№ 248
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20253001000333 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на „ЗД Бул Инс“ АД, представляван от адвокат М. Г.
срещу решение № 199/15.05.2025 година по търг. дело № 485/2024
година на ВОС, в осъдителното произнасяне за горницата над 24500
лева до 45000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, негативни психически изживявания и силен емоционален
стрес.
Въззивникът определя обжалвания дял от решението като
незаконосъобразен. Основните възражения на страната са свързани с
неправилно приложение на принципа за справедливост при
определянето на обезщетение за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД и
установен по делото принос от пострадалия. Поради това смята
сумата от 35000 лева за справедлива с оглед характера на травмата,
бързия възстановителен процес и липсата на трайни последици от
произтекли от произшествието, като така определеният размер следва
да бъде намален с определен принос от 30% от страна на ищцата. По
приложението на чл. 52 ЗЗД намира за необсъдени в детайли
обстоятелствата около произшествието. Конкретно се позовава на
бързия възстановителен процес, протекъл в рамките на 3-4 месеца,
1
като сочи че болките и страданията на ищцата са били интензивни в
началото, след което са отшумели. Позовава се на липсата на
обективна нужда от продължителна рехабилитация, както и на пълно
функционално възстановяване. Аргументира тази своя позиция след
анализ на изслушана по делото медицинска експертиза. Обосновава
липса на трайни психически увреждания и въздействие върху
емоционалното състояние на пострадалата. Позовава се на релевантна
съдебна практика и на приетото от експерта психолог. По втория
пункт от възраженията поддържа неправилно определен процент на
принос за настъпилите вреди. Основен аргумент вижда в
неправилното пресичане на пътното платно и повишаване на риска от
настъпване на събитието, с оглед поведението на пострадалата.
Акцентира върху данните от приетата автотехническа експертиза и
конкретно местоположението на удара върху превозното средство, в
областта на десния калник на автомобила. По тези съображения иска
отмяна на обжалваното решение и претендира разноските, направени
от страната.
Насрещната страна не се е възползвала от правото си на отговор
на жалбата на въззивника.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция
страните изразяват становища по жалбите. Застрахователят, в
подадена от него молба, поддържа въззивната жалба и претендира
разноски, а насрещната страна посредством процесуалния си
представител, оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне, като
намира решението за правилно и справедливо.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по
критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на
ВКС) и съответства на предявени кумулативни искове по отправена
пряка претенция срещу застраховател за овъзмездяването на вреди от
настъпило застрахователно събитие.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по
чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено.
Решението не е обжалвано по отношение размера на
неимуществени вреди до присъдените 24500 лева и по отношение
осъждането на ответника да заплати на ищцата 1395 лева,
2
представляващи понесени имуществени вреди, като до тези части е
влязло в законна сила. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността, по допустимостта - в
обжалваната част, а по правилността на решението съдът е обвързан
от оплакванията в жалбата. Въззивната инстанция не дължи
произнасяне по тези необжалвани дялове на решението и по
следващата се върху всяка от тези суми законна лихва, дължима от
датата на отправената застрахователна претенция на 17.08.2023 година
до окончателното изплащане.
Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпроса
за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди над
сумата от 24500 лева до присъдените 45000 лева, с оглед тежестта на
увредите и приноса на пострадалия за настъпването на увреждането,
съответно неговия процентен израз, което е дало отражение в
намаляването на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди.
В производството пред въззивната инстанция е безспорно
наличието на валидно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между
собственика на автомобил „Ауди Кю7“ и ответното дружество към
датата на процесното ПТП – 26.07.2023 година. Абсолютната
процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ е изпълнена, като по
това няма спор между страните. По делото е приобщено ДП №
292/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр. Варна, като видно
от постановление на прокурор при ВРП, вследствие изявление на
ищцата по настоящото дело С. А. Д., в качеството й на пострадало
лице ДП № 292/2023 г. е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т.
9 НПК вр. чл. 343, ал. 2 от НК. В тази хипотеза липсва на акт по чл.
300 ГПК и механизмът на пътното произшествие, съответно
твърдяното противоправно поведение на водача, следва да бъде
установено в процеса с всички допустими доказателства.
