компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението (пълното или неточно
изпълнение с оглед характеристиките време, количество и качеството) чрез
получаване на благото от неустойката. Вредите за кредитора от неизпълнението на
задълженията по договора за потребителски кредит се проявяват с неосигуряване
на следните дължими престации - за връщане на
предоставените в заем парични средства, за заплащане на възнаграждение за
тяхното ползване и реалните разходи по събирането. Уговорената между страните
неустойка в случая не обезпечава възстановяването на тези вреди от неизпълнение
на задълженията по договора, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, затова тя надхвърля обезщетителната ѝ функция. Неустойката в случая
е свързана единствено с неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчители или банкова гаранция. Предвид
акцесорния характер на това задължение,
неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици, а
единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване. Такъв механизъм,
обаче, е бил изначално несигурен, защото кредиторът е поел риск да отпусне
реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Налице
е противоречие с принципа на добросъвестността, защото уговорката за неустойка
е свързана с реално неизпълними задължения. Кредиторът разполага с достатъчно
много източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на
потребителя (чл. 16 от ЗПК), и ако оценката му е лоша, той може да откаже да
предостави кредит (чл. 18 от ЗПК), вместо да сключи договора за потребителски
кредит.
На
следващо място проверяващата инстанция, счита, че районният съд правилно е
приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали
вземанията обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/. В чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава
на на кредитополучателя-потребител кредиторът има
право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Видно от посоченото в заявлението в договора е било уговорено, че при настъпване
на предсрочна изискуемост се начислява „такса“ за просрочие,
чиято цел е да обезпечи разходите по събирането от страна на банката на
просрочените вземания. Не става ясно дали тази сума е във фиксиран размер или е
изчисляема, тъй като в заявлението е първоначално е посочено, че за всеки ден просрочие се начислява такса в размер на 2,50 лв., а
впоследствие е добавено, че се дължи и такса в размер на 120 лв. На база
изложеното следва да се приеме, че уговорката „такса за разходи за извънсъдебно
събиране на задължението“ противоречи на ограничителната норма на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, което налага и отхвърлянето на заявлението в тази му част поради
противоречие със закона.
С
оглед изводите за нищожност на уговорките за неустойка за неизпълнение поради
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) и за противоречие на закона на
предвидената в договора клауза за „такса за разходи за извънсъдебно събиране на
задължението“ съдът намира, че за произтичащите от тях вземания следва да се
откаже издаване на заповед за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Съдът в
заповедното производство е длъжен и без възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника-потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното
със заявлението вземане не произтича от нищожна клауза и ако такава клауза бъде
констатирана, той следва да отхвърли заявлението. В този случай заявителят има
възможност да претендира вземането си чрез осъдителен иск в общото исково
производство, гарантиращо състезателност и равнопоставеност
на страните. Ето защо позоваването на нищожността на клаузите от договора в
заповедното производство от първоинстанционния съд е
законосъобразно. При тази преценка заповедният съд правилно и в съответствие с
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е отказал издаване на заповед за изпълнение за
вземането за неустойка и за такси и разноски за извънсъдебно събиране на
вземането. В този смисъл обжалваното разпореждане е правилно и следва да се
потвърди.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 681 от 16.08.2018 г. на Районен съд – Луковит,
постановено по ч.гр.д. № 536 по описа на съда за 2018 г.,
с което първоинстанционният съд е отхвърлил заявление
от „Агенция за контрол на
просрочени вземания“ ЕООД против К.Г.К.
в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата 20 лв., представляваща неустойка
за изпълнение на договорно задължение за периода от 06.11.2017 г. до 06.01.2018
г. и 200 лв., представляващи разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………………..
ЧЛЕНОВЕ:
1………………………….
2………………………….