№ 2700
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110144786 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 34129/07.09.2021 г., с
която от името на Т.С. ЕАД, ЕИК *********** против АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** и
наследниците на П. Г. ВЛ., ЕГН **********, са предявени обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
С молба от 19.08.2021 г. ищецът Т.С. ЕАД, ЕИК *********** е уточнил
подадената искова молба с вх. № 34129/07.09.2021 г., като е посочил, че исковете са
предявени срещу АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** и Г. АЛ. ВЛ., ЕГН **********, като е
направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно /3/4 части за АЛ. Г.
ВЛ. и 1/4 част за Г. АЛ. ВЛ./ на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1220,15 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден
имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш,
бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното
изплащане; 2/ сумата от 210,49 лева, представляваща лихва за забава за периода
15.09.2019 г. – 25.06.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия; 3/ сумата от 29,48 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София,
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода
м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
29.07.2021 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 6,91 лв., представляваща
1
лихва за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците имат качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ПМУ
Инженеринг“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от
ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Твърди, че ответниците са използвали доставена от дружеството топлинна
енергия за абонатен № 304566 през процесния период, не са заплатили нейната
стойност, като са изпаднали и в забава по отношение на това свое задължение. Твърди,
че ответниците са се възползвали от услугата дялово разпределение, останали са
задължени за нейната стойност през процесния период, като са изпаднали и в забава по
отношение на това свое задължение.
Предвид гореизложеното, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди
АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** и Г. АЛ. ВЛ., ЕГН **********, да заплатят разделно /3/4
части за АЛ. Г. ВЛ. и 1/4 част за Г. АЛ. ВЛ./ на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата
от 1220,15 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия
до топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна
фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 210,49 лева, представляваща лихва за забава
за периода 15.09.2019 г. – 25.06.2021 г., дължима върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 29,48 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр.
София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за
периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 6,91 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва за периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответницте в производството.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2022 г.,
2
процесуалният представител на ищеца – юрк. Савова излага становище в подкрепа на
изложеното в исковата молба, като моли за уважаване на предявените за разглеждане в
производството искове. Претендират се разноски.
С молба от 21.03.2022 г., подадена от името на ответниците, чрез адвокат И.Д., е
изразено становище по съществото на спора, като се оспорват предявените искове и се
моли за тяхното отхвърляне. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответниците АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** и Г. АЛ. ВЛ.,
ЕГН **********, да заплатят разделно /3/4 части за АЛ. Г. ВЛ. и 1/4 част за Г. АЛ. ВЛ./
на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 1220,15 лева, представляваща главница за
доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 42,
находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, с
абонатен № 304566 за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от
210,49 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.06.2021 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
29,48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден
имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш,
бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 29.07.2021 г. до окончателното й
изплащане; 4/ сумата от 6,91 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната
лихва за периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже съществуването на договорни
отношения между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им потребител на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия
период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
3
погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа
на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150,
чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
4
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в
този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща
за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на
тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и
дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006
г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
5
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство
на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения делото и приобщен към доказателствения материал нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 182, том I, рег. № 13203, от 29.11.2001 г. на
нотариус Дарина Стойкова, рег. № 267 в Нотариалната камара, се установява в
производство, че на 29.11.2001 г. Георги Петков Петров, ЕГН ********** и Захарина
Николова Петрова, ЕГН **********, са дарили на П. Г. ВЛ. процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика,
ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2. От горепосоченото писмено доказателство се установява
още, че по силата на уговорките между страните по сключения договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182,
том I, рег. № 13203, от 29.11.2001 г. на нотариус Дарина Стойкова, рег. № 267 в
Нотариалната камара, дарителите Георги Петков Петров, ЕГН ********** и Захарина
Николова Петрова, ЕГН ********** си запазили пожизнено вещно право на ползване
върху недвижимия имот, предмет на договора за дарение.
От приобщеното към доказателствения материал по делото Удостоверение за
наследници изх. № РИЛ21-ТД26-576/18.08.2021 г. за лицето П. Г. ВЛ., ЕГН
**********, се установява в производството, че П. Г. ВЛ., ЕГН ********** е починала
на 27.12.2013 г., като е оставила за наследници по закон ответниците АЛ. Г. ВЛ., ЕГН
********** /съпруг/ и Г. АЛ. ВЛ., ЕГН ********** /син/, който са придобили по ½
идеална част от процесния недвижим имот по реда на наследственото правоприемство
/доколкото собствеността върху процесния недвижим имот е придобита от
наследодателя им П. Г. ВЛ. по силата на договор за дарение, респективно, дори към
момента на сключване на договора за дарение П. Г. ВЛ. да е била в граждански брак с
ответника АЛ. Г. ВЛ., то процесния имот е станал индивидуална собственост на П.В.,
доколкото е придобит по силата именно на процесния договор за дарение/.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява в производството,
че през процесния период именно ответниците са били собственици на процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна
фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2. От друга страна, обаче, се установи в
производството, че по силата на уговорките между страните по сключения договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 182, том I, рег. № 13203, от 29.11.2001 г. на нотариус Дарина Стойкова, рег. №
267 в Нотариалната камара, дарителите Георги Петков Петров, ЕГН ********** и
Захарина Николова Петрова, ЕГН ********** си запазили пожизнено вещно право на
ползване върху недвижимия имот, предмет на договора за дарение. По делото не е
доказано по безспорен и категоричен начин, че правото на ползване, учредено в полза
на дарителите Георги Петков Петров, ЕГН ********** и Захарина Николова Петрова,
ЕГН ********** по сключения договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
6
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 182, том I, рег. № 13203, от 29.11.2001
г. на нотариус Дарина Стойкова, рег. № 267 в Нотариалната камара, е било погасено на
някое от законоустановените за това основания към процесния период.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си актуална към
процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Доколкото по делото се установи, че по силата на уговорките между страните по
сключения договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 182, том I, рег. № 13203, от 29.11.2001 г. на нотариус
Дарина Стойкова, рег. № 267 в Нотариалната камара, дарителите Георги Петков
Петров, ЕГН ********** и Захарина Николова Петрова, ЕГН ********** си запазили
пожизнено вещно право на ползване върху недвижимия имот, предмет на договора за
дарение, то се налага извод, че за процесния период, на основание на §1, т. 2а от ДР на
ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС, именно между Георги Петков Петров, ЕГН **********
и Захарина Николова Петрова, ЕГН ********** и ищеца е възникнало и съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
Следователно за процесния период Георги Петков Петров, ЕГН ********** и Захарина
Николова Петрова, ЕГН ********** е следвало да отговарят за заплащането на
потребената в процесния имот топлинна енергия.
От гореизложеното се налага извод, че предявените искове се явяват недоказани,
респективно неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Действително от изисканата служебно от съда справка за родствени връзки на
лицето П. Г. ВЛ., ЕГН ********** от 10.08.2021 г. се установява, че към датата
10.08.2021 г. лицата Георги Петков Петров, ЕГН ********** и Захарина Николова
Петрова, ЕГН ********** са починали. От друга страна, обаче, по делото не са
ангажирани доказателства или направени доказателствени искания за установяване на
обстоятелството, че към процесния период /01.05.2018 г. – 30.04.2019 г./ лицата Георги
Петков Петров, ЕГН ********** и Захарина Николова Петрова, ЕГН ********** са
били починали, с което да е погасено учреденото в тяхна полза пожизнено право на
ползване върху процесния недвижим имот. Справката за родствени връзки е
извършена повече от 2 години след крайната дата на процесния период, поради което
само въз основа на тази справка не може да се направи извод, че към процесния
период, учреденото в полза на лицата Георги Петков Петров, ЕГН ********** и
Захарина Николова Петрова, ЕГН ********** пожизнено вещно право на ползване
върху процесния имот, е било погасено поради смъртта на вещните ползватели.
Налице е изрично оспорване на това обстоятелство от страна на ответниците,
обективирано в молбата им от 21.03.2022 г. /докладвана в проведеното на същата дата
7
открито съдебно заседание и препис от която е връчен на процесуалния представител
на ищеца/. Същевременно именно в тежест на ищеца е било да установи, при
условията на пълно и главно доказване, съществуването на договорни отношения
между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на
топлинна енергия, в това число и качеството им потребител на топлинна енергия, което
предвид изложените по-горе обстоятелства и липсата на пълно и главно доказване
относно обстоятелството, че учреденото в полза на Георги Петков Петров, ЕГН
********** и Захарина Николова Петрова, ЕГН ********** пожизнено право на
ползване върху процесния недвижим имот е било погасено през процесния период, не
е установено по безспорен и категоричен начин в производството. На ищеца е
предоставена възможност да ангажира доказателства и да направи доказателствени
искания във връзка със становището на ответниците, обективирано в молбата от
21.03.2022 г., но не се е възползвал от нея.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
ответниците.
От името на ответниците своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Същевременно, обаче, доказателства за извършване на разноски в производството са
представени само от ответника АЛ. Г. ВЛ., а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 320,00 лева.
От името на ищцовото дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за носнователно, доколкото
претендирания от ответника адвокатски хонорар в исковото производство по гр.д. №
44786/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав не е прекомерен, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия и предвидения в чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимален размер на възнаграждението за съответния вид работа
/минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния
интерес защитим от ответника Алескандър Георгиев В. е 307 лева, като в настоящото
производство се претендира адвокатско възнаграждение в размер почти еквивалентен
на минималния, а именно 320 лева/.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т.С. ЕАД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника АЛ. Г. ВЛ., ЕГН **********, с
8
адрес: гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, ап. 42, сумата от
320,00 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 44786/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т.С. ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против АЛ. Г. ВЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет.
2, ап. 42, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, за осъждането на АЛ. Г. ВЛ., ЕГН ********** да заплати в полза на Т.С. ЕАД,
ЕИК ***********, суми, както следва: 1/ сумата от 915,11 лева, представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот,
представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62,
вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.; 2/ сумата от
157,87 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.06.2021 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
22,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден
имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш,
бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2019 г.; 4/
сумата от 5,18 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за
периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т.С. ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Г. АЛ. ВЛ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет.
2, ап. 42, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, за осъждането на Г. АЛ. ВЛ., ЕГН ********** да заплати в полза на Т.С. ЕАД,
ЕИК ***********, суми, както следва: 1/ сумата от 305,04 лева, представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот,
представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62,
вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.; 2/ сумата от
52,62 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 25.06.2021 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
7,37 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден
имот, представляващ ап. 42, находящ се в гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш,
9
бл. 62, вх. В, ет. 2, с абонатен № 304566 за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2019 г.; 4/
сумата от 1,73 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за
периода 31.07.2018 г. – 25.06.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. София,ул. Ястребец № 23Б да заплати в полза на АЛ. Г. ВЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 62, вх. В, ет. 2, ап. 42, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 320,00 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 44786/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „ПМУ Инженеринг” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10