№ 407
гр. Благоевград, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ризова
при участието на секретаря М. Миразчийска
в присъствието на прокурора и М. Г. Ш.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600926 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК и е образувано по
повод постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. И. Б. срещу Присъда №
14/16.06.2025 г. по н.о.х.д. № 481/2021 г. по описа на РС – Разлог.
В жалбата на подсъдимия Б. се излагат съображения, че присъдата е
неправилна като постановена при нарушения на закона, защото от събраните
доказателства не било установено по безспорен начин да е извършил
деянието, за което е признат за виновен.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият Б. се признае за невиновен по повдигнатото му обвинение, като
не му бъдат възлагани и направените разноски в наказателното производство.
Срещу подадената въззивна жалба не са депозирани писмени
възражения от РП – Благоевград, ТО Разлог и от защитника на подсъдимия
след връчване на преписи от същата.
Пред ОС Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са
събрани писмени доказателства, касаещи характеристични данни за
подсъдимия и изследването за употреба на алкохол.
В хода на пренията пред въззивната инстанция представителят на ОП -
Благоевград изразява становище за потвърждаване на присъдата като
правилна и законосъобразна. Според прокурора районният съд е анализирал
събраните по делото доказателства и е достигнал до несъмнен и безспорен
извод за вината на подсъдимия в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.
2 НК, определеното от съда наказание за извършеното е справедливо и
съответно на престъплението.
1
Защитникът на подсъдимия Б. – адвокат З.-К., пледира, че събраните по
делото доказателства не установявали безспорно, че подсъдимият е
управлявал моторното превозно средство, за да е осъществил деянието, за
което е предаден на съд, а присъдата не следва да почива на предположения.
Излагат се и доводи, че наложеното наказание на подсъдимия е
несправедливо, като след повдигане на обвинението подсъдимият се е
дисциплинирал; сочи се, че по независещи от подсъдимия причини същият е
бил ограничен във възможността да установи реално стойността на алкохол в
кръвта, тъй като повторната експертиза е извършена в същата лаборатория,
като било невъзможно да бъде проверена правилността на заключенията в
независима лаборатория. Иска се въззивният съд да отмени присъдата и да
признае подсъдимия за невиновен в повдигнатото му обвинение, а при
неуважаване на това искане да се намали наложеното наказание.
Подсъдимият Б. в хода на пренията и в последната си дума сочи, че
иска да се установи истината по делото, като макар той и семейството му да са
били в колата, последната не е управлявана от него, иска съдът да бъде
снизходителен, като не се позволява неправомерно да се спират шофьори и да
им се пишат актове.
ОС Благоевград, след като разгледа въззивната жалба, обсъди
събраните по делото в хода на проведеното съдебно следствие пред районния
съд и във въззивната инстанция доказателства, и доводите на страните в хода
на съдебните прения, при спазване изискванията на чл. 314 НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС – Разлог е проведено по общия ред, като с
обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия С. Б. за виновен в
това, че на 26.06.2021 г. около 17.15 ч. по път II 84 в района на км. 65 в посока
от село Ю., обл. П. към град Я., обл. Б., управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка и модел „Ауди А 4“ с регистрационен номер *,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.07 на
хиляда, установено по надлежния ред с протокол за физико-химична
експертиза № 21/ФЗХ-290 от 16.07.2021 г. на НИК към МВР, ЦЕКИ, след като
е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК с влязло в сила
споразумение № 4724/07.10.2019 г. по н.о.х.д. № 451/2019 г. по описа на PC
Разлог, като за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година, кумулативно с лишаването от
свобода глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 2 години; с присъдата районният съд на
основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение и наложеното на подсъдимия
Б. по н.о.х.д. № 451/2019 г. по описа на РС - Разлог наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца; определен е за изтърпяване на основание чл. 57,
ал. 1 ЗИНЗС на наложеното наказание лишаване от свобода първоначален общ
режим; на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява право да управлява моторно превозно средство, считано от
26.06.2021 г.; подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски.
С оглед събраните доказателства в наказателното производство,
въззивната инстанция намира за обосновани направените в мотивите на
районния съд фактически изводи, като събраните доказателства в хода на
проведеното съдебно следствие пред въззивния съд не налагат промяна в тези
2
изводи. Правилно е прието от районния съд следното от фактическа страна /с
незначителните разминавания за фактите съгласно изложеното по-долу в
настоящето решение/:
Подсъдимият С. Б. е бил в зряла възраст към датата на обвинението –
*****т, подс. Б. работел като ръководител движение гара Септември към ДП
„НКЖИ“ Пловдив. Към датата на обвинението и при разглеждане на делото
във въззивната инстанция подс. Б. е бил осъждан един път – със споразумение
№ 4724 от 07.10.2019 г. по н.о.х.д. № 451/2019 г. на РС Разлог, като за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66
НК за изпитателен срок от 3 г., както и кумулативно с това наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
месеца, като последното наказание съгласно отразяването в справката за
съдимост е изтърпяно в периода от 07.10.2019 г. до 11.03.2020 г.
Видно от справките за нарушител/водач, подсъдимият Б. към датата на
обвинението е бил правоспособен водач на МПС, като считано от 28.05.2021 г.
е възстановено отнетото му СУМПС, като подновеното му СУМПС е било с
действие от 14.06.2021 г. /около една седмица преди обвинението/, като е
издадено на 30.06.2021 г., същият съгласно СУМПС е притежавал категории
”В”,“В1“,“С“,“АМ“, „Ткт“, „С1“. Освен посоченото по-горе осъждане, което е
свързано с нарушение и на правилата за движението по пътищата,
подсъдимият Б. е наказван и по административен ред за три нарушения на
ЗДвП през 2015 г. първото и за две през 2019 г., като са му налагани наказания
глоби от 30 лв., 200 лв. и 20 лв., които са платени.
На 26.06.2021 г. около 17.15 ч. по път II 84 в района на км. 65
подсъдимият Б. управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А 4“ с рег. №
*, собственост на св. В. М., с ***, в посока от село Ю., обл. П. към град Я.,
обл. Б.. В автомобила заедно с подсъдимия пътували св. В. М. и двете им ***.
Преди да предприеме управление на превозното средство подсъдимият бил
употребил алкохол /бира в неустановено с точност количество/, св. М., макар и
собственик на автомобила, не притежавала СУМПС. По същото време и
място полицейските служители свидетелите А. П. и Р. Ш. изпълнявали
задълженията си като АП по ПК към РУ Разлог, ОДМВР Благоевград,
възприели по път, който бил с остри завои, приближаването на автомобил,
който форсирал, поради което го спрели за проверка. При проверката
полицейските служители установили, че подсъдимият управлява моторното
превозно средство, същият миришел силно на алкохол, поради което го
поканили да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с инв. номер - № ARDM-0190, което отчело наличие
на алкохол 1,56 на хиляда в кръвта чрез измерване в издишания от подсъдимия
въздух, като пробата била извършена на 26.06.2021 г. в 17:22:37 часа и била с
№ 5228. След като показанията на техническото средство отчели наличие на
алкохол над 1,2 на хиляда, подс. Б. бил задържан /вж. заповед за задържане от
26.06.2021 г. в 17:20 часа, като бил освободен в 19:30 часа същия ден/.
Последвало издаване от св. Ц. на талон за изследване с № 0057335. Подс. Б.
бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП Разлог за даване на
кръв за изследване – това се наложило от задържането на подсъдимия и
установяването на алкохол с техническо средство над 1,2 на хиляда. При
прегледа на подсъдимия Б. преди вземането на кръв за изследване от св. д-р М.
Г. в 18:20 часа на 26.06.2021 г. в протокол за медицинско изследване и вземане
3
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози /л. 39-40 от ДП/, е посочено, че е установил при подсъдимия
мирис на алкохол, нарушена координация, възбудено поведение и нарушено
равновесие при затваряне на очите, като не са отразени други отклонения при
прегледа. На подс. Б. е взета кръвна проба, като в същия протокол е отразено,
че пробите са запечатани със стикери 0057335.4 и 0057335.5. От изготвената
по ДП първа химическа експертиза за определяне на алкохол в кръвта № 190
от 29.06.2021 г. от в.л. Ц., експерт-химик при СНТЛ - ОДМВР – Благоевград, е
видно, че това в.л. е установило количеството етилов алкохол в кръвта на
водача Б. като 1.30 на хиляда, като в експертното заключение е отразено, че
в.л. Ц. е изследвала двукратно вакуум епруветка, залепена със стикер
0057335.3, а другата епруветка с кръв се съхранявала като контролна. Пред
въззивния съд е събрано като писмено доказателство писмо от ОД на МВР
Благоевград, в което е посочено, че кръвна проба със стикер 0057335.4 е
изследвана в СНТЛ на 29.06.2021 г., като е изготвена обсъдената по-горе
експертиза на в.л. Ц., а контролната кръвна проба била изпратена за
изследване в НИК МВР на 08.07.2021 г., като не могат да посочат номера на
стикера. Изготвената по ДП повторна физико - химична експертиза по молба
на подс. Б., е дала заключение, че концентрацията на етилов алкохол в
изследваната проба кръв, взета от подсъдимия Б., е 1.07 на хиляда /Протокол
№ 21/ФЗХ-290 от 16.07.2021 г. на НИК към МВР/. В писменото заключение по
тази експертиза е посочено, че е изследвана кръвна проба в контейнер от 4 мл
с 2/3 пълен обем със залепени стикери и поставен № 0057335.5. При разпита в
с.з. пред районния съд в.л. Ц., изготвила първото експертно заключение, е
заявила, че за повторно изследване е изпратена пробата, която тя е изследвала,
а вещите лица Р. и М. при разпита заявяват, че са констатирали, че
изследваната от тях проба не е била в пълен обем от 4 мл на вакуумната
епруветка, но не могат да кажат дали са изследвали вече изследваната по
първата експертиза проба кръв или контролната, като същите не са
констатирали други особености на изследвания от тях обект. Подс. Б. е
поискал трето изследване на кръвната проба по ДП, като това искане е
направено два дни след изтичане на 3-месечния срок за съхраняване на
пробата, но е оставено без уважение с постановление на прокурора по ДП.
Изложената фактическа обстановка е приета за установена в мотивите
на районния съд, който е анализирал събраните доказателства във връзка с
противоречията в тях и с оглед възражението на подсъдимия, че не е
управлявал моторното превозно средство при проверката му от полицейските
служители. Правилно районният съд е кредитирал изцяло показанията на
полицейските служители свидетелите А. П. и Р. Ш. за установеното от тях при
проверката на подс. Б., като показанията на тези свидетели-очевидци не само
са в унисон помежду си и с писмените документи, съставени във връзка с
проверката, но и с показанията на св. В. М., която тогава е била в колата с
подсъдимия и също е била очевидец на случилото се, като същата сочи ясно в
показанията си, че полицаите са ги спрели, че съпругът й е карал колата, че
преди това са били на сватба, че са били в движение, когато са ги спрели
полицаите и са взели на мъжа й, който бил пил една бира, книжката.
Показанията на свидетелите П. и Ц. са последователни и непротиворечиви за
времето и мястото на престъплението, за което е обвинен подсъдимият, че
последният е управлявал лекия автомобил, както и за видимите признаци за
употреба на алкохол, отчетеният такъв при изпробването с техническо
средство. Показанията на полицейските служители не следва да се кредитират
4
само за направено пред тях признание от подсъдимия за употреба на алкохол,
тъй като подсъдимият е бил задържан в този момент и заявеното от него, за да
се приеме за установено, следва да бъде потвърдено с дадени обяснения от
подсъдимия, който обаче се възползва от правото да не дава такива.
Във връзка с противоречивите изводи на в.л. по първата и повторната
изготвени в досъдебното производство химически експертизи относно
концентрацията на алкохол в кръвната проба, взета от подс. Б. - 1,30 на хиляда,
съответно 1,07 на хиляда, като най-благоприятна за подсъдимия установена
концентрация на алкохол следва да се възприемат изводите на вещите лица по
повторната експертиза, дала заключение, че концентрацията е 1,07 на хиляда.
