РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300500077 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 3458/25.10.2022г., по описа на Пловдивския
-ти
районен съд, V бр. състав постановено по гр. д. № 832/22г. в частта, с която се
изменят размерите на присъдените с Решение № 260028 от 17.08.2020 г. по гр.д. №
2465/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 17.08.2020 г.
месечни издръжки, дължими от В. В. Г., с ЕГН: **********, както следва: на А. В. Г., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Й. К. А., с ЕГН:
**********; на В. В. Г., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител Й. К. А., с ЕГН: ********** и на К. В. Г., с ЕГН: **********, чрез
нейната майка и законен представител Й. К. А., с ЕГН: **********, като увеличава
същите от 200,00 лв. /двеста лева/ на 350,00 лева /триста и петдесет лева/, считано от
датата на подаване на исковата молба - 24.01.2022 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Жалбоподателят В. В. Г., чрез адв. П. счита, че неправилно съдът е определил
издръжка за всяко дете от по 350лв. месечно и моли съда да определи месечна
издръжка за трите деца общо в размер на 850лв.
Въззиваемите страни А. В. Г., с ЕГН: **********, В. В. Г., с ЕГН: ********** и
1
К. В. Г., с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител Й. К. А., с
ЕГН: ********** счета жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
-ри
С Решение № 260028/17.08.2020г. Пловдивския районен съд, ІІбр. с.
постановено по гр. д. № 2465/20г. е утвърдено споразумение по чл.51, ал.1 от СК
според което бащата В. В. Г. ще заплаща по 200лв. месечна издръжка на всяко едно от
трите деца. Към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд са
изминали около две години и половина от така одобреното споразумение и сега най –
малкото дете К. е на осем години, по – голямото дете В. е на девет години и половина и
най – голямото дете А. е на дванадесет години и половина.
Безспорно е, че нуждите от издръжка на децата са нараснали, като е налице и
ускорено повишаване на цените на стоките и услугите.
По делото има данни, че майката получава месечен доход около минималната за
страната работна заплата, а бащата в открито съдебно заседание от 21.09.22г. заявява,
че има магазин, който в момента реализира доход със 70% по – нисък в сравнение с
периода преди февруари 2022г, като оборота му е около 500 лв. и затова му се налага
да работи като шофьор в чужбина. Доколкото жалбоподателят е в трудоспособна
възраст и макар да няма данни за неговото образование, като се има предвид
обстоятелството, че въззивникът има участие в девет търговеца, се налага извода, че
същият е в състояние да реализира месечен доход около средната работна заплати за
страната, още повече, че императивната разпоредба на чл. 143, ал.2, предл. второ от СК
задължава родителят да издържа ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали
може да се издържа от имуществото си.
С оглед изложеното съдът намира, че необходимият и възможен месечен размер
на издръжката на малолетните деца е както следва: за К. - 600лв., от които бащата
следва да заплаща 350лв.; за В. – 650лв, от които бащата следва да заплаща 400лв. и за
А. – 700лв., от които бащата следва да заплаща 450лв., като останалите части ще се
поемат от майката, върху която остават и непосредствените ежедневни грижи по
отглеждането и възпитанието на децата. Върху така определените размери не се
отразява обстоятелството, че жалбоподателят заплаща телефонните такси на децата,
както и че им е предоставял джобни пари и е закупувал някои вещи, защото тези
разходи не са значителни, за да се приспаднат от дължимата издръжка.
Доколкото обаче е налице забрана да се влошава положението на
жалбоподателя, уредена в нормата на чл. 271, ал.1, изр. второ от ГПК решението на
районния съд, макар да определя по – нисък размера на претендираните издръжки,
следва да се потвърди.
2
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на Й. А. 600лв.
разноски за въззивното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3458/25.10.2022г., по описа на Пловдивския
-ти
районен съд, V бр. състав постановено по гр. д. № 832/22г.
ОСЪЖДА В. В. Г., с ЕГН: **********, от *** да заплати на Й. К. А., с ЕГН:
********** от *** в качеството ú на майка и законен представител на малолетните
деца А. В. Г., с ЕГН: **********, В. В. Г. и К. В. Г. сумата 600 (шестстотин) лева
разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3