№ 12769
гр. С., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110173041 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „СВ“ АД против Й. Б. Ш. с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ишцовото дружество
сумата в размер на 1774,76 лева, ведно със законна лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 28.07.2021 г. до окончателно погасяване на вземането,
представляваща незаплатена стойност на потребени В и К услуги по договорна сметка
********** за имот с клиентски номер **********, находящ се в гр. С., ж.к. „Л“, бл. 042, вх.
А, ет. 8, ап. 35, за периода от 14.11.2018 г. до 14.04.2021 г. и сумата в размер на 110,84 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2021 г. за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13192/28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 44465/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 – ми състав, срещу която длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи при публично известни общи условия. Процесуалният представител на страната
поддържа, че дружеството изпълнило задължението си по договора за предоставяне на В и
К услуги за процесния период, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение по
съглашението да заплати цената на потребените услуги на обща стойност 1774,76 лева,
поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. В подадения отговор
са изложени твърдения, че процесните вземания са погасени посредством плащане, като в
подкрепа на наведените доводи страната представя преписи от разписки. Ответникът
поддържа, че начислената главница за незаплатени В и К услуги не отразява реалното
потребление за имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
1
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предмет на доказване от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл. 203 ЗВ е наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги
– доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, през исковия период
за процесния имот, обема на доставената услуга, че нейната стойност е в претендирания
размер, както и че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещно право на
ползване или на строеж на водоснабдявания имот, респ. качество на потребител на услугите
В и К.
Налице е законовоустановена дефиниция на понятието „потребител на В и К услуги“.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги
потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от
закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги, респ. юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води
/т. 1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение /т. 3/. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Общите условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 1 - 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г.). Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
ищцовото дружество качество „потребител на В и К услуги“ притежават физическите лица -
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят такива услуги. Ответникът не
оспорва, че в процесния период е притежавал право на собственост върху описаният в
исковата молба имот, поради което страната притежава качеството „потребител“ на В и К
услуги.
За установяване на количеството доставена до имота питейна вода и отведена, и
пречистена отпадъчна вода, е изслушано по искане на ищеца заключение по комплексна
експертиза, видно от което В и К услугите за процесния имот и период са изчислени „на
база“ двама живущи. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното
отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното
отклонение, като изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в
сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по
реда на Наредбата, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на
сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Разпоредбите на чл. 35 и
39 от Наредбата предоставят възможност на оператора в изчерпателно изброени хипотези да
начисли количества доставена и отведена вода „на база“, като в тежест на ищеца е да
установи конкретното основание, на което е извършил соченото изчисление. Съдът намира,
че ищецът нито е навел твърдения, нито е ангажирал годни доказателства относно
основанието, на което е извършено изчисляване на количествата доставена и отведена вода
до процесния имот „на база“. Неясно остава дали ищецът се позовал на хипотезата на чл. 39,
2
ал. 5, т. 1 от Наредбата / липса на монтиран уред/ или чл. 39, ал. 8 от Наредбата / хипотеза на
повредена пломба на водомер/. Вещите лица разясняват, че при изготвяне на заключението
им е представено заявление за промяна на брой живущи с вх. № 18651/11.11.2020 г., в което
е посочено, че считано от 2018 г. имотът се обитава от едно лице. Соченият документ от
една страна не е представен по делото, а от друга не дава отговор относно причините,
поради които количеството потребена и отведена вода за процесния период е изчислено „на
база“.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно
и главно доказване съгласно разпределената му доказателствена тежест обема да
предоставената услуга, чийто пропуск не би могъл да бъде преодолян от съда по реда на чл.
162 ГПК, доколкото начисляването на В и К услуги „на база“ представлява изключение от
общото правило за заплащане на реално потребени услуги и е допустимо в изчерпателно
изброени случаи, всеки от които подлежи на пълно доказване по делото, което в случая не е
проведено.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск с правно
основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ е неоснователен, поради недоказаност на
редовно начисление на потребени В и К услуги, поради което безпредметно се явява
разглеждането на останалите доводи и възражения на страните във връзка с конкретните
обстоятелства по предоставяне на В и К услуги за процесния имот и период.
При недоказаност на главния иск, недоказана се явява и акцесорната претенция за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху притендираната главница.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СВ“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „-------- III” № 159, ет. 2 и 3 против Й. Б. Ш., ЕГН **********, с
адрес в гр. С., ж.к. „Л“, бл. 042, вх. А, ет. 8, ап. 35, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ишцовото
дружество сумата в размер на 1774,76 лева, ведно със законна лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.07.2021 г. до окончателно погасяване
на вземането, представляваща незаплатена стойност на потребени В и К услуги по
договорна сметка ********** за имот с клиентски номер **********, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Л“, бл. 042, вх. А, ет. 8, ап. 35, за периода от 14.11.2018 г. до 14.04.2021 г. и сумата в
размер на 110,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 15.12.2018 г. до 14.04.2021 г. за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13192/28.09.2021 г. по ч.
гр. д. № 44465/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 – ми състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 44465/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3