РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. ХАСКОВО, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20255600900001 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по иск, предявен от Н. Л. Д.
срещу ЗК „Лев Инс“АД, с който в условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени осъдителни искове срещу ЗК „Лев Инс“АД с
правно основание чл.432, ал.1, във връзка с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.429, ал.3, изр. 2 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД, както следва: за
сумата от 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от
371, 87 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от
23.08.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се и деловодни
разноски.
Ищцата твърди, че на 29.07.2024 г., около 00:25 ч., на път 8007, км.
12, между с. Узунджово и с. Нова Надежда, обл. Хасково е настъпило ПТП,
вследствие на което тя е пострадала. За пътния инцидент бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 85 от 29.07.2024 г., по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, в който било
отразено, че виновен за катастрофата е водачът Г.И.Г., управлявал собствения
си мотоциклет марка „*****“, модел „*****“, с peг. № *****, против когото
било образувано административно-наказателно производство и съставен
АУАН № 1346544/29.07.2024 г. Ищцата твърди, че ПТП е настъпило при
следния механизъм: на посочената дата и час между с. Узунджово и с. Нова
Надежда, обл. Хасково Г.Г. управлявал собствения си мотоциклет марка
„*****“, модел „*****“, с рег. №*****, и поради движение с несъобразена
скорост загубил контрол над управлявания мотоциклет и паднал на пътното
платно. От така настъпилия пътен инцидент пострадала ищцата Н. Л. Д., тъй
1
като тя се возила на мотоциклета. При падането на пътното платно ищцата
ударила силно левия си крак, и получила охлузвания на лицето. В тази връзка,
непосредствено след ПТП-то Н. Л. Д. била транспортирана в „МБАЛ-
Хасково“ АД в Отделението по Ортопедия, където била настанена за лечение
за периода от 29.07.2024 г. до 04.08.2024 г. След проведените й редица
прегледи, изследвания и рентгенографии, било констатирано, че в резултат на
процесното ПТП на ищцата били причинени следните травматични
увреждания: открито счупване на лява фибула; охлузвания на ляво бедро и
охлузване на вътрешния глезен; силна болка в лява подбедрица; травма на
главата; фрактура с дислокация в проксималната част на фибулата; оток на
носната кухина, разкъсно - контузна рана по гърба на носа в дясно- счупване
на носа. Предвид сложността на фрактурата, още в деня на нейната
хоспитализация, била извършена оперативна интервенция по „открито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация“. Ищцата твърди, че след
изписването й от болничното заведение на 04.08.2024 г. й било предписано
спазване на строг хигиенно- диетичен и хранителен режим. Налагало се да
бъдат свалени конците от раната на 16-тия следоперативен ден, било й
предписано да ходи с помощни средства за 2 месеца без да обременява
крайника. Забранявало се на пострадалата или нейните близки сами да сменят
превръзките, тъй като съществувал риск от инфектиране на раната. В тази
връзка и след изписването си от „МБАЛ - Хасково“ АД, ищцата продължила
да бъде в отпуск поради нетрудоспособност, бил й издаден първоначален
Болничен лист № Е20242367764 от 05.08.2024 г. от отделението по
„Ортопедия“ на „МБАЛ Хасково“ АД за 37 календарни дни. Първият месец и
половина след катастрофата бил особено тежък и труден за ищцата, тъй като
предвид получената фрактура в областта на лява фибула, била изключително
трудно подвижна и всяко по-рязко движение, водело до появата на силни и
непрестанни болки. Ищцата не можела да се самообслужва, да вдига тежки и
обемисти предмети. Това обстоятелство налагало ищцата да ангажира
денонощно своите близки. Във връзка със силните болки, които търпяла
поради фрактурата, се налагало да приема силни болкоуспокоителни и
седативни медикаменти. Ищцата също така имала затруднения със съня,
можела да спи само по гръб и не можела да легне на лявата страна на тялото
си. На 03.09.2024 г. ищцата била прегледана от лекар-невролог, който
констатирал, че има уреждане на бедрения нерв и не може да стъпва на пети-
пръсти вследствие на настъпилата пареза, за което й било предписано
медикаментозно лечение и назначена физиотерапия. На 12.09.2024 г. ищцата
отново посетила лекар, тъй като болките и парезата не намалявали, като при
прегледа лекарят констатирал, че след направената й операция има оток,
болка и престазии по хода на фибуларис на лява подбедрица, както и рани,
които зараствали първично. Била й предписана терапия, като болничните й
били удължавани още два пъти за по 30 календарни дни. По този начин
лечебно-възстановителен период при ищцата не бил окончателно приключил
и до настоящия момент. Тя все още изпитвала болки и ограничени движения в
2
областта на левия си крак. Освен това предвид извършените й оперативни
интервенции тя имала видими оперативни белези, които за нея имали
загрозяващ характер и тепърва предстояла пластична операция за
отстраняване на белезите. Според лекарите, с времето болките и ограничените
движения в областта на левия крак щели да намалят интензивността си, но
съществувала опасност да останат за цял живот при влошаване на времето и
физическо натоварване. Ищцата твърди, че освен физическото й здраве се
влошило и психическото й такова. Вследствие на изживения шок, тя се
оплаквала от понижено настроение, безпричинна тревожност и потиснатост,
връщане към спомена за злополуката, изпитвала нарушения на съня,
концентрацията и вниманието. Допълнително се тревожила и за това, че няма
да се възстанови напълно и до края на дните си щяла да бъде в тежест на
своите близките. Освен това ищцата твърди, че за лечението си е направила
разноски в размер на сумата от 371.87 лв. по фактури и за разходи, описани в
исковата молба. Ищцата се позовава на Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 85/29.07.2024 г., по описа на ОДМВР-Хасково, в който
било отразено, че виновният за катастрофата водач е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със „ЗК Лев Инс“
АД - застрахователна полица № BG/22/124001942552 валидна от 18.06.2024 г.
до 17.06.2024 г., ето защо тя насочвала исковата си претенция към тази
застрахователна компания с искане за изплащане на обезщетение за
имуществените и неимуществените вреди. Твърди, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, на 23.08.2024 г. тя изпратила по пощата
застрахователна претенция до ответното дружество, за уреждане по
доброволен ред и изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, но до настоящия момент не й било
заплатено исканото обезщетение. Твърди се също, че във връзка с процесното
ПТП било образувано и проведено наказателно производство по ДП № 38-
РП2024 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив. След
приключване на разследването, наказателното производство срещу Г.Г. било
прекратено с Постановление на заместник военно-окръжен прокурор на
основание чл.24, ал.1 от алтернатива 1 от НПК, във вр. с чл. 343, ал.2, т. 2 от
НПК във вр. с чл.343, ал.1, „б“, ал.2 от НК, във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК.
С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, ищцата прави искане
за уважаване на предявените от нея искове, за осъждане ответникът да й
заплати сумата в размер на 60 000 лв. неимуществени вреди и сумата 371,87
лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от
23.08.2024 година, както и се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД подава в законоустановения срок
отговор на исковата молба. Признава, че при тях е подадено искане на ищцата
на 21.08.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
процесния деликт. По тази претенция в дружеството била образувана
преписка по щета № 0000- 1000-03-24-7643. Твърди, че застрахователят е
3
определил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
23 000,00 лева, но до настоящия момент определеното обезщетение не било
заплатено. Ето защо ответникът заявява, че не оспорва по основание
предявения иск за неимуществени вреди за сумата до 23 000,00 лева, но
оспорва основателността на претенцията за неимуществени вреди в частта над
тази сума. Излагат се следните доводи: на първо място оспорват твърдението
на ищцата, че вследствие на пътнотранспортното произшествие от
29.07.2024г. за нея са настъпили всички претендирани с исковата молба вреди.
Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача на мотоциклет
„***** *****” с per. № *****- Г.И.Г.. Въвежда се довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата Н. Л. Д., която по твърдение на ответника, в
нарушение на чл. 182 от ППЗДвП, като пътник на мотоциклет, не била
поставила на главата си защитна каска. Оспорва се твърдението за причинно-
следствена връзка на всички претендирани от ищцата вреди и процесното
ПТП. На следващо място ответникът въвежда довода за прекомерност на
претендираното обезщетение на неимуществени вреди, който размер, според
него, не отговарял нпринципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва се по основание и размер предявения иск за имуществени вреди,
както и акцесорния иск за присъждане на лихва за забава.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е изискано и прието като доказателство ДП № 38-Рп/2024
г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, прекратено с
Постановление от 06.12.2024 г., на основание чл. 24, ал. 1, т. 9, ал. 1 НПК, във
вр. с чл. 343, ал. 2, т. 2 НК, вр. с чл. 343, ал.1, б. „б“, алт. 2 от НК, вр. чл. 342,
ал. 1, предл. 3 НК, поради обстоятелството, че пострадалата Н. Д. е поискала
прекратяване на наказателното производство, образувано срещу делинквента
ефрейтор Г.И.Г., заемал длъжността към датата на произшествието, „Мерач на
картечница“ във в.ф. 52740-Хасково. От събраните по ДП материали и от
постановлението за прекратяване на наказателното производство се
установява, че ефр. Г., при управление на МПС – мотоциклет марка „*****“,
модел „*****“, с рег. № *****, виновно е нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост е причинил на Н. Л. Д. средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на левия крак, което осъществява от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
Съдът възприема извода на вещите лица, че причини за настъпване
на процесното ПТП са, че водачът на мотоциклет „***** *****“ – Г.И.Г. е
загубил контрол над мотоциклета и така е паднал на платното за движение.
Водачът Г. е управлявал мотоциклета със скорост около 43 km/h. Задействал е
4
интензивно задната спирачка и така мотоциклетът е паднал на лявата му
страна на платното за движение. При падането, водачът Г.И.Г. и пътничката Н.
Л. Д. са паднали на платното. След падането Н. Л. Д. се е плъзнала по
платното.
На база медицинската част от КСМАТЕ съдът приема, че в резултат
на процесния деликт на ищцата са причинени следни телесни повреди:
Травма на левия крак – открито счупване на малкия пищял; охлузване на ляво
бедро; охлузване на вътрешния глезен; травма на главата – счупване на носа,
разкъсно-контузна рана на носа, охлузване по лицето; охлузване на дланите.
Видно от заключението, раните и охлузванията са били обработени
хирургически, правени са превръзки и е било прилагано медикаментозно
лечение. Било е извършено наместване на счупването на носа. Според
медицинската част от експертизата, в резултат на настъпилите травми от ПТП
на ищцата е причинено затруднение в движението на левия крак за срок по-
голям от 30 дни, което се дължи на счупването на малкия пищял. Счупването
на носа е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Охлузванията по левия крак са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Оздравителният процес е приключил за около
4-5 месеца, но са останали белези от охлузванията и затруднение с дишането
през дясната ноздра. Ищцата все още има болки в левия крак и оток при
продължително стоене изправена и натоварване на крака. Експертите стигат
до извода, че всички описани в исковата молба увреждания при ищцата са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Според в.л.,
извършените от ищцата разходи в размер на сумата 371.87 лв. са били
необходими и относими за правилното й лечение, както и за правилното
протичане на възстановителният й период след катастрофата. От разпита на
вещите лица д-р Е. и инж. М. в съдебно заседание по делото се установява, че
травмата на лицето на ищцата представлява такава на носната пирамида.
Считат, че единственият възможен механизъм на получаване на тази травма е
от удар на лицето на ищцата в гърба на водача на мотоциклета. Експертите са
категорични, че ако ищцата е била с мотоциклетна каска, защитаваща цялата
глава, носът нямаше да бъде счупен. Използването на друг вид каска
позволява контакт на лицето с намиращия се право пред лицето твърд
предмет (в случая гърбът на водача на мотоциклета). От тук е изводът, че дори
и ищцата да е била с поставена на главата каска, то тя не е била тип „шлем“.
От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че в следствие на
процесния инцидент Н. Д. е развила разстройство в адаптацията, което по
същество представлява патологична реакция на стрес и може да се нарече
посттравматична стресова реакция. Към момента на изготвяне на експертното
заключение изпитва страх от пътуване с мотор и категорично отказва да се
качи на такъв вид МПС. Към настоящия момент Н. Д. не страда от психично
заболяване. Налице са повишени нива на невротичност (усещане за
несигурност, прекомерни опасения за здравословното състояние, фобия,
5
свързана с мотори, епизоди на завишена тревожност) и има известна промяна
от обичайният й начин на живот отпреди инцидента - станала е по-затворена,
излиза по-рядко, по-внимателна в контактите си, по-малко склонна към
импулсивни действия, непосредствени реакции и спонтанност. Въпреки това
на функционално ниво няма данни за дефицити, грижи се за детето и дома си,
справя се на работното място (въпреки, че понякога изпитва болка в крака),
прави планове за бъдещето (смята да започне втора работа, след завършване
на фризьорски курс, да завърши висшето си образование и да работи на по-
късен етап по специалността си). Според вещото лице, при засилване на
невротичните симптоми, би била уместна психотерапевтична намеса, но към
момента такава не е задължителна. След психотравма, при позитивен развой
на ситуацията, настъпва период на адаптация и интеграция на преживяното
под формата на житейски опит, приемане на новата реалност, ако са налице
физически или други ограничения. В случая на Н. Д. има данни за постепенно
възстановяване (напр. започнала е да шофира автомобил, въпреки че все още
съществува фобия от мотоциклети, възобновила е социалното общуване,
въпреки белезите по-лицето и крака и пр.). При бъдещо стресогенно
събитие у нея е възможно отново да се отключват негативни емоции и
преживявания, подобни на преживените след ПТП.
От разпита на свидетелката В.Д.Д. (майка на пострадалата) се
установява, че след изписване от болница е гледала дъщеря си, водела я е до
тоалетна и я е къпела. Пострадалата не можела да ходи, ползвалас проходилка
около 2-3 месеца. Приемала лекарства по време на лечението, както и много
успокоителни, тъй като била в шок. Вечер се стряскала и плачела. Налагала се
пластична операция във връзка с удара по лицето и нараняванията. Дишането
й било трудно, само с едната ноздра. Свидетелката твърди, че дъщеря й
разказала, че по време на инцидента е била с каска, която е предпазила главата
й от удар.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност ", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования. Допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или
пред негов представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по
делото доказателства – изпратената до ответника и получена от него по поща
(за което не се спори) претенция, съдът приема за доказано обстоятелството,
6
че ищцата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя-ответник, но споразумението не е
постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил
обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
Наказателното производство относно процесния пътно-транспортен
инцидент е било прекратено, следователно не следва да се очаква постановен
и влязъл в законна сила акт на наказателен съд. Ангажирането на
наказателната или административно-наказателната отговорност на
делинквента не се явява задължителна предпоставка за реализиране
отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ. Постановяването на
осъдителната присъда единствено позволява приложението на чл. 300 ГПК и
така улеснява доказването на ищцовата претенция. Но иначе, според
възприетата съдебна практика, образуваното наказателно производство не е
пречка за движението на гражданския спор за обезвреда от престъпление,
предмет на наказателното производство.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да
е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на моторно
превозно средство – мотоциклет „*****“ *** с рег. № ***** Г.И.Г., който е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20 ал. 1 от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“. Този си извод съдът основава на заключението
на КСАТМЕ в частта, в която вещите лица приемат, че от техническа гледна
точка, най-вероятната причина за настъпване на произшествието е
задействане от водача Г., интензивно, на задната спирачка на мотоциклета.
Освен това, задължението на водача на моторно превозно средство да не
намалява рязко скоростта, с която управлява МПС е уредено в чл. 24 ал. 1 от
ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта
рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие“. В случая, по делото липсват данни за необходимост от
предотвратяване на ПТП, поради което водачът Г. да е намалил скоростта без
причина. Неправилната преценка на водача Г. е довела до загубата на контрол
над мотоциклета. В резултат на това водачът е изгубил контрола над
мотоциклета и той е паднал на пътното платно, а с него и водачът и
пътуващата зад водача на мотоциклета ищца.
7
Поради това съдът приема, че в основата на пътния инцидент стои
поведението на водача на застрахованото при ответника МПС – той е нарушил
посочените по-горе правила на ЗДвП и не е оборена презумпцията по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД. Това поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди, поради което се покрива от задължителната застраховка.
Действително, от разпита на вещите лица д-р Е. и инж. М. в съдебно заседание
по делото и от свидетелските показания на майката на пострадалата свид. В.Д.
се установява, че за настъпването на вредите е допринесло и обстоятелството,
че пострадалата не е била с необходимата каска – тип “Шлем“, която е щяла да
предпази носа й от нанесените увреждания. Но това поведение на ищцата има
отношение към въведеното възражение за съпричиняване, а не води до извода,
че водачът Г. няма вина за настъпилото ПТП.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с противоправното деяние, твърдени от ищцата, а именно:
пътният инцидент й е причинил внезапно и неочаквано увреждане на
здравето, с постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота,
множество болки и страдания, затруднения в ежедневието, като и към
настоящия момент възстановяването на ищцата все още не е пълно.
Предвид заявените позиции, с доклада си по чл. 146 ал. 1 от ГПК
съдът прие за безспорно това, че отговорността на виновния за деликта водач
се покрива по силата на сключен при ответника-застраховател и валиден към
датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. С оглед наличието на това правоотношение, главният
иск за обезщетение за неимуществени вреди, с правна квалфикация чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 477 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД е основателен и „ЗК Лев Инс“
АД е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря. При определяне
на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъде
съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. №
635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
8
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства
и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава". С оглед
изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания,
вследствие на претърпените телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищцата понася от деня на увреждането до настоящия момент. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те са
еквивалентни на сумата в размер на 40 000 лв. При определянето му съдът
съобрази характера и интензитета на претърпените от ищцата физически
болки и психологически страдания. В резултат на процесния деликт на
ищцата са причинени: Травма на левия крак – открито счупване на малкия
пищял; охлузване на ляво бедро; охлузване на вътрешния глезен. Травма на
главата – счупване на носа; разкъсно-контузна рана на носа; охлузване по
лицето. Охлузване на дланите. Раните и охлузванията са обработени
хирургически. Извършено е наместване на счупването на носа. Прилагано е
медикаментозно лечение. Причинено е затруднение в движението на левия
крак за срок по-голям от 30 дни, което се дължи на счупването на малкия
пищял. Счупването на носа е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Охлузванията по левия крак са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният процес е
приключил за около 4-5 месеца. Останали са налице белези от охлузванията и
затруднение с дишането през дясната ноздра. Що касае психо-емоционалното
състояние на ищцата, не са необходими специални знания и/или доказателства
за извода, че в момента на получаване на травмата и то по установения по
делото начин, ищцата е преживяла силна болка и интензивен страх за живота
и здравето си. Хоспитализацията в болнично заведение е свързана с откъсване
от обичайния начин на живот, дома и семейството на болната, което носи
обичайно негативни емоции. От назначената по делото КСМАТЕ и
показанията на свидетелката Д. се установи, че вследствие на процесния
инцидент пострадалата Н. Д. е развила разстройство в адаптацията, което по
същество представлява патологична реакция на стрес и може да се нарече
посттравматична стресова реакция. Ето защо съдът приема за доказано, че при
получаване на травмата и в началото на лечението ищцата е търпяла
интензивни болки, страдания и негативни психически изживявания, които в
тази степен са продължили поне до изписването й от болницата - 04.08.2024
9
г.. След този период болките са остатъчно явление, което продължава да се
проявява. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от
ЗЗД.
По въведеното от ответника възражение за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите. В конкретния случай, ответникът своевременно с
писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Съдът намира това възражение за основателно и доказано.
Действително, от заключението на вещите лица д-р Е. и инж. М., в т.ч. устния
им доклад в с.з., се установява, че за настъпването на вредите – травмата в
областта на лицето (счупване на носа) е допринесло обстоятелството, че
пострадалата не е била с необходимата каска – тип “Шлем“, която е щяла да
предпази носа й от нанесените увреждания. Съдът кредитира показанията на
св. В.Д.Д. – майка на ищцата и приема, че в момента на ПТП Н. Д. е носила
някаква каска на главата си. Но предвид обективния факт на настъпване на
травмата на носа на ищцата и дадените пояснения от вещите лица за
единствено възможния механизъм на причиняване на това увреждане е
несъмнено, че тази каска не е осигурила адекватна защита. Следователно,
законовото изискване за използване на каска от пътника не е било спазено по
изискуемия начин, като ищцата не е положила достатъчна грижа за своята
безопасност чрез използване на защитна каска тип „шлем“. При използване
такава каска увреждането не би настъпило, в каквато насока изводите на
КСМАТЕ са категорични. Ето защо, съдът намира въведеното от ответника
възражение за съпричиняване за основателно и доказано. Предвид изложеното
са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на
пострадалото лице, съдът възприема да е 10 %. При отчитане на приетото
съпричиняване от 10 % като причинен принос, определеното обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 36 000 лева. Поради
гореизложеното съдът намира предявения главен иск за обезщетение за
неимуществени вреди за основателен и доказан до размер за сумата 36 000
лева. В останалата част до 60 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
10
Поради гореизложените съображение, основателен се явява и искът
за обезщетение за имуществени вреди. А с оглед извода на КСМАТЕ за това,
че направените от ищцата разходи в общ размер 371,87 лева са относими към
проведеното лечение във връзка с травмата, искът е и доказан по размер. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 371, 87 лева.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ. В случая по делото на (л. 33) е
депозирано известие за доставяне, от което е видно, че ищцата като
пострадала от процесното ПТП, е предявила претенцията си за
застрахователно обезщетение до ответното дружество на 23.08.2024 година.
Следователно, от тази дата се дължи законната лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да
заплати по сметка на ОС - Хасково съдебно-деловодни разноски общо в
размер на 2 454,87 лв., представляващи държавна такса в размер на общо 1
454, 87 лева - съобразно размера на уважените искове и 1000 лв. заплатени от
бюджета на съда за депозити за изслушаните по делото КСМАТЕ и съдебно-
психиатрична експертиза.
В производството пред ХОС ищцата е представлявана при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от Адвокатско дружество „Г. и Марков“, което
своевременно заявява претенция за присъждане на дължимото адвокатско
възнаграждение за защита и процесуално представителство. В зависимост от
изхода на спора, ищцата има право на разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, а предвид
условията, при които ищцата е представлявана, по аргумент от чл. 78, ал. 1
ГПК процесуалният му представител по делото има право да получи
възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в размер, съобразен с
положения от адвоката труд. При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът се съобразява с Решение на Съда на Европейския съюз
от 25.01.2024 год. по дело С - 438 / 22 по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд, имащо задължителен характер, съгласно чл.633 от
ГПК, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални
размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда. На
действителната фактическа и правна сложност на настоящото дело, обема на
свършената от процесуалния представител на ищцата работа – изготвяне на
ИМ и подготовка на доказателствата към ИМ, допълнителна ИМ, участие на
адвоката в три съдебни заседания, както и с оглед изхода на делото,
съответства възнаграждение в размер на общо 2 650 лева, което следва да се
възложи в тежест на ответника. А тъй като адвокатското дружество е
11
регистрирано по ЗДДС, адвокатското възнаграждение се следва в размер на 3
180 лева. При определяне на възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв
съдът споделя подхода, наложил се в актуалната съдебна практика (н.п.
Определение № 278/09.09.2025 година по в.т.д. № 103/2025 година на ПАС),
както и с оглед приетото в Определение № 1016/06.03.2024 година по ч.гр.д.
№ 4123/2023 година на ВКС, 4 г.о. При определяне на адвокатско
възнаграждение за защита по иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, цената на иска не следва да е фактор при определяне на
размера на възнаграждението за осъщественото процесуално
представителство, за да не се създаде значителна финансова тежест върху
страните, която като краен резултат да действа като ограничение на правото
на достъп до съд. Ето защо при определяне на възнаграждението на адвоката,
осъществил процесуалното представителство на ищцата, съдът се ръководи от
посочените в НВАР размери, но без процентното увеличение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответното дружество също се дължат разноски – пропорционално на
отхвърлената част на иска. Ответникът има претенция за разноски в размер на
1400 лева - заплатен депозит за назначената по делото КСМАТЕ. С оглед
отхвърлената част на иска, ищцата следва да бъде осъдена да му възстанови
сумата 560 лева. Освен това, претендира юрисконсултско възнаграждение. По
делото е установено, че ответното дружество е било представлявано от
юрисконсулт, като е направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, удостоверено със списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази характера на делото, неговата фактическа и правна
сложност, положения от процесуалния представител на ответника труд,
намира, че юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лева е
справедливо и съответства на чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не надвишава
предвидения в закона максимум.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Н. Л.
Д. с ЕГН ********** от ***********, сумата от 36 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, станало на 29.07.2024 г., около 00:25 ч., на път 8007, км. 12,
между с. Узунджово и с. Нова Надежда, обл. Хасково и реализирано от водача
на мотоциклет марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ***** – Г.И.Г., ведно
със законната лихва върху главницата от 23.08.2024 година до окончателното
изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 60 000
лева – ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
12
управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Н. Л.
Д. с ЕГН ********** от ******, сумата от 371,87 лева - обезщетение за
имуществени вреди, представляващи направени разходи по повод лечение на
травмите, получени при ПТП, станало на 29.07.2024 г., около 00:25 ч., на път
8007, км. 12, между с. Узунджово и с. Нова Надежда, обл. Хасково и
реализирано от водача на мотоциклет марка „*****“, модел „*****“, с рег. №
***** – Г.И.Г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2024
година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на
Адвокатско дружество Г. и Марков, БУЛСТАТ ***** сумата 3180 лева с ДДС
- адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на Н. Л. Д. в
производството по т.д. № 1/2025 година по описа на ОС Хасково.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати в полза
на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Хасково съдебно-деловодни
разноски общо в размер на 2 454,87 лв., представляващи държавна такса 1
454, 87 лева - съобразно размера на уважените искове и 1000 лв. заплатени от
бюджета на съда за депозити за изслушаните по делото КСМАТЕ и съдебно-
психиатрична експерти.
ОСЪЖДА Н. Л. Д. с ЕГН ********** от ******, да заплати на ЗК
„Лев Инс“АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сума в размер на 560 лева – деловодни
разноски за производството по т.д. № 1/2025 година по описа на ОС Хасково
съразмерно изхода на спора, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
13