№ 16747
гр. София, 18.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110169021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК на 20.02.2024 г. в полза на **** срещу С. И. П. и „**** за
осъждане на длъжниците да заплатят солидарно на банката сумата 35 162,01 лева,
представляваща главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ****
от 12.04.2017 г., ведно със законна лихва за период от 14.12.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 143,39, представляваща договорна лихва върху редовна главница за
период от 25.08.2023 г. до 22.11.2023 г., сумата 105,85 лева, представляваща договорна
лихва върху просрочена главница за период от 25.08.2023 г. до 11.12.2023 г., сумата 435,92
лева, представляваща такса (дължимо съгласно § 2 от Допълнително споразумение № 01 от
08.05.2020 г. фиксирано отложено плащане с възнаградителен характер) за период от
25.08.2023 г. до 11.12.2023 г., сумата 259,30 лева, представляваща неустойка за просрочена
главница за период от 25.08.2023 г. до 11.12.2023 г., сумата 1,05 лева, представляваща
неустойка за просрочена редовна лихва за период от 25.08.2023 г. до 11.12.2023 г., сумата
149,09 лева, представляваща редовна лихва (миграция) за период от 25.08.2023 г. до
11.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 725,13 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 1 462,72 лева.
В срок е постъпило възражение по чл. 414а ГПК от длъжника С. И. П., че сумите по
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са платени, че не е давала повод за издаване
на заповед за изпълнение, тъй като обслужва редовно кредита, както и не са налице
основания за предсрочната му изискуемост. Направено е и искане за спиране на
изпълнението по заповедта, което предвид изложените твърдения е такова по чл. 420, ал. 2,
т. 1 ГПК.
Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства, намира следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД. В ал. 2 е предвидено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и
без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране на
изпълнението на заповедта, да е учредил обезпечение пред съд - ипотека, чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот, или залог на парична
сума, поради което спирането на посоченото по – горе основание не е настъпило,
следователно съдът дължи преценка за наличието на предпоставките на чл. 420, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че е налице основанието по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране на
принудителното изпълнение. Към искането и възражението по чл. 414а ГПК са приложени
писмени доказателства за наредени банкови преводи от длъжника по договор за ипотечен
кредит, сключен с ****, за периода от 10.01.2023 г. до 16.03.2024 г., видно от които са
заплатени и вноски по кредита, които в заявлението са посочени като неплатени /след
25.08.2023 г./ и послужили като основание за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Следователно, налице са данни, че заявените вземания са били погасени чрез
плащане преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съответно,
че не са налице обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита. Длъжникът е представил писмени доказателства в подкрепа на тезата си, че
вземането не се дължи, които са достатъчни, за да бъде мотивиран изводът за спиране на
принудителното изпълнение. Възможността за становище и евентуално оспорването им от
насрещната страна, следва да се извърши в исково производство, а не в настоящото такова.
В производството по чл. 420, ал. 2 ГПК не се провежда доказване и съдът не формира
извод по съществото на спора, а прави преценка единствено на база представените от
длъжника документи налице ли са основания за спиране на принудителното изпълнение до
решаването на спора по същество. В настоящото производство тези основания са налице,
поради което принудителното изпълнение на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, следва да бъде спряно по отношение на длъжника С.
И. П..
По изложените мотиви и на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК незабавното изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на
20.02.2024 г. по ч. гр. д. № 69021/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, и издадения по същото
2
дело изпълнителен лист от 20.02.2024 г., както и принудителното изпълнение по изп. дело
№ *** на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840, с район на действие СГС, по отношение на
длъжника С. И. П., ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3