Р Е Ш Е Н И Е
К., 17.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 1537/2017
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД претендира съдът да признае за
установено, че ответникът И.С.К. му дължи към
20.05.2016 г. по силата на Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г.,
Анекс към този договор от 25.09.2009 г. и Допълнително споразумение от
07.04.2010 г., суми както следва: 18 437,01 лева -главница, договорна
лихва - 9 171,97 лева, начислена за периода 20.07.2011 г. до 19.05.2016 г.
включително, лихва за забава - 92,02лв. - наказателна лихва за периода от
16.05.2016 г. до 19.05.2016 г. включително, 625,93 лева - заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2016 г., както и сумата
от 466,54 лв. разноски по делото, и сумата от 1 116,54 лева- юрисконсулско
възнаграждение. Твърди, че на 20.05.2016 г., в качеството си на кредитор „Б.Д."
ЕАД, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е подала до Районен съд - гр. К.
Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводни документа - извлечение счетоводни книги, по което е образувано ч.
гр. дело № 924/2016 г., по описа на Районен съд - К. срещу И.С.К., ЕГН **********
за заплащане на дължими към Банката суми, както следва: 18 437,01 лева -
главница, договорна лихва - 9 171,97 лева, начислена за периода 20.07.2011 г.
до 19.05.2016 г. включително, лихва за забава - 92,02 лева - наказателна лихва
за периода от 16.05.2016 г. до 19.05.2016 г. включително, 625,93 лева - заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2016 г.
Искането е уважено изцяло и с Разпореждане на РС - К. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 519 от 25.05.2016 г.,
издаден Изпълнителен лист от 25.05.2016 г. срещу длъжника за дължимите към
Банката суми, на база представеното извлечение от счетоводни документи. Въз
основа на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК „Банка ДСК" е образувала изпълнително дело № 542/2016 от
12.08.2016 г. при ЧСИ с рег.№ 868 - Румяна Манджурова. На 20.09.2016 г. в „Б.Д."
ЕАД е получено Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 924 по описа за 2016 г.
РС-К. е уведомен, че е постъпило, в
срок, възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
от длъжника И.К.. Направеното възражение е основание в срока по чл.415 ал.1 от ГПК, за предявяване на настоящия иск за установяване съществуване на вземането
към 20.05.2016 г.
Твърди, че вземането на Банката произтича от отпуснат
кредит на И.С.К., ЕГН ********** по Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008
година, по силата на който е предоставен кредит в размер на 18 390 лева /
осемнадесет хиляди триста и деветдесет лева/, за срок от 360 месеца, при лихва
и други условия съгласно клаузите на договора. Съгласно чл. 7 от договора
Кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредита, определян периодично от Кредитора и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен
процент по програма ДСК „Уют". Към датата на сключване на договора
базовият лихвен процент е 4,10 %, стандартната надбавка е в размер на 3,10
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7,29 %. За
обезпечаване вземането на Банката за главница, лихви, такси и други е учредена
договорна ипотека в полза на „Б.Д."ЕАД върху закупения с кредит недвижим
имот, а именно: Дворно място, с площ от 110 кв.м., съгласно нотариален акт за
собственост, а по графични данни от 1 106 кв.м., находящо се в с. З.,
съставляващо УПИ IX-174, в кв. 9, ведно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова стопанска
постройка, два навеса и други подобрения, при граници, съгласно скица: от двете
страни - улица, УПИ Х-175, УПИ VIII - 173. „Б.Д." ЕАД е изпълнила
задълженията си по Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 год., и е
предоставила кредит на И.К. в размер на 18 390 лв., който е усвоен в пълен
размер на дата 27.02.2008 г. На
25.09.2009 г. поради забава в плащането на дължимите вноски и настъпило
просрочие длъжникът е подписал Анекс към Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008
г., с който Анекс остатъкът от отпуснатия кредит е преструктуриран, като за
целта е подписан и нов погасителен план, с падежна дата 27-мо число.
На 07.04.2010 г., след като длъжникът е изпаднал
отново в забава е подписано Допълнително споразумение към Договор за ипотечен
кредит от 26.02.2008 г. С Допълнителното споразумение „Б.Д." ЕАД се
отказва от вземането си за наказателни лихви за периода от 27.01.2010 г. до
07.04.2010 г. Договаря се гратисен период за издължаване на главницата и
лихвата по кредита от 9 месеца, без да се променя крайният срок за издължаване
на кредита, като непогасената част от начислената лихва се капитализира към
остатъка от главницата. Към допълнителното споразумение е подписан и нов
погасителен план.
Твърди, че кредитополучателят И.С.К. е нарушил условия
на Банката и е допуснал забава на плащанията по главница и лихви над 90
/деветдесет/ дни, като последната внесена сума не била достатъчна да покрие
вноската за месец август 2011 г., а също не са погасени и дължимите вноски за
следващите месеци. Невнасянето в срок на
договорените месечни погасителни вноски, от страна на кредитополучателя,
съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от последния договорни
задължения, а именно: кредитът да се погасява с месечни вноски, съгласно
предоставения погасителен план.
В разпоредбата на т. 20.2, раздел VII „Отговорности и
санкции" от Общите условия към Допълнително споразумение от 07.04.2010 г.,
неразделна част от Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., се съдържа
правило, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.
Поради непогасяване в срок на месечните погасителни
вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, с оглед на което и на
основание т. 20.2 от Общите условия към Допълнително споразумение от 07.04.2010
г., неразделна част от Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., във връзка
с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции за Банката е възникнало
договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора
за кредит за предсрочно изискуемо. Банката е упражнила надлежно правото си да
превърне кредита в предсрочно изискуем, като на 28.04.2016 г., на посочения в
договора за кредит адрес е изпратено писмо за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез „СПИДИ" АД, лицензиран оператор за доставка на
пощенски услуги, с рег.№ 01-20-02754/28.04.2016 г. Видно от известие за
доставяне № 60296907687, уведомлението е получено лично от кредитополучателя И.К.
на 06.05.2016г. Съгласно постигнатата договореност в т. 20.1. на раздел VII
"Отговорности и санкции", от Общите условия към разписания Договор за
ипотечен кредит, при допусната забава, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка от 3 процентни пункта.
Допълнително, съгласно т.20.2 на раздел VII
"Отговорности и санкции", от Общите условия, след отнасяне на кредита
в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Към датата на подаденото от „Б.Д." ЕАД Заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 20.05.2016 г.
кредитното задължение на ответника, което е отразено и в извлечението от
счетоводните книги, е било както следва: 18 437.01 лева - главница, договорна
лихва - 9 171,97 лева, начислена за периода 20.07.2011 г. до 19.05.2016 г.
включително, лихва за забава - 92,02 лева - наказателна лихва за периода от
16.05.2016 г. до 19.05.2016 г. включително, 625,93 лева - заемни такси.
Претендираните от Банката заемни такси, в размер на 625,93 лева, включват:
120,00 лева - такса изискуемост (основание за дължимостта: т. 12 от
Допълнително споразумение от 07.04.2010 г., неразделна част от Договор за
ипотечен кредит от 26.02.2008 г., във връзка 24.1 и т.24.2 от Общите условия);
- 451,35 лева - такса управление
(основание за дължимостта: т. 12 от Допълнително споразумение от 07.04.2010 г.,
неразделна част от Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., във връзка с т.
24.1 и т.24.2 от Общите условия); 54,58 лв. - заплатени от Банката за сметка на
Кредитополучателя застрахователни премии, (основание за дължимостта: т. 13 във
връзка с т. 26,т.27 от Общите условия). Претендира
да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, за
които ще представи списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът И.С.К.
чрез пълномощника си адв. Л.Д. оспорва съществуването на всички фактически и
правни твърдения в исковата молба и твърди, че изложената в обстоятелствената
част на исковата молба фактическа обстановка изцяло не отговаря на истината.
