Р Е Ш Е Н И Е
№
15.02.2018г., гр. П
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Петя
И., и прокурора…………….. като разгледа докладваното от съдията Маринска гр.
д. №2859/2017г. по описа на ПлРС и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с
правно основание чл. 135, ал.1, вр ал.2 от ЗЗД.
Депозирана е
искова молба от Ч.Ц.Н. ***, против В.Н. ***, и Д.В.И.,***, с която се твърди,
че първият от ответниците, е длъжник на ищеца по настоящото дело, за сумата от 200
лв. по силата на Определение, постановено по гр.д.№288/2013г. по описа на
РС-Свищов. Твърди, че след издаване на изпълнителния лист, при ЧСИ П. П, е
образувано изп.д. №20169060400982. Твърди, че към момента на завеждането на
настоящото дело няма погашения по цитираното дело. Твърди, че освен по
описаното вземане първият ответник е длъжник на ищеца по настоящото дело и за
сумата от 205 лв. по силата на Определение по гр.д.№ 78/2007г. по описа на
ПлОС, като въз основа на издаденият ИЛ, е образувано изп д. №2017906040018 по
описа на ЧСИ П. П. Твърди, че след направена справка от страна на ЧСИ, му
станало известно, че първият ответник на 03.07.2015г., е подарил на дъщеря си -
втория ответник, притежаваните от него права върху следния недвижими имот, а
именно: ½ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор 56722.668.104.9.1
по кадастралната карта на гр.П, одобрена със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, съставляващ ГАРАЖ №7, с адрес –
гр. ***, който самостоятелен обект попада в сграда №9, разположена в ПИ с
идентификатор 56722.668.104, с площ от 16,24кв.м., а по документ за
собственост- ГАРАЖ №7, със ЗП от 16,24 кв.м., находящ се в сграда /бивша ГСК ***,
при съседи- описани, ведно с 1,32 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху общинско дворно място, съставляващо УПИ №І, в кв. 265
по плана на гр. П. Счита, че извършването на описаното по-горе дарение, е
направено с цел увреждане интересите на ищеца като кредитор. Моли съдът, да
постанови решение, с което, да бъде обявено за недействително спрямо Ч.Ц.Н. ***
действие ОС гр.***офис №1, ЕИК *********, извършеното дарение с нот.акт №2, том
II рег. №2605, нот. дело №184 от
В срока за отговор, по чл.131 ГПК, отв. Д.В.И.., редовно уведомена, не
изразява становище. По делото е проведена процедура по чл. 64, ал.2 от ГПК- за
възстановяване на срок за отговор, по която, с влязло в сила определение, молбата на Д. И., е оставена без уважение,
като неоснователна.
В срока за отговор, по чл.131 от ГПК, са постъпили становища от
ответника В.Н., както и множество изявления, жалби и оспорвания, в които по
същество се оспорва качеството на ищеца на кредитор на първия ответник по
делото, като се оспорва и дължимостта на сумите. Посочва се, че издадените
удостоверения от ЧСИ, относно размера на дълга, по образуваните изп.
производства, са с невярно съдържание. Посочва се също, че искът е недопустим,
тъй като не може да се атакува прехвърлителна сделка, извършена преди ищецът да
е станал кредитор, тъй като не е налице умишлено увреждане. Посочва се също, че
действията, извършени по изп. д.№982/2016г. и изп. дело №18/2017г. по описа на
ЧСИ П. П, са недопустими. Посочва се също, че вземанията по издадените ИЛ, за
разноски, са погасени по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното от правна и фактическа страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното :
По делото безспорно се установява, от служебно
изготвената справка за родствени връзка, и от изявлението на отв. Д.И., че
същата е дъщеря на ответника В.Н..
По делото се установява, че с влязло в сила
определение №672/20.12.2007г. по гр.д.№ 78/2007г. по описа на ПлОС, отв. В.Н.-лично
и ТООД- София, представлявано от управителя В. Н., да осъдени да заплати на Ч.Ц.Н.
***, сумата от 200лв- разноски по делото. Определението на съда, е потвърдено с
определение № 162/14.04.2008г. по гр.д.№ 683/2008г. на ВКС. Въз основа на депозирана
молба, ведно с вносна бележка за сумата от 5лв., в полза на ЧСИ Н, е издаден
изпълнителен лист от 15.05.2008г., за което е направено надлежно отбелязване
върху съдебния акт.
По делото се установява също, че въз основа на молба
вх. рег.№00143/05.01.2017г. по описа на ЧСИ П. П, с район на действие ОС-П,
депозирана от страна на ЧСИ Цв. Н, чрез адв. Ст. М., въз основа на представеният
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 78/2007г. по описа на ПлОС, за сумата от
200лв, на 05.01.2017г., е образувано изп. д. №20179050400018/2017г. по описа на
описа на ЧСИ П. П, приложено към настоящето дело, в заверено копие.
Видно от приложеното по делото гр.д.№ 288/2013г. по
описа на РС-Свищов, се установява, че с протоколно определение от 07.10.2013г, влязло
в сила, е прекратено производството по делото и е осъден ищеца по него- В.Н.,
да заплати на ответника- Ч.Ц.Н. сумата от 200лв- разноски по делото. Въз основа
на молба от ЧСИ Н, от 11.12.2013г., по гр.д.№ 288/2013г. по описа на РС-Свищов,
с разпореждане от 12.12.2013г, е разпоредено издавеното на ИЛ, за присъдените
разноски; за издаването на ИЛ е направено съответно отбелязване върху съдебния
протокол. Разпореждането за издаване на ИЛ е потвърдено с определение
№315/29.06.2017г. по в. гр.д.№480/2017г. по описа на ВтОС.
По делото се установява също, че въз основа на молба
вх. рег.№03562/18.11.2016г. по описа на ЧСИ П. П, с район на действие ОС-П,
депозирана от страна на ЧСИ Цв. Н, чрез адв. Д. Д, въз основа на представеният
изпълнителен лист от 12.12.2013г, издаден по гр.д.№ 288/2013г. по описа на РС-Свищов,
за сумата от 200лв, на 18.11.2016., е образувано изп. д. №20179050400982/2016г.
по описа на описа на ЧСИ П. П, приложено към настоящето дело, в заверено копие.
По делото се установява, че въз основа на договор за дарение,
обективиран в нот. акт № 2, нот. дело № 184/2015г. на Нотариус И.И, отв. В.Н. и
Т.Н /съпруга/, са дарили на отв. Д.И., притежаваният от тях, в режим на СИО,
недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
56722.668.104.9.1, съставляващ ГАРАЖ №7, с адрес – гр. ***, който самостоятелен
обект попада в сграда №9, разположена в ПИ с идентификатор 56722.668.104, с
площ от 16,24кв.м., а по документ за собственост- ГАРАЖ №7, със ЗП от 16,24
кв.м., находящ се в сграда /бивша ГСК ***, при съседи- описани.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съгласно
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при
извършването им е знаел за увреждането. От съдържанието на цитираната
разпоредба следва извод, че фактическият състав, при който възниква право на
иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, включва няколко елемента, които следва да бъдат
установени в кумулативна даденост:
1. Кредитор,
притежаващ вземане срещу длъжника. Правото на иск по чл. 135 от ЗЗД принадлежи
само на лице, което има качеството "кредитор" на длъжника, извършил
правното действие, което се иска да бъде обявено за относително недействително
спрямо кредитора. Качеството "кредитор" е обусловено от
съществуването на вземане към длъжника. Вземането, на което ищецът основава
качеството си на кредитор може да е парично или непарично. Освен това по правило
трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от длъжника и
да съществува при извършването му. Ирелевантно за спора по чл. 135 от ЗЗД е
дали вземането е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало и да не е
погасено чрез плащане, или по давност.
Без значение за основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е и размерът на
вземането, когато то е парично. В случая, от страна на ответника В. Н. се оспорва
качеството на кредитор на ищеца спрямо него, вкл. и чрез твърдения, че вземанията
по изпълнителните листове са погасени по давност, които възражения, съдът счита
за частично неоснователни. В случая, ищецът ЧСИ Н има качеството на кредитор
спрямо отв. Н., със вземане, установено със сила на присъдено нещо- издаден по гр.д.№288/2013г.
на РС- Свищов, изпълнителен лист, за присъдени в негова полза разноски. Това
вземане на кредиТ– ищец, не е погасено по давност, доколкото в случая е приложима общата 5
годишна давност, считано от възникване на вземането-или в случая от влизане в
сила на съдебния акт- протоколно определение от 07.10.2013г, с което съдът се е
произнесъл за дължимостта на разноските. Съдът констатира, че против цялото протоколно определение, с което
е прекратено производството по делото и съдът се е произнесъл в частта за
разноските, е депозирана въззивна частна жалба от ищеца по делото- В.Н., което
определение е потвърдено с определение № 565/02.12.2013г. по в. ч. гр.д.№1336/2016г-
по описа на ВтОС. Тъй като постановеното от въззивната инстанция определение не
подлежи на обжалване, съдът счита, че определението в частта за разноските, е
влязло в сила на 02.12.2013г, от който момент вземането подлежи на принудително
изпълнение. Последващото обжалване на разпореждането за издаване на ИЛ, нямо
отношение към възникване на вземането на кредитора. Съдът приема, че с оглед
датата на образуване на изп. производство №20179050400982/2016г. по описа на описа на ЧСИ П. П- 18.11.2016г.,
вземането на кредитора- визскател ЧСИ Цв. Н, не е погасено по давност. Следва
да се отбележи също че страната, поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, има за задача
да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не
да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен
интерес /арг. решение № 328/23.04.2010г. по гр.д.№ 879/09г. ІІІ г.о/. Правото
на кредиТда иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите
актове на длъжника, е предоставено при наличието на действително вземане –
вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Както бе посочено, вече, в
полза на ищеца- в качеството му на кредитор, съществува неудовлетворено вземане
за разноски по гр.д.№ 288/2013г., спрямо длъжника В. Н., което обуславя и
наличието на материалните предпоставки по смисъла на чл. 135, ал.1 от ЗЗД. По
делото не се установи погасяване на вземането на ищеца- кредитор, чрез
изпълнение, в т.ч. и от страна на приобретателя по договора, който на общо
основание може да изпълни задължението вместо длъжника. Що се касае до
вземането на ищеца- кредитор за разноски, присъдени по гр.д.№ 78/2007г. на
ПлОС, то съдът намира, че спрямо него е изтекъл общият 5- годишен давностен
срок, от възникването му, считано от датата на постановяване на определението,
с което е потвърден акта на съда, съдържащ произнасяне за разноските- или с
постановяване на определение № 162/14.04.2008г. по гр.д.№ 683/2008г. на ВКС.
Считано от посочената дата 14.04.2008г., започва да тече и петгодишния
давностен срок, след изтичане на който притезанието се превръща в естествено
право.
На основание гореизложеното, съдът приема, че кредиторът-
ищец ЧСИ Цв. Н, притежава едно изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение
вземане спрямо длъжника- ответник В.Н., в размер на 200лв.- разноски по
гр.д.№288/2013г. по описа на РС-Свищов, с което съдът намира, че е налице
първата изискуема от закона материална предпоставка за успешното провеждане на
иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД .
2. Извършване
на действие от длъжника, засягащо имуществото му. Действието е увреждащо,
когато има за последица намаляване на имуществото на длъжника или негово
обременяване, както и когато се затруднява удовлетворяването на кредиторите
чрез неговата трансформация и възможността за принудително изпълнение върху
конкретни имоти на длъжника. В случая, по делото безспорно се установи извършването
от страна на длъжника Н. на безвъзмездна
разпоредителна сделка- дарение в полза на отв. Д. И.- негова дъщеря. Поради това,
със самият факт на извършване на сделката-разпореждане с права без насрещна
престация, е налице и увреждане. По делото безспорно се установи факта на
извършване на валидна сделка на разпореждане- дарение в полза на отв. И., която
е произвела и своето вещноправно действие. Доколкото предмет на дарението е имот,
в режим на СИО между дарителите- отв. В.Н. и Т.Н, следва да се има предвид
постановеното в ТР № 5/2013 на ОСГТК на ВКС, т.1, съобразно което, за личен
дълг на единия съпруг, разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на
съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по
реда на чл.135 ЗЗД, за ½ ид. ч. от имота. По своя характер, Павловият иск по чл. 135 от ЗЗД, има облигационен, а
не вещен характер. Увреждащата сделка- предмет на отменителния иск, остава действителна
за страните по нея, както и за всички трети лица. При уважаване на Павловия
иск, сделката счита се за недействителна, само по отношение на кредиТ– ищец,
предявил иска, но и спрямо останалите кредитори на длъжника- прехвърлител. От
това следва, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД няма вещноправно действие,
а облигационно такова, като при неговото уважаване, кредиторът –ищец, получава
възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към това
имущество, независимо, че то е станало собственост на третото лице-
приобретател, без това лица да има качеството на длъжник спрямо ищеца.
3. Знание
за увреждането. Основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловена от
субективен елемент- наличие на знание /представа/ у длъжника, че извършвайки
определено правно действие с имуществото си, уврежда свой кредитор. В случая не
е необходимо намерение за увреждане, т. е. умишлено предприето намаляване, а е
достатъчно простото знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли
да се удовлетворят от имуществото му /чл. 133 от ЗЗД/, ако не изпълни
задълженията си към тях, и че вследствие на съответната сделка/действие, се
увреждат техните интереси. Доколкото сделката е безвъзмездна, релевантно по
делото е само знанието на длъжника по нея- прехвърлител В.Н., за увреждането- с
безвъзмездно разпореждане, същият е намалил активите на своето имущество, което
по арг. чл. 133 от ЗЗД, служи за общо обезпечение на кредиторите му. Знанието от
страна на третото лице- приобретател-отв. Д.И., е ирелеванто, с оглед на
безспорния безвъзмезден характер на дарението.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният Павлов иск е основателен
и следва да бъде уважен, като бъде обявена за недействителна, спрямо кредитора-
ищец ЧСИ Цв. Н, извършената сделка на разпореждане- дарение, обективирана в нот. акт №2, том II, рег. №2605, нот. дело №184 от
Следва
ответниците да понесат направените от ищеца разноски, в размер на 423,64лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
На основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ОБЯВЯВА за относително НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН СПРЯМО кредиТЧ.Ц.Н.
***, офис 1, ДОГОВОР
ЗА ДАРЕНИЕ на недвижим имот, обективиран
в нот.акт №2, том II рег.
№2605, нот. дело №184 от
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, В.Н.Н., ЕГН
**********,*** и Д.В. Начкова, ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Ч.Ц.Н. сумата от 423,64лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Пски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: