№ 136
гр. Варна, 05.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500096 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Х. Н. срещу постановеното по гр. д.
№ 29/2024г. решение № 1083/24.10.2024г. на ОС – Варна, в частите, с които
въззивницата е осъдена да заплати на В.М.М. сумата от 16 512лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за заем от 14.01.2023г. на
основание чл.240 ЗЗД и сумата от 19 500лв., получена без основание, ведно
със законната лихва, считано от 14.01.2024г. / датата на депозиране на
исковата молба/ до окончателното плащане на задължението на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в
обжалваните части, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения
и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата и на
материалния закон. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът
не е допуснал събиране на своевременно поискани от въззивницата гласни
доказателства за установяване на твърденията й в отговора на исковата молба
за дарствено намерение и действие от страна на ищеца, свързано с
предоставяне на ответницата на сумата от 27 912лв., която е послужила за
закупуване на МПС. Въззивницата счита, че тези доказателствени искания са
допустими, тъй като въпреки ограниченията на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, съдът не
е изпълнил задължението си да издири общата воля на страните, тълкувайки
отделните уговорки, от които произтича естеството на договора, с оглед целта
му, обичаите, практиката и добросъвестността на страните. Посочва се, че от
доказателствата по делото безспорно се установява факта, че на 29.05.2023г.
по банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 27 912лв. на
основание „заем“, а на 01.06.2023г. от същата сметка към ОТП Лизинг са
1
преведени 27 912лв., като 15% от вноска за закупуване на автомобил, което
обосновава извод, че сумата е предоставена като прикрито дарение,
независимо от вписаното основание. Този извод се налага и от събраните по
делото гласни доказателства, от които се установява, че ищеца и ответницата
са живели на семейни начала. Оспорват се като неправилни и необосновани
изводите на първоинстанционния съд, че след като на 29.06.2023г. ответницата
е върнала част от сумата в размер на 1300лв., с основание „връщане на заем“,
то ищецът не е имал дарствено намерение. Твърди се, че в нарушение на
процесуалните правила не са разгледани заявените от ответницата твърдения
и възражения срещу претендираното вземане, както и че направените първи
три превода на суми през м. януари 2023г. общо в размер на 29 500лв. са
направени за да се предотврати злоупотреба с дебитната му карта, която той е
загубил през м. януари 2023г. Тези суми са възстановени на ищеца, като
връщане на заем. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Отправено е
искане за допускане до разпит на един свидетел, с който ще установява
твърденията си вр. С дарствени намерения на В. М. за превод на сума в размер
на 27 912лв. за закупуване на МПС. Искането е обосновано с твърдения, че
същото е било направено своевременно, но в нарушение на процесуалните
правила не е допуснато от първостепенния съд.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият В.М.М. е подал отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че не
са налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че
постановеното от него решение е правилно и законосъобразно. С отговора са
представени заверени копия на : 2 бр. удостоверения от 01.08.2023г., издадени
от „Аксес Файнанс“ АД, удостоверения от „ТиБи Ай банк“ ЕАД от
31.07.2023г., от „Изи Асет Мениджмънд“ ЕООД от 31.07.2023г.; от
„Неткредит“ ООД от 31.07.2023г., от „Фератум България“ ЕООД от
09.07.2023г., „Уникредит Булбанк“ АД от 24.06.2024г. за липса на задължения
на въззивницата, които моли да се приемат като доказателства по делото.
Така докладваната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирана да го обжалва страна. Същата
следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Настоящият състав на съда намира, че не са налице основания за даване
на нови указания на страните досежно правната квалификация на иска,
подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената
тежест, респ. за възможност за ангажиране на доказателства. В направения в
първото по делото с.з. доклад първоинстанционният съд е посочил
твърденията и възраженията на страните, кои релевантни факти и
обстоятелства подлежат на доказване, както и правилно е разпределил
доказателствената тежест на страните.
Неоснователно е искането на въззивницата за допускане на гласни
2
доказателства. Фактите, за които се иска събирането на това доказателство,
съгласно изричното уточнение в с.з. на 13.04.2024г. от процесуалния
представител на ответницата /установяване на факта не за сумата, а за това, че
автомобилът закупен на лизинг е подарък за ответницата от ищеца/ са
неотносими към предмета на спора. Същото е недопустимо във връзка с
установяването на договор за дарение предвид твърдяната стойността на
същия в размер от 27 912лв. Не е налице и хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК.
Без уважение, на основание чл.266 ГПК, като преклудирано следва да се
остави и искането на въззиваемия за приемане като доказателства по делото
на представените с отговора на въззивната жалба удостоверения.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата Н. Х. Н. за събиране
на гласни доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия В.М.М. за приемане
като доказателства по делото на представени с отговора на въззивната жалба
заверени копия от 2 бр. удостоверения от 01.08.2023г., издадени от „Аксес
Файнанс“ АД; удостоверения издадени от: „ТиБи Ай банк“ ЕАД от
31.07.2023г., „Изи Асет Мениджмънд“ ЕООД от 31.07.2023г.; „Неткредит“
ООД от 31.07.2023г.;„Фератум България“ ЕООД от 09.07.2023г. и „Уникредит
Булбанк“ АД от 24.06.2024г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 23.04.2025г. от 9:15 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3