ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
гр. Бургас, 19.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500430 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по ч.гр.дело №430/2021г. по описа на Апелативен съд-Бургас е
образувано по частната жалба на СТ. К. П. ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Н.П.,
против определение №236/09.08.2021г. по в.гр.дело №340/2021г. по описа на Сливенския
окръжен съд, оставящо без разглеждане като недопустима жалбата му против разпореждане
изх.№48057/30.06.2021г. по изп.дело №844/2021г. по описа на ЧСИ Г. Г., с което на
практика му е отказано частичното прекратяване на образуваното при същия ЧСИ
изпълнително производство.
Пред настоящата инстанция определението на окръжния съд, което оставя без
разглеждане жалбата на П. против разпореждането на горепосочения ЧСИ, се сочи за
неправилно и се моли за отмяната му, както и за връщане на делото на Сливенски окръжен
съд за произнасяне по същество.
Жалбоподателят поддържа, че в същност оплакванията му са били насочени против
отказа на ЧСИ да прекрати частично изпълнителното производство по причина, че Актът за
установяване на задължение (АУЗ) спрямо взискателя от 16.06.2021г., касаещ част от
основанието за принудителното изпълнение, не му е връчен, т.е. принудителното
изпълнение е образувано без да е налице влязло в сила изпълнително основание и спрямо
имуществото на длъжника са били предприети изпълнителни действия преди той да получи
дължимата в случая покана за доброволно изпълнение. Като последица от тази
незаконосъобразност е отправено искането за връщане на надвзетата му според частния
жалбоподател сума в размер на 3 225, 86 лв., постъпила при ЧСИ от запорираната банкова
сметка на длъжника.ЧСИ не се е произнесъл с обжалваното пред окръжния съд
разпореждане по отправеното му искане за частично прекратяване на изпълнителното
1
производство, касателно така цитираното вземане, но съгласно разпоредбите на ГПК
длъжникът има право да иска прекратяване на образуваното против него изпълнително дело
и отказът на ЧСИ да уважи такова искане подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435,
ал.2, т. 6 ГПК. Твърди се, че обжалваното разпореждане имплицитно съдържа именно такъв
отказ, а длъжникът не е легитимиран да иска от съдебния изпълнител да наименува своите
актове по начин, позволяващ техния съдебен контрол. Съдът неправилно е изтълкувал какви
точно действия на ЧСИ са подложени на обжалване. Съдебният изпълнител е бил сезиран от
жалбоподателя с оспорване годността на представеното му изпълнително основание, поради
нередовното му връчване и ако той не е компетентен да изследва дали подписът, положен на
разписката за връчване на АУЗ не е на длъжника, то това следва да стори съдът при
осъществяване на съдебния контрол върху обжалваното разпореждане, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство.Не са ангажирани нови доказателства.
В отговора на частната жалба, подаден от взискателя О. С., представлявана от кмета й,
чрез пълномощника ст.експерт О., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.
Определението се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно и се моли да бъде
потвърдено. Твърденията на длъжника за нередовно връчване на АУЗ и за изтекла давност,
си считат за неоснователни. Дирят се разноски и се оспорва като прекомерно
възнаграждението на адвоката на жалбоподателя. Не се ангажират нови доказателства.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на
ответната страна и делото и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено
следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против акт,
подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по жалба на настоящия
жалбоподател-длъжник по изп.дело №844/2021г. по описа на ЧСИ Г. Г., с район на
действие-този на Сливенски окръжен съд, против разпореждане изх.№48057/30.06.2021г., с
което е отказано връщането на постъпилата в особената сметка на съдия изпълнителя сума в
размер на 3225,86лв.
Горното разпореждане е постановено по молбата на длъжника П. с вх.
№31468/28.06.2021г., с която е поискано: частично прекратяване на изпълнителното
производство, отмяна на запора върху банковите му сметки за съответстващата част от
дълга, който твърди, че не дължи и връщане на сумата, посочена по- горе. Искането за
частично прекратяване на изпълнителното производство е мотивирано с твърдения за
изтекла по отношение на част от вземанията за главница погасителна давност, с доводи, че
АУЗ №851/16.06.2016г. не му е връчен надлежно и с твърдения, че вземането за лихви също
е погасено по давност.
