Р Е Ш Е Н И Е
Номер
12.2.2019 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3137 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на Д.М.П., ЕГН **********, с която се иска да бъде прието за
установено по отношение „Д. к. Б.” АД, ЕИК ***, че ищецът не дължи
претендираните по изп. дело № 958/2016 г. на ЧСИ Виктор Георгиев суми, а именно
– 1 000.00 евро - главница, ведно със законната лихва от 29.12.2009 г.,
39.11 лева – деловодни разноски и 258.00 лева – адвокатско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 4381/2009 г. на ВТРС.
В молбата се сочи, че въз основа на заповед за
изпълнение, издадена по ЧГД № 4381/2009 г. на Районен съд – Велико Търново,
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество за
сумата от 1 000.00 евро - главница, ведно със законната лихва от 29.12.2009 г.,
за сумата от 39.11 лева – деловодни разноски и за сумата от 258.00 лева –
адвокатско възнаграждение. Заявява се, че от страна на кредитора е образувано
изп. дело № 1287/2010 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, както и че след
28.5.2011 г. по същото не са извършени валидни изпълнителни действия. Твърди
се, че 13.11.2013 г. изпълнителното дело е било прехвърлено на ЧСИ Виктор
Георгиев, който го е завел под № 1410/2013 г., че по същото не са предприемани
действия по искания на взискателя, както и че на 3.8.2016 г., на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, е постановен акт на ЧСИ, с който е констатирано
перемиране на делото и същото е прекратено. Сочи се, че на 16.9.2016 г. по
молба на взискателя е образувано ново изп. дело - № 958/2016 г. по описа на ЧСИ
Виктор Георгиев, което е висящо и понастоящем. Твърди се, че вземанията по издадения изпълнителен лист
са погасени по давност, считано от 28.5.2016 г.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, в който се
изразява становище за неоснователност на исковата молба. Заявява се, че на
7.8.2013 г. от страна на взискателя са отправени множество искания за
предприемане на изпълнителни действия, с което погасителната давност е
прекъсната, както и срока, от който делото може да се счита за перемирано.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото е безспорно, че въз основа на
заповед за изпълнение, издадена по ЧГД № 4381/2009 г. на Районен съд – Велико
Търново, срещу ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за сумата
от 1 000.00 евро - главница, ведно със законната лихва от 29.12.2009 г., за
сумата от 39.11 лева – деловодни разноски и за сумата от 258.00 лева –
адвокатско възнаграждение, както и че въз основа на този изпълнителен лист са
образувани изп. дело № 1287/2010 г. по описа на ЧСИ Ст. Якимов, изп. дело №
1410/2013 г. и изп. дело № 958/2016 г. – и двете по описа на ЧСИ В. Георгиев.
Изп. дело № 1287/2010 г. на ЧСИ Ст. Якимов е
образувано по молба на ответника от 5.5.2010 г., като в същата е направено
искане при установяване наличие на недвижими имоти, собственост на ищеца, върху същите да бъде наложена възбрана, а при
наличие на движимо имущество, банкови сметки и трудово възнаграждение - да бъде
наложен запор.
Видно от представените справки (л. 34-35), въз
основа молбата на ответника на 28.1.2011 г. и на 28.5.2011 г. са наложени
възбрани върху недвижими имоти, собственост на ищеца.
На 7.8.2013 г. по изп. дело № 1287/2010 г.
на ЧСИ Ст. Якимов е постъпила молба от ответника, в която се иска в случай на
установена липса на имущество, притежавано от ищеца, делото да бъде прехвърлено
на ЧСИ В. Георгиев. С протокол от 13.11.2013 г. изпълнителното дело е било
прехвърлено на ЧСИ В. Георгиев.
След прехвърляне на изпълнителното дело на
ЧСИ В. Георгиев е образувано изп. дело № 1410/2013 г., по което също няма данни
да са предприемани изпълнителни действия. Въпросното дело е прекратено с
постановление от 3.8.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради
липса на поискани изпълнителни действия в продължение на две години.
На 16.9.2016 г. до ЧСИ В. Георгиев е
постъпила молба от ответника, в която е направено искане за проучване имуществото
на ищеца и на съдебния изпълнител е възложено налагането на запор върху
вземания и движими вещи, респ. на възбрана върху недвижими имоти на ищеца.
Въз основа на тази молба е образувано изп.
дело № 958/2016 г. по описа на ЧСИ В. Георгиев, като на 21.9.2017 г. въз основа
на делегираните му правомощия съдебният изпълнител е наложил запор върху
банкови сметки и касетки на ответника в „Първа инвестиционна банка” АД и в
„Банка Пиреос България” АД.
При установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 124,
вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил фактите, от които извежда основанието за отричане правото на ответника, а именно – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на
диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за погасяване се
е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране,
да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, както е случая, срокът на
новата давност е всякога пет години.
Съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова
давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”.
За да прекъсне давността обаче, действието следва да е „валидно”
извършено, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и
да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. Ето защо не е от естество
да прекъсне давността нито действие, насочено към прилагане на изпълнителен
способ, но извършено извън рамките на висящ процес, нито действие, което –
макар и извършено в рамките на висящ процес, не съставлява прилагане на
изпълнителен способ.
Висящият
изпълнителен процес,
от своя страна, може да бъде прекратен на някое от
основанията, посочени в чл. 433, ал. 1 ГПК, включително поради бездействието на
взискателя, изразяващо се в непоискване в продължение на две години да бъде
извършено изпълнително действие (т. 8). В случая от 28.5.2011 г. (когато е наложена
втората възбрана върху недвижим имот на ищеца) до 13.11.2013 г. (когато изп.
дело е предадено на ЧСИ В. Георгиев) взискателят не е отправял искания за
извършване на изпълнителни действия. Ето защо,
изпълнителното производство по това дело следва да се счита за
прекратено по право още
на 28.5.2013
г. Всички действия, ако
такива евентуално са извършени от съдебния
изпълнител след тази дата, не са валидни, тъй като са предприети по едно вече прекратено (по силата на закона) изпълнително производство и нито едно от тях не е могло да доведе до прекъсване на погасителната давност.
В рамките на образуваното впоследствие изп.
дело № 1410/2013 г. по описа на ЧСИ В. Георгиев от 13.11.2013 г. (когато изп.
дело е предадено на ЧСИ В. Георгиев) до 3.8.2016 г. (когато изп. дело е
прекратено) взискателят не е отправял искания за извършване на изпълнителни
действия. Ето защо, изпълнителното производство по това дело следва да се счита за прекратено по право още на 13.11.2015 г., а
всички действия, ако такива евентуално са извършени
от ЧСИ В.
Георгиев след тази дата, не са валидни, тъй като
са предприети по едно вече прекратено изпълнително производство и нито едно от
тях не е могло да доведе до прекъсване на погасителната давност.
Предприетите по изп. дело № 958/2016 г. на
ЧСИ В. Георгиев действия не са прекъснали
погасителната давност, доколкото след прекъсването
й с наложените възбрани, втората от които на 28.5.2011 г., същата е започнала
да тече наново именно на 28.5.2011 г. и е изтекла на 28.5.2016 г., т.е. още преди
образуването на изп. дело № 958/2016 г. на ЧСИ В. Георгиев, респ. преди
предприетите на 21.9.2017 г. действия. Или иначе казано погасителната давност
относно вземанията не е могла да бъде прекъсната, защото вече е била изтекла
към датата на извършване на тези действия.
В
ТР № 2 по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са
посочени неизчерпателно група от действия в изпълнителното производство с
прекъсващ за давността ефект: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Тук
следва да се има в предвид, че искането на взискателя да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Т.е. искането също представлява юридически факт, прекъсващ давността, но
само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето. Ето
защо, депозираната на на 7.8.2013 г. молба по изп. дело № 1287/2010 г.
на ЧСИ Ст. Якимов не е довела
до прекъсване давността на вземането, тъй като по делото липсват данни съдебният изпълнител да
са се произнесъл по същата, както
и данни да е предприето извършване на посочените в нея действия.
Предвид изложеното, съдът приема, че вземането на
ответника е погасено поради изтичане на 5-годишна давност,
започнала да тече от 28.5.2011
г. (след налагането на втората възбрана) и е изтекла на 28.5.2016 г. Ето защо искът за установяване
погасяването на вземанията по издадения изпълнителен лист е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът следва
да заплати на ищеца сумата от 540.11 лева, от която 90.11 лева - заплатена
държавна такса и 450.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на „Д. к. Б.” АД, ЕИК ***, че Д.М.П., ЕГН ********** не
дължи, като погасени по давност, претендираните по изпълнително дело № 958/2016
г. по описа на ЧСИ Виктор Георгиев суми, а именно: 1 000.00 евро -
главница, ведно със законната лихва от 29.12.2009 г., 39.11 лева – деловодни
разноски и 258.00 лева – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 4381/2009 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА „Д. к. Б.” АД, ЕИК ***да заплати на Д.М.П., ЕГН ********** сумата
от 540.11 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: