РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Търговище, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА
при участието на секретаря Адриана Н. Генкова
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно
наказателно дело № 20253530200161 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. И. Г., ЕГН ********** от гр.П. против
Наказателно постановление № 24 – 1292 – 002327/ 20.11.2024г., издадено от
Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП – Търговище. Жалбоподателят
не оспорва извършването на административните нарушения, за които е
санкциониран с НП от обективна страна, но твърди, че е действал в състояние
на невменяемост, изключващо субективната страна на нарушенията. Предвид
това счита, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В с.з.
жалбата се поддържа.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното
НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
1
В ранните часове на 20.10.2024 г. св. И.А. и св.М.С. - мл.
автоконтрольори в с-р ПП при ОДМВР - Търговище изпълнявали служебните
си задължения в гр.Търговище. Около 02:00 ч., преминавайки със служебния
автомобил през кръговото кръстовище на бул. „Ал.Стамболийски“ и ПП I-4,
същите забелязали л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *****, чийто водач на излизане от
бензиностанция „OMV“ не се съобразил с пътен знак Г2 „Движение само
надясно след знака“. Същият завил наляво по бул. „Ал.Стамболийски“ в
посока към кв.“Въбел“ на гр.Търговище. Контролните органи го спрели за
проверка, при която било установено, че автомобилът е собственост на
жалбоподателя, който бил и негов водач. Констатирано било и че същият не е
представил МПС на годишен технически преглед. Предвид така установеното,
св.А. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 1400529/ 20.10.2024г. за
нарушения на чл.6, т.1, пр.3 и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
акта с отбелязване, че има възражения. Въз основа на съставения АУАН,
Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП – Търговище издал
Наказателно постановление № 24 – 1292 – 002327/ 20.11.2024г., с което за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.147,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на
50 лв.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите А.
и С., писмените доказателства и заключението на назначената по делото
съдебно – психиатрична експертиза.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и съдържат
изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В АУАН и
НП е налице яснота относно съставомерните елементи на нарушенията, за
което е санкциониран жалбоподателят.
От писмените и гласни доказателства по делото по безспорен начин се
установява, че жалбоподателят е извършил деянията, за които е санкциониран.
Това обстоятелство не се и оспорва в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗАНН
2
административнонаказателно отговорно може да бъде лице, което е
пълнолетно и е извършило административно нарушение в състояние на
вменяемост. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към НК по въпросите
на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността.
Съгласно чл.33, ал.1 от НК не е наказателноотговорно лицето, което действа в
състояние на невменяемост, а именно лице, което не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или не е могло да ръководи
постъпките си.
По делото от страна на жалбоподателя бе представена Епикриза ИЗ
№ 596/2024г., удостоверяваща, че в периода 16.09.2024 г. – 23.10.2024 г.
същият е бил лекуван на ДПБ – с.Царев брод, с диагноза „Остро полиморфно
психотично разстройство с шизофренни симптоми“. В с.з. бе представено и
заключение на съдебно –психиатрична експертиза, изготвено в стационарни
условия от д-р М.В. – психиатър към ДБП – с. Царев брод, назначена по ДП №
311/2024 г. по описа на РУ – Попово, според което към 26.08.2024 г., с оглед
активността на болестната симптоматика, жалбоподателят не е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Предвид така представените материали, в хода на настоящото съдебно
производство съдът назначи съдебно – психиатрична експертиза, която бе
изготвена от специалист – психиатър д-р К.С.. Според заключението на
посоченото вещо лице, към настоящия момент жалбоподателят е апсихотичен
и може сам да участва в съдебното производство, но в периода юли 2024г. до
февруари 2025г. е бил с активна болестна симптоматика и не е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си.
От така даденото заключение следва, че по време на извършване на
деянията, за които е санкциониран с обжалваното НП, жалбоподателят е бил
със засегната психична годност, изключваща вменяемостта му, поради което
и същият се явява изключен от кръга на лицата, на които може да се търси
административнонаказателна отговорност.
Посочените данни не са били известни на наказващия орган към
момента на издаване на НП, поради което и в нарушение на материалния
закон е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
3
жалбоподателя.
С оглед изложеното, съдът намира че обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 от
АПК, право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива,
поради което и разноски не следва да му се присъждат. По отношение на
направените в съдебното производство разноски за съдебно- психиатрична
експертиза в размер на 414, 59 лв. , с оглед изхода на делото, съдът намира, че
същите следва да бъдат възложени на ОДМВР –Търговище.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 1292 – 002327 от
20.11.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП –
Търговище, с което на И. И. Г. от гр.П., ж.к. *********, ЕГН ********** за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20лв., а за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище да заплати по сметка на Районен съд
– Търговище сумата от 414, 59лв., представляваща направени по делото
разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4