№ 10013
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20201110138047 по
описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба и уточняващи такива на ...., ЕИК: .....
(универсален правоприемник на ... с предишно наименование .....) срещу В. Б. Д. и Г. Д., с
която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцовото дружество е
собственик на 13/100 от идеалните части от общите части на сградата в режим на етажна
собственост в .... (....) - ..... (.....) , включително и от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от
21,45 (двадесет и едно цяло и четиридесет и пет стотни) кв. м., находящо се в .... (....) - .....
(.....) в таванския етаж на жилищна сграда, изградена в дворно място с площ от 2162 кв. м.
(две хиляди сто шестдесет и два) кв. м., съставляващо парцел .... (.....) от .. (....) по плана на
местност .. (..) при съседи на тавана: коридор, двор, стълбище, таван на .... Г.а и ..... и
граници на мястото: улица, парцел .... (.... .....) и ..... (.....), отреден за хотел и кино,
представляващо (таванското помещение) част от общите части на сграда с административен
адрес: ....., придобит по силата на НА за покупко продажна на недвижим имот № ...... на
нотариус - помощник - нотариус по заместване ..... към нотариус ....
Интересът обосновава с наличието на издаден в полза на ответниците въз основа на
изтекла в полза на ответницата 10-годишна придобивна давност, съобразно издадени в нейна
полза Констативен нотариален акт № ...... по описа на нотариус .... Нотариус при Софийски
районен съд и Нотариален акт за собственост № .... от 06 април 2000 г. по описа на нотариус
Р. ...... с район на действие гр. София, регистриран под № .. в регистъра на Нотариалната
камара, както и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен
нотариален акт № ......, издаден от нотариус .... при Софийски районен съд и Нотариален акт
за собственост № .... от 06 април 2000 г., издаден от нотариус Р. ...... с район на действие гр.
София, регистриран под № .. в регистъра на Нотариалната камара. Ищецът излага
твърдения, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .... г. е
собственик на 13/100 ид. ч. от общите части на сградата каквато е горепосоченото таванско
помещение.
В исковата молба и уточняващи такива са изложени твърдения, че на 17.10.1995 г.
ответницата В. Б. Д. и съпругът й (Г. Д. Д.) са се снабдили с Констативен нотариален акт №
......, издаден от нотариус .... при Софийски районен съд, с който са признати за собственици
1
по давностно владение при условията на съпружеска имуществена общност на ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 21,45 кв. м., находящо се в .... - .. в таванския етаж на жилищна
сграда, изградена в дворно място с площ от 2162 кв. м., съставляващо .....V- 3,4 от .. по плана
на местност .. при съседи на тавана: коридор, двор, стълбище, таван на .... Г.а и ..... и граници
на мястото: улица, парцел .... и ....., отреден за хотел и кино, като в същата сграда
ответниците притежавали апартамент на четвъртия етаж по силата на договор, сключен през
1969 г., като се посочва, че към този момент процесното таванско помещение е било част от
етажната собственост, принадлежаща на всички собственици на самостоятелни обекти в
жилищната сграда, съобразно техните идеални части. Твърди се, че на 06.04.2000 г.
ответницата и съпругът й са се снабдили с нов констативен нотариален акт за същото
таванско помещение, а именно нотариален акт № .... от 06 април 2000 г., издаден от нотариус
Р. ...... с район на действие гр. София, регистриран под № .. в регистъра на Нотариалната
камара, като в същия било записано, че площта на таванското помещение е 25.11 кв. м. и че
в констативен нотариален акт № ...... нотариус .... е признала за собственици ответниците,
въз основа на „компенсация от собствениците на етажната собственост на сградата в замяна
на предоставено от В. Д. и Г. Д. собствено избено помещение за абонатна станция в същата
жилищна сграда“. Ищецът твърди, че решение на етажната собственост, с оглед на
прехвърляне на собствеността на процесното таванско помещение, никога не е било
вземано, а към 1995 г. е било налице единствено доброволно дадено съгласие от етажната
собственост ответницата и съпругът й да ползват таванското помещение, но в качеството си
на етажни собственици, а не като собственици на таванското помещение, които са го
придобили по силата на даден придобивен способ. Посочва се, че ответницата и нейния
съпруг са имали качеството на държатели на процесното таванско помещение, поради което
за тях не е съществувала правна възможност да го придобият чрез давностно владение.
Наведен е аргумент, че съгласно т. 4 от ТР № 34 от 15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК
НА ВС „подпокривното пространство (таванът), което е обща част на сградата, не може да
бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно
владение, докато не бъде променено предназначението му. Посочва се, че отделните етажни
собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята идеална част от
него.“, като се твърди, че ответницата не била променила предназначението на процесното
таванско помещение в периода преди издаване на двата констативни нотариални акта от
1995 г. и 2000 г. Твърди се, че не е било налице явно владение в периода 1985 г. - 1995 г.,
когато бил издаден .....ят констативен нотариален акт, както и след това в периода 1995 г. -
2000 г., когато бил издаден вторият констативен нотариален акт, като ответницата е
упражнявал фактическа власт върху процесното таванско помещение като държател със
знанието и съгласието на всички етажни собственици. Посочва се, че на 06.03.2013 г. с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично вземане по
чл. 65, ал. 2 ЗЗД ответницата прехвърлила собствеността на процесното таванско помещение
на трето лице (Р. Г. Д.). Твърди се, че на 22.02.2013 г. по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № .... г. ищцовото дружество, в качеството си на
универсален правоприемник на ... с предишно наименование ....., придобива апартамент №
5, находящ се в същата сграда, в която се намира и процесното таванско помещение, както и
13/100 идеални част от общите части на сградата. Твърди се, че в качеството му на етажен
собственик, за ищцовото дружество било налице правен интерес от предявяването на иск за
собственост над идеални части в етажната собственост, респективно от предявяването на
установителен иск за собственост, касаещ предмет 13/100 от идеалните части от общите
части, включително и от горепосоченото таванско помещение, което твърди да е обща част,
както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадените констативни нотариални
актове, като последица от изхода на спора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, ответницата е подала отговор на исковата молба, с който иска се оспорва
изцяло по основание и размер, както и че същият е погасен по давност. Релевира се
възражение за недопустимост на иска поради липса на активна легитимация на ищеца.
С определение от 13.12.2023г., влязло в сила, производството по отношение на
2
ответника Д. е прекратено поради настъпила смърт на последния преди подаване на искова
молба.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от водене на
настоящото производство, както и че настъпил юридическия факт въз основа, на който
твърди да е придобил правото на собственост върху предмета на спора 13/100 ид. ч. от
общите части на сградата, в които общи части се включва таванско помещение с площ 21.45
кв.м. , описано в искова молба. С определение от 20.05.2024г., съдът е допълнил доклада по
делото, като с оглед представеното насрещно доказателства - придобивано основание въз
основа на обстоятелствена проверка, че в тежест на ответницата В. Б. Д. е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите правото й на собственост върху
процесния имот факти към датата на издаване на Констативен нотариален акт № ... г. по
описа на нотариус ...., както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ... г. по
описа на нотариус Р. ......, а именно фактите и обстоятелствата, въз основа на които са
издадени посочените документи за собственост, респективно че е придобила процесното
таванско помещение вследствие на давностно владение, описано в постановление от
16.10.1995 г. по нотариално дело № 3807/95 г. на ...., в това число, че е упражнявала
фактическа власт върху имота през определен в закона период от време (10 г. при
недобросъвестно), като установи началния и крайния момент, което владение е било
спокойно, явно и постоянно, както и че към датата на съставянето на посочените актове е
извършена компенсация от собствениците на Етажната собственост на сградата, като в
замяна на предоставеното от ответницата собствено помещение за абонатна станция в
жилищната сграда, на последната е предоставено процесното таванско помещение, за което
по съгласие на всички собственици в сградата е извършена промяна на предназначението от
обща част на самостоятелно помещение.
В случая правният интерес от предявяване на установителен иск произтича от това,
че посредством съставените констативни нотариални актове в полза на ответницата се
отричат правата на ищеца върху 13/100 от идеалните части от процесното таванско
помещение, доколкото в исковата молба са изложени твърдения, че същото представлява
обща част и като такова ищецът притежава 13/100 ид.ч.
Доколкото ответницата е призната за собственик на процесното таванско помещение
по давностно владение, за което е съставен Констативен нотариален акт № ... г. по описа на
нотариус ...., и впоследствие Нотариален акт за собственост № ... г. по описа на нотариус Р.
......, основаващ констатациите си за правото на собственост на ответницата както на .....я
констативен нотариален акт, така и на разрешение за строеж № .... г. на Главния архитект на
район ...... за преработка и присъединяване на част от общо таванско помещение, както и че
впоследствие е прехвърлила правото на собственост върху същия имот на трето лице (Р. Г.
Д.), посредством Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на
парично задължение по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, и съобразно приетото в ТР № 11/2012 г. от
21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, то всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното удостоверено по обстоятелствена проверка на нотариус
.... придобивно основание, а именно давностно владение в продължение на 10 г. към датата
на издаване на Констативен нотариален акт № ... г. на процесното таванско помещение,
както и че същото е дадено като компенсация от собствениците на етажната собственост на
сградата в замяна на предоставеното от ответницата собствено избено помещение за
абонатна станция в същата жилищна сграда, както и че процесното помещение е
преустроено обща част на самостоятелно помещение, при спазване на съответните законни
изисквания и при съгласие на всички етажни собственици за извършване на преустройството
(по аргумент от задължителните постановки, дадени в ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. №
11/83 г., ОСГК).
3
За установяване на горепосочените обстоятелства по делото са ангажирани писмени
и гласни доказателства.
Видно от представените по делото Констативен нотариален акт № ... г. по описа на
нотариус .... (л. 43 от делото), както и Нотариален акт за собственост № ..... г. по описа на
нотариус Р. ...... (л. 44 от делото) ответницата се легитимира като собственик на процесния
имот на основание давностно владение. Като констатациите по извършената
обстоятелствена проверка по нот. д. №3807/1995 г. на нотариус .... са обективирани в
представеното по делото постановление от 16.10.1995 на нотариус В. .... (на л. 267).
С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
е дадено разяснение, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти, като при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване
се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от
проверка, дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и
при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва
въз основа на представени документи (чл. 587, ал. 1 ГПК) или чрез т. нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели (чл. 587, ал. 2 ГПК). След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава
собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от
закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК (както и нотариалният акт за сделка)
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение, а съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК
когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков
път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост,
нотариалният акт се отменя.
В настоящия случай съдът приема, че Констативен нотариален акт № ... г. по описа на
нотариус ...., издаден в полза на ответницата и починалия й съпруг, основан на
представените в охранителното производство доказателства, установява верни факти
относно принадлежността на правото на собственост и същият е годен да легитимира
ответницата като собственик на посоченото придобивно основание - давностно владение на
таванско помещение, което по общо съгласие от всички собственици на апартаменти в
жилищната сграда (обективирано в протокол от 3 юли 1975 г., представен по делото на л.
257), където същото се намира, е взето решение за промяна на общата част в самостоятелно
помещение в полза на ответниците, поради лишаването им от мазе в същата сграда.
Аргументите на съда за този извод са следните:
Съгласно ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК подпокривното
пространство (таванът) - обща част от сградата, който има нужната височина, пространство,
обем, до който има нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните
законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в
долните етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни
обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици
при спазване на законните изисквания за извършване преустройството. предназначение.
Сградата може да съществува без тази обща част. С оглед обема и характера й нейното
предназначение може да се промени при условия, допустими от закона, и при спазване на
законните изисквания и да се изградят складови помещения или стаи за творческа дейност,
4
които да се придадат към самостоятелни отделни обекти в долните етажи,
ателиета, тавански жилища или други отделни обекти, ако етажните собственици имат право
да строят такива. Промяната може да се извърши със съгласието на всички етажни
собственици. В този смисъл е разпоредбата на чл. 192б, ал. 3 ЗТСУ. Според нея, когато при
преустройството на тавани, зимници, жилища, ателиета и др. се засягат общи части на
сградата, не могат да се вземат части от помещения, предназначени за общо ползване -
общи тавански или зимнични помещения, коридори, перални, сушилни и др., освен ако за
това е дадено съгласие от всички собственици. Съгласието може да се даде изрично или
мълчаливо, с фактически или правни действия, с договор за доброволна делба (не и
съдебна), и във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от общите части на
сградата, така че да се предадат полагащите се съобразно чл. 40, ал. 1 ЗС за новосъздаваните
самостоятелни обекти.
Съгласно решение на ОС на съкооператорите-собствениците на апартаменти от
жилищна сграда, находяща се в .... (.....), за изграждане на абонатна станция за
топлофициране на сградата е определено избеното помещение, собственост на ответницата,
в замяна на което за обезщетение на последната, по решение, взето на 03.07.1975 г. при
общо съгласие на всички собственици през 1981 г. взето решение за обезщетяване на
ответниците чрез преустройство на общото таванско помещение в самостоятелно такова
като се прегради равностойно по кубатура такова. Предходното се установява и от
извършената в хода на охранителното производство обстоятелствената проверка по нот.
дело № 3807/1995 г. по описа на нотариус ...., обективирана в постановление от 16.10.1995 г.
на нотариус В. .... (л. 267 от делото). Решението на ОС на ЕС е противопоставимо на новите
преобретатели на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, какъвто
е ищеца.
По делото са ангажирани от страна на ответницата и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката ......, чиито показания съдът допуска и кредитира като логични,
последователни и подкрепящи представените писмени доказателства. Свидетелката заявява
пред съда, че от раждането си до 1998 г. е живяла в сградата, където се намира и процесното
таванско помещение, като от м. декември 1981 г. е станала собственик на апартамент в
сградата, а до този момент е била наемател в същата. От показанията на свидетелката се
установява, че началният момент, от който ответницата е установила фактическа власт върху
процесния имот е момента на неговото преустройство, а именно от 1981 г., респективно
повече от 10 години преди съставянето на .....я констативен нотариален акт.
С взетото решение на ОС на ЕС е променен статута на процесното таванското
помещение, като собствениците са изразили воля - единодушно, последното да престане да
бъде обща част на ЕС, като премине в обезщетение на ответницата и починалия съпруг и
да бъде преустроено в самостоятелна част като бъде заградено.
С оглед горното, съдът према, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на
фактите и обстоятелствата, които са разпределени в негова доказателствена тежест, а
именно: че към датата на съставяне на Нотариален акт за покупко - продажна на недвижим
имот № ...... на нотариус - помощник - нотариус по заместване ..... към нотариус ....,
процесното таванско помещение е било обща част, от която той да е придобил 13/100 ид. ч.
по силата на покупката на самостоятелния обект и акта, описан по - горе. Това е така, тъй
като съдът приема, че за процесното таванско помещение вече е била извършена промяна на
предназначението от обща част в самостоятелно помещение, за която промяна е налице
общо съгласие от всички собственици на апартаменти в жилищната сграда, където същото
се намира, съгласно протокол от 3 юли 1975 г. от заседание на съкооператорите-собственици,
взето с единодушие на собственицте в сградата в режим на етажна собственост,
противпопоставимо на последващите приобретатели в сградата, както и съпътстваща
строителна документация, а именно: молба от последните до Управление „Архитектура при
СНС“ за издаване на позволителен билет за преустройство, молба до Председателя на
изпълкома във връзка с оформянето на абонатна станция за топлофициране на сградата,
писмо до Домсъвета на ..., протокол № 2 от 26.04.1976 г. на собствениците на апартаментите
5
в жилищна сграда, находяща се на ... № 5 за съгласие за топлофициране на сградата, писмо
на Национален институт за паметниците на културата, писмо на СНС, Управление
„Архитектура и благоустройство“, разрешение за строеж № 150 от 22.01.1981 г. на Столичен
народен съвет, удостоверение от Териториална общинска администрация „....“, Управление
„Архитектура и благоустройство“, постановление от 16.10.1995 г. на нотариус В. .... и проект
за отделяне от общия таван помещение – компенсация за отнето мазе на Г. Д., находящо се
на ... № 5 (последното е представено в оригинал).
С оглед горното, съдът приема, че към 2013г. ищецът не е могъл да придобие в
собственост 13/100 ид. ч. от процесното таванско помещение, доколкото същото вече е било
загубило статута на обща част, съгласно гореизложеното, доколкото за последното се
проведе пълно обратно доказване да е загубило статута на обща част и да е дадено в полза
на ответницата ( и починалия съпруг) в обезщетение, като е взето решение на всички
етажни собственици последното да бъде и преградено, като са представени и строителни
книжа.
Това е така, тъй като с оглед и разпределената доказателствена тежест у ответника се
проведе обратно доказване, че правопораждащите правото на собственост у ответницата
върху процесния имот факти към датата на издаване на Констативен нотариален акт № ... г.
по описа на нотариус ...., както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ... г.
по описа на нотариус Р. ......, а именно, че преди съставянето на .....я констативен нотариален
акт е сменено предназначението на процесното таванско такова от обща част в
самостоятелно помещение, за което е дадено съгласие на всички собственици в сградата,
като са снабдени и със строителни книжа за отделяне на помещението в самостоятелно чрез
преустройство, както и че в рамките на 10 години преди да се снабди с .....я констативен
нотариален акт за собственост е владяла процесния имот постоянно, непрекъснато, явно,
несъмнително и с намерение да се държи същия като свой собствен. Напротив, ищецът,
чиято е доказателствената тежест, не можа да обори в настоящото производство
презумпцията, визирана в чл. 69 ЗС, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Липсват и доказателства, въз основа на които да се установи,
че ищецът е предявил иск за защита на правото си на собственост през периода на
упражняваното от ответницата владение, следователно не бе доказано и спирането или
прекъсването на давността по чл. 79, ал. 1 ЗС.
С оглед изложеното, съдът намира, че доказателствената сила на Констативен
нотариален акт № ... г. по описа на нотариус .... при Софийски районен съд не е опровергана,
напротив, доказано е съществуването на удостовереното с него право на собственост,
придобито от ответницата – давностно владение, респективно не е опровергана и
доказателствената сила на Нотариален акт за собственост № ... г. по описа на нотариус Р.
......, основаващ констатациите си за правото на собственост на ответницата на .....я
констативен нотариален акт за собственост от 1995 г., поради което и предявеният
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответницата се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на присъждане на сторените разноски има само
ответницата, която е претендирала (съгласно представен по делото на л. 291 списък по чл. 80
ГПК) и доказала такива в размер от 2500 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно
представен по делото договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г. (лист 246 от
делото) за адвокатско възнаграждение, което с оглед извършените действия, фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че не е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да се присъди на ответницата.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК: ..... (универсален правоприемник на ... с
предишно наименование .....), със седалище и адрес на управление: ...., .... срещу В. Б. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ...., ет. 4, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за
признаване за установено по отношение на В. Б. Д., ЕГН: **********, че ...., ЕИК: ..... е
собственик на 13/100 от идеалните части и от ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 21,45
(двадесет и едно цяло и четиридесет и пет стотни) кв. м., находящо се в .... (....) - .. (.....) в
таванския етаж на жилищна сграда, изградена в дворно място с площ от 2162 кв. м. (две
хиляди сто шестдесет и два) кв. м., съставляващо парцел .... (.....) от .. (....) по плана на
местност .. (..) при съседи на тавана: коридор, двор, стълбище, таван на .... Г.а и ..... и
граници на мястото: улица, парцел .... (.... .....) и ..... (.....), отреден за хотел и кино.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ...., ЕИК: ..... (универсален правоприемник
на ... с предишно наименование .....), със седалище и адрес на управление: ...., .... да заплати
на В. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: ...., ет. 4 сумата от 2500 лева – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7