№ 231
гр. гр.Несебър, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100847 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - Етажна собственост на сграда с идентификатор ******** по КККР на гр.
Несебър срещу ответницата Д. Л. Г. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 415,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответницата да
бъде осъдена да заплати в полза на ищеца следните суми: сумата от 433,12 лв. – дължими вноски
за разходи по чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за сезон 2022/2023г., сумата от 1541,94 лв. – дължими
вноски за разходи по чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 2019-2021г., приети с решение по т.
7 от дневния ред на Общо събрание на етажната собственост от 25/26.11.2021г., ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
както и сумата от 57,61 лв. – лихва върху главниците за периода 01.03.2022г. – 13.06.2022г.
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна
собственост, а именно: обект с идентификатор ********.83 по КККР на гр. Несебър, с площ от
31,12 кв. м., ведно с 0,55 % идеални части от общите части на сградата. Сочи, че на 25/26.11.2021г.
се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост, като по т. 3 от дневния ред
бил приет бюджет за сезон 2022/2023, включващ следните разходи: 10 888,03 лв. за фонд „Ремонт
и обновяване“, 55 752,93 лв. за разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС и 8004,80 лв. за разходи по чл.
51 от ЗУЕС. Навежда, че по т. 4 от дневния ред бил приет начин за разпределяне на тези разходи,
като разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ и по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС следвало да се
разпределят съобразно притежаваните идеални части от общите части в сградата, а по чл. 51 от
ЗУЕС – по равно между собствениците, ползвателите и обитателите, които били посочени в
решението като 115 души. Излага, че по т. 5 от дневния ред било взето решение за определяне на
финансовата година – 01.01.2022г. – 31.12.2022г. и краен срок за плащане на вноските –
28.02.2022г. Сочи, че по т. 7 от дневния ред било прието решение за предприемане на действия по
събиране на суми за периода 2019-2021г., съобразно гласувана таблица. Навежда, че по тези
1
правила били формирани задължения за ответницата, които тя не заплатила, поради което й била
начислена и лихва за забава. Излага, че било образувано производство по чл. 410 ГПК за тези
суми, но заявлението било отхвърлено поради липса на адрес на ответницата в Република
България. С тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Д. Л. Г., чрез особен представител, е подаден отговор
на исковата молба, с който предявените искове се взема становище за основателност и доказаност
на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже,
че ответникът е собственик на с самостоятелен обект в Етажна собственост на сграда с
идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, а именно: обект с идентификатор ********.83
по КККР на гр. Несебър, с площ от 31,12 кв. м., ведно с 0,55 % идеални части от общите части на
сградата, който се намира в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила
решение на общото събрание в етажната собственост от 25/26.11.2021г. са определени годишни
такси за управление и поддръжка, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи по чл. 50, ал.
4, т. 3 от ЗУЕС, вкл. за периода 2019г. – 2021г. В негова тежест е да докаже размера на
претенцията, както и, че е настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тези факти
в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том XIX, рег. № ****,
дело № ******г., съставен на 20.10.2005г. от нотариус Стоян Ангелов с район на действие – района
на Несебърски районен съд, рег. № 208 по регистъра на Нотариалната камара (на л. 4 от делото) се
установява, че Д. Л. Г. е собственик на апартамент F19, със застроена площ от 31,12 кв. м., ведно с
0,55 % идеални части от общите части на сградата.
На датите 25.11.2021г.-26.11.2021г. се провело общо събрание на етажната собственост в
сградата (видно от протокол на л. 5 – л. 10 от делото). Съдът намира, че от посочения протокол се
доказва провеждане на събрание на тази дата, като същото не е оспорено от ответника. Няма данни
и твърдения решенията на общото събрание да са атакувани по надлежния ред, поради което съдът
приема, че са влезли в сила.
По т. 3 от дневния ред на събранието бил приет предложеният проектобюджет на етажната
собственост за сезон 2022/2023г. Самият бюджет е инкорпориран в протокола и видно от него
(раздел „Разходи“) били приети разходи по следните пера: по чл. 50 от ЗУЕС общо 66 634,96 лв. и
за разходи по чл. 51 от ЗУЕС – общо 8004,80 лв. По т. 4 от дневния ред от същото събрание се
взело решение разходите по чл. 50 от ЗУЕС да се разпределят съобразно идеалните части, а тези
по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС – поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят – 115 на брой (по силата
на приетото решение). По т. 5 от дневния ред за началото на финансовата година се приела дата
01.01.2022г., а за край – дата 31.12.2022г. Бил определен и срок за плащане на таксите –
28.02.2022г. По т. 7 от дневния ред било прието решение за формираните задължения към
етажната собственост за периода 2019г. – 2021г., като за собственото на ответницата студио F19
задълженията били определени в размер на 1541,94 лв., като за тези задължения бил определен
срок за плащане – до 01.02.2022г.
2
Налага се извод, че с решенията на общото събрание от 25.11.2021г.-26.11.2021г. разходите
за 2022г. не са определени поименно и поотделно за всеки собственик, но същите са напълно
определяеми, доколкото в инкорпорирания в протокола проект за бюджет (приет от общото
събрание) се съдържат цялостните суми по отделните пера, а в чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС са посочени
правилата за разпределение на разходите (които са спазени при вземане на решението за
разпределянето им, като във връзка с чл. 51 от ЗУЕС решението е формирало и воля за броя на
лицата, между които следва да се разделят разходите – 115 на брой). Очевидно е, че единствено
разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС следва да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите (каквото е изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС), а
разходите по останалите пера – съразмерно, съобразно притежаваните от собствениците идеални
части (според изискването на чл. 50 от ЗУЕС). Ето защо с приемането на бюджета дължимите суми
са приети по определяем начин и в съответствие с изискванията на ЗУЕС. На ответника са
начислени суми по посочените правила, като за всеки собственик е начислена такса по чл. 51 от
ЗУЕС за 2022г. по **60 лв. (чрез разделяне на цялата сума от 8004,80 лв. на 115), а вноската по чл.
50 от ЗУЕС за 2022г. е определена за ответника като съотношение на идеални части от общите
части (касаещи процесния обект – 0,55 %) към общата сума от 66 634,96 лв.
Сумите, които начислени за плащане от ответника за 2022г. и които се претендират с
исковата молба – в размер на 433,12 лв., са в рамките на така установените размери, поради което
искът е основателен.
По отношение на предходния период – 2019г. – 2021г., вноските към етажната собственост
са определени конкретно, за апартамента на ответницата, в общ размер от 1541,94 лв., поради
което за този период е налице изрично решение на общото събрание на етажната собственост, в
рамките на компетентността му. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС и Решение № 50024 от 27.03.2023г.
по гр.д. № 978/2022г. по описа на II гр.о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че
Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения,
които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни
права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на
общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им
и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски
съобразно гласуваното от общите събрания. Изводът от приложените по делото доказателства е, че
решенията на общото събрание са влезли в сила (няма твърдения и ангажирани доказателства за
обратното). Следва да се има предвид, че общото събрание няма за задължение да приема решения
за дължимите от всеки един собственик суми (за периода 2019г. – 2021г. задълженията са
определени конкретно и за ясно посочен обект), като е достатъчно да се приемат глобални
решения за разходите в етажната собственост. Управителният съвет е този, който организира
изпълнението на решенията на общото събрание (арг. от чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУЕС). Ето защо с
формиране на волеизявлението си за определяне на конкретните задължения за процесния
апартамент (чрез подаване на исковата молба) управителният съвет е предприел действия по
изпълнение решенията на ОС.
3
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като е определен краен срок за плащане на сумите
за 2022г.: 28.02.2022г. и за тези за 2019г. – 2021г. – 01.02.2022г. Следователно задълженията са
били определени като платими на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1
ЗУЕС).
С оглед горното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия състав на
предявения иск.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава в периода 01.03.2022г. – 13.06.2022г. Както се посочи задължението на
ответника е било определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 28.02.2022г., респ. 01.02.2022г. Ето защо следващия ден ответникът е
изпаднал в забава и не е било необходимо да му бъдат изпращани допълнителни покани за
заплащане на дължимите суми. При наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава
за периода 01.03.2022г. – 13.06.2022г. претенцията за лихва е доказана по основание. Същата е
доказана и по размер, тъй като при преценка по чл. 162 ГПК съдът достигна до извод, че
претендирания размер от 57,61 лв. попада в рамките на дължимото обезщетение за забава върху
главницата.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат направените по делото разноски: 40,65 лв. за
платена държавна такса по ч.гр.д. № 646/2022г. по описа на Районен съд Несебър, 5 лв. – такса за
съдебно удостоверение, 30 лв. – такса за публикуване в държавен вестник, 350 лв. – депозити за
превод на документи, 47,70 лв. – държавна такса за образуване на настоящото производство,
503,27 лв. – депозит за особен представител, 1000 лв. – платено възнаграждение за адвокат. Не
следва да се присъжда сумата от 300 лв. – възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 646/2022г. по
описа на Районен съд Несебър, тъй като посоченото производство е завършило със съдебен акт за
отхвърляне на заявлението и единствено внесената държавна такса се ползва за целите на
настоящото производство (арг. от чл. 415, ал. 4 ГПК) и представлява разход, който подлежи на
възстановяване по правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Л. Г., гражданка на В., родена на **********г., с адрес във В*******, да
заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор ******** по КККР на гр. Несебър, на
основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС сумата от 433,12 лв. – дължими вноски за разходи по чл. 50 и чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС за сезон 2022/2023г., определени с решение на общото събрание на етажната
собственост от 25/26.11.2021г., сумата от 1541,94 лв. – дължими вноски за разходи по чл. 50 и чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС за периода 2019-2021г., приети с решение по т. 7 от дневния ред на Общо
събрание на етажната собственост от 25/26.11.2021г., ведно със законната лихва върху тези суми
от датата на подаване на заявлението – 16.06.2022г., до изплащане на вземането, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 57,61 лв. – лихва върху главниците за периода 01.03.2022г. – 13.06.2022г.,
а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1976,62 лв., представляваща направените по делото
разноски, от които 40,65 лв. за платена държавна такса по ч.гр.д. № 646/2022г. по описа на
4
Районен съд Несебър, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение, 30 лв. – такса за публикуване в
държавен вестник, 350 лв. – депозити за превод на документи, 47,70 лв. – държавна такса за
образуване на настоящото производство, 503,27 лв. – депозит за особен представител, 1000 лв. –
платено възнаграждение за адвокат.
БАНКОВА сметка, по която могат да бъдат заплатени присъдените суми:
BG63 **** ******, BIC: ********.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5