Определение по дело №221/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20207250700221
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                   16.10.2020 г.                 град Търговище

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                                      пети състав            

На шестнадесети октомври                                                          година 2020

В закрито заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

Секретар:

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 221 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК.

Делото е образувано по жалбата на „Кирилови сървисис“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Антим І“ № 47, ап. 20, чрез управителя Т.П. против Заповед № 03-РД/ 2684 от 31.08.2020 г. на изп. директор на ДФ“Земеделие“- РА гр. София, с която е спряно адм.производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/280519/ 12239, подадено от жалбоподателя.

В жалбата се сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени нарушения на адм. производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и целта на закона. Единственото, изложено в заповедта е, че продадената от дружеството продукция е била на занижени цени, неясно как е установено, и че същата е била отгледана на вероятно неполивни, полупланински и неподходящи за производството условия. В заповедта не са изложени факти, а предположения на органа, които не са проверени и подкрепени по никакъв начин. Органът не твърди, че в случая са налице престъпни обстоятелства, а че има съмнения, неясно какви. В заповедта не се твърди против жалбоподателя да е налице образувано досъдебно производство във връзка с подаденото от него заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ. Единственото, което е изложено е, че е получено писмо с рег. № 07-1400/ 980 от 22.04.2020 г. от ОД на МВР – Търговище с искане за информация за кандидата и за извършвана проверка по неясно какъв заявителски материал. Не е ясно какъв е предметът на тази проверка. Към настоящия момента против жалбоподателя няма образувани досъдебни и съдебни наказателни производства. Поради това не са налице сочените в заповедта основания за спиране на адм. производство. Посочването на извършвана проверка с неустановен предмет не представлява основание за спиране на подаденото заявление. В заповедта не е посочено в хода на адм. производство да са разкрити престъпни обстоятелства, които да са от значение за издаването на акта, а само съмнения от страна на ДФ“З“. ДФ“З“ годишно изпраща стотици сигнали до прокуратурата по повод на всякакви техни съмнения, като в 99% от случаите тези сигнали приключват с Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление. Нарушени са адм.производствените правила – на заявителя не е гарантирано правото му на участие в адм. производство по смисъла на чл. 34, ал. 3 от АПК. Жалбоподателят е бил лишен от възможността да представи становище, респ. възражения. Нарушени са изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като абсолютно абсолютно формално е спряно адм. производство без да се изиска обратна информация има ли образувана проверка/ досъдебно производство. Процесната заповед е издадена в противоречие с целта на закона, който в конкретния случай позвалява да бъде спряно адм. производство само при наличието на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от АПК основания.

Ответникът по жалбата – изп. директор на ДФ“Земеделие“ гр. София, не изпраща становище по спора предвид на нормата на чл. 198, ал. 2 от АПК.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира следното:

Жалбата е подадена в срока за оспорване на постановения съдебен акт за спиране на производството, поради което е допустима, а разгледано по същество е основателна поради следното:

Видно от материалите по делото е, че жалбоподателят в качеството му на земеделски производител е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. на 21.05.2019 г. с УРН 636208 до ОД“Земеделие“ – Търговище (стр. 59 до 78 от адм. преписка) по схемата за единно плащане за площ (СЕПП), схемата за преразпределително плащане (СПП), схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП (други); схемата за подпомагане на зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) С3-ДККП; схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) С3-П; схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Агроекология и климат (Мярка 10); Биологично земеделие (Мярка 11) и за Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.1/ НР-1) (стр. 59 от адм. преписка).

Видно от писмо рег. № 363000-5276/ 27.03.2020 г. на директора на ОД на МВР – Търговище в сектора „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Търговище се извършва проверка относно няколко търговски дружества, сред които и жалбоподателя – „Кирилови сървисис“ ЕООД (стр. 14 от адм. преписка).

Според представената докладна записка от директора на дирекция „Противодействие с измамите“ (стр. 15 и 16 от адм. преписка), в сектор„Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Търговище се извършва проверка за няколко лица, сред които и Т.П. (управител на дружеството-жалбоподател) за представянето на неверни обстоятелства при кандидатстване пред ДФ“З“ – престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК.

По делото е представен сигнал до ВКП от ДФ“З“ за няколко търговски дружества (стр. 17 до 48 от адм. преписка), подали заявления за подпомагане за кампания 2019 г., сред които е и жалбоподателя, като за него е посочено, че за кампания 2019 г. след кръстосани проверки са установени двойно заявени площи, за които са приложени изискванията по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Конкретно в сигнала за жалбоподателя е изложено, че за няколко парцели с отглеждани сливи с БЗС № 00518-5-2-1 с площ от 7,9 ха, № 00518-6-1-1 с площ от 5, 48 ха и № 00518-5-3-1 с площ от 1, 29 ха са недопустими за подпомагане поради липсата на 70% живи трайни насаждения в тях. Живите насаждения в тях са около от 11 до 14% в тях, което е под изискуемия минимум, съгласно Наредба № 2/26.03.2018 г., чл. 9.

При тези факти съдът направи следните прави изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, доколкото съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП в правомощията на изп. директор на ДФ“Земеделие“ е да представлява фонда и ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.

Процесната заповед е постановена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изложение с посочени фактически и правни основания, които кореспондират помежду си, поради което съдът приема същата за законосъобразна от формална страна. От приложената по делото адм. преписка не се установява при издаване на адм. акт да допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила, като такива конкретно не сочат и от жалбоподателя.

Независимо от горното, оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материално-правни разпоредби при следните съображения:

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК адм.орган спира производството, когато в неговия ход се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта. Независимо, че в случая няма данни за образувано досъдебно производство, а само за сигнал до ВКП, съдът приема, че не е била налице хипотезата на чл. 54, ал.1, т. 3 от АПК за спиране на адм. производство, защото условията и редът за получаване на директни плащания от фондовете на ЕС и българската държава за ползваните от земеделските стопани площи се уреждат в Глава ІV от ЗПЗП. Съгласно чл.41, ал.1 ЗПЗП, земеделските стопани, които ползват земеделска площ въз основа на правно основание, могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл.38а, ал.1 от закона. Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че кандидатът ползва заявените земеделски площи и са налице останалите предпоставки на чл.43, ал.1 ЗПЗП. Следователно обстоятелствата, относими към предпоставките за отпускане на средства за подпомагане – ползването на заявените за подпомагане площи, се установяват в самото административно производство по издаване на заповедта, с която се признава или отказва правото да се получават средствата за подпомагане и тази дейност е от компетентността на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.  Спирането на административното производство, каквото се разпорежда с оспорената заповед, не се налага, тъй като произнасянето на органа не е поставено в зависимост от изхода на решаването на сигнала до ВКП, още повече, че няма данни по представената преписка за връзка между престъпление по чл. 248а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК и дейността на жалбоподателя и дейността на ДФ“Земеделие“.

Отделно от това в случая, за установяване верността на данните, заявени от жалбоподателя не е необходимо провеждането на наказателно производство, в което се установява изпълнението на обективните и субективни признаци на съответния състав на престъпление, доколкото дали жалбоподателят е титуляр на право на собственост или на ползване върху заявените площи, (като едно от условията за отпускане на финансовата помощ), се установява в административното производство със съответните доказателства на самостоятелно основания. Земеделските стопани, които кандидатстват за подпомагане, трябва да са собственици, арендатори, наематели или ползватели на земите. С оглед на това правното основание за ползване на земеделски земи се доказва с нотариални актове, решения на общинските служби по земеделие, вписани договори, с които се придобива право на собственост върху земеделски земи, или решения по чл.37е, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/; договори за аренда, за наем или за лизинг на земеделски земи; договори за предоставяне на земеделски земи на кооперация за съвместно обработване; заповеди за разпределение на масивите по чл.37в, ал.4 или 12 и чл.37ж, ал.11 от ЗСПЗЗ; заповед по чл.37в, ал.16; съдебни решения, които заместват актове, разрешителни за паша по чл.50, т.5 от Закона за защитените територии, актове на министъра на земеделието и храните по чл.24б, ал.1 от ЗСПЗЗ за безвъзмездно предоставяне на земи. При застъпвания на площи се провежда процедурата по чл.17 от Наредба №5 от 27 февруари 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Когато за една и съща площ, за която има установено застъпване, се предоставят документи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, а ако само  един от кандидатите предостави документи по чл.2а, ал.2, доказващи правното основание за ползване на застъпените площи, Разплащателната агенция одобрява изплащането на субсидия на него за площите, за които се доказва правно основание за ползване.

В този смисъл следва и извода, че оспорената заповед е издадена, без да са налице установените в нормата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК предпоставки.

Отделно от това доводите на адм. орган, че продаваната продукция от жалбоподателя на занижени цени – домати на 2 ст./ кг, пипер за 3ст./ кг, ябълки за 4 ст./ кг и сливи за 5 ст./ кг непременно следва да се тълкува за укриването на доходи и заобикаляне на данъчното законодателство в страната не може да бъде споделена. Ноторно известен факт за всеки гражданин в страна е, че цената се определя както от търсенето, така и от предлагането на стоките на пазара и е въпрос на свободно договаряне между страните. Дали е налице в случая заобикаляне на данъчното законодателство е въпрос на установяване от компетентните органи и няма връзка с отпускането на средствата от ДФ“З“ – РА, като АО следва да прецени налице ли са предпоставките за одобряване на изплащането на субсидията за кампания 2019 г. като изплати същата или мотивирано откаже изплащането и.

Поради липсата на законоустановените предпоставки за спиране, оспорената заповед следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по искането, с което е сезиран.

При този изход на делото, съдът намира за основателна и своевременно заявена претенцията на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените от него деловодни разноски, които се доказват до размера от 50 лв. (стр. 19 от делото).

Предвид горното и на основание чл.200, ал.1 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/ 2684 от 31.08.2020 г. на изп. директор на ДФ“Земеделие“- РА гр. София, с която е спряно адм.производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/280519/12239, подадено от „Кирилови сървисис“ ЕООД ЕИК ********* и УИН 636208.

ВРЪЩА административната преписка за произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 25/280519/12239, подадено от „Кирилови сървисис“ ЕООД ЕИК ********* и УИН 636208

ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“-София да заплати на „Кирилови сървисис“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Антим 1“ № 47, ап. 20 представлявано от Т. П. направените разноски в размер на 50, съставляващи внесена ДТ.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: