Решение по дело №691/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ДЕЛИ БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], [адрес], представлявано от управителя Д. С., подадена чрез пълномощника му адв.Л. Д., срещу Решение №11 от 06.01.2025 г., постановено по АНД №398/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната се твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно. Намират се необосновани изложените в него аргументи, че двата закупени при проверката артикула не са от един и същи вид, с което не са изпълнени изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/2006 г., като се твърди, че съображенията на съдебния състав не били правни, а изцяло субективни такива. Решението било постановено в противоречие с материалния закон, тъй като установената по делото фактическа обстановка не доказвала нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. От процесния фискален бон било видно, че той съдържал всички законоизискуеми реквизити, включително наименованието на стоката, а именно „железария“. Приемайки противното, първоинстанционният съд постановил незаконосъобразен акт, при липса на извършено нарушение от страна на дружеството жалбоподател. Съдът не бил съобразил допълнителното уточнение в цитираната норма от Наредбата, че наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата, а това било така, защото при контролната покупка били закупени 1 бр. макетен нож и 1 бр. шестограми. Излагат се твърдения относно общоприетите значения на „макетен нож“ и на „шестограм“ като ръчни инструменти, и се твърди, че наименованието „железария“ безспорно индивидуализирало закупената стока. Твърди се, че самият нормативен акт допускал при множество продавани артикули и артикули от еднороден, сходен вид, същите да не бъдат обозначавани със самостоятелно наименование, а с общо такова, което да идентифицира стоката като вид. Решението било необосновано и поради противоречие на възприетите от съда констатации със събраните по делото доказателства, в частност приетата техническа спецификация на регистрираното в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство, видно от която било, че максималният брой артикули, които позволявало да бъдат въведени в устройството е 2500 броя. Стоковият асортимент на жалбоподателя надхвърлял значително по брой този максимален брой програмируеми артикули. Тези обстоятелства били изцяло игнорирани от съда, който не подложил на оценка дали е обективно възможно да бъде удовлетворено желанието на наказващия орган във фискалните бележки от ФУ да фигурира конкретен артикул.

Развиват се и съображения, че в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд приел, че не е налице маловажност на извършеното нарушение, ако такова е налице. От особено значение в конкретния случай било обстоятелството, че в издаваните от дружеството фискални касови бонове били налични групи стоки, които вярно и точно отразявали и позволявали определянето на вида на стоките, респективно тяхната индивидуализация, както и всички останали нормативно установени реквизити. Освен това нарушението било извършено за първи път и не водело до неотчитане на приходи.

Претендира се обжалваното Решение да бъде отменено, като се отмени Наказателното постановление.

Ответникът, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, ангажира писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, в който развива съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С проверяваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №780027-F757104/22.07.2024 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на Национална агенция за приходите, с което на „ДЕЛИ БГ“ ООД, със седалище [населено място], за нарушение разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. – на основание чл.185, ал.2, предложение второ, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

За да постанови решението в този смисъл, районният съд е приел за установено, че на 13.02.2024 г. в 14:00 часа, от служители на АНО, включително свид.П., е била извършена проверка в търговски обект, магазин „F-58“ намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ДЕЛИ БГ“ ООД, при която от проверяващите преди легитимацията им е била извършена контролна покупка на 1 бр. макетни ножове и 1 бр. комплект шестограми, на обща стойност 8,20 лв., заплатени в брой, за което е издаден фискален касов бон с №0091628/13.02.2024 г. от регистрираното и монтирано в обекта ФУ – „марка Datecs DP“, индивидуализирано с ИН на ФУ и ИН на ФП. Приел е, че издадената фискална бележка не съдържа задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като не е възможно определянето на точния вид на закупените стоки – на фискалния бон е отразен 2 бр. артикул, обозначен „железария“. Съдът е приел за неоснователно възражението на санкционираното дружество за липса на извършено нарушение на посочената разпоредба от Наредбата, като е изложил съображения, че шестограм и макетен нож няма как да се отнесат към един и същи вид стоки, само защото са направени от желязо, тъй като имали различно предназначение. Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че правилно контролните органи са съставили АУАН за допуснатото нарушение, в който е дадена правилна правна квалификация на нарушението, чието извършване е преценил за безспорно доказано. Изложил е съображения, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че правилно имуществената санкция на дружеството е наложена на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, в размер под средния, определен в нормата, доколкото нарушението установявало една търговска практика, която не следвало да се толерира, и следвало да се отчете като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство това, че маниера на поведение на търговеца показвал явна липса на осъзнаване на задължението си да съобразява отчитането си с нормативната уредба.

Касационната инстанция приема, че правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Обосновано същият е преценил, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на административно-наказателната процедура. Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, текстовото описание на визираното в тях административно нарушение кореспондира с приложената санкционна норма и безспорно санкционираното дружество е имало възможност да разбере какво точно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено.

Настоящият съдебен състав не възприема правните изводи, изложени в проверяваното решение, за безспорното извършване на санкционираното административно нарушение.

Установява се от доказателствата по делото, че на датата, посочена в АУАН и НП, в стопанисвания от дружеството касатор търговски обект е извършена покупка, платена в брой, за която е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, в която като код на продадените стоки е вписано #01, железария 2.00 Б, железария 6.20 Б, обща сума 8.20, в брой 8.20, 2 артикула.

Разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно ал.4 на чл.118 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят изброените в 9 точки условия и изисквания към фискалните устройства, включително (т.4) издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат

Такава наредба, съгласно §11 от ПЗР на същата, е Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в приложимата редакция (ДВ бр.110 от 2021 г., в сила от 24.12.2021 г.).

Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр.106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

В чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължително изброените в 17 точки реквизити, включително посочените в т.7 „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност“.

В процесния случай при проверката на изведения от ФУ Фискален бон се установява, че в него не се съдържат отделните наименования на двата закупени артикула, посочени от актосъставителя като 1 бр. макетни ножове и 1 бр. комплект шестограми, но е описан вида на съответните стоки, а именно „железария“, което не следва да се приема, че представлява нарушение на установения ред и начин на издаване на данъчния документ. Обстоятелството, че в изведения Фискален бон е записано „железария“, вместо конкретното наименование на маркираната стока, не представлява нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от цитираната наредба, тъй като стоката е достатъчно обозначена. Налице са в процесния случай изискуемите от Наредбата реквизити относно маркираните стоки във фискалното устройство на търговеца, поради което последният не е допуснал соченото от административния орган нарушение. Освен това следва да се отчете, че търговецът е отразил всяка стока поотделно със съответната стойност и е отчел извършените продажби, като приходите са отразени.

От представените в производството пред въззивния съд Справка продажби/доставки по стоки, обхващаща периода 01.01.-11.02.2024 г., е видно, че от санкционираното дружество е регистрирана доставка на стока „железария“ в посочено количество, стойност и стойност на ДДС, но няма доставени като отделни артикули „макетни ножове“ и „шестограми“. В тази връзка изложените от въззивния съд съображения, че шестограм и макетен нож нямало как да се отнесат към един и същи вид стоки, са необосновани. Те не почиват на конкретни доказателства относно предназначението на артикулите, за които самият районен съд приема, че са направени от желязо, нито са съобразени с големия брой и разнообразието на предлаганите в търговския обект артикули.

Като е потвърдил наказателното постановление, при недоказано извършване на административното нарушение, въззивният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона, представляващо основание за неговата отмяна.

При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени, платими от ответника, своевременно поисканите и действително направени разноски за разглеждане на делото пред първата инстанция – заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева, договорено с Договор за правна помощ и съдействие от 14.10.2024 г.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ, вр. чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №11 от 06.01.2025 г., постановено по АНД №398/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград, вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №780027-F757104/22.07.2024 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ДЕЛИ БГ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], [адрес], разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.