Във връзка с механизма на ПТП по делото е прието заключение
на вещото лице, установяващо следната последователност от
действия:
На 26.07.2023г., около 10.50 часа, в светлата част от
денонощието, в гр.Варна, на ул. ,,Царевец“, при изхода от бул. ,,Васил
Левски“ в посока к.к. ,,Златни пясъци“ е настъпило ПТП с участието
на автомобил и пешеходец. Автомобилът ,,Ауди Кю7“, с рег. №
ХХХХХХХХХ, управляван от И Х И, е осъществил удар с
пешеходката С. А. Д.. Пешеходката се движела от ул. ,,Подвис“ към
3
базар ,,Левски“, по десния тротоар на булеварда, като достигайки ул.
,,Царевец“ предприела пресичане на пътното платно. Лекия
автомобил навлязъл от бул. ,,Васил Левски“ към ул. ,,Царевец“ с
посока на движение към ул. ,,Мир“, като е осъществил контакт с
тялото на пешеходката - ищца.
В резултат на ПТП-то, пешеходката получила травма на долен
ляв крайник в областта на глезена. Левият крак на пешеходката е бил
прегазен от предно дясно колело на автомобила, след което е
последвал удар на тялото в преден десен калник и странично дясно
огледало на автомобила.
Установява се от заключението, че пешеходката е предприела
пресичане на пътното платно, на място без хоризонтална и вертикална
сигнализация за пешеходна пътека. На мястото няма светофар и няма
маркировка или пътен знак за пешеходна пътека. В тази зона е
осъществен и сблъсъка при произшествието, макар да не се
установява внезапната поява на пешеходката, като според експерта,
същата се e движила със средна скорост от 6,6 km/h., която
съответства на за забързан пешеходен ход. Видимостта е била добра,
затова по време на изслушването на вещото лице в съдебно заседание,
то пояснява, че минималното разстояние, от което е било възможно
пешеходката да бъде забелязана преди да започне хода си по пътното
платно при наличие на пряка видимост е 50 метра. Вещото лице е
категорично, че при избрана скорост за движение на лекия автомобил
от 50 km/h или по-малка, лицето управлявало автомобила е имал
техническа възможност да изпълни аварийно спиране или да премине
зад пешеходката, вдясно от нея. Автомобилът се е отклонил вляво,
което съвкупно с липсата на спирачни следи говори или за късна
реакция, или за доста несъобразена скорост на движение.
Отразено е от експерта, че по ул. „Царевец“ в посоката на
движение на автомобила, в близост до мястото на произшествие, има
пешеходна пътека обозначена с хоризонтална и вертикална
маркировка. Според това за съда е ясно, че за пешеходката е
съществувала възможността да не пресича пътното платно на
избраното от нея място, както и да се съобрази с автомобила, с
неговата приблизителна скорост на движение, както и с останалия
трафик.
За установяване на механизма на произшествието пред първата
инстанция е разпитан като свидетел и деликвента И Х, показанията на
който се кредитират от настоящата инстанция съобразно чл. 172 ГПК
и евентуалната заинтересованост от изхода на спора. Въззивната
4
инстанция не споделя наведените твърдения за намиращ се пред
шофьора И Х друг автомобил, което евентуално да възпрепятства
видимостта му и повлияло на реакцията му, защото такъв факт не се
потвърди от други доказателства и остана изолирано твърдение.
Място на извършването на процесния деликт е в градска среда, в
населено място, където водачите на леки автомобили не следва да
превишават скоростта от 50 km/h, предвидена в чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Наличие на друг автомобил пред процесния предполага избрана по-
ниска скорост за движение от водача, доколкото пред него съществува
препятствие (друг автомобил) и спазване на задължението за избор на
такова разстояние от предностоящия автомобил, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, така
чл. 23, ал. 1 ЗДвП съгласно приложимата редакция от ДВ, бр. 20 от
1999 година. Този извод е в съответствие с данните от експертизата,
според която при избрана скорост от деликвента от 50 km/h или по-
ниска, той е имал възможност да спре, с оглед и конкретните условия
на видимост, ясното време към момента на инцидента, сухата
настилка и състоянието на пътя. Поради изложеното шофьорът на
лекия автомобил е действал и в разрез с разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, като е следвало да избере такава скорост на движение, която да
позволява извършване на действия по аварийно спиране или да
намали скоростта пред възникнало препятствие на пътя. Дори да се
приема съществуването на автомобил, който се е движил пред
процесния, то последният е бил длъжен да предвиди, че на пътното
платно може да възникне опасност, на която при избраните от него
дистанция и скорост на движение да успее да реагира своевременно.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, води до
извод за установен описания в исковата молба механизъм на
полученото увреждане и полученото от ищцата увреждане на левия
крак, в резултат на сблъсъка между нея и автомобила, управляван от И
Х. Деликвентът се е движил със скорост, несъобразена с условията за
процесния пътен участък и с възможностите за реакцията му като
водач, като с това е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не е
осъществил действия по задействане на спирачната система на
управлявания автомобил. Горното тълкуване е в унисон с общото
правило на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, според което всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
От горекоментираните доказателства съдът приема че
5
презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД не е опровергана. Налице е деликт
при установено авторство, противоправност и вина.