ЧСИ с произнасянето си е отказал да върне събраната сума, но е вдигнал запорите по
изпълнителното дело и е насочил длъжника за предявяване на възраженията си за
погасителна давност по исков път.
С обжалваното в настоящото производство определение, Сливенският окръжен съд е
оставил без разглеждане частната жалба на длъжника, тъй като е намерил, че актът, против
2
който е насочена тя, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол- разпореждането на
съдебния изпълнител е за вдигне на наложен запор и съдържа отказ за връщане на сумата,
предмет на запора по изпълнението, които действия не попадат в обхвата на разпоредбата
на чл.435, ал.2 ГПК.
Съдът е констатирал, че при обжалването длъжникът не е твърдял несеквестируемост на
отнетите му парични суми, което единствено би направило допустима преценката за
законосъобразност на насочването на принудителното изпълнение върху конкретно негово
имущество, в случая- чрез налагането на запор върху банкови сметки, на които е титуляр,
защото тези обезпечаващи изпълнението действия не са същински изпълнителни такива, не
подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и не са визирани в чл.435 от ГПК. Освен
това съдът е изтъкнал, че ЧСИ действително не е компетентен да се произнесе по
възраженията на жалбоподателя за нередовно връчване на АУЗ и за изтекла в негова полза
погасителна давност за част от вземанията на взискателя(за главница и лихви), като е
отбелязал, че евентуален спор в тази насока следва да се реши по реда на исковото
производство.
Настоящият съдебен състав намира определението на първата инстанция за правилно,
като изразява съгласие с горните аргументи и в допълнение съобразява следното:
Видно от диспозитива на атакуваното разпореждане и независимо от изнесените в
мотивната му част съображения, ЧСИ се е произнесъл само частично по отправените от П.
искания: постановил е отказ да върне постъпилата по особената му сметка сума в размер на
3225,86лв., вдигнал е запорите на банковите сметки на длъжника, наложени в обезпечение
събирането на паричното вземане на взискателя и е указал на длъжника за възможността да
отправи възраженията си за материална незаконосъобразност на предприетите
изпълнителни действия (позоваването на давност) към съд, за разрешаването им по исков
ред.
Произнасяне на ЧСИ, отказващо прекратяването на изпълнителното дело, образувано за
вземанията на О. С. пред ЧСИ Г.- частично или изцяло-не е налице, а само този отказ
подлежи на съдебно обжалване, съобразно изрично очертания в разпоредбата на чл.435,
ал.2, т.6 от ГПК правен интерес на длъжника. Отказът на съдебния изпълнител за връщане
на принудително събрани суми не е сред действията, чиято законосъобразност длъжникът
има правен интерес да подлага на инстанционен контрол, т.к. не е сред изрично изброените в
хипотезите на чл.435 от ГПК. Отделно от това искането за вдигане на обезпечителните
мерки в случая е удовлетворено от ЧСИ, освен че също не подлежи на самостоятелна
съдебен контрол, т.к. е извън приложното поле на чл.435 от ГПК.
В обобщение на горното, поради липсата на годен акт-отказ на ЧСИ да прекрати
образувано пред него принудително производство и при съобразяване на изложените
констатации за липса на правен интерес на длъжника от обжалване на останалите, посочени
от него в жалбата пред Окръжен съд С. действия на СИ, настоящият съдебен състав приема,
че в случая е предприето едно недопустимо обжалване, производството по което подлежи
на прекратяване, както е постановил и сезираният от П. окръжен съд.
С оглед горното и поради идентичност на крайните процесуално правни изводи на
3
двете съдилища, атакуваното определение следва бъде потвърдено.
При този резултата от обжалването и на основание чл.78, ал.8, вр.чл. 78, ал.3 от ГПК,
ответната по делото О. С. има право на разноски за защита по делото в размер на 50лв., на
основание чл.37 от ЗА, вр. чл.25а, ал.3 от НЗПП, за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд–Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №236/09.08.2021 г. по в.гр.дело №340/2021 г. по
описа на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА СТ. К. П. с ЕГН ********** от гр.Сливен, ул.“М.“ №* да заплати на О.
Сл.с ЕИК *,с адрес на управление:гр.С., бул.„Ц.“ №*, сумата 50 лв., представляваща
направени в производството по ч.гр.д.№430/21г. по описа на Апелативен съд-Бургас
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Препис от горното да бъде връчен за сведение на ЧСИ Г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4