№ 12469
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110106465 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 36368/05.02.2024 г., с
която от името на „///“ ЕАД, ЕИК /// /предишно наименование „////“ ЕАД/ против
М. П. М., ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 42,51 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такса за потребление на
услуги за периода 05.09.2021 г. - 04.12.2021 г., по Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 58,36 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги,
формирана от стойността на три месечни абонаментни такси по Договор за
електронни съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г.,
за които суми на 17.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 46085/2023 г. По описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 231741/17.08.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК М. П. М., ЕГН: ********** за суми, както
следва: 1/ сумата от 42,51 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такса за потребление на услуги за периода 05.09.2021 г. - 04.12.2021
г., по Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен
на 29.09.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 58,36 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги, формирана от стойността на три месечни абонаментни такси по Договор
за електронни съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021
г.
На 17.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 46085/2023 г. по описа на СРС, II
1
ГО, 160 състав. Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, във връзка с което на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви иск за установяване същестуването на вземанията по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Разпореждането с
указанията е връчено на заявителя на на 03.01.2024 г. Исковата молба е подадена
на 05.02.2024 г. /в срока по чл. 415 ГПК във вр. чл. 60, ал. 3 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК/
В исковата си молба ищецът твърди, че между //// ЕАД /понастоящем
Йеттел България ЕАД/ и М. П. М., ЕГН: **********са съществували
правоотношения по сключени между тях Договор за електронни съобщителни
услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г.
Поддържа се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора,
вследствие на което същият е прекратен едностранно от ищцовото дружество,
като останали незаплатени абонаментни такси и стойност на потребление на
услуги за минал период. Във връзка с предсрочното прекратяване на договора
били дължими и уговорени между страните по правоотношенията неустойки,
които ищецът претендира в настоящото производство.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника, чрез
назначения му в производството особен представител – адвокат П. К. от САК, е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по
основание и размер.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посочените облигационни отношения между него и ответника, че е
бил изправен по облигационните правоотношения, т.е., че е предоставял на
ответника мобилни услуги през процесните периоди; съдържанието на
правоотношенията; размера на дължимите абонаментни такси по договорите за
мобилни услуги; настъпване на предпоставки за разваляне на процесните
договори и довеждане на волеизявлението за разваляне до знанието на ответника.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав за възникване правото
на вземанията, следва да установи, че е погасил задълженията си към ищеца, за
което съдът му указва, че не сочи доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните има сключени договори за далекосъобщителни услуги, както следва:
Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на
29.09.2021 г., сключен между //// ЕАД /понастоящем Йеттел България ЕАД/ и М.
П. М.. Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към
доказателствения материал и неоспорени от ответника: Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г., сключен
между //// ЕАД /понастоящем Йеттел България ЕАД/ и М. П. М., приложени
ценови листи за абонаментни планове за частни лица и декларация-съгласие от М.
П. М. от 29.09.2021 г.. Горепосочените писмени доказателства не са оспорени от
името на ответника, нито са изложени твърдения и съображения, че ответникът не
е сключвал твърдените в исковата молба договори за мобилни услуги.
Същевременно представените по делото договори за мобилни услуги, договори за
лизинг и допълнителни споразумения, носят подписа на ответника, като в
2
производството не е оспорена автентичността на тези документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба
периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни
правоотношения по сключен между страните Договор за електронни съобщителни
услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г., сключен между //// ЕАД
/понастоящем Йеттел България ЕАД/ и М. П. М..
Ищецът претендира сумата от 42,51 лева, представляваща незаплатени
месечни абонаментни такса за потребление на услуги за периода 05.09.2021 г. -
04.12.2021 г., по Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер
+////, сключен на 29.09.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените
услуги, нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния
период. Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните
твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме,
че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 42,51 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такса за потребление на
услуги за периода 05.09.2021 г. - 04.12.2021 г., по Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира сумата от 58,36 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, формирана от
стойността на три месечни абонаментни такси по Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г..
От съдържанието на Договор за електронни съобщителни услуги за
мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г.. се установява, че е бил избран
абонаментен план Тотал + с месечен абонамент 13,99 лева.
Съгласно договорите за мобилни услуги, същите са сключени за срок от 24
месеца, като е уговорено, че договорът поражда действие от деня на сключването
му. Съгласно предвиденото в договора, в случай че същият бъде прекратен
предсрочно поради неизпълнение на задълженията на абоната, то последният
дължи на оператора неустойка в размер на стандартните абонаментни такси за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В производството се установи, че между страните са съществували валидни
договорни правоотношения по Договор за електронни съобщителни услуги за
мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г.
Установи се в производството, че с договорите за мобилни услуги е
предвидено, че при развалянето на договорите поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната по същите, за оператора възникват вземания за
компесаторни неустойки, дължими в случай на прекратяване на договорите.
По отношение действителността на клаузите за компесаторни неустойки
поради прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на
абоната по същия да заплаща договорените цени на ползваните абонаменти, съдът
приема следното:
В конкретния случай ищецът основава вземанията си за неустойки въз
основа на клаузите на чл. 11 от договорите за мобилни услуги.
В резултат от извършената служебна проверка относнова валидността на
процесните клаузи за неустойки с оглед развалянето на договорите поради
неизпълнение на задължението на абоната да заплаща в срок и съобразно
уговореното задълженията си към мобилния оператор, съдът приема, че същите не
са нищожни нито като противоречащи на императивни материалноправни
3
разпоредби на закона, в т.ч. и като неравноправни, нито като противоречащи на
добрите нрави, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Неустойката представлява договорен способ, при който
страните при сключване на договора уговарят начин на обезвреда за едната страна
по договора, ако е допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно
правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е
длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в нейна
полза неустойка. За да бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е
неустойката да съответства на нейните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и границите на
същата, не са уредени с императивни правни норми, поради което договарянето й
без краен предел, както и евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят
до нищожност на клаузата за заплащане на неустойка. Неустойката следва да се
приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии
като естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. При всяка преценка за нищожност на
неустойката могат да се използват и други критерии, като се съобразят
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
На следващо място по въпроса за дължимостта на неустойка по договор с
потребител и с оглед установеното в чл. 7, ал. 3 ГПК задължение на съда да следи
служебно за неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, следва да
се посочи, че при предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на
задължения на потребителя, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, е допустимо неустойка да бъде уговаряна, освен ако размерът й се явява
необосновано висок.
Възможност за уговаряне на неустойки по договори от вида на процесните
настоящият състав на съда приема, че следва и от разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т.
11, б. „в" ЗЕС и по аргумент от противното съгласно чл. 228, ал. 5 и чл. 229а от
същия закон. Следва да се посочи също така, че с Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2013 г., ОСГТК е прието, че кредиторът по
двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са
договорите, на които ищецът основава правата си, може да търси и неустойката за
обезщетяване на вреди поради настъпилото за вбъдеще разваляне /неустойка за
развалянето/, ако такава неустойка реално е била уговорена.
В случая съдът приема за установено, че е налице хипотезата на
прекратяването на облигационно отношение с продължително изпълнение за
напред поради развалянето на договорите с настъпване на уговорено между
страните основание за това – поради неизпълнение на поетите от абоната
задължения да заплаща дължимите към оператора месечни абонаментни такси и
стойността на потребените услуги по Договор за електронни съобщителни услуги
за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г.
При така установеното прекратяване на договорите за мобилни услуги се
4
поражда и основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране е
уговорено с обсъжданите неустойки, доколкото накърнен се явява негативният
интерес на кредитора. В процесните договори за предоставяне на мобилни услуги
е уговорено, че при прекратяване на договора за мобилен абонамент поради
виновно поведение на абоната, доставчикът ще да бъде компенсиран с неустойка
в размер на не повече от стойността на три абонаментни такси за съответния
абонамент. Според състава на първоинстанционния съд с тази уговорка в тежест
на потребителя не се възлага необосновано високо обезщетение от
неизпълнението на договора. Като всяка неустойка, размерът на договорена
отнапред компенсация за вреди от накърнения кредиторов интерес следва да е
такъв размер, че да изпълни функцията си освен на обезщетение, а също и на
санкция за недобросъвестното причиняване на отпадането на договора и да
стимулира длъжника да изпълнява своите задължения по договора. Именно такива
характеристики има обезщетението за причиняване на вреди поради прекратяване
на договора преди уговорения краен срок, определени като трикратен размер на
абонаментна такса. Последното не противоречи на никоя императивна норма на
закона, не накърнява изискванията за добросъвестност при уговарянето на клаузи,
които потребителят не е в състояние да прецени като икономическа тежест, не се
явява неравноправна по смисъла на ЗЗП. Затова съдът не намира противоречие с
изискванията на закона и добрите нрави спрямо предвидимите при сключване на
договора вреди, които настъпват за оператора при предсрочно прекратяване на
договора. В този смисъл са напр. Решение № 152 от 11.01.2023 г. на СГС, II-A
въззивен състав по в. гр. д. № 2323/2022 г., Решение № 2492 от 19.09.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7208/2021 г. и др.
Ето защо и доколкото искът за тези неустойки са установени по основание,
като по отношение на размера, искът е доказан частично. Претендира се неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, формирана от
стойността на три месечни абонаментни такси по Договор за електронни
съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г.
Същевременно се установи, че по Договор за електронни съобщителни услуги за
мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г., е бил избран абонаментен план
Тотал + с месечен абонамент /касаещ процесния период/ в размер на 13,99 лева.
Следователно искът за неустойка е доказана до размера от 41,97 лева
/съобразно основанието заявено, както в заповедното производство, така и в
исковата молба и обстоятелството, че изрично в исковата молба се сочи, че
неустойката е формирана от стойността на три месечни абонаментни такси по
Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен номер +////, сключен на
29.09.2021 г., без ДДС/, като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 58,36 лева, искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 75,00
лева, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева и за
заплатен депозит за особен представител в размер на 300,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът М. П. М., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца „///“ ЕАД, ЕИК /// /предишно наименование „////“ ЕАД/, сумата от
515,07 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото произовдство пред СРС и не са представени доказателства за
действителното извършване на такива разноски, поради което и не следва да му се
5
присъждат.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 46085/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, като са представени и доказателства за извършването на такива, а
именно за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът М. П. М., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „///“ ЕАД, ЕИК ///
/предишно наименование „////“ ЕАД/, сумата от 221,94 лева, представляваща
разноски в заповедното производство пред СРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното произовдство пред СРС и не са представени доказателства за
действителното извършване на такива разноски, поради което и не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. П.
М., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „///“ ЕАД, ЕИК /// /предишно наименование
„////“ ЕАД/, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, сумата от 42,51 лева, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такса за потребление на услуги за периода
05.09.2021 г. - 04.12.2021 г., по Договор за електронни съобщителни услуги за
мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума на 17.08.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 46085/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. П.
М., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „///“ ЕАД, ЕИК /// /предишно наименование „////“
ЕАД/, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 92
ЗЗД, сумата от 41,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент за услуги, формирана от стойността на три месечни
абонаментни такси /без ДДС/ по Договор за електронни съобщителни услуги за
мобилен номер +////, сключен на 29.09.2021 г., за която сума на 17.08.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 46085/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1, т. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за разликата над уважения размер от
41,97 лева до пълния предявен размер от 58,36 лева.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН: ********** да заплати в полза на ищеца „///“ ЕАД,
ЕИК /// /предишно наименование „////“ ЕАД/, на основание чл. 78, ал. 1, сумата от
515,07 лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН: ********** да заплати в полза на ищеца „///“ ЕАД,
6
ЕИК /// /предишно наименование „////“ ЕАД/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 221,94 лева, представляваща разноски в заповедното производство пред
СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7