Присъда по дело №1784/2017 на Районен съд - Сливен

  М О Т И В И към Присъда № 104/2018 г. по НЧХД № 1784/2017 г. на СлРС, изготвени на 03.08.18г.

 

Тъжителката Ц.М.К. е повдигнала обвинение срещу К.С.К. за извършено от него  престъпление  по чл. 129 ал. 2 вр. чл. 161 от НК.

С тъжбата са Ц.К. е предявила граждански иск за причинените й неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и разноските по делото за адвокатска защита и държавна такса.

В с.з. тъжителката лично и чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата    Конституирана като гр. ищец поддържа гражданския иск. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да уважи изцяло гражданската претенция, като му присъди направените по делото разноски.

Разпитан в с.з. подсъдимия не се признава за виновен. Дава обяснения по предявеното му обвинение. Упълномощения от него защитник моли съда да отхвърли тъжбата, като признае подсъдимия за не виновен, ведно с произтичащите от това последици – отхвърляне  на претендираното обезщетение и заплащане от страна на частния тъжител на разноските по делото.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 Тъжителката Ц.М.К. и подсъдимия К.С.К. имат сключен  граждански брак и живеят съвместно в семейното им жилище повече от 40 години. Често предизвиквал неочаквани и непредизвикани от страна на тъжителката скандали, при които я тормозел психически, а понякога и нанасял и физически тормоз. В повечето случай на тези събития присъствуала св. М.К.С.-тяхна дъщеря ,която при опитите  да помогне на майка си и да я предпази от ударите на баща й, също била удряна и малтретирана. Често съседи и близки помагали на двете жени да не бъдат сериозно наранени от пиянското поведение на К.. В някои от скандалите се намесвали и органите на реда, които неколкократно са съставяли „Протокол за предупреждение" на подсъдимия К..

 Към настоящият  К.С.К. е пенсионер, но работи на трудов договор в завод „Динамо", в гр.Сливен.

 На 23.10.2017г., понеделник, той бил в дома си, в гр.Сливен, където били поканени на вечеря дъщеря му М. С. , св. Т. – нейн приятел и дъщеря й св. М.Г. ,която била малолетна/ 13 годишна/

Около 21.00 часа, подсъдимия К.С.К., след като бил употребил алкохол и бил повлиян от него започнал да става агресивен като нападал с думи тъжителката. Неочаквано за всички, в един момент той станал от масата и се отправил към К. , която в този момент била на мивката в стаята и миела чиниите от вечерята. Приближил се от дясната и страна и когато тя се обърнала с лице към него той и нанесъл удар с юмрук в областта на горната челюст . В резултат на удара два от предните зъби на тъжителката паднали в ръката й.В този момент се намесил св. Т. като дръпнал подсъдимия настрани от пострадалата. Между временно  св. С. подала сигнал на телефон 112 като в същото време и въпреки намесата на св. Т. подсъдимият се опитвал да удари и нея. Тогава Т. го извел от стаята в коридора, където подсъдимият продължил да се дърпа, залитнал, паднал върху една от вратите в жилището и я съборил.

Междувременно от банята излязла св. Г. , която чула силния шум и викове и уплашена и разплакана побягнала към дома на съседи за да се обади на другата дъщеря на подсъдимия-св.В. И.

Първи на инцидента пристигнали служителите на реда – св. К. и св. С. и Ч. , след които пристигнала и св. Иванова със съпруга си св.И. / който останал пред входа за да я чака  и не влязал в жилището/.

 

 

След намесата на органите на реда и съставяне на протокол по ЗМВР ,пострадалата К. ***, където в 22.25 часа била приета от д-р А. Г. Тъжителката се оплакала от продължаващи болки в областта на горната челюст

На следващият ден, 24.10.2017г.била прегледана повторно от съдебен лекар д-р Т.Ч., Управител на СМДЛ "Медексперт д-р Тома Чаушев"ЕООД, гр. Сливен,за което й било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 556/24.10.2017г. В същото специалистът по съдебна медицина установил, че:

- Травматичните увреди са получени вследствие действието на твърди тъпи и тьпо-ръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както е съобщила пострадалата;

- Установените увреждания на горните три леви зъби, от първи до трети, са причи­нили на пострадалата К. „ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО".

В заключението на съдебния лекар е посочено, че  „Освидетелстваната следва да бъде прегледана от стоматолог да се изработи подходяща протезна конструкция на мястото на увредените зъби,''

Видно от назначената по делото съдебно медицинската експертиза в резултат на нанесения удар на пострадалата е причинена средна телесна повреда изразяваща се в увреждане и избиване на три горни зъба .Зъб 21 е разклатен в резултата на удара до степен налагаща изваждането му.Зъб 22 –/горен ляв страничен резец/изкуствен е избит заедно с коронката на мостоносителя 23 зъб. От същото  заключение е видно ,че в резултат на удара е фрактуриран и зъб 23 в областта на шийката с избита коронка на мостовото тяло като това е довело до затруднение при дъвченето и говоренето .

 Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

  Съдът кредитира показанията на св. М.К.С., Д. И. Т., Ц.К., Д. Т. Ш.,  Х.С., В.Ч., М. Г. и К.П. като  вътрешно безпротиворечиви и  взаимно  допълващи се .  Първите двама свидетели са очевидци на случилото се и пресъздават инцидента напълно идентично .Останалите свидетели също допълват показанията  им като въз основа на тях ,съдът прие гореописания механизъм на извършване на деянието за доказан и изгради извода си  за личностните отношения между подсъдимия и пострадалата.

