Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 09.07.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 386 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
1228368 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Е.Б.П. ***, административно наказание
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал
жалбоподателят Е.П., който го е обжалвал. Моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло, като незаконосъобразно издаден. Като основание за незаконосъобразността
на издадения ЕФ изтъква, че производството е било опорочено от множество
съществени пороци. Като такива сочи, във фиша не е посочена датата на
издаването му, а само тази, когато е било извършено нарушението. Счита, че по
този начин не може да се прецени спазен ли е бил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Позовава се на ТР № 1/2014 г. на ОСК на ВАС. Изтъква, че наказващият орган не е
спазил задължението си по чл.58, ал.2 от ЗАНН да му връчи по надлежния ред
фиша. Изтъква и че е не му е бил представен и снимковия материал от заснетото
нарушение. Оспорва и това, че е издаден ЕФ, а не се е процедирало по реда на
ЗАНН, тъй като нарушението е било засечено с автоматизирано техническо
средство, а не със стационарно такова. Оспорва и тяхната техническа изправност
и годност.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана
стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена
скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип.
Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се
движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се
налагало на място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който
е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 24.03.2016 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост
от 106 км/ч лек автомобил с рег.№ ***. В този участък от пътя имало въведено с
пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от приложената по
делото схема за организация на движението в този участък от пътя /л.11/.
Видеозаписа от системата бил
прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип № 00010
установили, че засечената в 16:41:13 часа на 24.03.2016 г. скорост от 106
км/час била от лек автомобил ***с рег.№ ***. От тази скорост служителят на
полицията приспаднал 3 % толеранс (допустима техническа грешка при замерването
в полза на водача), като така наказуемата скорост била изчислена на 102,82
км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.14/ било установено, че собственик на автомобила е Е.Б.П. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 20.05.2016 г. /справка л.14/ бил издаден
електронен фиш серия К, № 1228368 /л.12/. В него наказващият орган приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Е.Б.П.
предвидената в чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП (в редакцията на тази норма с ДВ,
бр.10 от 2011 г.) санкция „глоба” в размер на 200 лева.
Видно от справката на л.14 от
делото и разписката на л.13, електронният фиш е бил връчен на Е.П. лично на 14.03.2019
година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят П. да е представил
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189,
ал.8 от ЗДвП и е допустима, доколкото по безспорен начин се установява дата на
връчване на електронния фиш. Подадена е също така и от процесуално легитимирано
лице, тъй като именно жалбоподателят П. е визиран в обжалвания ЕФ, като лицето
извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Атакуваният електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на това основание. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията
на жалбоподателя за допуснати такива при издаването на електронния фиш.
Подробно във фиша е изписано мястото и часа на извършване на нарушението,
описано и локализирано е мястото където това е станало, както и че е извън
населено място, посочено е и обстоятелството, че за конкретния пътен участък е
имало въведено ограничение на разрешената скорост, както и е бил посочен вида и
модела на системата, с която е била засечена скоростта и заснет автомобила.
Така че наказващия орган е нямало какво повече да добави към обстоятелствата по
извършване на нарушението, още повече, като се има предвид, че електронния фиш
се издава след протичане на ускорена процедура и съкратено производство и
задължителните му реквизити са посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Неоснователно е и наведеното в
писменото становище възражение касаещо липсата на дата на издаване на
електронния фиш. Действително, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва
посочен като задължителен такъв реквизит на ЕФ. Както се посочи по-горе, видно
от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция,
обжалвания ЕФ е бил издаден на 20.05.2016 г. /л.14/. Легална дефиниция на
понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНО) и доводите на жалбоподателя в този
смисъл не могат да бъдат споделени. Ето защо и разпоредбите на чл.34 от ЗАНН не
намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата на
изрична разпоредба. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването
на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. В този смисъл
неоснователно е и възражението за нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Видно от приложената по делото
разписка /л.13/, електронният фиш е бил връчен лично на жалбоподателя на
14.03.2016 година. Липсват данни в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят П., като собственик на автомобила да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. А и видно от входящия номер отбелязан върху жалбата /л.3/, то
същата е била подадена на 29.03.2019 г., т.е. жалбоподателят директно е
обжалвал фиша в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. По този начин доброволно се е
лишил от възможностите за защита които закона му предоставя, съгласно
разпоредбите на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП – да посочи в писмена декларация
лицето, което е управлявало автомобила по времето, когато е било констатирано
нарушението и представи копие от свидетелството му за управление на МПС или да
представи писмено възражение пред директора на съответната структура на МВР.
Затова и съдът счита, че правилно жалбоподателят П. е санкциониран като
собственик на автомобила, съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, тъй като не
е посочил лицето управлявало автомобила по време на извършване на нарушението.
С получаването на електронния фиш той е бил уведомен, че срещу него е започнало
административнонаказателно производство по
облекчената процедура по чл.189, ал.4 -11 от ЗДвП. От този момент за П. са
започнали да текат предвидените срокове за плащане на глобата или представяне
на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за представяне
на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване
на самия фиш пред съд. Жалбоподателят е избрал последната предоставена му от
закона възможност да се защити, като е обжалвал електронния фиш в срока по
чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелал да се възползва от предните три, което
е изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни правото си на защита.
Законът не вменява задължение на наказващия орган да кани собственика на автомобила
да упражни правата си по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил
уведомен за тези възможности в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания
фиш /л.12/. Ето защо, поради тези съображения, не могат да бъдат кредитирани
наведените от жалбоподателя възражения в този смисъл.
Не е процесуално нарушение и
обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил
изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата
автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия
орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1
или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и
събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал
изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно
възражението за липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма
изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по
подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно реквизитите на
наказателното постановление.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
00010 /л.28/ заснет от видеосистемата за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се
вижда автомобилът собственост на жалбоподателя и регистрационния му номер, като
фиксираната скорост е 106 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % в
полза на нарушителя е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния
пътен участък скорост с 42 км/час. Следва да се отбележи, че техническото
средство, с което е засечена скоростта – стационарната видеосистемата
за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която
е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало
да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които
да оборват данните от вещественото доказателство.
С оглед наведените възражения за
годността на системата с която е била измерена скоростта, следва да се посочи,
че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.10/ и от
протокол от проверка № 188-ИСИ/24.04.2015 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.9/,
системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и
последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на съответните изисквания,
в частност и на тези по Закона за измерванията.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя Е.П., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило
нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик
на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилно наказващия орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят Е.П. е лицето,
което следва да понесе отговорност за описаното в електронния фиш нарушение на
чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което
попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за
организация на движението в пътния участък /л.11/, че скоростта на движение е
ограничена с пътен знак и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП,
правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която
разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се
превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90
км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава
въведеното с пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този смисъл дадената
цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната
разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е
посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя
му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и
обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното
на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършването на
нарушението – ДВ, бр.10 от 2011 г.) - глоба в размер на 200 лева, който размер
е точно определен в закона, съобразно констатираното превишение на разрешената
скорост, поради което не може да се обсъжда въпроса за намаляването й. Поради
това и както вече се спомена по-горе в изложението, че процедурата по чл.189,
ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения,
наказващият орган няма задължението да преценява тежестта на нарушението и
евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1228368 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на Е.Б.П. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба
в размер на 200 лева на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :