Решение по КНАХД №1339/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от главен юрисконсулт Д. Ч. – пълномощник на Заместник - директора на ТД на НАП – Бургас, срещу решение № 388/05.06.2025г., постановено по АНД № 1601/2025г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 817158-[рег. номер]/06.03.2025г., издадено от Заместник – директора на ТД на НАП Бургас, с което на дружество „Конструкторско бюро Кар“ ЕООД за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ и на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се изводите на РС за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, като се излагат доводи, че посочването на лицето, за което не е подадена Д. О. 1, не е елемент от фактическия състав на нарушението. Твърди се, че доколкото санкционираното лице не твърди, че за процесния период (юни 2024 г.) е било необходимо подаване на повече от една декларация Образец 1, то за същия не е възникнала неяснота за кой работник се дължи такава декларация. Счита, че правото на защита на санкционирания субект не е засегнато съществено. респ. НП не е опорочено до степен, налагаща неговата отмяна. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за потвърждаване на оспореното НП.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – „Конструкторско бюро Кар“ ЕООД, чрез пълномощник – адвокат Р. С., е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа чрез писмено становище, в което е заявена претенция за присъждане на направените в касационното производство разноски.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител. Отговорът срещу касационната жалба се поддържа чрез писмено становище.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас е отменил НП № 817158-[рег. номер]/06.03.2025г., издадено от Заместник – директора на ТД на НАП Бургас, с което на дружество „Конструкторско бюро Кар“ ЕООД на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ, затова че в качеството му на задължено лице не е подало в срок до 25.07.2024г. данни в ТД на НАП Бургас с декларация Образец 1 за месец юни 2024г. Ответникът по касация подал посочената декларация по електронен път на 26.08.2024г., която била приета с вх. № 02000243384419. На дружеството била изпратена покана – електронно и чрез лицензиран пощенски оператор, за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, РС приел, че в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ са установени две хипотези за крайния срок, до който следва да се изпълни задължението за депозиране на декларация Образец 1 - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В НП липсвала дължимата детайлизация относно релевантния въпрос, кога и дали изобщо са начислени/изплатени възнаграждения за м. юни 2024 г., което според РС е от категорията на съществените релевантни факти, определящи приложимата хипотеза на крайния срок за изпълнение на задължението за подаване на декларацията Образец 1 и е конкретният пораждащ отговорността факт, свързан с възникване на задължението за подаване на декларация образец 1.

На следващо място, РС е приел, че доколкото разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд "ГВРС", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, липсата на индивидуализация на наетото лице при дружеството работодател, обуславя извод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота по фактите, описани от наказващия орган. РС приел, че за санкционираното лице е възникнала неяснота за кой работник/служител се дължи такава декларация, тъй като през процесния период е имало и други наети лица. С оглед изложеното РС отменил НП.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Аналитично-оценъчната дейност е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт районният съд ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Делото пред тази инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод в проверявания акт е правилен и се споделя от касационната инстанция, която възприема мотивите като свои и и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Изложените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Разпоредба на чл.5, ал.4, т.1 от КСО установява задължение в тежест на осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд "ГВРС", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

По делото няма спор, че санкционираното лице не е изпълнило в законоустановения срок вмененото му задължение в качеството на осигурител по чл. 5, ал. 4 от КСО да представи пред ТД на НАП Бургас необходимите данни, подавайки декларация образец № 1 за месец юни 2024 г.

В НП не е посочено за кои подлежащи на осигуряване лица задълженото лице (работодателят) не е декларирало необходимите данни. Нарушението е от категорията на съществените, защото накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере въз основа на какви конкретни факти е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Административнонаказващият орган е издал НП, без да сочи въз основа на какви факти приема, че процесната декларация е следвало да бъде подадена до 25.07.2024г.

В нормата на чл.4, ал.1, т.1, буква "а" от Наредба №Н-13/17.12.2019 г. на МФ е предвидено, че декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП за всеки календарен месец при наличие на две отделни хипотези: 1) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; 2) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
От текста на НП се установява, че наказващият орган не е изследвал въпроса кога е начислено и изплатено възнаграждението на осигурените лица. Тоест липсва посочване в коя хипотеза се приема, че е осъществено нарушението, като липсват и факти въз основа на които да се прецени коя от тях е налице в случая.

Като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на обжалваното НП, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 388 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 1601 / 2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОТХВЪРЛЯ искането на Заместник - директора на ТД на НАП Бургас за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.