Последното изследване е и от две вещи лица, изследвали контролна проба,
която съгласно писмото от ОД на МВР Благоевград им е била изпратена за
изследване, като към настоящия момент никоя от взетите проби вече не се
съхранява, като е невъзможно да се провери на какво се дължи разликата
между двете експертни заключения, поради което и следва да се кредитира
най-благоприятната концентрация за подс. Б..
При изложената фактическа обстановка следва да се приемат за
правилни и законосъобразни и правните изводи на районния съд, че
подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК, като от обективна страна същият е
осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението - на датата
и мястото на обвинението е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел „АУИДИ А4“ с рег. № *, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,07 на хиляда, установено по
надлежния ред с протокол за физико - химична експертиза № 21/ФЗХ-290 от
16.07.2021 г. на НИК към МВР, ЦЕКИ, след като е осъден с влязла в сила
присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК /както е посочено по-горе – със
Споразумение № 4724 от 07.10.2019 г. по н.о.х.д. № 451/2019 г. на РС Разлог/.
С оглед кредитираните по делото доказателства следва да се приеме за
неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че последният не е
извършил престъпление, защото не е управлявал моторното превозно
средство. Спазен е надлежният ред за установяване на концентрацията на
алкохол, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, действала към датата на деянието на подс. Б., като
доказателства за това са както показанията на полицейските служители,
извършили проверката, така и приложените писмени документи,
установяващи годността на техническото средство, изпробването на
подсъдимия и показания резултат за употребен алкохол, съпровождането на
подс. Б. във ФСМП Разлог от полицейските служители, вземането на две
биологични проби кръв за изследване, поставени в две вакуумни епруветки и
записани стикери, с които са запечатани, като това е отразено в съответните
писмени документи и книга за вземане на проби за алкохол в здравното
заведение, изследването на кръвна проба от първото в.л. Ц., изследването на
кръвна проба от вещите лица Р. и М., като поради това, че разликата в
установената концентрация в двете експертни заключения не е повече от 20%,
не се е налагало проверка на изводите на повторната експертиза с изготвяне на
следващо заключение от три вещи лица. Поради това следва да бъдат
споделени изводите на районния съд, че в конкретния случай е спазен
надлежния ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, посочен
в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
5
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
в редакцията й към момента на обвинението, като употребата в случая следва
да се приеме за установена чрез медицинско и химическо лабораторно
изследване на взета кръвна проба от водача, като е съставомерна стойността
от 1.07 на хиляда, установена от повторната експертиза и извършеното с нея
химическо изследване, като тази концентрация е най-ниската от установените
при извършените изследване с техническо средство и химическа експертиза
на в.л. Ц., попълнени от полицейските органи са всички документи във връзка
с установяването на алкохол в кръвта на подсъдимия, последният е подписвал
тези документи, не се твърдят от подсъдимия и неговия защитник и съдът
служебно не констатира нарушения на наредбата, като възражението касае
само неназначаването на тройна експертиза за следващо изследване на
кръвните проби, което искане е било направено по ДП, но неуважането на това
искане в конкретния случай не може да се приеме за съществено нарушение
на наредбата поради това, че не е имало такава разлика в установените
концентрации на алкохол между двете експертизи, които задължително да са
изисквали проверка с тройна експертиза. Следва да се имат предвид и другите
доказателства по делото за употреба на алкохол от подсъдимия, които
изключват съмнението за това, че подсъдимият не е бил употребил такъв или
че концентрацията на същия може да е под 0,5 на хиляда, която е
съставомерната в случая.
От субективна страна деянието на подсъдимия Б., който е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че е
употребил алкохол, че е забранено да управлява МПС след като е приел
алкохол, че преди това е наказан за такова деяние, но въпреки това е
управлявал МПС.
Във връзка с определеното наказание на подсъдимия с обжалваната
присъда въззивната инстанция намира следното:
За престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК към датата на обвинението се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева, като в чл. 343г НК кумулативно е
предвидено и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК с възможност за
лишаване от право по чл. 37, т. 6 НК. С обжалваната присъда районният съд е
наложил на подс. Б. наказание при условията на чл. 54 НК – 1 г. лишаване от
свобода и 1 000 лева глоба. Като отегчаващо обстоятелство районният съд е
отчел високата стойност на установената концентрация, която два пъти
надхвърля съставомерната. Следва да се посочи като отегчаващо вината
обстоятелство установеното от справката за нарушител/водач, че
възстановяването на отнето СУМПС и подновяването на СУМПС е било
извършено изключително кратко време преди предприемането от подсъдимия
на действия по управление на МПС след употреба на алкохол, което го
определя като деец с по-висока степен на обществена опасност при
нарушаването на правилата за движение. Районният съд не е посочил
смекчаващи вината обстоятелства, макар и да е определил наказанието
лишаване от свобода в минималния размер, предвиден в закона. Като
смекчаващи обстоятелства в случая следва да се вземат предвид семейното
положение на подсъдимия /баща на непълнолетно дете/, трудовата му
ангажираност, недоброто материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, както и продължителността на наказателното производство. Не е
смекчаващо вината обстоятелство посоченото от защитника на подсъдимия, че
6
последният се бил дисциплинирал като водач след деянието, тъй като след
тази дата му е било отнето СУМПС /от 26.06.2021 г. до 01.03.2024 г., когато
съгласно справката от КАТ му е било възстановено/, като поради това същият
не е имал право да управлява МПС и недопускането на нарушения на
правилата за движение по пътищата в един значителен период от време не е
поради дисциплинирането на подсъдимия, а защото не е притежавал СУМПС.
Посочените смекчаващи вината обстоятелства не могат да се определят като
многобройни, нито някое е изключително по своя характер, за да намери
приложение разпоредбата на чл. 55 НК. За правилно поради това при превес
на смекчаващите обстоятелства следва да се приеме определеното наказание
лишаване от свобода в минимума от 1 г., предвиден в закона. По отношение на
глобата, същата е определена под средния размер, предвиден към датата на
престъплението, като макар и материалното състояние на подсъдимия да не е
добро, същото позволява заплащането на този размер глоба с оглед трудовата
ангажираност на подсъдимия и този размер е съобразен с данните за
подсъдимия при нарушаване на правилата за движение по пътищата като
отегчаващо вината обстоятелство. Правилно е определен и размерът на
наказанието на подсъдимия Б. като правоспособен водач на МПС лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години, като този размер е съобразен с
наказанието лишаване от свобода, от което не може да бъде по-малко по
размер, като надвишаването на срока на лишаването от свобода с 1 г. следва
да се приеме за съобразено с посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, като районният съд е приспаднал времето, през което
подс. Б. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това право, считано от датата на отнемане на СУМПС.
Правилни са и изводите на съда, че не са налице основания за
приложение на чл. 66 НК с оглед осъждането на подсъдимия на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, което осъждане е елемент от
състава на настоящето престъпление. Престъплението, за което подсъдимият
Б. е признат за виновен с обжалваната присъда, е извършено в изпитателния
срок от 3 г., определен за наложеното наказание лишаване от свобода за срок
от 3 месеца по НОХД № 451/2019 г. по описа на РС - Разлог, поради което са
били налице основанията за приложение на чл. 68, ал. 1 НК, като е
постановено изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода за
срок от 3 месеца, а с оглед срока на наложеното с присъдата наказание и
постановеното за изтърпяване по реда на чл. 68 НК правилно е определен и
първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
С оглед на горните съображения са налице основания за потвърждаване
на присъдата. Тъй като районният съд при произнасяне по разноските по
делото е пропуснал да осъди подс. Б. да заплати и направените разноски в
размер на 14 лв. в с.з. на 17.01.2023 г. по разглежданото от него наказателно
дело, платени като пътни разноски на в.л. Ц., с настоящето решение
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати същите по сметка на РС Разлог.
Поради горното и на основание чл. 338 НПК във вр. с чл. 334, т. 6 НПК,
ОС Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 14/16.06.2025 г., постановена по н.о.х.д.
№ 481/2021 по описа на Районен съд – Разлог.
7
ОСЪЖДА С. И. Б. с посочена в присъдата самоличност да заплати по
сметка на РС Разлог за направените разноски за вещо лице в съдебното
производство сумата от 14 лв. /четиринадесет лева/.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните,
като препис от същото се изпрати незабавно на прокурора.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8