По размера на дължимото обезщетение:
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни
увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване,
характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото
обществено и социално положение, среда и занятия.
Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови
неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се
е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали
увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието
на заболяването; какви физически болки, психически страдания и
други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
включително козметични и други външни дефекти; силата,
интензитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял
ли е; продължителността на лечението и извършените медицински
манипулации, възможността на увреденото лице да продължи
трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер
на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, следва още да бъде съобразена и икономическата
конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за
която в известна степен индиция се явяват и нормативно определените
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. Тези лимити на
застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва
да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически
условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът
на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за справедливост.
6
Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за
определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните
писмени, гласни и експертни доказателства:
Ищцата е била на 27 години към момента на произшествието.
Като пешеходец е получила триглезенно счупване на лявата
подбедрица, изразяващо се в счупване на големия пищял на лявата
подбедрица в областта на глезенния израстък и задния ръб на ставната
повърхност, счупване на малкия пищял на лявата подбедрица в
областта на глезенния израстък. Проведена е операция за открито
наместване на фрактурата, вътрешна фиксация на тибия и фибула с
тубуларна плака, последваща фиксация на вътрешния глезен с
Киршнерови игли. В първите 2-3 месеца след претърпяната травма
пострадалата се е нуждаела от чужда помощ за дейностите, свързани с
придвижване в пространството, като помощ е указвал свидетелят И С,
партньор на пострадалата, при кредитиране на показанията му, по
реда на чл. 172 ГПК. Въззивната инстанция възприема казаното от
свидетеля, че в случая е протекъл оздравителен период от около 6
месеца, като взема предвид и кредитира показанията на свидетеля
Стойчев, който е съжителствал с пострадалата и е помагал в нейното
ежедневие. Данните по делото водят до извода, че движенията на
левия долен крайник на пострадалата са възстановени в пълен обем,
но оздравителният процес е продължил около половин година и макар
да не се установяват усложнения в оздравителния процес, на ищцата
предстои оперативна намеса по премахване на металния
остеосинтезиращ материал. Допуска се в бъдеще да са възможни
оплаквания от болки в областта на травмите при промяна на
метеорологичните условия. Произшествието е дало своето отражение
и върху емоционалното състояние на пострадалата, която в първите
дни е развила остри стресови реакции, а в следващите месеци
характерни разстройства в адаптацията, като липсват данни за развито
посттравматично разстройство. Според СППЕ преживеният инцидент
и последиците от него не са с такава тежест и продължителност, за да
се отразят на личността на ищцата. Но от разпита на свидетеля И С се
установява, че към момента на инцидента пострадалата е работела,
активно и редовно е спортувала, което се е променило след
инцидента. Свидетелят сочи промяна на поведението й, както и за
съществени промени в начина на живот и хранене на ищцата,
вследствие на травмата, като въпреки изтеклия период от близо две
години (към датата на разпита), тя не спортува както преди, понеже
има проблеми, при по-голямо натоварване, което й пречи да спортува
7
пълноценно.
След преценката на всички установени по делото факти, които
поотделно и в своята съвкупност изпълват със съдържание понятието
„справедливост" в конкретния случай, и след съобразяване на
лимитите на застрахователна отговорност по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към 2023
година, съставът на въззивния съд приема, че ищецът има право на
справедливо обезщетение за претърпените при произшествието на
26.07.2023 година неимуществени вреди в размер на сумата 50 000
лева, което би било адекватно на сериозната тежест на травмата,
както и на продължителността на оздравителния процес (около
половин година), на интензитета на болките и страданията, на
дискомфорта от нуждата да бъде асистирана в ежедневните си
дейности и на променения и начин на живот след инцидента. Макар
ищцата да е в младежка възраст, възстановила се от физическата
травма, същата все още изпитва проблеми при по-дълго натоварване, а
и вероятно й предстои премахване на металния остеосинтезиращ
материал, което е пак по оперативен път и предполага психически
притеснения, житейски неудобства, включително козметични и други
външни дефекти, които са важни за самочувствието на една млада
личност.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за
съпричиняване, изразяващо се във внезапно навлизане на пътното
платно от пешеходеца, при несъобразяване движението на
приближаващи пътни превозни средства и на нерегламентирано за
това място.
Константна е практиката на касационната инстанция, според
която наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпването на противоправния резултат е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД /т.
7 ППВС 17/63 г./. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това
на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното
произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен
да съблюдава, обосновава и конкретната за случая преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и
8
бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса
му за настъпването на вредите.
Пред пешеходците стои общото задължение на чл. 113, ал. 1
ЗДвП, при пресичане на платното за движение да преминават по
пешеходните пътеки, както и преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства. Ищцата нарушила тези две основни свои задължения, като е
предприела пресичане на двулентова еднопосочна улица, в населено
място, на оживено място, със силен трафик, не на пешеходна пътека
или на място, което да се явява продължение на тротоар, като на
отсрещната страна в посока на пресичащия има затревена площ.
Мястото на което е предприето действието по пресичане не е
сигнализирано с пътен знак за пешеходна пътека, при условие, че в
близост до предприетото място на пресичане има пешеходна пътека
със съответната вертикална и хоризонтална маркировка, на което
ищцата е можела да осъществи безопасното си преминаване. Макар
по данни от автотехническата експертиза да не се установява
внезапната поява на пешеходката, като според експерта, същата се е
движила със средна скорост от 6,6 km/h, но и пред нея, и пред
деликвента, е стояла възможността да се възприемат един друг като
участници в движението, с оглед ясната видимост и добрите
метеорологични условия. Поведението на ищцата е също в причинна
връзка с настъпването на удара от лекия автомобил. Правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно не е абсолютно при
пресичане на пътното платно, още повече на нерегламентирано за тази
цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл. 113, т.
т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП /така ТР № 2/2016 година на ОСНК на
ВКС/. С поведението си ищцата е нарушила законова забрана за
пресичане на пътното платно на неопределено за това място, като не е
съобразила интензивността на движението, отделно не се е огледала
при преминаването и не е съобразила действията си с
приближаващите се пътни превозни средства. Не е имало уважителна
причина, налагаща пострадалата да пресича платното на мястото на
инцидента (в случая не се касае за трудноподвижен поради възраст
или инвалидност човек), поради което възражението за принос на
пострадалата за настъпване на вредата е основателно.
Въпреки това по делото няма данни пешеходецът да е променял
линията на движението си, поради което водачът е имал ясна и
продължителна по време видимост (наличие на пряка видимост от
9
поне 50 метра според вещото лице) за разположението му на
платното, могъл е да го възприеме (при нормално внимателно
поведение) като участник в движението, с който следва да съобрази
своето поведение при управлението на автомобила. Така нарушенията
на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, които
застрахованият при ответното застрахователно дружество деликвент е
нарушил превишават значително по тежест това на пешеходеца. Освен
това се установява, че деликвентът не е извършил каквито и да е
действия за да приведе превозното средство в покой и да спре, или да
намали скоростта.
Съпоставяйки степента на каузалност на поведението на
деликвента и на пострадалото лице и съотношението между техните
действия или бездействия, съдът намира, че приносът на
пострадалото лице е 1/5 и следва да се определи в размер на 20%.
Този размер се фиксира, при отчитане на обстоятелството, че
вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни
средства за осигуряване безопасността на движението е значително
завишена спрямо тази на пешеходците.
При съобразяване на определения процент съпричиняване, на
ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 40 000 лева
/80% от 50 000 лева/, ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на доброволната претенция пред застрахователя –
17.08.2023 година до окончателното изплащане на задължението.
Поради отлика в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде отменено до размера над
присъдената сума от 40 000 лева, представляваща обезщетение за
търпени неимуществени вреди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция се налага
преразглеждане на присъдените разноски в полза на страните пред
първата инстанция, съразмерно с уважения дял на исковата претенция.
В полза на ищцата следва да се присъдят 2208 лева (вместо
присъдените от първоинстанционния съд 2496,51 лева) от
претендираните 3312 лева, а в полза на адвокат С., предоставил
защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, следва да се определи адвокатско
възнаграждение в размер на 3333,33 лева (вместо присъдените от
първоинстанционния съд 3 485 лева). В полза на ответника следва да
бъдат коригирани присъдените суми за разноски, до общ размер на
1966,66 лева, според изхода на спора.
10
Пред въззивната инстанция застрахователя е заплатил държавна
такса в размер на 410 лева и е претендирал адвокатско
възнаграждение в размер на 2760 с ДДС. Представителят на
насрещната страна, адвокат С., е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение за представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Страните са направили насрещни възражения за прекомерност на
претендираните възнаграждения, които се намират за неоснователни
от настоящата инстанция. Съобразно формираната практика на
касационната инстанция след постановяване на решение по дело C-
438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, но
размерите заложени в подзаконовия нормативен акт са ориентир при
определяне на възнаграждения за положения квалифициран труд от
процесуален представител – адвокат. В настоящата хипотеза по делото
са допуснати три експертизи, разпитани са свидетели, сред които и
деликвента, разгледано е възражение за принос на пострадалото лице
- пешеходец. Отделно следва да се вземе предвид и поведението на
процесуалните представители на страните, които са взели активно
участие по делото, поради това при определяне на размера съдът
съобразява средната фактическа и правна сложност на делото,
защитавания материален интерес, вкл. и като ориентир - Наредба
№1/2004г. за възнагражденията за адвокатската работа.
Претендираните размери на адвокатско възнаграждение са адекватни
на сложността на спора и на предоставената професионална услуга,
поради което не следва да се ревизират. Поради това в полза на
застрахователя съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция
се дължи сумата в общ размер на 773,17 лева (5000уважена
част/20500х3170). В полза на въззиваемия се дължи сумата от 1289,15
лева (15500 отхвърлена част/20500х1705 възнаграждение).
По изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 199/15.05.2025 година по търг. дело №
485/2024 година на ВОС, в обжалваната част на присъдената главница
над 40 000 лева, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на С. А.
Д., ЕГН **********, адрес: гр. Ш, ул. „В Ю“ 24а против ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на
11
ищцата сумата от 5000 (пет хиляди)лева, съставляваща горница
над 40000 лева (четиридесет хиляди)лева до присъдения размер от
45000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, негативни психически изживявания и силен емоционален
стрес, като вредите са причинени в резултат от ПТП, настъпило на
26.07.2023 г. в гр. Варна, по вина на И И Х като водач на лек
автомобил с марка „Ауди“, модел Кю 7, рег. № ХХ ХХХХ ХХ,
застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано
от датата на отправяне на застрахователната претенция - 17.08.2023 г.
до окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199/15.05.2025 година по търг.
дело № 485/2024 година на ВОС в останалата обжалвана част за
сумата от 40000 лева /четиридесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва за забава върху
горната главница от 17.08.2023 година до окончателното изплащане.
Решението в необжалваната част по отношение присъденото
обезщетение за имуществени вреди и присъдената сума до размера на
24500 лева обезщетение за неимуществени вреди, е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Ш, ул. „В Ю“
24а да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к.
1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 179,66 лева /сто
седемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща дължими разноски в полза на ответника, за
първоинстанционното производство (над присъдените 1787лева),
съобразно уважената част от въззивната жалба.
ОТМЕНЯ решение № 199/15.05.2025 година по търг. дело №
485/2024 година на ВОС, в частта, в която е осъден ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* да заплати в полза на С. А. Д., ЕГН **********
съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете над
сумата от 2208 лева /две хиляди двеста и осем лева/ до присъдения
от първата инстанция размер от 2 496,51 лева /две хиляди
четиристотин деветдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 199/15.05.2025 година по търг. дело №
485/2024 година на ВОС, в частта, в която е осъден ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* да заплати в полза на адвокат С. Б. С., член на
Варненска адвокатска колегия, служебен адрес: гр. Варна, ул. Райко
12
Жинзифов“ № 52, ет. 1, ап. 2 дължимо адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищцата безплатна правна помощ над сумата от
3333,33 лева /три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и
три стотинки/ до присъдения размер от 3 485 лева /три хиляди
четиристотин осемдесет и пет лева/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА С. А. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Ш, ул. „В Ю“
24а да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к.
1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 773,17 лева /седемстотин
седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, от които 100 лева
заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 673,17 лева с ДДС
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
въззивната жалба, пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к.
1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат С. Б. С., член
на Варненска адвокатска колегия, служебен адрес: гр. Варна, ул. Райко
Жинзифов“ № 52, ет. 1, ап. 2 сумата от 1289,15 лева /хиляда двеста
осемдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ представляваща
адвокатско възнаграждение дължимо за производството пред
въззивната инстанция, съобразно отхвърлителната част на въззивната
жалба, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на ищцата суми могат да бъдат
заплатени от ответника доброволно по банкова сметка IBAN:
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ; при ОББ, с титуляр адв.С. С. от
ВАК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда
на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13