ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334
гр. СлИ.ен, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИ.ЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИ.ЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова ВъззИ.но
частно гражданско дело № 20212200500428 по описа за 2021 година
Производството е въззИ.но и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София чрез пълномощника юриск. И. против Разпореждане №4000 от 30.08.2021г.
на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3864/2021г. по описа на съда, в
частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Профи
кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу солидарните длъжници И.А.Н.. и Р. Г. И.. за неплатено договорно
възнаграждение в размер на 2071,92лв. за периода от 14.09.2018г. до 28.08.2019г.,
мораторна лихва в размер на 456,35лв. за периода от 02.01.2018г. до 28.08.2019г. и
мораторна лихва в размер на 1512,35лв. за периода от 28.08.2019г. до 26.08.2021г.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап
от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ бр.100/2019г.
правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен анализ на
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към
процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение
1
посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на
добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на
договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с
измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за
максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в
индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в
законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови
изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е
недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.
Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за
това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Предвид
действителността на клаузата, уговаряща договорното възнаграждениеивния съд да
отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за
изпълнение относно обжалваните вземания. Претендира присъждане на разноските,
направени в настоящото производство.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София
против И.А.Н.. и Р. Г. И.. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер
на 4601,27лв. по Договор за потребителски кредит №********** от 21.11.2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; неплатено
договорно възнаграждение в размер на 2071,92лв. за периода 14.09.2018г. –
28.08.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 2310,41лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30лв., дължими за периода от 16.02.2018г. до 28.08.2019г.; лихва
за забава в размер на 456,35лв. за периода 02.01.2018г. – дата на изпадане на длъжника
в забава до 28.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост и лихва за забава в размер
на 1512,35лв., дължима от 28.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до
26.08.2021г. Посочено е че за периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. не е начислявана
законна лихва, съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №********** от
21.11.2017г.; общи условия към договора за кредит и погасителен план.
С Разпореждане №4000 от 30.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№3864/2021г.
Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу
солидарните длъжници И.А.Н.. и Р. Г. И.. за неплатена изискуема главница в размер на
2
4601,27лв. по Договор за потребителски кредит №********** от 21.11.2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и разноски по
съразмерност в размер на 269,65лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно договорното възнаграждение в размер на 2071,92лв., дължимо за
периода 14.09.2018г. – 28.08.2019г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 2310,41лв., неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв., дължими за периода от
16.02.2018г. до 28.08.2019г.; мораторна лихва в размер на 456,35лв. за периода
02.01.2018г. –28.08.2019г. и мораторна лихва в размер на 1512,35лв., дължима от
28.08.2019г. до 26.08.2021г., както и претендираните разноски за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер. Изложени са съображения за
основаване на неравноправни клаузи и нищожни такива по отношение на отхвърлените
вземания.
Разпореждането е връчено на заявителя „Профи кредит България“ ЕООД,
гр.София на 08.09.2021г. Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от
15.09.2021г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС в частта, с която е отказано
издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора –
жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 2071,92лв. за периода от
14.09.2018г. до 28.08.2019г., мораторна лихва в размер на 456,35лв. за периода от
02.01.2018г. до 28.08.2019г. и мораторна лихва в размер на 1512,35лв. за периода от
28.08.2019г. до 26.08.2021г.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за
потребителски кредит, сключен с длъжниците И.А.Н.. и Р. Г. И.., имащи качеството
потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и
ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за
3
това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК.
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения
процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е
описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и
как е формиран размер от 49,89%. След като разходът е посочен при липса на яснота
по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение
относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на
преддоговорна информация. Следователно е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49,89% /като петкратният
размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет
„допълнителни услуги“, /който също е предмет и на заявлението, макар в тая част
разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на
съглашението/, цената на този пакет – 2683,44лв., не е включена в ГПР по кредита.
Това, от своя страна, води до нарушение, както се посочи, на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
така и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля
многократно петкратния размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на
кредита с повече от сто процента. Заплащането на стойността на този пакет е
предвидено предварително – независимо дали се ползва някоя от услугите, което го
превръща фактически в част от кредита, която формално е изведена извън него, но
води до реалното му оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по
кредита. Фактът, че към момента частният жалбоподател не обжалва отхвърлителната,
поради неравноправност /извод, който въззИ.ната инстанция споделя напълно/, част на
разпореждането по отношение на това вземане, не може да доведе до пренебрегване на
договора за закупуване на пакета допълнителни услуги, тъй като заявителят е очаквал
и получавал плащания по него и е отнасял получените суми и към това задължение –
тоест го е считал за източник на облигационно задължение на кредитополучателя.
Поради това той следва да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно
наличието и същността на неравноправни клаузи.
С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги,
надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това
4
води до недействителност на договорът за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от
ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
не и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане
на договорната лихва, както и на двете претендирани лихви за забава – предмет на
настоящата частна жалба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
отношение на тях е неоснователно.
Дължат се разноски, пропорционално на уважената част от заявлението, които са
правилно присъдени от районния съд.
С оглед изложеното, частната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да
се остави без уважение. Като е отхвърлил искането за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на посочените по-горе суми, поради наличие на обоснована
вероятност за неравноправни клаузи, заповедният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №8241 от 16.09.2021г., подадена
чрез СлРС, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********* против
Разпореждане №4000 от 30.08.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.
№3864/2021г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно
искането на молителя „Профи кредит България“ ЕООД, гр.София за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници И.А.Н.. и Р. Г.
И.. за заплащане на договорното възнаграждение в размер на 2071,92лв., дължимо за
периода 14.09.2018г. – 28.08.2019г.; мораторна лихва в размер на 456,35лв. за периода
от 02.01.2018г. до 28.08.2019г. и мораторна лихва в размер на 1512,35лв. за периода от
28.08.2019г. до 26.08.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
5
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6