№ 39
гр. Б., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120203930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по
жалба от жалбоподателя Х. И. Д., ЕГН **********, чрез неговия процесуален
представител адв. З. К. от БАК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
431зз-378 от 06.09.2024 година, издадена от С. А. Р., на длъжност п. при П. РУ
на МВР – Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане,
поради незаконосъобразност. Счита, че в описаните в заповедта действия няма
данни за извършване на престъпление, тъй като не е иззето оръжието – нож, с
което се твърди, че е бил заплашен свидетелят Т..
В съдебно заседание от поверениците на г-н Д. става ясно и за
неправомерни действия по задържането, липсата на предоставяне на
медицинска помощ, липсата на медицински преглед и други, които са довели
до неспазване на процедурата по задържане. Молят съда да бъде отменена
заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - С. А. Р., на длъжност п. при П. РУ на МВР –
Б. – редовно призован, явява се лично в заседанието. Същият твърди, че е
1
работил изцяло по факти, които са били събрани по надлежния ред със
сведения, дадени от свидетели-очевидци, от участниците в инцидента и от
обажданията на телефон 112.
По отношение на липсата на медицински преглед твърди, че лицата
въобще не са били задържани в местата за задържане и въпреки това са били
питани дали се нуждаят от медицинска помощ не само в полицията, но и от
оператора на телефон 112. Такава помощ е била отказана.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата
на страните, приема на П. място, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока на чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53
от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
компетентност. Това е видно от официална справка и длъжностна
характеристика, представени от ответника.
Спазена е предвидената от закона форма така, както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане и
е връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити,
посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и
данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН, адресна
регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено
копие от заповедта срещу подпис.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на
производството за издаване на заповедта, поради липса на задължителни
реквизити.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е
посочено, че има данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК за
това, че на 06.09.2024 година, в град Б., на бул. „Д.“ № ..., са отправяни закани
с нож от Х. И. Д., ЕГН **********, над лицето К. Д. Т., ЕГН **********.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
2
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Това е
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържане да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е
наличие на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Поради това възможността на органите на МВР да приложат ПАМ задържане
за срок до 24 часа е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с
наличието на вече доказано такова. Задържането като ПАМ се предприема от
полицейски орган в условията на оперативна самостоятелност. За прилагането
на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. По
мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице.
На задържаното лице са били разяснени правата му по чл. 63, ал. 3 и
ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. По мнение на
съда въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретното деяние и
дали то е извършено виновно, подлежат на пълно, всестранно, обективно
разследване в рамките на наказателно производство. За целите на задържането
по реда на чл. 72 от ЗМВР такива категорични данни, които да обвържат
жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като
задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното
изясняване. По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. С
определението си за насрочване съдът е изискал от административния орган в
съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи всички
доказателства, които са послужили за издаване на заповедта. В изпълнение на
това указание в съда са депозирани писмени доказателства, като сред тях са
докладни записки, както и преписка с вх. № 255 от 09.01.2025 година на П. РУ
3
на МВР – Б.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
изяснява следната фактическа обстановка:
На 05.09.2024 година жалбоподателят се разбрал с К. Т. на следващия
ден да се пристъпи към санитарна сеч, с цел отстраняване на излишни
израстъци от дървета и храсти в дворно място, находящо се в град Б., бул. „Д.“
№ ....
На 06.09.2024 година, около 09.00 часа на място пристигнал К. Т.,
който водел още четири лица, за да му помогнат. Там бил и синът на Т., както
и жалбоподателят. В рамките на няколко часа всички работели нормално, като
за последни три израстъци на дърво, които Т. започнал да реже,
жалбоподателят започнал да се държи агресивно и да гони всичките лица от
двора. Обиждал ги, обиждал и свидетеля Т., като дори извадил метален
сгъваем нож, разгърнал го и казал на Т. да излиза и да се маха от двора. После
прибрал ножа и между тях започнало боричкане, като Т. се опитал да избута
Д. от себе си, тъй като последният успял да го удари няколко пъти в областта
на гърдите и да скъса тениската му. На телефон 112 подал сигнал съсед, който
установил какво се случва. След около няколко минути на същия телефон
били подадени още два сигнала, този път от жалбоподателя Д.. На място
дошли трима полицейски служители на П. РУ на МВР – Б.. след като
установили обстановката счели, че районът не влиза в тяхната териториална
компетентност и повикали колегите си от П. РУ на МВР – Б.. сред тях бил и
ответникът Р.. Служителите провели разговори с всички лица, които
присъствали на място, като всички твърдели едно, че именно Д. е нападнал Т..
Било преценено и Д., и Т. да бъдат задържани. По отношение на Д. била
издадена процесната заповед в 15.00 часа и бил освободен в 17.30 часа.
Така изложената фактология се установява от приложените по делото
писмени доказателства, показанията на свидетеля Т., на свидетеля Х. и от
отговорите на ответника на поставените от адв. К. въпроси. Доказателствената
съвкупност е изцяло еднопосочна.
По мнение на съда фактите, които се установяват в преписката,
подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален
извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта. Още
към момента на пристигането на ответника Р. и други лица, различни от
двамата участници в спречкването, са заявили, че Т. е бил нападнат от Д..
4
Също така са посочили, че Д. е извадил нож, което всъщност е потвърдил и
самият Д.. При това положение съдът намира, че преценката за извършване на
престъпление от страна на Д. е напълно обоснована. Както е посочено по-
горе, в действителност не се изисква при задържането на едно лице, фактите
по случая да са доказани по несъмнен начин. Все пак следва ограничаването
на свободното придвижване на лицата да почива на някакви обективни данни.
В случая единствено от сведенията на Х. Д. съдържат твърдения, че той П. е
бил нападнат. Още на място обаче тези сведения са били изцяло оголени от
изложеното от другите присъстващи на място лица.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния
акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това
съответствие е неразривно свързано с установяването на фактически
основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената
заповед за задържане, по мнение на съда, са били налице достатъчно данни, че
Д. е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в
мотивите за издаване на оспорената заповед.
С оглед горното, настоящият съд намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от
АПК, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-378
от 06.09.2024 година, издадена от С. А. Р., на длъжност п. при П. РУ на МВР –
Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е заповядано задържането за
срок от 24 часа на Х. И. Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Б. в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е изготвено и обявено на страните в съдебно
заседание, проведено на 21.01.2025 година.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6