Заявява, че през 2013 г. банката - ищец е предявила претенция против него за
същия дълг. Установителният иск е бил разгледан на три съдебни инстанции: гр.д.
№ 880 от 2013 г. на КРС, в.т.д. № 1336 от 2013 г. на СтОС и т.д. № 1977 от 2014
г. на ВКС, II т.о. С решение № 129 от 09.11.2015 г. на последната съдебна
инстанция със сила на присъдено нещо е установено, че не дължи на банката пари
по кредитните правоотношения между тях - нито за главница, нито за лихви, нито
за разноски.
Прави изрично възражение за нищожност на договора за кредит.
Прави изрично възражение за изтекла погасителна
давност за главницата - изцяло и за всяка една от погасителните вноски по
кредита поотделно; за лихвите (както договорни, така и наказателни) - изцяло и
за всяка една от погасителните вноски поотделно; за разноските. Твърди, че от
настъпване на забавата са изтекли повече от 5 години, поради което вземанията
на банката са погасени по давност, а вземанията за лихва пък са погасени с
тригодишна давност. Твърди, че горното произтича от факта, че е бил уведомен за
обявена от банката предсрочна изискуемост на кредита с получаването на поканата
за доброволно изпълнение по ч.гр.д. №2260/2012 г. на РС - К.. Банката е
твърдяла, че предсрочната изискуемост е настъпила към момента, когато е подала
първото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Счита, че
банката няма право да прави последващо обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, а направеното такова е нищожно поради това, че с първото изявление се
трансформира кредитното правоотношение, като изцяло се променя неговото
съдържание и съответно правата и задълженията на страните.
От събраните по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
На 26.02.2008 г. „Б.Д.“ ЕАД и И.С.К. са сключили
договор за ипотечен кредит в размер на
18 390лв. със срок на издължаване на кредита 360 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Посочени са две разплащателни сметки за усвояване
на кредита № *******на продавачите К. Пешева, Цветан Павлов и Павлина Павлова и
по разплащателна сметка № *******на
кредитополучателя И.С.К., а се погасява чрез разплащателна сметка № 02/*******и
се отчита по кредитна сметка № *******на кредитополучателя с месечни вноски
съгласно погасителния план, представляващ приложение № 1 към договора.
На 25.09.2009 г. страните са подписали анекс към
договора за ипотечен кредит от 25.02.2008 г. за преструктуриране на остатъка по
отпуснатия кредит с нов погасителен план, без да се променя първоначално
уговореният срок на договора, падежната дата и приетите по договора
обезпечения. Към момента на подписване на анекса остатъка от дълга, предмет на
преструктурирането е 18 620 лв.
На 07.04.2010 г. страните са подписали допълнително
споразумение към договора за ипотечен кредит от 25.02.2008 г., с което е
определен остатъкът по дълга към 07.04.2010 г. в размер на 18 861,50 лв. и
са уговорени изменения на условията за погасяване на този дълг, при запазване
на срока за издължаване на кредита и обезпеченията. Променена е падежната дата
на погасителните месечни вноски а 7-мо число на месеца и номера на банковата
сметка, по която ще се погасява кредита – разплащателна сметка № 02/16261813.
На 12.09.2012 г. „Б.Д.“ ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу И.С.К. за сумата
24 542,47 лв. – задължение по договор за ипотечен кредит от 25.02.2008 г.,
анекс към договора за ипотечен кредит от 25.02.2008 г., допълнително
споразумение към договора за ипотечен кредит от 25.02.2008 г., като в
заявлението е посочила, че поради забава в плащането на главница и лихви над 90
дни, целия остатък от кредита е станал автоматично предсрочно изискуем и е отнесен от банката в просрочие на
09.06.2011 г. Изявлението е подписано от надлежно упълномощено от „Б.Д.“
ЕАД лице юрисконсулт Ралица Митова. Същото изявление направено от Светла
Калицова в качеството й на „Инспектор проблемни кредити“, упълномощена с
изрично пълномощно от Д. Н. Н.и Мирослав Станимиров Мичев в качеството им на
изпълнителни директори на „Б.Д.“ ЕАД да изготвя и подписва извлечения от кредитни сметки по изискуеми кредити. В изявлението
на Светла Калицова обективирано в представеното към заявлението извлечението от
счетоводните книги № *******изрично е посочено, че на основание т.20.2 от
Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, кредитът е станал
автоматично предсрочно изискуем на 09.06.2011 г. и размерът на задължението към
12.09.2012 г. е 24 542,47 лв. Въз основа на така подаденото заявление по
образуваното гр.д.№2260/2012 г. по описа на РС-К. е издадена заповед №
1537/13.09.2012 г., с която е разпоредил И.С.К. ЕГН ********** *** и да заплати
на “Б.Д.”ЕАД Булстат ********със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от Д. Н. Н.– Изпълнителен директор и М. Ст. М. – Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си чрез пълномощника си Р. Хр. М.– юрисконсулт, сумата:
18 568,40лв.(осемнадесет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 40 ст.)
главница; 3 576,37лв. договорна лихва от 07.02.2011г. до 12.09.2012г.; 2 312,84лв. лихва за забава от 07.03.2011г. до
12.09.2012г.; законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2012г. до
изплащане на вземането; 84,86лв. заемни
такси; 1 185,85лв. разноски по производството, от които 490,85лв. държавна
такса и 695,00лв. юрисконсулско възнаграждение, за вземане, което произтича от
извлечение от кредитна сметка № *******по Договор за ипотечен кредит от
26.02.2008г., Анекс от 25.09.2009 г. и Допълнително споразумение от
07.04.2010г.
По повод подадено от И.С.К. на 06.02.2013 г.
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед „Б.Д.“
ЕАД е подала на 04.04.2013 г. искова молба за установяване дължимостта на
паричните задължения, предмет на заповед № 1537/2012 г. В исковата молба „Б.Д.“
ЕАД изрично е посочила, че поради преустановяване на плащанията по кредита от
длъжника И.С.К. през месец март 2013 г. банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем на 09.06.2011 г., поради неплащане на вноските за месец
март, април, май и юни 2011 г. Исковата молба е получена лично от И.С.К. на
09.04.2013 г. Образувано е гр.д. № 880/2013 г. по описа на РС – К., по което е
постановено решение № 319/24.06.2013 г. Решението е било обжалвано по
въззивната жалба на И.С.К. е образувано в.т.д. № 1336/2013 г. на ОС – Стара
Загора , т.о. Постановеното на 29.01.2014 г. решение № 31 на ОС – Стара Загора
е допуснато до касационно обжалване. С решение № 129/09.11.2015 г. по т.д. №
1977/2014 г. ВКС –т.к. II отделение по
реда на л. 290 ГПК е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от „Б.Д.“
ЕАД срещу И.С.К. искове по чл. 222 ГПК за признаване съществуването на вземания
по договора за ипотечен кредит от 26.02.2008 г. в размерите предмет на
оспорената заповед по чл. 117 ГПК. Мотивите на ВАС за отмяна на решенията на
първата и въззивната инстанция са следните: банката не е уведомила И.С.К. за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем; по даването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не може да се счете равностойно на обявяване
на предсрочната изискуемост на длъжника, доколкото на същия не се изпраща
препис от заявлението. Посочените факти налагат извода, че банката не е
упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем, поради
което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК не е налице изискуемо вземане за
заявените суми: главница, акцесорни вземания за лихви и такси. По тази причина
приема, че предявените искове по чл. 422 ГПК са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
На 06.05.2016 г. „Б.Д.“ЕАД връчва на И.С.К.
изготвеното на 28.04.2016 г. уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. В уведомлението банката уведомява И.С.К., че поради забава погасяване
на задълженията по сключения договор за банков кредит от 25.02.2008 г. и на
основание предвидените в договора условия, банката обявява кредита за
предсрочно изискуем, като от датата на получаване на това писмо цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава.
На 20.05.5016 г. „Б.Д.“ЕАД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 471 ГПК въз основа, на което е
образувано ч.гр.д. № 924/2016 г. по описа на РС – К.. В заявлението се твърди,
че вземането, което се претендира е задължение на длъжника към 20.05.2016 г. по
договор за ипотечен кредит от 26.02.2008г., Анекс от 25.09.2009г. и
допълнително споразумение от 07.04.2010г. към договора за ипотечен кредит от
26.02.2008г., сключен между „Б.Д.” ЕАД и И.С.К., възникнало в резултат на
упражнено от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради
забава в плащанията над 90 дни. Представено е уведомлението от 28.04.2016 г. и
потвърждение за получена от И.С.К. на 06.05.2016 г. пратка-писмо. Съдът със
заповед № 519/25.05.2016 г. е разпоредил И.С.К., с ЕГН-********** да заплати на
„Б.Д.” ЕАД, с ЕИК:********сумите: 18 437,01 лв. главница; 625,93 лв. заемни
такси; 9171,97лв. договорна лихва от 20.07.2011г. до 19.05.2016г.; 92,02 лв. наказателна лихва от 16.05.2016г.
до 19.05.2016г. по договор за ипотечен кредит от 26.02.2008г. и законната лихва
върху главницата от 20.05.2016г. до изплащане на вземането, както и 1521,44 лв.
разноски по делото, от които: 566,54 лв. държавна такса и 954,90 лв. юрисконсулско
възнаграждение. Срещу издадената заповед И.С.К. е подал възражение, че не дължи
изпълнение. В указания от съда срок „Б.Д.” ЕАД е депозирала на 19.10.2016 г.
искова молба, която претендира съдът да признае за установено, че ответникът И.С.К.
му дължи към 20.05.2016 г. по силата
на Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., Анекс към този договор от
25.09.2009 г. и Допълнително споразумение от 07.04.2010 г., суми както следва:
18 437,01 лева -главница, договорна лихва - 9 171,97 лева, начислена за
периода 20.07.2011 г. до 19.05.2016 г. включително, лихва за забава - 92,02лв.
- наказателна лихва за периода от 16.05.2016 г. до 19.05.2016 г. включително,
625,93 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.05.2016 г., както и сумата от 466,54 лв. разноски по делото, и сумата от
1 116,54 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Образувано е гр.д. № 12762/2016 г. по описа на СГС,
което е прекратено и изпратено по компетентност на РС – София. Образуваното
пред РС – София гр.д. № 69596/2016 г. е прекратено и изпратено по компетентност
на РС – К.. Производството по образуваното пред РС – К. гр.д. № 1537/2017 г. е
прекратено с определение № 1079/18.07.2017 г. С определение № 1282/02.11.2017
г., постановено по ч.т.д. № 1283/2017 г. ОС – Стара Загора е отменил
определението за прекратяване, като е приел че развитото през 2012 г. заповедно
производство не прегражда възможността на заявителя да упражни правото си по
чл. 417 ГПК срещу длъжника и макар предходното заявление да е било предявено
при същите обстоятелства е налице непокриващо се от първото заявление вземане
от договорна и наказателна лихва за просрочие, относно крайния момент на
дължимост, поради което не е налице идентичност на соченото от
първоинстанционния съд основание, освен това въззивния съд е приел че е на лице
нов факт- обявена предсрочна изискуемост на вземането, който не е съществувал
при първоначалното постановяване на решението.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза с вещо лице Й.И.Ц.-К. от разплащателната сметка, обслужваща кредита
са правени погашения, които въз основа на предварително подписано от длъжника
нареждане са били прехвърляни от „Б.Д.“ ЕАД по обслужващата кредита сметка №
15186103. Първото такова направено прехвърляне е на 27.03.2008 г., а последното
на 18.11.2013 г. От справката изготвена от експерта, съставляваща таблица № 4
от заключението е видно, че към 09.06.2011 г. са били налице основанията по
т.20.2 от Общите условия по кредита за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, поради това че е била налице забава в плащанията на главницата над 90
дни. От същата таблица е видно обаче, че „Б.Д.“ ЕАД е продължило да отчита
задълженията на И.С.К. по договора за кредит след 09.06.2011 г. като задължения
за дължими месечни вноски, всяка от които в размер на 156,86 лв. Това състояние
на воденето на задълженията на ответника към ищеца е до 07.05.2016 г. Освен, че
е водила задълженията на ответника след 09.06.2011 г. като задължения за месечни
вноски „Б.Д.“ ЕАД е правила погашения на задълженията по кредита по реда и
начина, предвиден в договорните й отношения с длъжника преди 09.06.2011 г. С
постъпилите до 18.11.2013 г. суми са били погасявани части от предходни месечни
погасителни вноски, които представляват сбор от главница и лихва. Видно от стр.
15 на заключението с направеното на 18.11.2013 г. плащане са погасени
задължения по предходни вноски, включително е погасена част от месечната
погасителна вноска за месец август 2011 г.
На 16.05.2016 г. е наредено счетоводно записване на
задължението на И.С.К. по договора за кредит от 26.02.2008 г. като предсрочно
изискуемо.
Видно от заключението на ССЕ претенцията на ищеца се
основава на 338 броя погасителни вноски, всяка с размер 156,92 лв. след анекса
от 17.04.2010 г., дължима на 7-мо число на месеца с лихвен процент по кредита
8,79 %. За периода 20.07.2011-19.05.2016 г. „Б.Д.“ ЕАД е начислила договорна
лихва в размер 13683,19 лв., от които са приспаднати като платени 4104,72 лв. и
е капитализирана лихва в размер на 400,56 лв. след което задължението за
договорна лихва е определено на 9171,97 лв. за посочения по-горе период.
Претендираната сума от 625,93 лв. е съставена от начислена на 16.05.2016 г.
такса изискуемост на кредита в размер на 120 лв. и 451,35 лв. такса управление,
начислявана веднъж годишно в периода 25.02.2009 г. - 07.02.2016 г., както 54,58
лв. застрахователни премии, начислявани веднъж годишно в периода 16.03.2009 г.
- 28.04.2016 г. За периода 16.05.2016 г. – 19.05.2016 г. е определена дължима
лихва за забава 92,02 лв., формирана върху просрочена главница в размер на
66,19лв. Начислена е и наказателна лихва в размер на 225,61 лв., от която е
приспадната платена такава и задължението е обявено в размер на 45,38 лв. В
периода 08.05.2013 г.-20.05.2013 г. има неплатени 21 броя вноски, всяка от
които в размер на 156,86 лв., формирана от 142,54 лв. главница и 14,23 лв.
лихва.
От така приетите за установени факти и обстоятелства,
съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът е обявил кредита по договор за ипотечен кредит
от 26.02.2008г. изменен с Анекс от 25.09.2009г. и Допълнително споразумение от
07.04.2010г. към договора за ипотечен кредит от 26.02.2008г., сключен между „Б.Д.”
ЕАД и И.С.К., за изцяло предсрочно изискуем считано от 09.06.2011 г., поради
неплащане на вноските за месец март, април, май и юни 2011 г., което изявление
е стигнало до И.С.К. на 09.06.2013 г. с получаването на исковата молба по гр.д
№ 880/2013 г.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем
Към 09.06.2011 год. са били налице условията по т.20.2
от Общите условия по този вид кредити за настъпване предсрочна изискуемост на
кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60,
ал.2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Такова
изявление, ищецът е направил веднъж в заявлението си, въз основа, на което е
образувано гр.д. № 2260/2012 г. по описа на РС-К. и втори път в исковата си
молба въз основа, на която е образувано гр.д. № 880/2013 г. по описа на РС – К..Второто изявление на ищеца за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем на 09.06.2011 год. е достигнало до ответника
на 09.04.2013 год. с получаването на исковата молба.
Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, т.е.
предсрочната изискуемост на кредита по договор за ипотечен кредит от
26.02.2008г. е настъпила на 09.04.2013 год.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и
разпореждане за
незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Твърдението на ищеца, че ответникът И.С.К. му дължи към 20.05.2016 г. по
силата на Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., Анекс към този договор
от 25.09.2009 г. и Допълнително споразумение от 07.04.2010 г., суми както
следва: 18 437,01 лева -главница, договорна лихва - 9 171,97 лева, начислена за
периода 20.07.2011 г. до 19.05.2016 г. включително, лихва за забава - 92,02лв.
- наказателна лихва за периода от 16.05.2016 г. до 19.05.2016 г. включително,
625,93 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.05.2016 г., въз основа на надлежно упражнено на 28.04.2016 г. право да
превърне кредита по Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г. в предсрочно изискуем
е неоснователно. Уведомлението от 28.04.2016 г. получено от И.С.К. на
06.05.2016 г. не произвежда твърдяното от ищеца действие, тъй като към този момент
не съществуват периодични задължения по договор, чиято изискуемост да бъде
обявена за предсрочна.
С
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на
непогасеното свое вземане, но ищецът няма към
ответника нито по основание, нито по размер твърдяното в подаденото на
20.05.2016 год. заявление, въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 924/2016
год. и въз основа, на което е издадена Заповед № 519/2016 год.
Предмет
на делото по установителния иск е вземането, основано
на представения документ – извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в
който размерът и
изискуемостта са определени от страните при
сключването му. Тъй като
фактите, относими към възникване на вземането, в
конкретния случай тези свързани с твърдените задължения за наличие на
периодични задължения с определен по договор размер и тези свързани с настъпване
и обявяване на посочената в заявлението предсрочната изискуемост, не са се
осъществили така както ги твърди заявителят, вземането не е възникнало на
предявеното основание за издаване на заповедта за изпълнение нито съществува, в
заявения в заявлението размер.
Издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване при
отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК /т.13 ТР
4/2013 от 18.06.2014 год./.
Страните представят списък на разноските, ищецът
претендира 1402,82 лв. разноски, от които 637,82 лв. за държавна такса, 465 лв.
възнаграждение за вещо лице и 300 лв. юрисконсулско възнаграждение. Разноските
за държавна такса и експертиза са направени , а претендираните разноски за
юрисконсулско възнаграждение са в минимален размер.
Ответникът претендира разноски в размер на 1520 лв.,
от които 1400 лв. за адвокатско възнаграждение и 120 лв. за експертиза.
Разноските са направени.
Ищецът на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да заплати
на ответника направените от него разноски в размер на 1520лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявана от юрисконсулт Стела Валентинова
Петрова със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес *** против И.С.К.
ЕГН ********** *** иск съдът да признае за установено, че И.С.К. дължи на „Б.Д.“ ЕАД към 20.05.2016 г. по силата на
Договор за ипотечен кредит от 26.02.2008 г., Анекс към този договор от
25.09.2009 г. и Допълнително споразумение от 07.04.2010 г., сумите: 18 437,01
лева -главница, договорна лихва - 9 171,97 лева, начислена за периода
20.07.2011 г. до 19.05.2016 г. включително, лихва за забава - 92,02лв. -
наказателна лихва за периода от 16.05.2016 г. до 19.05.2016 г. включително,
625,93 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 20.05.2016 г., както и сумата от 466,54 лв. разноски по делото, и сумата от
1 116,54 лева- юрисконсулско възнаграждение, за които е издадена заповед №
519/25.05.2016 г. по ч.гр.д. № 924/2016 г. по описа на РС – К. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: *********,
представлявана от Виолина Маринова Спасова и Д. Н. Н.– изпълнителни директори
със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес *** да заплати на И.С.К.
ЕГН ********** *** сумата от 1520 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: