№ 218
гр. ЛЕВСКИ, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20244410100988 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявена е искова молба от „****“ ЕООД, гр.София срещу Н. Н. Н. от
гр.Левски, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ГПК,
вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница в
размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 19.58 лв. за периода от 07.11.2019 г до 21.12.2019 г.; законна лихва
за забава върху главницата в размер на 95.90 лв. за период от 21.12.2019 г. до
02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №788/2024г. по описа на РС Левски.
Ищецът „****“ ЕООД твърди, че на 07.11.2019 година между Н. Н. Н. и
„***“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит №***, по силата на
който ответникът Н. Н. получил сумата от 400,00 лева, срещу което се
съгласил да върне 1 брой вноска в размер на 419,58 лв. в срок до 21.12.2019г.
Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 48.63 %.
1
Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен по електронен
път по силата на ЗПФУР. Договорът бил сключен при общи условия на
дружеството кредитодател „***“ ООД.
Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за кредит.
В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
21.07.2022г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „****“
ЕООД, като вземането било индивидуализирано в Приложение №1 към
договора за цесия.
Твърди уведомлението за извършената цесия да е връчено чрез
пълномощник на цедента, на 24.08.2022г. на посочения от длъжника настоящ
адрес, както и със СМС на посочен от него телефонен номер. Сочи, че в чл.33,
ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
установено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани,
съобщения или други документи, които ще се считат за получени от
Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на
официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването
на договора за кредит.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Н. Н. Н., че същият дължи на „****” ЕООД, следните
вземания: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 19.58 лв. за периода от 07.11.2019 г до 21.12.2019
г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 95.90 лв. за период от
21.12.2019 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №788/2024г. по описа на РС Левски.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника чрез назначения му особен представител адв.Й.М. - ПлАК, който в
2
законоустановения срок е депозирал писмен отговор.
Навежда довод за недопустимост на исковете поради липса на
процесуална легитимация на ищеца.
Позовава се на липсата на доказателства за осъществена цесия и по-
конкретно, че именно вземането на ответника е предмет на цесията. Сочи
липса на доказателства, че длъжникът е уведомен от кредитора за прехвърляне
на вземането на друг кредитор. Излага аргументи, че не може да се приеме, че
длъжникът е уведомен за цесията с връчване на исковата молба, тъй като
липсват данни представляващият ищеца юрисконсулт да е упълномощен от
„***“ООД да уведомява длъжници за извършена цесия. Сочи и липса на
доказателства за упълномощаване и на дружеството „****” ЕООД от
„***“ООД за това правно действие. Твърди, че в делото има представено
пълномощно, с което *** ООД упълномощава „****“ ЕООД да уведомява
длъжниците за осъществена цесия на 21.07.2021г., а не за цесия от 21.07.2022г.,
за каквато е представен договор. Навежда довод, че волеизявлението на „***“
ООД в чл.4.3 от договора за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022г. не може да бъде прието като пълномощно. Твърди, че в
процесния договор не фигурират данни, че задължението на длъжника е
включено в посочената цесия, за да бъде сигурен кредитополучателят, че
именно „****“ ЕООД е новият му кредитор и че е процесуално легитимно да
води исково производство относно сумите по Договор за паричен заем
Кредирект №***, сключен със „***“ ООД.
Оспорва иска като неоснователен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за
главница, договорна лихва и лихва за забава.
Навежда довод за недействителност на договора за потребителски кредит
на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Излага аргументи за заобикаляне императивната разпоредба на чл.19
ЗПК чрез уговорената такса за експресно разглеждане, която значително
оскъпява кредита и не е включена в ГПР, а по своето естество представлява
възнаграждение на кредитора. Сочи, че разход, който не е включен при
изчисляване на ГПР, нарушава чл.19 ЗПК, води до невъзможност
потребителят да разбере как е формиран ГПР, което води до липса на
посочване на ГПР в договора.
Излага съображения, че дори да бъде установено получаване от
3
ответника на паричната сума, предмет на заема, поради недействителността
на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК ответникът дължи само чистата
стойност на кредита. Навежда довод, че това е вземане на първоначалния
кредитор, което възниква на друго, извъндоговорно основание, поради което
не може да се приеме, че е прехвърлено със сключения договор за цесия.
Сочи, че ищецът не твърди и не са представени доказателства за това да му е
прехвърлено вземането за чистата стойност на кредита, поради което искът
следва да се отхвърли в неговата цялост, вкл. за чистата стойност на кредита,
както и за законната лихва от датата на подаване на заявлението, която
представлява законна последица от уважаване на исковата претенция по
чл.422 от ГПК, какъвто не е процесния случай.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Представено е писмено
становище чрез ю.к.Д.П. с доводи относно валидно сключване на договора и
усвояване на заемната сума.
Ответникът се представлява от назначения особен представител адв.Й.
М., който поддържа доводите в отговора на исковата молба. Излага аргументи
за неоснователност на иска поради това, че по делото не е доказано валидно
сключен договор за цесия и валидно съгласие за прехвърляне вземането на
длъжника. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява се от договор за паричен заем Кредирект №*** -
индивидуални условия на договора и Лог файл за паричен заем №***, че на
07.11.2019г. между „***“ООД, като заемодател и ответника Н. Н. Н., като
заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника
е предоставена в заем парична сума в размер на 400,00 лева, която следва да
бъде върната на заемодателя чрез 1 брой вноска в размер на 419,58 лв. в срок
до 21.12.2019г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40.05 %, годишен процент на разходите в размер на 48.65 %. В параметрите на
заема е включена такса за експресно разглеждане в размер на 205,42 лв., като е
посочено, че дължимата вноска, заедно с таксата за експресно разглеждане е в
размер на 625,00 лева.
Установява се, че договорът е сключен от разстояние, при спазване
4
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Видно от лог файл, заемателят е запознат
по ел. път с Общи условия на заемодателя и е приел същите, предоставен е
Стандартен европейски формуляр. Договорът е сключен чрез средство за
комуникация от разстояние, посредством създадена от кредитодателя
електронна форма, като е спазена процедура по кандидатстване и одобрение,
подробно разписана в Общите условия. Съгласно чл.20, ал.1 ОУ договорът се
счита сключен и влиза в сила от деня на изпращането му от заемодателя на
заемателя. Приложение намират нормите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, в съответствие с които писмената
форма на договора е спазена и не е необходимо подписване на електронния
документ, чрез електронен подпис или последващо подписване на хартиен
носител.
Видно от представения лог файл заемополучателят е избрал услуга за
бързо разглеждане. Съгласно чл.31 от ОУ, заемателят може да избере
допълнителна незадължителна услуга - експресно разглеждане на искането за
заем. При избор на такава заемодателят се задължава да разгледа подаденото
искане приоритетно, като обяви своето становище в срок до един час, считано
от подаване на всяко конкретно искане, освен при наличие на пречки от
обективен характер. При избор на услугата за експресно разглеждане
заемателят дължи на заемодателя такса.
Установява се от представения лог файл и разписка за извършено
плащане №2000000194866596 от 07.11.2019г., че паричната сума, предмет на
заема, е изплатена на ответника чрез Изипей.
Установява се, че между ищеца „****“ЕООД и „***“ООД, е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., по силата на
който „***“ООД, като цедент е прехвърлило на „****“ЕООД като цесионер
парични вземания, произтичащи от просрочени и неплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между цедента и физически лица, които
вземания са индивидуализирани в Приложение №1 към договора за цесия.
С клаузата на чл.4.3. от договора за прехвърляне на вземания цедентът
упълномощава изрично цесионера да изпраща от негово име писмени
уведомления за сключената цесия до длъжниците, съгласно чл.99 ЗЗД, като
при уведомяване на длъжниците цедентът ще разпише и писмено
пълномощно - приложение 3, с което изрично упълномощава цесионера с
5
посочените права и в което потвърждава настъпилото прехвърляне.
Установява се, че до ответника Н. Н. Н. е съставено уведомление за
цесия от „****“ЕООД, с което го уведомява, че по силата на сключения със
„***“ООД договор за цесия от 21.07.2022г., са прехвърлени вземанията на
„***“ООД към длъжника, произтичащи от Договор за кредит №*** от
07.11.2019г. Уведомлението за извършена цесия е получено от длъжника чрез
назначения му особен представител адв.Й.М. със съобщението по чл.131 ГПК
на 12.05.2025г.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в посочения в договора за заем ГПР с размер от
48.65 % не е включена таксата за експресно разглеждане от 205,42 лв. При
включване на таксата за експресно разглеждане вещото лице е изчислило ГПР
в размер на 18677,21%. Към 07.11.2019г. - датата на сключване на договора,
законната лихва е 10,00%, като съотношението на ГПР спрямо законната
лихва към тази дата е 1867,72 - т.е. толкова пъти ГПР надвишава законната
лихва.
Вещото лице е установило, че по процесния договор за паричен заем
кредирект №*** от 07.11.2019г. не са постъпвали плащания към „***“ООД.
До датата на изготвяне на експертизата не са установено плащания по
договора за кредит и при ищеца цесионер „****“ ЕООД.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №788/2024г. по описа на Районен
съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №417/14.10.2024г. с която е
разпоредено длъжникът Н. Н. Н. да заплати на ищеца в настоящото
производство „****“ ЕООД сумата от 400 лева - главница, ведно със законна
лихва от 26.08.2024г. до изплащане на вземането, 19,58 лв. - договорна лихва и
95,90 лв. - мораторна лихва, по Договор за кредит №*** от 07.11.2019г.,
сключен между „***“ООД и Н. Н. Н., които вземания са прехвърлени в полза
на „****“ ЕООД. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
чрез залепване на съобщение по чл.47, ал.1 ГПК.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно вземанията,
предмет на настоящия иск, е връчена на длъжника при условията чл.47, ал.5
6
ГПК, предвид на което за заявителя е налице правен интерес от предявяване
на иск съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Исковата молба е подадена в указания от
съда едномесечен срок.
Неоснователен е наведеният от особения представител на ответника
довод за недопустимост на иска поради липса на доказателства за
осъществена цесия и за процесуално правна легитимация на ищеца.
Фактическият състав на извършена цесия, по която ищецът е цесионер,
обуславя материалната му легитимация по предявения иск, а не процесуалната
такава. Предвид на това, доказването на такава е въпрос по същество, относим
към основателността на иска, а не към процесуалната легитимация на ищеца и
допустимостта на предявения иск.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Установено е, че между „***“ООД и Н. Н. Н. е сключен по ел. път
Договор за потребителски кредит №***, по силата на който на ответника е
предоставена в заем парична сума в размер на 400,00 лева, усвоена чрез
изплащане на каса на EasyPay.
Основателни са наведените от особения представител на ответника
доводи за нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл.22
ЗПК, вр. чл.11, т.10 ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-
12 ЗПК договорът за кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
В разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е предвидено, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№1 към закона начин.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК, е налице не само, когато в него изобщо не е посочен
ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
7
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в
договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания
между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация
за действителния размер на приложимия ГПР.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как
е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В процесния случай в договора кредиторът е посочил ГПР като
абсолютна стойност, без обаче да са посочени разходите по кредита, които е
взел предвид при изчисление на посочения в договора %.
На следващо място, посоченият в договора ГПР не съответства на
действително прилагания между страните, тъй като в него като разход не е
включена начислената от кредитора такса за експресно разглеждане.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредита, включително
застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита.
Съдът намира, че на критериите, заложени в §1, т.1 от ДР на ЗПК
отговаря таксата за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на
171,31 лв.
На първо място, таксата представлява разход, пряко свързан с
договора за потребителски кредит, доколкото не касае такса/разход за
допълнителна услуга, а касае разход във връзка с услуга, пряко свързана с
8
усвояването и управлението на кредита - приоритетно, по-бързо разглеждане
на искането за отпускане на потребителския кредит и сключването на
договора в кратък срок. Уговорената „такса за експресно разглеждане“ се
явява допълнителен разход за изпълнението на присъща на кредитодателя
дейност по разглеждане на документите за отпускане на кредит, подадени от
потенциален клиент, макар и в по-кратък срок, и води до скрито оскъпяване
на кредита.
На следващо място, таксата за експресно разглеждане на искането за
кредит представлява и разход, който изначално е известен на кредитора и е
сигурно, че потребителят ще заплати. Макар съгласно чл.31 от общите
условия услугата експресно разглеждане да е незадължителна, по избор на
потребителя и договорът да би могъл да се сключи без нея, видно от
индивидуалните условия по договора, към момента на сключването му на
кредитора е била известна избраната от потребителя допълнителна услуга,
разходът, който потребителят следва да заплати за нея, като изначално в
параметрите на договора е посочена таксата за експресно разглеждане в
размер на 205,42 лв., както и размерът на вноската с включена такса за
експресно разглеждане към нея - 625 лв. Така уговорената такса на практика
представлява скрито кумулирано допълнително възнаграждение за кредитора
извън посочената възнаградителна лихва, с което се нарушава и разпоредбата
на чл.10а от ЗПК забраняваща начисляването на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит
и сключването на договора в кратък срок представляват дейности, пряко
свързано с отпускането на кредита.
От изложеното следва, че таксата за експресно разглеждане
представлява разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и като
такъв е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите съгласно
чл.19, ал.1 ЗПК и посочена в договора като такъв.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се установява, че таксата за експресно разглеждане не е
включена в ГПР, като при включването й ГПР се изчислява на 18677,21%.
Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като посоченият в
договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните, както и нарушаване на императивно установения максимален
9
размер на ГПР в чл.19, ал.4 ЗПК.
Нарушението на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, води до недействителност на
целия договор за кредит съгласно нормата на чл.22 от ЗПК.
На основание чл.23 от ЗПК, когато договор за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид
посоченото, дължима от ответника Н. Н. Н. по процесния договор за кредит е
само главницата в размер на 400 лв., представляваща чистата стойност на
кредита. Съгласно заключението на вещото лице по договора за паричен заем
не са извършвани плащания, предвид на което ответникът дължи сумата за
главница в пълния й размер от 400 лв.
По отношение на посоченото вземане не е изтекла визираната в закона
погасителна давност, каквото възражение е направено от ответната страна.
Приложима по отношение на задължението за главница по договор за
банков кредит е общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. В процесния случай
падежът на задължението за връщане на предоставената в заем сума е
21.12.2019г., като приложимата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД
изтича на 21.12.2024г. Давността за вземането не е била изтекла, била е
прекъсната и е спряла да тече с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - на 26.08.2024г. Съгласно разпоредбата
на чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята за предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК, т.е. законодателят е приравнил
последиците от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение с
тези на предявяване на иск за вземането. Поради изложеното, процесното
вземане за главница по договора за кредит не е погасено по давност.
Ищецът„****“ЕООД се легитимира като кредитор на вземането срещу
ответника на основание цесия, извършена между дружеството ищец и
кредитодателя „***“ООД. Установено по делото е, че между „****“ЕООД и
„***“ООД, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022г., по силата на който „***“ООД, като цедент е прехвърлило на
„****“ЕООД като цесионер парични вземания, произтичащи от просрочени и
неплатени договори за кредит на физически лица, включително вземането
10
срещу ответника, като в изпълнение клаузите на договора за цесия
документите, от които произтича вземането, са предадени на цесионера /на
които се основава предявената с исковата молба претенция/.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Няма спор в практиката, че по силата на принципа на
свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор
(цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. По делото
не са събрани доказателства изготвеното уведомление до длъжника от
цедента, чрез цесионера като пълномощник, съгласно изрична клауза от
договора за прехвърляне на вземания, да е връчено на длъжника-ответник по
делото. Уведомлението за извършената цесия е връчено на назначения на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника адв.Й.М., със
съобщението по чл.131 ГПК, след фингирано връчване на книжата по делото
на ответника чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК.
Макар уведомлението за цесията да не е връчено лично на длъжника, а да
е налице фингирано връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47
ГПК и връчване на назначения особен представител с оглед неустановяване на
ответника, съдебната практика по чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД приема, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора
за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента
към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се
отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер.
Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на
плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. Такова твърдение в процесния случай не е налице, а съгласно
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
ответникът не е извършвал никакви плащания по договора за кредит.
11
Предвид изложеното, дали връчването на уведомление за извършената
цесия на особения представител на длъжника в хода на образуваното съдебно
производство поражда валидно действие спрямо последния е ирелевантно,
доколкото неуведомяването на ответника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД не води до
липса на фактическия състав на цесията и до липса на материална
легитимация на ищеца.
С оглед на изложеното ищцовото дружество „****“ ЕООД се явява
титуляр на претендираното с исковата молба вземане за главница по договора
за потребителски кредит, прехвърлено с цесия.
Клаузата на §5, т.5.4. от договора за цесия не води до извод, че
цесионерът не е носител на вземането за главница, предвид нищожността за
договора за заем. С оглед изричната разпоредба на чл.23 ЗПК вземането за
главница по договор за потребителски кредит - отпуснатата в заем сума, е
дължимо от потребителя кредитополучател дори и при обявяване
недействителността на целия договор. Предвид посоченото това вземане не
представлява нищожно и недължимо такова, по смисъла на §5, т.5.4., б.“а“ от
договора за цесия, както и не е дължимо на друго извъндоговорно основание,
поради които обстоятелства да е изключено от обхвата на вземанията,
прехвърлени в полза на цесионера. Аргументи в подкрепа на изложените
доводи се съдържат в Решение №50056 от 29.05.2023г. по т.д.№2024 по описа
на ВКС за 2022г., в което е прието, че
при установена от съда недействителност на договор за потребителски
кредит, по предявен от кредитора осъдителен иск на договорно основание за
заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да
установи на основание чл.23 ЗПК дължимата сума по приетия за
недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо
вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на
извъндоговорно основание по чл.55 ЗЗД.
От изложеното следва извод, че по отношение на ищеца съществува
валидно възникнало вземане спрямо ответника за заплащане на сумата в
размер на 400 лева, представляваща неплатена главница по договора за
потребителски кредит. За посочената сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, искът се явява основателен и
следва да бъде уважен. Исковата претенция следва да бъде отхвърлена в
12
частта му относно вземанията за договорна възнаградителна лихва в размер на
19,58 лв. за период от 07.11.2019г. до 21.12.2019г. и законна лихва за забава
върху главницата в размер на 95,90 лв. за период от 21.12.2019г. до
02.08.2024г. - като неоснователна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в исковото и
заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска, както
следва: разноски в исковото производство в общ размер на 659,58 лв. за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен
представител и депозит за вещо лице; разноски в заповедното производство в
общ размер на 58,20 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК в
отношенията между страните, че Н. Н. Н., ЕГН:**********, с адрес: ***,
дължи на „***” ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: ***,
сумата в размер на 400 лева – главница по Договор за паричен заем Кредирект
№*** от 07.11.2019г. сключен между Н. Н. Н. и „***“ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2024г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №417/14.10.2024г. по ч.гр.д. №788/2024г. по
описа на Районен съд - Левски, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му относно
вземанията за договорна възнаградителна лихва в размер на 19,58 лв. за
период от 07.11.2019г. до 21.12.2019г. и законна лихва за забава върху
главницата в размер на 95,90 лв. за период от 21.12.2019г. до 02.08.2024г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Н. Н., ЕГН:**********, с
адрес: ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на
управление: ***, разноски в исковото производство в общ размер на 659,58
лв. и разноски в заповедното производство в общ размер на 58,20 лв. -
съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
14