М
О Т И В И: НОХД №
19/2020 г. на ЕлРС
Подсъдимият
М.Ю.Х. *** е обвинен в това, че на 10.08.2019 г. на път ІІ-53, около км. 72+200
и в с. М., общ. Елена, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото (безпричинно се
обърнал към мл. инсп. П.И.М.и мл. автоконтрольор Х.Х.Й.с думите: „Майка Ви да
еба!”, „Мръсни боклуци!”, „Путка майна!”, „Ще Ви разбия муцуните!”; не изпълнил
разпореждане на полицейските служители да постави ръцете си отзад и при
поставяне на белезници започнал да се дърпа, като след това побягнал; замерял
полицейските служители с камък, който се опитал да хвърли; възпрепятствал
потеглянето на полицейския автомобил „Киа Сийд” с рег. № СВ **** КК от
местостоенето му в с. М., ул. „П.”, като застанал пред него).
Районна прокуратура – Велико Търново е
квалифицирала извършеното от подсъдимия М.Ю.Х. деяние като престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Велико Търново в съдебно заседание поддържа така
повдигнатото обвинение на подсъдимия М.Ю.Х. за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Прокурорът счита, че са налице предпоставките на чл. 78А от НК. Предлага на
съда да признае подсъдимия М.Ю.Х. за виновен в извършване на престъплението,
квалифицирано по чл. 325, ал. 1 от НК, да го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба.
Защитникът
на подсъдимия М.Ю.Х. – адв. Р.С.И. от ВТАК прави искане за допускане на
предварително изслушване на страните с оглед провеждане съкратено съдебно
следствие по глава 27 от НПК. Същият взема становище, че направеното от
подзащитния му самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства. Счита, че подсъдимият Х. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 325, ал. 1 от НК. Адв.
И. намира, че са налице предпоставките на чл. 78А от НК. Моли съда да признае
подсъдимия М.Ю.Х. за виновен за извършеното престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, да го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба.
Подсъдимият
М.Ю.Х. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Същият се признава за виновен. Излага, че написаното
в обвинителния акт е вярно. Подсъдимият проявява критично отношение към
извършеното деяние.
Съдът, като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, прие за установено следното:
Подсъдимият
М.Ю.Х. ***. Същият не е женен. Подсъдимият Х. е безработен.
Полицаите П.И.М.и
Х.Х.Й.са служители в РУ на МВР – Елена. Първият е младши инспектор „Опазване на
обществения ред“, а втория е младши автоконтрольор.
На
10.08.2019 г. полицаите П.И.М.и Х.Х.Й.били в състав на автопатрул. Двамата се
придвижвали с обозначен служебен лек автомобил „Киа Сийт“ с peг. № СВ **** КК. Водач
на последния бил полицаят Х.Й.. На този ден задачите им включвали пост на път
II-53, намиращ се на границата между област Велико Търново и област Сливен,
който е в близост до километър 72+200. Двамата полицаи позиционирали патрулния
автомобил на това място около 11.30 часа на 10.08.2019 г., като спрели на
десния банкет на пътя по посока на движението си от гр. Елена към гр. Сливен.
Около 11.47 часа към тях се приближавал лек автомобил „БМВ 525“, сив на цвят,
peг. № ВТ **** КР. Последният идвал от посока с. М., общ. Елена. Полицаите видели,
че светлините на приближаващият се лек автомобила не били включени. От
полицейския автомобил слязъл полицаят Х.Й.. Същият подал сигнал на водача на лекия
автомобил „БМВ 525“, сив на цвят, peг. № ВТ **** КР, да спре със стоп палка.
Водачът се подчинил и преустановил движението на лекия автомобил. Свидетелят Х.Й.
извършил проверка на документите и оборудването на автомобила, при която установил,
че негов водач е подсъдимият М.Ю.Х.. Последният слязъл от лекия автомобил „БМВ
525“, за да покаже оборудването на автомобила. Пътниците – свидетелят Р.Д.Р. от
с. М., общ. Елена – собственик на автомобила, лицето С.Ю. по прякор „А.“ и лицето
В.С. по прякор „К.“ останали в колата. На предната дясна седалка, на пътника,
до шофьора би св. Р.Д.Р.. След проверката свидетелят Х.Й. обяснил на подсъдимия
М.Ю.Х., че автомобилът се е движел без включени светлини, което е нарушение на
Закона за движение по пътищата и cлeдва да му наложи наказание за това – глоба с
фиш, която е в размер на 20.00 лв. Тогава последният започнал да оспорва
констатацията на първия, който е и автоконтрольор. Свидетелят Х.Й. предложил на
подсъдимият М.Ю.Х. щом не е съгласен с установеното от него, да му състави акт
за установяване на административно нарушение, по който може да пише възражение,
а впоследствие и да атакува евентуалното наказателно постановление и пред съд. Подсъдимият
М.Ю.Х. продължил да оспорва констатациите на полицая и извадил телефона си,
като твърдял, че ще снима, че фаровете му светят. Служителят на МВР му направил
забележка да прибере телефона и да не снима. Спорът между двамата ескалирал.
Междувременно от лекия автомобил „БМВ 525“ слезли и пътниците. Полицаят П.М.
отишъл при подсъдимия М.Ю.Х. и му заявил, че от полицай му е разпоредено да
прибере телефона си, защото пречи на работата им. Последният отказал. Тогава свидетелят
П.М. му казал, че ако не преустанови поведението си ще бъде принуден да го
задържи. След като и това предупреждение не довело до изпълнение на полицейското
разпореждане полицаят П.М. пристъпил към задържането на подсъдимия М.Ю.Х..
Тогава последният започва да се съпротивлява, като се дърпал и бутал полицая.
От своя страна свидетелят П.М. посегнал и извадил помощните си средства – белезници,
за да обуздае и задържи подсъдимия М.Ю.Х.. Първият се опитал да накара
последния да постави ръцете си отзад, за да му постави белезниците. В това
време полицаят Х.Й. овладял останалите трима пътници в автомобила. Същият ги
предупредил да не се месят. Тримата останали на място, като само от време на
време коментирали да не задържат подсъдимия. През цялото време М.Ю.Х. викал и
псува полицаите, като им казвал: „Майка ви да еба!“, „Мръсни боклуци!“, „Путка майна!“,
„Ще ви разбия муцуните!“. Докато подсъдимия блъскал полицая П.М., белезниците
паднали на земята. Последният нанесъл един удар с юмрук в лицето на М.Ю.Х. и го
ритнал в глезена на десния крак, за да може да го овладее, да успее да си вземе
белезниците и да го задържи. Полицаят Х.Й. се притекъл на помощ и се опитал да
направи ключ на подсъдимия. Въпреки усилията на полицаите, М.Ю.Х. успял да се
отскубне, преминал през пътното платно, притичал през канавката и поляната след
нея и се скрил в гората от лявата страна на пътя по посока на движението от гр.
Елена към гр. Сливен. Непосредствено след него тръгнал полицаят П.М., а след тях и полицаят Х.Й.. Свидетелят Р.Д.Р.
решил да се обади по телефона на бащата на подсъдимия М.Ю.Х. – З.М.С.. Първият
не успял и тогава решил да се върне в с. М., общ. Елена, за да го намери и
докара на мястото. Същият искал бащата да овладее поведението на сина си.
Докато свидетелят
Р.Д.Р. правел това, полицаите П.М. и Х.Й. продължавали да търсят подсъдимия М.Ю.Х.
в гората. Същите не успели да го открият и след около 10 минути издирване решили
да се върнат до служебния автомобил. След като излезли от гората, на около 500
м от служебния автомобил „Киа Сийт“ с peг. № СВ **** КК, двамата полицаи видели,
че към тях се придвижват около десет човека, между които разпознали свидетелят Р.Д.Р.,
З.М.С., другите двама пътници в лекия автомобил „БМВ 525“ и други. Когато ги
забелязали, хората били до полицейския автомобил. Свидетелят П.М. се обадил на
ОДЧ при РУ на МВР – Елена за съдействие. В този момент от гората излязъл и подсъдимият
М.Ю.Х.. Всички се събрали на поляната и започнали да се придвижват към
автомобилите. В групата се смесил и подсъдимият М.Ю.Х.. Докато се придвижвали
към пътя, където са автомобилите, полицаите и дошлите хора започнали да си
изясняват какво се случва. П.М. и Х.Й. се опитали да обяснят, че са извършвали
проверка на подсъдимия като шофьор на спрян от тях автомобил, чиито фарове не
са били светнати. По повод на това подсъдимият на няколко пъти се опитал да
хвърли по полицаите камъни, които намерил на поляната. Същият бил възпрян да не
направи това от баща си З.М.С.. Освен това на няколко пъти М.Ю.Х. нарича
полицаите „Мръсни боклуци!“ и ги псува. За да се успокои ситуацията св. Х.Й.
предложил на всички да отидат пред дома на подсъдимия в с. М., общ. Елена.
Хората се съгласили и всички около 12.15 часа на 10.08.2019 г. потеглили съм
селото. Документите на М.Ю.Х. останали в полицаите. Всички се съгласили последните
да напишат на първия фиша или акта в с. М., общ. Елена.
В с. М.,
общ. Елена полицейският автомобил спрял на ул. „П.“ близо до дом № **. Съвсем
близо, на ул. „О.“ № ** в с. М., общ. Елена, бил дома на подсъдимия М.Ю.Х..***
пресечка на ул. „П.“ в селото. Около пристигналите започнали да се събират и
други хора от селото. След като установили на местостоянка на това място
полицейския автомобил „Киа Сийт“ с peг. № СВ **** КК, служителите на МВР отново
започнали да обясняват на хората около тях, че са спрели управлявания от подсъдимия
М.Ю.Х. лек автомобил, защото е бил със загасени светлини, което е нарушение на
Закона за движение по пътищата, че същият им е пречил да си вършат работата и
не е изпълнил полицейското им разпореждане да не снима с телефона си и да
преустанови поведението си, че е избягал, когато са се опитали да го задържат.
От своя страна М.Ю.Х. настоявал да получи СУМПС и КТ към него. Полицаите му
разяснили, че не може, докато не съставят съответния документ. Подсъдимият
продължавал да спори с тях, въпреки че част от събралите наоколо хора се опитвали
да го възпрат и да го накарат да остави полицаите да извършат действията, които
са длъжни да направят. Полицаите П.М. и Х.Й. решили, че и в селото няма да успеят
да санкционират подсъдимия М.Ю.Х.. Затова му заявили, че следва да се придвижи
до полицейското yпpaвление в гр. Елена. М.Ю.Х. отново казал на полицаите да му
върнат документите и че няма да му напишат нито фиш, нито акт. Свидетелите П.М.
и Х.Й. решили да се свържат отново с ОДЧ при РУ на МВР – Елена. Същите затворили
прозорците на полицейския автомобил и започнали да обсъждат ситуацията и какво
точно да предприемат. В това време подсъдимият М.Ю.Х. започнал да удря по
страничното предно ляво стъкло на полицейския автомобил. Отново започнал спор
за документите му, които били в полицаите. Около 12.37 часа на 10.08.2019г. свидетелите
П.М. и Х.Й. решили да се върнат в гр. Елена, в полицейското управление и след
това, с подкрепления да се върнат в с. М., общ. Елена. Същите решили да
потеглят в посока на общинския град. Тогава пред полицейския автомобил застанал
подсъдимият М.Ю.Х., който разперил ръце и заявил, че няма да ги пусне. На
няколко метра зад него се появява една мотофреза, за която имало закачено
ремарке. Същата била е управлявана от свидетеля М. С.С. – дядо на подсъдимия.
Към него се приближил Х.Ю.Д.. Последният смъкнал свидетеля М. С.С. от седалката
на мотофрезата и с ръце я преместил перпендикулярно на пътя, като по този начин
го препречил. Така полицейският автомобил не можел да премине. Свидетелят Х.Й.,
който бил водач на служебния автомобил, направи маневра и се престроил в посока
на движението, противоположна на първоначалната му и потеглил отново към гр.
Елена, но по друг път. Докато това ставало подсъдимият М.Ю.Х. хвърлил по
полицейския автомобил едната си джапанка.
Поведението
на подсъдимият М.Ю.Х. както при км. 72+200 на път II-53, така и в с. М.,общ. Елена било възприето от
преминаващи по пътя и по улицата в селото, хора. Последните видели как същия се
възпротивява на полицаите, пречи им да си изпълнят служебните задължения,
обижда ги и ги псува, хвърля по тях различни предмети. Очевидците оценили
поведението на подсъдимия като неправилно и лошо.
Така
описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите, писмените доказателства, веществените доказателства
и съдебно-техническата експертиза на вещото лица Д.П.Д.. По същата не
съществува спор между страните.
Направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, се подкрепя изцяло от
събраните в досъдебното производство доказателства. В този смисъл с определение
от 10.06.2020 г. на осн. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия М.Ю.Х.,
направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
приема за установено, че подсъдимия М.Ю.Х. е осъществил от обективна страна
престъпния състав на чл. 325, ал. 1 от НК. Същият на 10.08.2019 г. на път
ІІ-53, около км. 72+200 и в с. М., общ. Елена, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
(безпричинно се обърнал към мл. инсп. П.И.М.и мл. автоконтрольор Х.Х.Й.с
думите: „Майка Ви да еба!”, „Мръсни боклуци!”, „Путка майна!”, „Ще Ви разбия
муцуните!”; не изпълнил разпореждане на полицейските служители да постави
ръцете си отзад и при поставяне на белезници започнал да се дърпа, като след
това побягнал; замерял полицейските служители с камък, който се опитал да
хвърли; възпрепятствал потеглянето на полицейския автомобил „Киа Сийд” с рег. №
СВ **** КК от местостоенето му в с. М., ул. „П.”, като застанал пред него).
Деянието е осъществено от подсъдимия М.Ю.Х.
при пряк умисъл на вината. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното, съзнавал е общественоопасния му характер и последици и е целял
тяхното настъпване.
Обществената опасност на деянието не е висока. Налице е посегателство
спрямо обществените отношения, касаещи реда и общественото спокойствие.
Обществената опасност на подсъдимия М.Ю.Х. не е завишена. Същият е с
чисто съдебно минало. Подсъдимият е осъден с присъда № 226/08.10.2014 г. по
НОХД № 1309/2014 г. на РС – Сливен за извършено деяние в периода от 17.03.2014
г. до 20.03.2014 г. на осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на три месеца ЛС,
като на осн. чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три
години. Съдебният акт е влязъл в сила на 24.10.2014 г. По тази присъда Х. е
реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, като реабилитацията е
настъпила на 25.10.2017 г. Подсъдимият с решение № 62/12.05.2015 г. по АНД №
41/2015 г. на РС е признат за виновен за извършено на 20.07.2014 г. престъпление
по чл. **3В, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78А от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
– глоба в размер на 1000.00 лв., която да заплати в полза на държавата.
Съдебният акт е влязъл в сила на 28.05.2015 г. По това решение Х. е
реабилитиран, тъй като е изтекъл давностният срок по ЗАНН и срокът по чл. 86,
ал. 1, т. 3 от НК, като реабилитацията е настъпила на 29.08.2018 г. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. на ОСНК на ВКС. Подсъдимият е безработен. Следва да се отчете, че Х. прави
самопризнание и проявява критично отношение към извършеното престъпление.
Съдът
счита, че са налице основанията на чл. 78 А от НК. За извършеното престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание, при умисъл. Подсъдимият с чисто
съдебно минало. Същият е осъждан за престъпление от общ характер, като по
същото е реабилитиран по право. Подсъдимият е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 А от НК, като по постановено решение е
реабилитиран, тъй като е изтекъл давностният срок по ЗАНН и срокът по чл. 86,
ал. 1, т. 3 от НК. Съгласно цитираното по-горе Тълкувателно решение №
2/28.02.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС институтът на
чл. 78А от НК е приложим повторно. От престъплението не са причинени
имуществени вреди. Ето защо са налице предпоставките на чл. 78А от НК. Съдът
счита, че подсъдимия М.Ю.Х. следва да бъде освободен от наказателна отговорност
като му се наложи административно наказание Глоба в размер на 1200.00 лв.,
която да заплати в полза на Държавата. Настоящата инстанция намира, че
наложената санкция с така определения размер на наказанието би респектирала
дееца да спазва законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно
както на самия него, така и на останалите членове на обществото.
Причини за
извършване на престъплението: Ниска обща и правна култура.
При този
изход на делото подсъдимият М.Ю.Х. следва да бъде осъден да заплати сумата 335.77
лв., представляваща направени разноски по делото на фаза досъдебно производство
по сметка на ОД на МВР – Велико Търново.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: