РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. Плевен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102488 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ ЕАД /с предишно наименование
„***“ ЕАД/ *** против Е. Б. Й. от гр. П.. В молбата се твърди, че ответницата
е била абонат на ищцовото дружество- доставчик на мобилни услуги със
сключени договори както следва:
-По договор за мобилни услуги от дата *** год. абонатът е предпочел
мобилен номер *** с абонаментна програма *** със срок на действие 24
месеца до 15. 12. 2018 год. Твърди се, че съгласно последно сключено към
него допълнително споразумение от дата *** год. абонатът е предпочел нов
абонамент- *** със срок на действие 24 месеца до 27. 12. 2020 год. Твърди се,
че абонатът е сключил и договор за лизинг от дата *** год. към договора за
мобилни услуги, по силата на който му е било предоставено за ползване
мобилно устройство *** за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 1, 59 лв., съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на
23- месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 1,
59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл. 1 ал. 2 от
договора за лизинг/. Твърди се, че видно от раздел 2 т. 1 от договора е, че
общата лизингова цена с избрания абонамент, на която устройството е
предоставено е в размер на 38, 16 лв., докато стандартната такава е 549, 90
лв., т. е. направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 511, 74
лв.
1
-По договор за мобилни услуги от дата *** год. абонатът е предпочел
мобилен номер *** с абонаментна програма *** със срок на действие 24
месеца до 29. 03. 2020 год. Твърди се, че абонатът е сключил и договор за
лизинг от дата *** год. към договора за мобилни услуги, по силата на който
му е предоставено за ползване мобилно устройство *** за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 17, 99 лева,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото на абоната след изтичане на 23- месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 17, 99 лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ /чл. 1 ал. 2 от договора за лизинг/. Твърди се, че видно
от т. 7 от договора е, че общата лизингова цена с избрания абонамент, на
която устройството е предоставено е в размер на 431, 76 лв., докато
стандартната такава е 539, 90 лв., т. е. направената на абоната отстъпка
възлиза на сума в размер на 108, 14 лв. Твърди се, че съгласно последно
сключено към него допълнително споразумение от дата ***. *** год.
абонатът е предпочел нов абонамент- *** със срок на действие 24 месеца до
27. 12. 2020 год. Твърди се, че въз основа на посочения договор ответницата е
ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.
Твърди се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“ Твърди се,
че длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „***“ ЕАД
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
общ размер на 195, 17 лв. с краен срок за плащане 20. 02. 2020 год. Твърди се,
че неизпълнението на ответницата да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 195,17 лв. в качеството й на абонат на „***“
ЕАД, е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от
процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ
на мобилния оператор, „***“ ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответницата за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура
№*** от дата *** год. с краен срок за плащане 20. 02. 2020 год. Твърди се, че
след издаването на крайната фактура абонатът е заплатил дължимата сума за
месечни абонаментни такси, поради което същата не се претендира в
производството. Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „***“ ЕАД сумите за
месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както са
фактурирани. Твърди се, че при наличието на неплатени месечни задължения
на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл. 31 а от Общите условия.
Твърди се, че след изтичането на срока за плащане, указан във всяка от
издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата
сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания,
впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът
неколкокоратно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна
фактура. Твърди се, че при нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията
от страна на оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за
което абонатът е бил уведомен с поредно смс-известяване като е предоставен
2
пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми. Твърди се, че след
като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат
платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този
срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му /чл. 84 изр. първо от ЗЗД/. Твърди се, че
съгласно чл. 49 от Общите Условия, „***“ има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Твърди се, че съгласно чл. 75 от Общите условия при
неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, „***“ има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Твърди се, че нито законът, нито договорените между
страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани закъснелия
длъжник да изпълни задължението си. Твърди се, че при това положение за
мобилня оператор е възникнало потестативното право едностранно да
прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да
волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид
неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент. Твърди
се, че датата на деактивация на процесните абонаменти е 27. 12. 2019 год.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се, че така абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият
не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва:
-*** за мобилен номер *** до 27. 12. 2020 год., съгласно
допълнителното споразумение от дата *** год.;
-*** мобилен номер *** до 27. 12. 2020 год., съгласно допълнителното
споразумение от дата *** год.
Твърди се, че неизпълнението на ответницата е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от договорите, като начисли
в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Твърди се, че предвид влизане в сила на постигната
спогодба между „***“ ЕАД и Комисия за защита на потребителите относно
начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в
размер на 400, 22 лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление,
уговорен в т. 11 от договорите.
Твърди се, че претендираната неустойка в размер на 400, 22 лв.
представяваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната
програма за всеки ползван номер. Съгласно т.11 от договорите, в случай на
прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина
или инициатива на потребителя или по нарушение на задълженията му по
договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да
заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване
(1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не
3
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
взети без ДДС, (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на
месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на
договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор
или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят
дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора. Твърди се, че е видно, че
уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на
потребителите и с уговореното в постигнатата спогодба.
Твърди се, че неустойката в размер на 400, 22 лв. се формира, както
следва:
-326, 28 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата *** год. за мобилен номер ***, от които:
-112, 47 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, взети без ДДС и
-213, 81 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство ***, c отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от
допълнителното споразумение от дата *** год.;
-73, 94 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата ***. *** год. за мобилен номер ***, от които:
-62, 46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
взети без ДДС и
-11,48 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство ***, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора от
дата *** год.
Твърди се, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12 ал. 2 от
Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставените на абоната мобилно устройство - *** и *** са
обявени за предсрочно изискуеми. Твърди се, че съгласно чл.3 (2) от договора
за лизинг, сключен към абонамента за мобилния номер „Месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „*** “ ЕАД. Твърди се, че при сключване
на процесните договори е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 5-то число от месеца и така, падежът на лизинговите вноски е
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Твърди се, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното
прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
4
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от месеца на издаване на крайната фактура- месец юни 2020
г. до края на уговорения погасителен план по всеки договор, както следва:
-За мобилно устройство марка *** се дължи цената в размер на 35, 98
лв., представляваща 1 бр. незаплатени лизингова вноска в размер на 17, 99
лв., дължима за периода от месец февруари 2020 год. до месец февруари 2020
год., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 17, 99 лв. по чл. 1 ал. 2 от договора;
-За мобилно устройство марка *** се дължи цената в размер на 17, 49
лв., представляваща 10 бр. незаплатени лизингови вноски в размер на 15, 90
лв., дължими за периода от месец февруари 2020 год. до месец ноември 2020
год., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 1, 59 лв. по чл. 1 ал. 2 от договора.
Твърди се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа
на мобилния оператор „***“ ЕАД ответницата се е съгласила и е приела
Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Твърди се, че съгласно чл. 49 от Общите
Условия, „***“ има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Твърди се, че
според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „***“ цени
по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на „***“ /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на ответника. При неспазване на което и да е задължение по част XIII
от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, *** има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор е потребителя или да откаже сключване
на нов договор е него“. Твърди се, че съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия
на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него.
По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги. Твърди се, че в чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на „***“, а съгласно чл. 23, б) месеченния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. Твърди се, че по силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Твърди се, че потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
5
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред, а
съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й като при неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай ответницата е подписала договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава. Твърди
се, че са издадени са фактури и в срок не ги е заплатила. Твърди се, че е
изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79
ЗЗД, за което ответницата следва да понесе отговорността си. Твърди се, че
представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
ответницата е сключила договор и е ползвала съответната далекосъобщителна
услуга, задължила се е да заплаща цената на предоставеното усторойство,
съгласно уговорения погасителен план, респ. същата е в неизпълнение на
договора си. Твърди се, че пред Плевенския районен съд е било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е било образувано ч. гр.
дело № ***/ *** год. и е била издадена заповед за изпълнение за сумата от
438, 86 лв., включваща сумата 51, 72 лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски и сумата 387, 14 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги. Твърди се, че
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено вземането му срещу ответницата в размер на
сумата от общо 438, 88 лв., от които 51, 72 лв. представляващи неплатени
лизингови вноски по договори за лизинг от *** год. и *** год. и 387, 14 лв.
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за мобилни номера *** и ***, ведно със законната лихва, считано
от 13. 12. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата Е. Б. Й., чрез назначения й от съда особен представител,
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Между страните
не се оспорва наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от
сключени договори за мобилни услуги и за лизинг и допълнителни
6
споразумения към тях. Твърдението на ищцовото дружество е, че ответницата
не е изпълнила виновно задълженията си по договорите за мобилни услуги,
поради което същите са били предсрочно прекратени. Тук е мястото да се
отбележи, че доколкото се претендира неустойка за предсрочно прекратяване
на договор в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
основните факти, обуславящи основателността на исковата претенция, а
именно: да установи кои точно договорни задължения не са изпълнени от
ответницата с оглед необходимостта да се прецени коя от хипотезите на чл.
19б и чл. 19в от Общите условия на „***“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги е приложима в случая, да
докаже възникването на потестативното право на ищеца за едностранно
прекратяване на облигационната връзка, както и обстоятелството, че това
право е надлежно упражнено и волеизявлението за това е достигнало до
знанието на ответната страна. Макар неизпълнението на договорно
задължение да е твърдение за отрицателен факт, това не освобождава
страната, позоваваща се на последиците от това неизпълнение, от
доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК /така и
решение № 248- 2017- I т. о./. В конкретния случай доказателства в тази
насока от страна на ищеца не са представени. Нещо повече, ищецът не се е
възползвал от възможността да установи правнорелевантните факти чрез
служебно назначената от съда по реда на чл. 162 от ГПК съдебно- счетоводна
експертиза. При това положение следва да се приеме, че недоказани по
делото са предпоставките на чл. 92 от ЗЗД и претенцията на ищеца за
заплащането на неустойка в размер на стойността на три месечни
абонаментни такси по процесните договори за мобилни услуги се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Не така стои въпросът с претенцията за незаплатени лизингови вноски
за предоставени мобилни устройства. Видно от приложените писмени
доказателства е, че ответницата е получила две устройства: *** и ***. В хода
на съдебното дирене не се представиха доказателства за заплащането от
страна на ответницата на една лизингова вноска /за м. февруари 2020 год./ за
полученото устройство *** и десет лизингови вноски /за периода от м.
февруари до м. ноември 2020 год./ за полученото устройство *** . От друга
страна безспорно е, че срокът на действие и на двата лизингови договора е
изтекъл, като липсват данни лизингополучателят да е упражнил правото си да
придобие собствеността върху лизинговите вещи чрез подписване на договор
за изкупуване на устройствата с лизингодателя. При тези обстоятелства
предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в частта му досежно
претендираната сума от 51, 72 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в
размер на 24, 16 лв., съобразно признатата част от вземането, както и
направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 65, 41 лв.
съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Е. Б. Й.
от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано
от *** и ***, сумата от 51, 72 лв., представляваща неплатени лизингови
вноски по договори за лизинг от *** год. и *** год., ведно със законната
лихва, считано от 13. 12. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до претендираните 438, 86 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Б. Й. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***,
представлявано от *** и ***, сумата от 24, 16 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част
от вземането.
ОСЪЖДА Е. Б. Й. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***,
представлявано от *** и ***, сумата от 65, 41 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8