Съдът  кредитира и показанията на св. И. и св. И. , които също допълват фактическата обстановка . Действително св. И. твърди,че при пристигането и в жилището майка и е била спокойна и без следи от нанесен удар освен двете коронки , които е държала в ръцете си. Тези и показания обаче са напълно съответни на времето , в което тя се е появила като съдът отчита ,че преди нея на инцидента са пристигнали служителите на реда и вече е било установено спокойствие .

Съдът дава вяра и на показанията на св.П. – лекуващ лекар на пострадалата , който е категоричен ,че състоянието на зъбите на пострадалата преди инцидента е било добро .Той е извършил преглед след случилото се и е констатирал липсата на две коронки , като уточнява ,че в резултат на удара те са паднали защото са се счупили пънчетата , представляващи част от зъбите на които са били изградени тези коронки. Същият свидетел не може категорично за заяви дали зъб 21 се е разклатил в резултат на удара , но е категоричен ,че след инцидента се е наложило да го умъртви и извади.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали  ,включително заключението на назначената по делото съдебно –медицинска експертиза като  относими към предмета на делото и неоспорени от страните .

   Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието си  подсъдимият К.С.К. е осъществил от субективна и обективна състава на престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 161 ал.1 от НК, тъй като на 23.10.2017 г. в гр. Сливен, около 21:00 ч., в семейното жилище, находящо се в гр. Сливен, ж.к. „…..” …, вх. …., ап……, причинил на пострадалата Ц.М.К., ЕГН **********,*** – негова съпруга /към момента на извършване на деянието/ средна телесна повреда, изразяващи се в избиване на три горни зъба /зъб № 21, № 22 и № 23/, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

Безспорно е установен механизма на деянието и авторството на същото. Налице са  всички изискуеми от закона елементи от обективната и субективна страна на престъплението по  чл.  129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 161 ал.1 от НК.

От обективна страна е налице пострадало физическо лице ,чието увреждане е  вследствие действието на твърд тъп предмет, какъвто добре отговаря да е  човешката  ръка свита в юмрук.

Това действие е довело до нараняване на пострадалата ,което от своя страна осъществява медико- биологичния признак  „затрудняване на дъвченето и говореното, поради което деянието на подсъдимият , съдът  квалифицира като умишлено нанесена  “средна” телесна повреда по смисъла на чл. 129 , ал. 2  от  НК. В конкретния казус подсъдимия и тъжителката са имали сключен граждански брак/ прекратен в хода на настоящото производство/,поради което съдът счита ,че извършеното престъпление е такова по чл. 129,ал.2 в вр.ал. 1 в вр. чл. 161 , ал. 1 от НК .

От субективна страна подсъдимия е действал умишлено ,тъй като  е съзнавал  характера на извършваните от него действия както и последиците от тях , а всички останали обстоятелства свързани с механизма на извършеното деяние   налагат извода ,че  подсъдимия е целял тия му действия да причинят на пострадалата болки и страдания засягайки телесната й неприкосновеност.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните му последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира  в слабите  морално- волеви задръжки на подсъдимия , влошените междуличностни отношения между него и пострадалата както и употребата на алкохол непосредствено преди деянието    .

Като  смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление и доброто процесуално поведение .

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства .

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на  подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и счете, че същото следва да се наложи при условията на чл. 54 от НК, а именно - наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години. 

Така определеното наказание, съдът счита за максимално справедливо и за отговарящо на степента на обществена опасност на подсъдимия и извършените от него деяния.

 

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК    за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените  на тъжителката неимуществени вреди  от извършеното престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 161 ал.1 от НК ,изразяващо се умишлено нанесена средна телесна повреда,изразяваща се в избиване и пореда на три горни зъба /зъб № 21, № 22 и № 23/, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че следва да ангажира деликатната отговорност на подсъдимия   за причинените от неправомерните му действия по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 161 ал.1 от НК  неимуществени вреди на гражданския ищец в настоящото дело.

Съдът намира предявеният от тъжителката против подсъдимия граждански иск за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди   за доказан по основание, поради доказаност на деликатното правоотношение, макар и предявен в завишен размер.

В хода на съдебното следствие безспорно бе установено ,че подсъдимия,с действията си на посочената дата е нанесъл на тъжителката средна телесна повреда , т.е. налице е причинно-следствената връзка между деянието и неговия противоправен резултат.

По делото се установи ,че  в резултат на телесните травми, унижението и обидите, болките и страданията, тъжителката К. изпаднала в тежка и продължителна психическа, емоционална криза. Тя загубила спокойствието и съня си,тъй като  се опасявала от последващите действия по подсъдимия , с когото продължили да обитават семейното им жилище .

Пострадалата К. работела ,поради което    физическите наранявания и видими външни следи от побоя наложили да ползува  отпуск по болест и за   продължителен период от време била в  невъзможност да изпълнява служебните си задължения

Съдът счита,че с оглед установената към момента на деянието минимална и средна работна заплата за страната,както и с оглед характера на причинените неимуществени вреди  обезщетение в размер на 5000 лв. е напълно справедливо и съответства както на деянието,така и на причинения от него противоправен резултат.

В станалата му част до пълния размер на претендираното обезщетение - 15 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като несъответствува на действително причинените и претърпени от  тъжителя неимуществени вреди.

Върху присъдения размер на обезщетението подсъдимия следва да заплати на гражданския ищец и законната лихва от датата на увреждането – 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева за адвокатска защита и сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение на вещото лице.

Съобразно правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева и сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща разноски за вещо лице, всичко в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: