№ 492
гр. Ловеч, 30.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254300600359 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
С протоколно определение от 10.07.2025 г. постановено по НОХД №
186/2025 г. Луковитският районен съд на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК
във вр. с чл.343, ал.5 от НК след одобрено споразумение между М. Ц. Й., ЕГН
********** и Районна прокуратура - гр. Ловеч, ТО - Луковит, е отнел в полза
на държавата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рама №
................ рег.№ ОВ........., негова собственост, който е послужил за извършване
на престъплението.
Недоволен от така постановения съдебен акт останал М. Ц. Й., поради
което чрез процесуалния си представител - адв. Р. М. от ЛАК, го обжалва в
предвидения от закона срок по реда на въззивното производство. Счита, че
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, въз основа на която на подсъдимия е
отнет лекия автомобил, послужил за извършване на престъплението нарушава
правото на Европейския съюз, както и на принципите на пропорционалност,
справедливост и равенство на гражданите пред закона.
Твърди, че във връзка с горното е отправено преюдициално запитване от
PC - Велики Преслав, доколкото е налице съмнение при приложение на
1
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК и задължителното отнемане на
автомобили от пияни или дрогирани шофьори може да нарушава правото на
ЕС, включително принципа за пропорционалност от Хартата на основните
права на ЕС. Сочи, че основните проблеми, които отчита съда и които са
свързани с преюдициалното запитване са нарушението на принципа на
пропорционалност на наказанието и на правото на собственост.
В заключение моли да бъде отменено обжалваното определение като
неправилно и незаконосъобразно, като с оглед преюдициалното запитване,
чиито въпроси са относими по настоящия казус моли производството по
делото да бъде спряно на основание чл.25, ал.1, т.4 от НПК.
В съдебно заседание въззивникът М. Ц. Й., редовно призован не се явява.
Не се явява и упълномощения му защитник – адв. Р. М. от ЛАК.
Последният е депозирал становище, в което заявява, че поддържа жалбата като
счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в негово и
на доверителя му отсъствие с оглед редовното призоваване на страните.
Твърди, че поради служебна ангажираност не може да вземе лично участие по
настоящето дело, като няма да сочи нови доказателства.
Счита, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, въз основа на която на
обвиняемия е отнет лекия автомобил, послужил за извършване на
престъплението нарушава правото на Европейския съюз, както и на
принципите на пропорционалност, справедливост и равенство на гражданите
пред закона. Твърди, че във връзка с горното е отправено преюдициално
запитване от PC - Велики Преслав, доколкото е налице съмнение при
приложение на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК и задължителното
отнемане на автомобили от пияни или дрогирани шофьори може да нарушава
правото на ЕС, включително принципа за пропорционалност от Хартата на
основните права на ЕС. Основните проблеми, които отчита съда и които са
свързани с преюдициалното запитване са нарушението на принципа на
пропорционалност на наказанието и на правото на собственост.
Изтъква, че преюдициалните въпроси, отправени към СЕС са:
1.Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията
на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или
Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година
2
относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в
случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол
и/или наркотични вещества?
2.При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява
ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно
дефиницията на чл.3, ал.3 от Директива 2024/1260/ ЕС?
3.При евентуален положителен отговор на втория въпрос, при
отнемането на моторното превозно средство, приложим ли е принцип[ът] на
пропорционалността, съобразно чл. 49 и чл. 52 от ХОПЕС?
4.Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да
се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК на Република България, даваща възможност да бъде
отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за
извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност,
ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на
лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице
да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това
производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие.
Твърди, че по преюдициалното запитване на PC- Велики Преслав в Съда
на Европейския съюз (СЕС) е образувано Дело С-655/24 г. . Сочи, че съгласно
чл.25, ал.1, т.4 от НПК наказателното производство се спира, когато съдът
отправи преюдициално запитване до СЕС, а съгласно чл. 488, ал. 1 НПК - с
отправяне на запитването съдът спира производството по делото. Макар при
тълкуване на нормите да остава впечатление, че единствено съдът, който е
отправил преюдициалното запитване е компетентен да спре производството и
то само по това конкретно дело, по което е направено запитването,
настоящият състав счита, че с оглед принципът на равностойността и другите
национални съдилища, пред които има висящи аналогични правни спорове,
разполагат с призната от закона възможност за спиране на производствата,
при които решението на СЕС по преюдициалното запитване засяга и техните
казуси, като в този смисъл е и Решение № 23/14.02.2018 г. по К.Д. № 13/2018
г. на II н.о. на ВКС за да не се стигне до постановяване на решение въз основа
на закон, който може да бъде обявен за противоречащ с правото на ЕС и
основния закон.
3
С оглед на отправеното преюдициалното запитване и образуваното дело
пред СЕС, чиито въпроси са относими по настоящия казус, моли
производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл.25, ал.1,т.
4 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч
счита, че жалбата е неоснователна, с оглед което обжалваното определение се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в жалбата,
допълнителното становище, становището на представителя на Окръжна
прокуратура - Ловеч и приложените към делото писмени доказателства,
приема за установено следното:
НОХД № 186/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Луковит е образувано
въз основа на внесено споразумение постигнато от Районна прокуратура - гр.
Ловеч, ТО - Луковит между същата прокуратура, адвокат Р. М. от ЛАК и
въззивникът М. Ц. Й.. Видно от същото, последният е признат за виновен в
това, че на 05.10.2024 г. около 21 : 35 ч. в гр. Луковит, област Ловеч по ул.
„Възраждане“ с посока на движение към гр.Плевен, управлявал моторно
превозно средство - собственият си лек автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с peг. № ОВ ........., след употреба на наркотично вещество
хексахидроканабинол, установено по надлежния ред съгласно Наредба
№1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
и/или установяване на наркотични вещества или техните аналози /Загл. изм. –
ДВ, бр.81 от 2018г./, с токсикохимичен анализ на проби от кръв и урина -
Експертиза № 25/ ТКХ-374/25г. на НИК, поради което и на основание чл.343
б, ал.3 от НК, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК, му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 /три/ години. На основание
чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил предвиденото в закона кумулативно
наказание „глоба“. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК съдът е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 9 месеца и 5 дни, считано от фактическото отнемане на СУМПС –
05.10.2024 година.
Непосредствено след него съдът се е произнесъл и по отношение на
4
отнемането на МПС по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НК, а именно - отнел е в
полза на държавата на основание чл. 343б, ал. 5 НК, лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рама № ................ рег.№ ОВ........., собственост
на М. Ц. Й., ЕГН **********, послужил за извършване на престъплението.
Същото е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случаите на ал.1 - ал.4
на цитирания текст, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за
извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е
собственик, следва да присъди равностойността му.
Безспорно М. Ц. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК, за което му е било наложено и съответното наказание,
посочено по-горе.
От приложената на л.30 справка от досъдебното производство, издадена
от ОД на МВР - гр.Ловеч е видно, че Й. е собственик на процесния лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рама № ................ рег.№
ОВ.......... Безспорно същият е послужил за извършване на престъплението.
Според Решение на Конституционния съд на Република България №
8/17.07.2025 г., разпоредбите на чл.343, ал.5 и чл.343б, ал.5 от НК не са
противоконституционни, от което следва, че възраженията на защитата в
тази връзка се явяват неоснователни.
Ноторно известно на този състав на ЛОС е, че до Съда на Европейския
съюз (СЕС) е отправено преюдициално запитване от съдия Милена Хазарян от
Районен съд - гр. Велики Преслав, касаещо разпоредбата на чл.343б, ал.5 от
НК, като към настоящия момент няма произнасяне от тази институция. Тъй
като спиране на делото при условията на чл.25, ал.1, т.4 от НПК е в
компетентността единствено на съда, който е отправил преюдициалното
запитване, като конкретният случай не е такъв, въззивната инстанция остави
без уважение искането на защитата за спиране на съдебното производство по
настоящото дело при визираната хипотеза.
При горните съображения въззивната инстанция приема за
неоснователни възраженията направени с жалбата и с допълнителното
становище.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция приема, че атакуваното
5
Протоколно определение от 10.07.2025 г. постановено по НОХД № 186/2025 г.
от Луковитският районен съд, с което на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК
във вр. с чл.343, ал.5 от НК след одобрено споразумение между М. Ц. Й., ЕГН
********** и Районна прокуратура - гр. Ловеч, ТО - Луковит, е отнел в полза
на държавата лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рама №
................ рег.№ ОВ........., негова собственост, който е послужил за извършване
на престъплението, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 10.07.2025 г.
постановено по НОХД № 186/2025 г. от Луковитският районен съд, с което на
основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК във вр. с чл.343, ал.5 от НК след одобрено
споразумение между М. Ц. Й., ЕГН ********** и Районна прокуратура - гр.
Ловеч, ТО - Луковит, е отнел в полза на държавата лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рама № ................ рег.№ ОВ........., негова
собственост, който е послужил за извършване на престъплението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6