Решение по дело №613/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба на" Елит Роуд" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен, [улица], вх. 4, ет.1, ап. 70 , представлявано от управителя С. М. С., подадена чрез пълномощник-. - адв. Т. С. Я., срещу решение № 6/06.01.2023г. , постановено по АНД № 308/2022 г. на Районен съд – Девня .

Релевират се оплаквания за допуснато нарушение на закона , за съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 , 2 и 3 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се немотивираност на атакувания съдебен акт . Съдебното следствие е проведено формално, не са били уважени доказателствени искания на жалбоподателя. Делото е разгледано в нарушение на принципите по чл. 13 и 14 НПК. Касаторът счита за погрешна правната теза на ДРС за възможно издаване на електронни фишове за извършени административни нарушения по чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ . Наложената санкция е несправедлива с оглед нейния фиксиран размер, тъй като правилото на чл. 179 , ал. 3б от ЗДвП противоречи на разпоредбата на чл. 9а от Директива 62/1999 г., която задава целите на системата от наказания - ефективност, съразмерност и възпиране. Отправеното искане към касационния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от проц. представител, който поддържа касационната жалба .Представя се списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба – Агенция "Пътна инфраструктура" / АПИ/ , не се представлява в съдебно заседание по даване ход на устните състезания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на подадената касационна жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в производството пред предходната съдебна инстанция , подадена е при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото на жалба, а разгледана по същество, тя е основателна.

Предмет на проверка за обоснованост и законосъобразност пред ДРС е електронен фиш , издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ , с който е наложена имуществена санкция от 2 500лв. на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 05.10.2021г. , 20.50 ч. в землище но гр. Девня е заснето от контролно устройство №10071 движение на товарен автомобил -влекач и ремарке с рег. № [рег. номер] с допустима маса 17 990 кт, с общо 5 оси , категория евро 3, , собственост на "Елит Роуд" ЕООД по път 1-2, км 399 само с частично платена пътна мрежа . Установено е частична заплащане на дължимата пътна такса , тъй като е подадена тол декларация за ППС с категория 2 оси вместо за 5 оси. Съставеният ЕФ е бил надлежно връчен.

За да потвърди обжалвания ЕФ, решаващият съд е преценил няма допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса. Решаващият съд е счел, че не съществуват пречки за процесното нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП към датата на неговото извършване да се издава електронен фиш предвид чл. 167а, ал.4 и чл. 189ж, ал.7 от ЗдвП . Даденото в процесния фиш описание на нарушението е в достатъчна степен пълно , точно и ясно ,включително и за място на неговото извършване. Дори и собственик на ППС да е сключил договор с ЮЛ , което да посредничи при електронното събиране на пътни такси, законодателят не освобождава от отговорност собственика на превозното средство. Описаното в ЕФ ППС не се състои само от влекач, а и от ремарке , коте означава дължима пътна такса за ППС от общо 5 оси , а не само от 2 , за каквото е заплатил такса нарушителят.

Касационната инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо , но неправилно. При неговото постановяване е допуснато нарушение на закона , но не и съществени процесуални нарушения.

Противно на твърдяното в жалбата мотивите на обжалваното съдебно решение съдържат информация за установените юридически факти . Изведените от РС-Девня правни изводи относно законосъобразността на издадения ЕФ се базират на тяхното съотнасяне към относима правна уредба. Процесуалната активност на решаващия съд е способствала за изясняване обективната истина по конкретния казус , като правилно са събрани само тези допустими доказателства ,които дава нужното сведение за съществуване на фактите , които са елементи от обективна страна на адм. нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП.

Основателно е оплакването на касатора за неправилна преценка на районния съд относно възможност по издаване на ЕФ за нарушения по чл. 179 , ал. 3б от ЗдвП към датата на извършване на процесното такова.

Според настоящата редакция на чл. 189ж. , приета с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., при нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

През 2021 г. тази правна норма е била с различна редакция : „ При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“.

Приложената от наказващия орган административнонаказателна разпоредба - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е съществувала към датата на извършване на нарушението, тъй като е приета от Народното събрание със ЗИДЗДвП , обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., но същата не фигурира в съдържанието на предходната редакция на чл. 189ж от същия нормативен акт.

Тази правна норма / чл. 189ж/ е от процесуалнонправно естество , тъй като дава регламентация на реда по установяване на адм. нарушения и по налагане на наказания ,. Следователно това правило е част от процедура по ангажиране на административно наказателната отговорност на правните субекти , а съгласно чл. 46, ал.3 ЗНА при ангажиране на юридическа отговорност / наказателна, административна , дисциплинарна/ е недопустимо разширително тълкуване т.е. разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл . В случая според точния смисъл на чл. 189ж от ЗДвП , в неговата редакция към датата на извършване на нарушението, редът за неговото установяване е чрез съставяне на АУАН и впоследствие НП , а не чрез издаване на ЕФ . Действащата редакция на чл. 189ж от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателя , няма обратно действие . Подходът на касатора в конкретното административнонаказателно производство сочи на извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила , което е самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ .

На следващо място , на касационния жалбоподател е било повдигнато административнонаказателно обвинение за движение на негово ППС по платена пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса.

Правната регулация на данъците за превозните средства, таксите за изминат участък и таксите за ползване на инфраструктура, налагани на превозните средства се съдържа в Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Транспонирайки тази директива , българският законодател е приел е Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние , а съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата.

Съгласно член 9а от Директивата държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Директивата е акт , който обвързва по отношение постигането на даден резултат от държавите- членки , до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат / чл. 288 от ДФЕС/ .

Конкретната административнонаказателна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП свидетелства за желание на българския законодател по постигане на зададените от цитирания общностен акт цели. Новелата на санкционната разпоредба гласи, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

Следователно съблюдаването на ефективност , съразмерност и възпиращ ефект според националния законодател се постигат с фиксиран размер на санкцията т.е. без предвиден минимален и максимален размер на същата , но според решение на СЕС по дело С-61/23г. член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Според същото решение по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.39).

Съдът на Европейския съюз е последователен в това си разбиране видно от неговите съдебни актове . С Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. В т. 50 на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep той е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Така правна теза е потвърдена и в Решение на СЕС от 4 октомври 2018г. по дело Dooel Uvoz, С-384/17, EU:C:2018:810. В точка 61 от това решение е посочено , че от постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016г., Pоpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т.45).

Следователно въвеждането на ниво българска правна система на наказания с фиксиран размер противоречи на изискването за съразмерност по чл. 9а от Директивата и при подобно противоречие българският съд не следва да приложи националната правна норма. В контекста на изложеното решаващият съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на издадения ЕФ.

При този изход на делото допустимото искане на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 63д, ал.3 ЗАНН. Представеният техен списък включва заплатен в брой адв. хонорар от 500 лв. за процесуално представителство пред ДРС , заплатено в брой адв. възнаграждение от 600 лв. за проц. представителство пред Адм. съд-Варна, заплатен в брой адв. хонорар за проц. представителство пред ВАС по повод частна жалба от касационния ответник срещу определение за спиране на делото. т.е общо 1500 лв. При липса на направено от ответника по касация възражение за прекомерност съдът следва да уважи изцяло искането за присъждане на разноски.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 6/06.01.2023г. на Районен съд гр. Девня , постановено по АНД № 308/2022г., като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, с който на " Елит Роуд" ЕООД с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция [рег. номер]. на основание чл. 179, ал.3б от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Елит Роуд “ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1500 /хиляда и петстотин / лева , представляваща съдебно-деловодни разноски .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.