Определение по адм. дело №605/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Молекула Юг“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат В. А., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-1275-000054 от 05.03.2025 г., издадена от началник-група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Велико Търново, С. П. полиция Велико Търново, с която на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от шест месеца, считано от дата на изземване на 2 бр. регистрационни табели с рег.№ [рег. номер] и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), Част ІІ.

Освен доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Същото е основано на това, че с процесната заповед са иззети регистрационните табели на товарен автомобил Ф. Д. с рег.№ [рег. номер] и СРМПС, Част ІІ, поради което жалбоподателят не може да осъществява дейността, която носи доходи на свързаните с дружеството лица.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК, а съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Налице е допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя допустимостта на настоящото искане за спиране на предварителното изпълнение - да не се предвижда забрана за съдебен контрол. Такава забрана в ЗДвП не се съдържа. Условие за допустимост на искането е и наличие на оспорване срещу законосъобразността на административния акт, по отношение на който специален закон допуска предварително изпълнение. Това условие също е налице, доколкото с жалбата срещу заповед № 25-1275-000054 от 05.03.2025 г., е направено процесното искане.

С оглед на горното искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо за разглеждане.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на текста на изречение първо от нормата на чл. 166, ал. 2 АПК предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. От друга страна е налице и следващо изискване в изр. 2-ро на разпоредбата, което допуска да се спре изпълнението, ако са налице нови обстоятелства, които обаче следва да докажат причинена на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването му, са ирелевантни за основателността на искането.

В настоящия случай със жалбата не е посочен размер и не са представени доказателства за евентуалните вреди, които дружеството-жалбоподател би претърпяло от изземването на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила, с оглед извършване от съда на преценка на тяхната значителност и/или непоправимост. Само невъзможността за ползване на автомобила в релевантния период не може да обоснове настъпване непременно на значителни и/или труднопоправими вреди.

На следващо място, искането е за спиране на акт по отношение на допуснато за него предварително изпълнение по силата на закон - ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния. Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно вредите, които ще търпи жалбоподателя са преценени като непротивопоставими на обществения интерес, който подлежи на защита. Съобразно константната съдебна практика, засягането на лични интереси, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК.

Отделно от това жалбоподателят не сочи нови обстоятелства, които да обосноват спирането на предварителното изпълнение на заповедта. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси на адресата на мярката. В случая обаче, дори и да се приеме, че на дружеството-жалбоподател ще се причини вреда от изземването на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила, то същата не е обоснована нито като значителна, нито като трудно поправима, нито като противопоставима на обществения интерес за спазване правилата за движение по пътищата.

„Молекула Юг“ ЕООД освен посочени аргументи относно незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт заявява само, че предварителното изпълнение на заповедта му ще му пречи да осъществява дейността, която носи доходи, т. е. ще му бъдат причинени вреди и финансови загуби, но не ангажира надлежни доказателства на техните размери.

Друг аргумент за неоснователност на така мотивираното искане е и фактът, че хипотетичните бъдещи вреди, ако атакуваната заповед бъде отменена, подлежат на репарация по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради това не могат да бъдат третирани като основание за спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.

При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Предвид изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд Бургас, VІІ състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Молекула Юг“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1275-000054 от 05.03.2025 г., издадена от началник-група към ОДМВР Велико Търново, С. П. полиция Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.