Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 22.02.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 351/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Т.Д. против Р.Х.. В нея се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Ц., общ. С. Същият се ползва само от ответника, поради което той е поканен от Д. да ѝ заплаща обезщетение. Със съдебно решение от 22.04.2019 г. Х. е осъден да заплати на Д. сумата от 3893,75 лева – представляваща обезщетение за това, че е лишена от възможността да ползва своята част от имота за периода от 07.11.2017 г. до 22.11.2018 г. По настоящото дело се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за периода от 22.11.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на връчване на поканата – 07.11.2017 г. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).

От страна на ответника е подаден писмен отговор. В него се оспорва ползването на имота от негова страна, като се посочва, че Х. не реализира доход като физическо лице от съсобствения имот. Навеждат се и доводи, че претенцията е силно завишена, поради което се иска от съда да я отхвърли. Предявени са насрещни искове за сумата от 12923,60 лева – половината от заплатената през 2011 г. продажна цена за имота, както и за сумата от 7450 лева – половината от стойността на подобрения извършени в имота през 2012 г. и през 2017 г. 

В подаден писмен отговор първоначалният ищец оспорва изцяло предявените насрещни искове, както по основание, така и по размер.

Съдът приема, че насрещният иск е допустим, тъй като след прекратяването на брака е допустимо предявяването на иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от единия от бившите съпрузи, срещу другия бивш съпруг. След като твърденията в исковата молба са за неоснователно обогатяване и не са свързани с исковете за определяне по-голям дял от общото имущество, или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг, то съдът е длъжен да реши спора на основата на неоснователното обогатяване.

В открито съдебно заседание, както и в писмена защита, пълномощниците на страните подробно аргументират тезите си.

В хода на производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, изслушани и приети са съдебно – техническа и съдебно - оценителна експертиза.

          Свогенският районен съд, първи състав, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното :

Страните по делото са съсобственици, с права по ½ идеална част за всеки от тях, на урегулиран поземлен имот „Склад”, находящ се в кв. 31 по подробния устройствен план на с. Ц., общ. С., целия с площ от 534 кв.м., заедно с построената в имота масивна сграда - склад, със застроена площ от 185 кв.м. и разгъната застроена площ от 740 куб.м., при граници на имота : улица, ЖП – линия, ЖП – район, УПИ I – 935 от кв. 31. Посоченото обстоятелство се установява от влязлото в законна сила съдебно решение от 11.07.2018 г. по гр.д. № 128/2018 г., като това, че решението е влязло в сила, се извежда от извадката от автоматизираната система за управление на делата – л. 83 и л. 84 от делото, както и от съдебното решение по втората фаза на делбата – л. 19 от делото. Личното ползване на имота от единия съсобственик се доказва от показанията на свидетелите Д. Д. и Б. Д.. Поканата отправена от ищеца до ответника не е приложена по делото. В открито съдебно заседание проведено на 06.11.2019 г., л. 92 от делото, съдът е предоставил възможност на пълномощника на ищеца да представи цитираната в исковата молба нотариална покана, но до приключване на съдебното дирене това не е направено.

За възникване на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е необходимо наличието на следните предпоставки : съсобственост между страните, личното ползване на съответната вещ от единия от съсобствениците и отправянето на писмена покана от невладеещия собственик. По настоящото дело първите две предпоставки са налице, но липсват доказателства за третата. По тези съображения искът подлежи на отхвърляне, като изготвеното от вещото лице заключение по съдебно – оценителната експертиза става безпредметно.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, каквато според съда е правната квалификация на насрещните претенции, съдържа следните основни елементи : обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Доказателствената тежест е за ищеца. По настоящото дело с насрещната искова молба, по т. 2 се твърди, че през 2012 г. и през 2017 г. са направени подобрения в имота, като половината от тяхната стойност е в размер на 7450 лева. Тежестта на доказване, както на подобренията, така и на тяхната стойност и на обстоятелствата кой и кога ги е извършил, е на страната, която прави такива фактически твърдения и иска да черпи права от тях. В тази насока, според съда, не са достатъчни само свидетелските показания на свидетеля Б. Д., тъй като единствено въз основа на тях, при липса на всякакви платежни документи и на строителна документация, не може да се направи достатъчно категоричен извод, нито кога са направени подобренията, нито кой ги е заплатил и с какви средства. Тази доказателствена липса не може да се запълни от съдебно – техническата експертиза, тъй като и тя не дава отговор на посочените въпроси. При липса на доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това да постанови решението си, т.е. този иск подлежи на отхвърляне.

Относно другия иск, съдът счита, че същият е основателен и доказан. Съображенията са следните :

Имотът е закупен от Р.Х., по силата на договор от 08.09.2011 г. В чл. 4, ал. 2 от него е посочено, че продажната цена от 25847,20 лева трябва да бъде заплатена към момента на подписване му. На 18.08.2011 г. е сключен договор за ипотечен кредит между „Банка ДСК” ЕАД и ответника. Срокът за погасяване на кредита е 120 месеца, т.е. до 2021 година. От извлечението по сметка се вижда, че на 08.09.2011 г. сумата от 30000 лева е изтеглена в брой от Р.Х.. Това е денят, в който е подписан договорът, и според съда това е достатъчно доказателство, че с тези пари Х. е закупил имота. Като обезпечение по договора за кредит Х. е предоставил имот, който не е съпружеска имуществена общност, а погасяването на вноските по договора за кредит продължава и след фактическата раздяла между странитe, както и след развода. По този начин Х. заплаща вноски за имот, който е съсобствен между него и Д., като последната търси и обезщетение за лишаване от ползи, въпреки че тя на практика се обогатява придобивайки собственост върху имот, но с пари внасяни от бившия ѝ съпруг. Посочените обстоятелства се установяват от извлечението от сметката на Х., както и от приложеното съдебно решение по брачното дело, като с оглед на изложеното съдът счита, че този иск следва да се уважи изцяло.

По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ищеца, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Адвокатското възнаграждение по първоначалния иск съдът определя на 580 лева, а по насрещните на 1141,21 лева, според уважената част - 735,28 лева. Посочените изчисления са съобразени с правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, като на основание чл. 7, ал. 9 са добавени и 100 лева. Съдебно-техническата експертиза няма отношение към уважения иск, поради което направените по нея разноски не следва да се присъждат, а държавната такса по същия иск е в размер на 516,94 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Отхвърля иска предявен от Т.Д. ***, ЕГН **********, срещу Р.П.Х. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумата от 5000 лева – представляваща обезщетение затова, че е лишена от възможността да ползва своята част от съсобствен урегулиран поземлен имот „Склад”, находящ се в кв. 31 по подробния устройствен план на с. Ц., общ. С., за периода от 22.11.2018 г. до 12.06.2019 г.

Отхвърля иска предявен от Р.П.Х. ***, ЕГН **********, срещу Т.Д. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумата от 7450 лева – представляваща половината от стойността на извършени през 2012 г. и през 2017 г. подобрения в урегулиран поземлен имот „Склад”, находящ се в кв. 31 по подробния устройствен план на с. Ц., общ. С.

Осъжда Т.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Р.П.Х. ***, ЕГН **********, сумата от 12923,60 лева – представляваща половината от заплатената през 2011 г. продажна цена за урегулиран поземлен имот „Склад”, находящ се в кв. 31 по подробния устройствен план на с. Ц., общ. С., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане.

Осъжда Т.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Р.П.Х. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 1931,94 лева, съобразно с уважената/отхвърлената част от исковете, като адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :