Определение по дело №1404/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 86
Дата: 14 януари 2019 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20185300501404
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е    86

                                                     Гр.Пловдив  14.01.2019г.

 

 

 

 

                       В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

                   Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                             ИВАН АНАСТАСОВ

 

 

 

като разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№1404/2018г. по описа на ПОС,за да се поизнесе,взе предвид:

 

 

                   Възражение по реда на чл.423 от ГПК.

                   Постъпило е възражение пред въззивния съд по реда на чл.423 от ГПК,с което длъжникът счита,че не му е връчена надлежно заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,поради което моли същото да се приеме и да продължи процедурата по чл.414 от ГПК.

                   В срока е постъпил отговор на възражението от взискателя,с който счита възражението за неоснователно и моли да се остави без уважение.

                   Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Молителят във възражението си сочи,че е получил съобщение от ЧСИ Т.Луков на 27.04.2018г.,от което разбрал,че против него има издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист.Сочи,че заповедта не му е била надлежно връчена,поради което същия не е могъл да организира защитата си и да възрази в определения от закона срок,поради което сега подава възражение пред въззивния съд.

                   Фактите по делото сочат,че съобщението заедно с книжата по делото от Районен съд по заповедното производство са били насочени към домашния адрес на молителя.На този адрес не е бил намерен никой,поради което същия е бил потърсен на адреса по месторабота,независимо,че в съобщението се сочи домашния му адрес.По делото са били разпитани двама свидетели,от които единият Л. е служител в дружеството на молителя и същия не си спомня на посочената дата 12.08.2017г. на П.А. да е връчвано съобщение от Районен съд-Пловдив.Другият разпитан свидетел е самият връчител С.П.,от чийто показания се установява,че на въпросната дата той е посетил автосервиза на молителя и му е връчил съобщението заедно с книжата по делото,като молителя е отказал да ги получи,което връчване е удостоверено с подписа на връчителя.

                   При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира възражението за неоснователно,тъй като видно от събраните по делото доказателства се установи,че на молителя е било връчено съобщението с книжата по делото,но същия е отказал да ги получи.Няма пречка след като не е бил намерен на домашния си адрес,лицето,на което следва да се връчат съдебните книжа,да бъде потърсено на адреса по местоработата и там да се извърши връчването на съдебните книжа.Отказът за получаването се описва от връчителя и се приема за отказ,тогава когато е посочено,че лицето е отказало да получи книжата,като се оформя този отказ само с подписа на връчителя и не е нужно подпис на свидетел,тъй като процесуалния закон не е предвидил такъв ред.Следователно не може да се приеме,че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на молителя,поради което и възражението му пред въззивния съд се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

                   Пред настоящата инстанция са претендирани разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение от страна на ответника по възражението и такива следва да се присъдят.

                   Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото възражение по реда на чл.423 от ГПК от П.А.А. с ЕГН-********** ***,пл.*** със съдебен адрес *** против заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по гр.д.№11768/2017г. по описа на РС-Пловдив,ХI гр.с-в. като неоснователно.

                   ОСЪЖДА П.А.А. с ЕГН-********** ***,пл.***със съдебен адрес *** да заплати на „Вива Прима“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“България“ №81,вх.В,ет.8,представлявано от И. И. Г. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300лв./триста лв./ за адвокатско възнаграждение.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. 

 

                                                                                         Председател:

 

 

 

                                                                                              Членове: