№ 17929
гр. С., 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110140624 по описа за 2024 година
К. П. К. е предявил срещу „ЕОС М.“ЕООД искове с правно основание
чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер от 4039 лева – главница, сумата в размер от 280.65 лева – договорна
лихва за периода от 23.03.2010-24.05.2010, сумата в размер на 86.39 лева-
държавна такса, както и сумата от 323, 51 лева-адвокатско възнаграждение по
изпълнителен лист от 6.10.2010 по гр.дело №23798/2010, СРС, 30 състав.
Ищецът поддържа, че с изпълнителен лист от 6.10.2010 е осъден да
заплати на „У. Б.“ЕАД следните суми: 4039 лева – главница, сумата в размер
от 280.65 лева –договорна лихва за периода от 23.03.2010- 24.05.2010, сумата в
размер на 86.39 лева- държавна такса, както и сумата от 323, 51 лева-
адвокатско възнаграждение.Твърди, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело №20107900401168 по описа на ЧСИ Р.
М..Твърди,че по изпълнителното дело не са извършвани същински
изпълнителни действия.Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност.Твърди, че на 15.06.2016 е постъпило искане от
новоконституирания взискател „ЕОС М.“ЕООД за предприемане на
последващи изпълнителни действия, каквито не са предприети.Твърди, че
след тази дата от 15.06.2016 до 15.06.2018 не са искани и извършвани
изпълнителни действия спрямо ищеца, годни да прекъснат давността.Поради
1
това изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона.Твърди, че
от датата на последното предприето изпълнително действие-15.06.2016 до
15.06.2021 е изтекла 5-годишна давност.Поради това вземанията са погасени
по давност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ЕОС М.“ЕООД оспорва
предявените искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 6.07.2010 по гр.дело №23798/2010, СРС е
осъден К. П. К. да заплати на „У. Б.“АД сумата от 4039 лева, представляваща
задължение по договор за кредитна карта за физически лица №К016/281 от
26.08.2008, 280.65 лева –договорна лихва за периода от 23.03.2010-24.05.2010,
законна лихва върху сумата от 4039 лева от 25.05.2010 до окончателно
изплащане на вземането, 86.39 лева – държавна такса и сумата от 323.51 лева
– адвокатско възнаграждение.
Въз основа на молба от 06.08.2010 от „У. Б.“АД до ЧСИ Р. М. е
образувано изпълнително дело срещу К. П. К..
С покана за доброволно изпълнение от 09.08.2010 е поканен К. П. К. да
заплати по изпълнително дело №11688/2010 сумата от 4039 лева – главница,
законна лихва в размер от 102.85 лева за периода от 25.05.2010-23.08.2010,
280.65 лева-неолихвяеми вземания, 409.90 лева – разноски, 631.90 лева –
такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С молба от 04.01.2016 „ЕОС М.“ЕООД е поискал да бъде конституиран
като взискател по изпълнителното дело на основание сключен соговор за
цесия от 21.11.2015г.
По силата на договор за цесия от 23.11.2015 „У. Б.“АД в качеството на
цедент е прехвърлило на „ЕОС М.“ЕООД в качеството на цесионер портфолио
от необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от
цедента с физически лица.Видно от приложението под №1511 фигурира К. П.
К. със сумата от 4039 лева – главница, 2179.26 лева –лихва и 660.62 лева –
разноски.
С пълномощно „У. Б.“АД е упълномощило „ЕОС М.“ЕООД да уведоми
2
длъжниците, посочени в Приложение №1 към договора за цесия.
По делото е представена призовка за принудително изпълнение от
18.01.2016 от ЧСИ Р. М. до К. П. К..
По делото е представено уведомление от 21.12.2015 за прехвърляне на
вземане /цесия/ от „У. Б.“АД чрез пълномощника си „ЕОС М.“ЕООД до К. П.
К...
С молба от 12.05.2016 „ЕОС М.“ЕООД е поискал от ЧСИ М. да извърши
справка в ТД на НАП на името на К. К. за движимо и недвижимо имущество
и банкови сметки и да предприеме съответните изпълнителни действия.
С молба от 15.06.2016 „ЕОС М.“ЕООД е поискал от ЧСИ М. да наложи
запор върху трудовото възнаграждение на К. П..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за цесия от 23.11.2015 „У. Б.“АД в качеството на
цедент е прехвърлило на „ЕОС М.“ЕООД в качеството на цесионер портфолио
от необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от
цедента с физически лица.Видно от приложението под №1511 е включен като
длъжник К. П. К. със задължения в размер от 4039 лева – главница, 2179.26
лева –лихва и 660.62 лева – разноски.
С оглед на което съдът приема, че предмет на договора за цесия са и
вземанията спрямо ищеца К. П. К..Поради това съдът приема, че ответникът е
придобил на основание договора за цесия вземанията спрямо ищеца К. П. К..
С пълномощно „У. Б.“АД е упълномощило „ЕОС М.“ЕООД да уведоми
длъжниците, посочени в Приложение №1 за договора за цесия.
По делото е представено уведомление от 21.12.2015 за прехвърляне на
вземане /цесия/ от „У. Б.“АД чрез пълномощника си „ЕОС М.“ЕООД до К. П.
К...Не са ангажирани доказателства уведомлението да е връчено на ищеца.
Съдът приема, че след като ищецът предявява исковете си срещу
ответника „ЕОС М.“ЕООД същият е уведомен за извършената цесия. С оглед
на което съдът намира, че договорът за цесия е породил действието си спрямо
ищеца и кредитор по задълженията му по изпълнителен лист от 06.07.2010, се
явява ответното дружество.
3
По отношение на давността
С изпълнителен лист от 6.07.2010 по гр.дело №23798/2010, СРС е
осъден К. П. К. да заплати на „У. Б.“АД сумата от 4039 лева, представляваща
задължение по договор за кредитна карта за физически лица №К016/281 от
26.08.2008, 280.65 лева –договорна лихва за периода от 23.03.2010-24.05.2010,
законна лихва върху сумата от 4039 лева от 25.05.2010 до окончателно
изплащане на вземането, 86.39 лева – държавна такса и сумата от 323.51 лева
– адвокатско възнаграждение.
Въз основа на молба от 06.08.2010 от „Уни Кредит Булбанк“АД до ЧСИ
Р. М. е образувано изпълнително дело срещу К. П. К..В този смисъл
производството е висящо към датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015 на
ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо
процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР
№2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то
до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо
ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на
06.08.2010 до 26.06.2015 давност не е текла.
В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде
прекъсната от предприетите изпълнителни действия в рамките на
изпълнителното дело.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116,
б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
4
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.
С молба от 04.01.2016 „ЕОС М.“ЕООД е поискал да бъде конституиран
като взискател по изпълнителното дело на основание сключен договор за
цесия от 21.11.2015г.Молбата за конституиране на нов взискател не прекъсва
давността.
Съдът намира, че давността е била прекъсната с молба от 15.06.2016, с
която „ЕОС М.“ЕООД е поискал от ЧСИ М. да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на К. П..Исканията на взискателя за предприемане на
конкретни изпълнителни действия прекъсват давността.С оглед на което съдът
намира, че давността е била прекъсната на 15.06.2016 и оттогава е започнала
да тече нова 5-годишна давност.
В периода след 15.06.2016 не са искани и предприемани изпълнителни
действия.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това.С оглед на което съдът намира, че производството е
прекратено по силата на закона към 15.06.2018 .
Съдът намира, че в периода от 15.06.2016 до 15.06.2021г. вземанията са
погасени с 5- годишната погасителна давност.
Съдът намира, че към датата на подаване на исковата молба вземанията
са погасени по давност.
5
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.439 от ГПК следва да бъдат уважени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 836.30 лева, от които 186.30 лева – държавна такса и 650 лева –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. П. К.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „В.“1 , бл.523, вх.В, ет.2, ап.66, със съдебен
адрес:гр.С., ул. „П. П.“14, партер, чрез адв. С., срещу „ЕОС М.“ЕООД, ЕИК1..,
със седалище и адрес на управление:гр.С., район В., кв. „М. долина“, ул. „Р.
П.-К.“№6, сграда М. Тауър, ет.6, искове с правно основание чл.439 от ГПК
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че К. П. К. не дължи на „ЕОС М.“ЕООД сумата
в размер от 4039 лева – главница, сумата в размер от 280.65 лева – договорна
лихва за периода от 23.03.2010-24.05.2010, сумата в размер на 86.39 лева-
държавна такса, както и сумата от 323, 51 лева-адвокатско възнаграждение по
изпълнителен лист от 6.10.2010 по гр.дело №23798/2010, СРС, 30 състав.
ОСЪЖДА „ЕОС М.“ЕООД, ЕИК1.., със седалище и адрес на
управление:гр.С., район В., кв. „М. долина“, ул. „Р. П.-К.“№6, сграда М.
Тауър, ет.6, да заплати на К. П. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „В.“1 ,
бл.523, вх.В, ет.2, ап.66, със съдебен адрес:гр.С., ул. „П. П.“14, партер, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 836.30 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6