Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260931
23.07.2021г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на шести
юли две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2812/2020г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД,
със седалище
и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№66, ЕИК *********, чрез
пълномощника си по
делото адв. Е.Ф., против
Решение №1504 от 27.04.2020г., постановено по гр.д. №11546/2015г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.с., с
което УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, е осъдена да
заплати на Ш. М.В., ЕГН **********, сумата от 20000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, претърпени в
резултат на лекарска грешка- неотстраняването на поставен
фрагмент от венозен катетър в тялото на ищцата
при извършване на две операции
в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД
през 2009г., както и
сумата от 313
лв.- обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи
се в доплащане
на стая с две легла
и собствен санитарен възел при
следоперативна кардиологична рехабилитация, потребителски
такси и такса
престой в НКБ, ведно
със законната лихва върху
сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба- 15.09.2015г.
до окончателното им заплащане,
както и
сумата от 3414
лв.- разноски по делото.
В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на обжалваното решение, като
се иска отмяната му
и отхвърляне на исковете.
Ответната страна
по въззивната жалба- Ш. М.В. от с. Д. Г., община Х., ЕГН **********, чрез пълномощника си
по делото адв. М.
Г., оспорва същата
и иска
оставянето й без
уважение.
Третите лица- помагачи на страната на ответника-
Б. К. П.,
ЕГН **********; Б. В. Г.,
ЕГН **********; В. Г. В.,
ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********; не вземат становище по жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснато при
постановяването му нарушение
на императивни материалноправни
норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по съществуващия между
страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите. От фактическа страна по делото не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че на 23.02.2009г. ищцата Ш. В. е постъпила на лечение в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД с диагноза а., като й е била извършена оперативна интервенция- тотална х. заедно с я. и ищцата е изписана на 04.03.2009г. На 30.03.2009г. ищцата е била приета отново в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД с диагноза о. а., като й е била извършена оперативна интервенция- а. В периода 18-21.03.2011г. ищцата е била на лечение в „МБАЛ- Хасково“ АД с диагноза камък в десен уретер, като й е била извършена оперативна интервенция- у. м. В периода 24-27.03.2011г. ищцата е била на лечение в МБАЛ „Хигия“ ООД- гр. Хасково с диагноза к. от а. и р., а. на колона, в. х., като й е била извършена долна е. На 28.05.2015г. при извършени на ищцата във Франция белодробна рентгенография и скенер на гръден кош е установено наличие на катетърен фрагмент в десния клон на белодробната й артерия, който е бил отстранен на 10.06.2015г. при извършена операция на ищцата в Клиниката по кардиология към „МБАЛ- НКБ“ ЕАД.
Ищцата твърди, че отсраненото през 2015г. от белодробната й артерия чуждо тяло е част от катетър, който й е бил поставен при извършване на някоя от двете операции през 2009г. в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, но част от него не е била извадена от служителите на ответника. Това твърдение се оспорва от ответника, като спорът по делото между страните се концентрира именно относно този факт. За изясняване на обстоятелствата по делото са били изготвени няколко съдебно- медицински, счетоводни и технически експертизи, от които се установява следното:
Според заключението на тройната съдебно- медицинска експертиза, изготвено от вещите лица проф. А. Т.- анестезиолог, доц. С. Ц.- инвазивен кардиолог и д-р Е. И.- съдебен лекар, от извършения оглед на отстраненото чуждо тяло може да се направи извод, че то съставлява част от централен венозен път /ЦВП/, но не и при коя от извършените на ищцата оперативни интервенции е бил поставен и дали същият е бил налице в пулмоналната й артерия при извършване на операциите през 2009г. в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД. В хода на лечението на перитонита много често се налага поставяне на ЦВП с цел мониториране на хемодинамични показатели и поддържане на постоянен венозен път за въвеждане на медикаменти. Възможно е чуждо тяло с установените размери и структура да се придвижи по съдов /венозен/ път през дясното сърце до белодробната артерия, ако е бил поставен във венозен съд в ключичната област, като невинаги попадането на това тяло в сърцето и белите дробове води до реакция. В медицинската документация за извършените на ищцата оперативни интервенции в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД не е отразено да е поставен ЦВП, нито има данни и медицински индикации за състоянието й, налагащи поставянето му. Поставянето на ЦВП по време на болнично лечение и отстраняването му следва да е отразено в медицинската документация, като тези действия се извършват обичайно от лекар анестезиолог- реаниматор. В случая сравнително гладките краища на катетърната тръбичка дават основание да се приеме, че се касае за срязване на катетъра, като предвид размера на намереното чуждо тяло медицинското лице, свалило поставения катетър, е следвало да установи, че парче от него е останало в тялото на ищцата и да предприеме действия за отстраняването му.
От заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р М. Б., се установява, че предвид белезите по тялото на ищцата тя е претърпяла една гръдна операция, една гинекологична операция и вероятно две коремни операции с поставяне на дренове в горната половина на корема, като има два белега от поставяне на централен венозен път, както и белег от поставяне на периферен венозен съд в дясната лакътна ямка. От приложеното по делото съдебно- медицинско удостоверение, издадено от д-р Х. Е. /л.708-709 от първоинстанционното дело/, се установява, че при прегледа на ищцата са установени белези от три операции- гинекологична операция за тотално отстраняване на матката и яйчниците, операция по повод остър гноен апендицит и операция за отстраняване на чуждо тяло от белодробната артерия. При операцията по повод острия гноен /флегмонозен/ апендицит е извършена долна срединна лапаротомия и дренаж, като изборът на този достъп се основава на гнойното възпаление на апендикса и необходимостта от профилактично дрениране на коремната кухина в областта на големия и малкия таз. Това състояние оправдава ползването на понятието „перитонит“, което означава възпаление на коремната кухина, което може да бъде локално, както е в случая, или тотално, каквото не се е състояло. Това обяснява липсата на белег от операция от апендицит на типичното място в дясната долна част на корема. От заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Д. В., се установява, че с оглед констатираните при извършения преглед на ищцата оперативни цикатрикси са й били извършени три оперативни /хирургични/ интервенции- гинекологична операция на женските полови органи, оперативна интервенция по повод остър флегмонозен апендицит и операция за отстраняване на чуждо тяло от белодробната артерия. От заключението на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Б. З.- специалист по анестезиология и интензивно лечение, се установява, че при извършения сравнителен анализ на откритото в тялото на ищцата чуждо тяло с предоставените му образци от централни венозни катетри и предвид състоянието на самото чуждо тяло и начина му на съхранение не се установява съответствие с нито един от комплектите за централен венозен катетър, които са били налични в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД в процесния период. Според вещото лице в конкретния случай попадналото в тялото на ищцата чуждо тяло е резултат на немарливо изпълнение на медицинска дейност, като от материалите по делото не може да се установи кога и от кого е бил поставен и съответно свален централен венозен катетър.
От заключението на приетата по делото съдебно- химическа експертиза, изготвено от вещото лице проф. Т. В., се установява, че не може да се открие сходство между открития в тялото на ищцата фрагмент, представляващ част от венозен катетър, и установените като складова наличност в периода 01.01.2009г.-30.04.2009г. в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД централни венозни катетри, тъй като същите не се заприходяват по номенклатура на производител, а само по вид, размер и брой, а фрагментът е силно изменен в резултат на стареене и взаимодействие с околната среда, в среда на кръв и телесна температура в тялото на ищцата и в среда на формалинов разтвор в „МБАЛ- НКБ“ ЕАД.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Н. Н., се установява, че в периода 23-24.02.2009г. не е имало искане за предоставяне на централен венозен път от Клиниката по акушерство и гинекология на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, а на 30.03.2009г. не е имало искане за предоставяне на централен венозен път от Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД. Искане за предоставяне на централен венозен път от Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД е имало на 29.01.2009г. за 5 броя еднопросветен- G 12, 30 см.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изготвено във въззивното производство от вещото лице Й. П., се установява, че към март 2011г. в МБАЛ „Хигия“ ООД- гр. Хасково не са били използвани венозни катетри от вида- централен венозен път, тъй като Отделението по анестезиология и интензивно лечение на е с разрешение за осъществяване на лечебна дейност от 27.01.2012г. В „МБАЛ- Хасково“ АД през м. март 2011г. са били закупени 17 броя венозни катетри „Кавакатетър Истлинк“ от вида- централен венозен път, които според устните разяснения на вещото лице при приемане на заключението са били изписвани само за Отделението по анестезиология и интензивно лечение, а не и за Урологичното отделение. От показанията на св. Н. Ш.- приятелка на ищцата, се установява, че след извършените на ищцата две операции в гр. Пловдив тя се е оплаквала, че не може да диша, от болки в гърдите и главоболие. В тази насока са и показанията на св. А. А., според когото след извършване на операциите започнали проблеми с дишането, ищцата постоянно боледувала, имало кашлица и приемала лекарства.При съвкупната преценка на така събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира за основателни твърденията на ищцата, че откритият в белодробната й артерия катетърен фрагмент е бил част от венозен катетър, който й е бил поставен при извършване на операция през 2009г. в ответната УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД. Действително преки доказателства за този извод липсват, доколкото никъде в медицинската документация за операциите не е отразено поставянето при тях на ЦВП, но в подкрепа на същия са редица обективни данни по делото, които кореспондират помежду си. На първо място следва да се посочи, че тройната СМЕ по безспорен начин установява, че изваденото от белодробната артерия на ищцата чуждо тяло е част от венозен катетър, който е бил ползван при някоя от извършваните на ищцата оперативни интервенции. По делото се установява, че на ищцата са били извършени общо 4 такива интервенции, от които две през 2009г. в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, и две през 2011г.- в болнични заведения в гр. Хасково- „МБАЛ- Хасково“ АД и МБАЛ „Хигия“ ООД- гр. Хасково. Според настоящия състав на съда от събраните по делото доказателства е изключена възможността ЦВП да е бил ползван при медицинските интервенции през 2011г., а именно- при уретерната меатотомия, извършена в МБАЛ „Хасково“ ЕАД, и долна ендоскопия, извършена в МБАЛ „Хигия“ ООД- гр. Хасково. По отношение на уретерната меатотомия видно от приложените по делото оперативен протокол /л.357/ и епикриза /л.360/ е била използвана локална анестезия, а от приетото във въззивното производство заключение на вещото лице Й. П. и от устните разяснения при приемането му се установява, че за Урологичното отделение на МБАЛ „Хасково“ ЕАД, където е извършена интервенцията през м. март 2011г., не са били изписвани централни венозни катетри от вида- централен венозен път. От същото заключение е видно и че към м. март 2011г. в МБАЛ „Хигия“ ООД- гр. Хасково, където на ищцата е била извършена ендоскопия на дебелото черво, изобщо не са били ползвани централни венозни катетри от вида- централен венозен път, тъй като в лечебното заведение не е имало Отделение по анестезиология и интензивно лечение. По делото не се установява на ищцата да са били извършвани други интервенции, различни от посочените, при които евентуално да би могла да възникне необходимост от ползването на централен венозен път. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че от заключението на вещото лице Б. се установявало, че на ищцата били извършени и други оперативни интервенции, тъй като посоченото заключение в частта му за броя на извършените на ищцата коремни операции не е категорично, а се базира на вероятност, което изрично е посочено от вещото лице. Тази вероятност е опровергана от заключението на СМЕ на вещото лице Д. В., за което ще бъдат изложени съображения по- надолу. Отделно от това при преценката на заключението на вещото лице Б. следва да се отчете и заинтересоваността му от изхода на делото като служител на ответника. При тези данни за доказаните по делото оперативни интервенции на ищцата и при изключване на хипотезата ЦВП да е бил ползван при интервенциите от 2011г. се налага логичният извод, че това е станало при някоя от извършените през 2009г. операции на ищцата в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, които са били и значително по- тежки в сравнение с тези от 2011г. В тази връзка настоящият състав на съда съобрази обстоятелството, че според заключението на вещото лице д-р Д. В., както и според отразеното в СМУ, издадено от д-р Х. Е., при извършената през 2009г. спешна коремна операция на ищцата, описана в медицинската документация като такава по повод остър гноен /флегмонозен/ апендицит, поради гнойното възпаление на апендикса и необходимостта от профилактично дрениране на коремната кухина на ищцата е била извършена долна срединна лапаротомия и дренаж, поради което белегът от операцията не е на типичното място за операция от апендицит в дясната долна част на корема. Предвид горното се налага изводът, че посочената операция е извършена като такава за „перитонит“- възпаление на коремната кухина, което обаче в случая се е оказало локално, а не тотално /в този смисъл са констатациите в приложеното СМУ/. Според заключението на вещите лица от тройната СМЕ /л.637/ в случаите на перитонит „много често“ се налага поставянето на ЦВП. Действително при приемане на заключението вещото лице Т. е заявил, че няма данни апандиситът да е преминал в перитонит, но към момента, когато е направено това изявление, по делото не са били събрани доказателства за белезите от операции по тялото на ищцата, а при изготвяне на тройната СМЕ не й е бил извършен преглед от вещите лица. На следващо място следва да се отчете, че от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Ш. и А. А. безпротиворечиво се установява, че именно след извършване на операциите в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, втората от които е коремната операция, ищцата е започнала да изпитва проблеми с дишането, кашлица и болки в гърдите, което е указание за това, че към този момент процесният фрагмент вече е бил в тялото й. При тези данни по делото най- правдоподобно е да се приеме, че ЦВП, част от който е не е била своевременно извадена и впоследствие е намерена в белодробната артерия на ищцата, е бил ползван именно при извършване на спешната й коремна операция през 2009г. В подкрепа на този извод е и установения от приетата пред първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза факт, че Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД е разполагала с централни венозни катетри, тъй като на 29.01.2009г. е направила искане за предоставяне на 5 броя такива. Действително както от заключението на вещото лице д-р Б. З., така и от извършената съдебно- химическа експертиза е видно, че не се установява сходство между откритата в тялото на ищцата част и образците от венозни катетри, предоставени от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, но това обстоятелство не е основание да се направи по- различен извод, тъй като и двете вещи лица изрично посочват, че фрагментът е силно изменен в резултат на дългогодишния му престой в среда на кръв и формалин, което затруднява извършването на сравнение и категоричен извод.
По така изложените съображения следва да се приеме, че в резултат на немарливо изпълнение на задълженията на служителите на ответника УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД в тялото на ищцата е останала част от катетър, извадена през 2015г., в резултат на което ищцата е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Предвид горното ответното дружество, в качеството му на работодател на своите служители, носи отговорност за вредите, причинени от тях на ищцата.
От показанията на разпитаните свидетели Ш. и А. се установяват претърпените от ищцата болки, страдания и неблагоприятни психически преживявания след извършване на операцията през 2009г. Видно от заключението на тройната СМЕ /т.16- л.644/ намереното чуждо тяло- част от катетър, в белодробната артерия е възможно да причини уврежданията на здравето на ищцата, установени от свидетелските показания- чести боледувания и неразположение, кашлица, дихателни инфекции и задух, като наличието на същото е наложило извършването на сериозна сърдечно- съдова операция, при която съществува стандартен 4-5% риск за живота на пациента /л.639/.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин осъществяването на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД- противоправно деяние, извършено от служител на ответника при или по повод на възложената му работа, вина, която се предполага до доказване на противното съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, настъпили вреди и причинно- следствена връзка между деянието и вредите.
С оглед на така събраните доказателства за вида и обема на претърпените от ищцата болки и страдания съдът намира, че исковата й претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лв. е изцяло основателна и следва да се уважи. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. От приложените към исковата молба фактури се установява, че по повод отстраняване на открития в тялото й катетърен фрагмент ищцата е направила разходи за болничния й престой в общ размер от 313 лв., които се намират в причинна връзка с причиненото й увреждане, поради което ответникът следва да бъде осъден да й заплати посочената сума.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване по давност на исковата претенция, което е неоснователно. Действително операциите на ищцата в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД са извършени през 2009г., а исковата молба е подадена на 15.09.2015г., т.е. след изтичане на повече от пет години от извършване на противоправното деяние от служител на ответника. В случая обаче погасителната давност не би могла да започне да тече от датата на операцията, тъй като преди 28.05.2015г., когато във Франция на ищцата са били извършени белодробна радиография и скенер на гръден кош, на същата не е било известно обстоятелството, че е налице чуждо тяло в белодробната й артерия. При това положение следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗД, съгласно която за вземания от непозволено увреждане давността тече от откриването на дееца, като се приеме, че погасителната давност за предявяване на иска е започнала да тече от откриването на източника на увреждането. Отделно от това, доколкото ищцата претендира обезщетение за претърпените вреди, които са се проявявали в един продължителен период от време, то даже и да се приеме, че погасителната давност е започнала да тече от датата на деянието, то погасено по давност би било само вземането й за неимуществените вреди, понесени преди 15.09.2010г., а не и за тези след тази дата, включително по повод операцията за вадене на чуждото тяло.
По така
изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде
потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК
се препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба
жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на
въззиваемата страна направените
по делото разноски за
адвокатско възнаграждение
във въззивното
производство в размер на 1200
лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1504 от 27.04.2020г.,
постановено по гр.д. №11546/2015г., по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД,
със седалище
и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№66, ЕИК *********, да заплати
на Ш. М.В.
от с. Д. Г., община Х., ЕГН **********, сумата от
1200 лв.- разноски
по делото.
Решението е
постановено при участието
на Б. К. П.,
ЕГН **********; Б. В. Г.,
ЕГН **********; В. Г. В.,
ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН ********** като трети
лица- помагачи на УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от
връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.