РЕШЕНИЕ
№ 1665
гр. София, 01.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110127447 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„Хидростроителство 2000“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. Горубляне, представлявано от изпълнителния директор В. П., чрез адвокат С. И.
Б. от САК, със съдебен адрес - град С., ул. „ К. п.“ **, партер - ляво против К. К. С., ЕГН
**********, с адрес - град С., ул. "М. Д. С. " № ** ап. **.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за наем от 27.02.2017 г. „Хидростроителство -
2000“ АД е предоставило на ответника за срок от две години ползването на собственото му
паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на адрес гр.
София, ул. „Българска легия“ № 36 Б, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на
60 лв. без ДДС или 72 лв. с ДДС.
Твърди се, че тъй като ползването на процесното паркомясто е продължило със
съгласието на наемодателя след изтичане на срока на договора по силата на чл. 236 от ЗЗД
същият е продължил действието си между страните като договор с неопределен срок.
Сочи се, че наемната цена е дължима до 5-то число на съответния месец като се плаща
в брой или по банков път по сметка на наемодателя, посочена в договор срещу издадена от
последния фактура.
Твърди се, че са били издадени фактура № 420/05.02.20 г. и фактура № 425/05.03.20 г. за
дължимата за текущите месеци февруари 2020 г. и март 2020 г. наемна цена и извлечение за
1
движенията по сметка в ОББ АД на ищеца, от което е видно, че макар и с голяма забавяне,
на 13.01.21 г. ответникът е заплатил сумата от 144 лв., с което са погасени дължимите суми
по посочените фактури. Твърди се, че това е и последната платена сума от Наемателя по
договора за наем.
Сочи се, че през месец октомври 2022 г. наемателят е прекратил ползването на
паркомястото, предмет на договора, но към онзи и към настоящият момент не е заплатил
дължимата наемна цена за периода от м. април 2020 година до месец октомври 2022 година,
включително.
При горното се иска о съда да постанови решение, с което да осъди К. К. С., ЕГН
**********, с адрес - град С., ул. "М. Д. С. " № ** ап. ** да заплати на „Хидростроителство
2000“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Горубляне,
представлявано от изпълнителния директор В. П., по банкова сметка ********** при „ОББ"
АД сумата от 1944,00 лв., представляващи дължимата наемна за ползване на паркомясто №
12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на адрес гр. София, ул.
„Българска легия“ № 36 Б, по Договор за наем от 27.02.2017 г, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба - 19.5.2023 година до
окончателното изплащане на сумата. Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва размера на претенцията и заявява
възражение за изтекла погасителна давност.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на
които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на
чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от фактическа и правна страна:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.232,
ал.2, пр.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.79, ал.1 от същия закон.
Заявеното възражение за изтекла погасителна давност е такова по смисъла на чл. 111, б.
“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Така предявената искова претенция е допустима като заявена от лице, което твърди и
доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана
по същество.
По същество
Доказва се и не се спори, между страните, че са сключили Договор за наем от
27.02.2017 г., по силата на който наемодателя – ищецът „Хидростроителство - 2000“ АД е
предоставило на ответника, като наемател - за срок от две години ползването на собственото
му паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на адрес гр.
София, ул. „Българска легия“ № 36 Б, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на
60 лв. без ДДС или 72 лв. с ДДС.
Доказва се в хода на процеса от свидетелските показания в този смисъл, че след
изтичане на срока на договора ответникът е продължил ползването на отдадената под наем
вещ, като в този смисъл тъй като ползването на процесното паркомясто е продължило със
2
съгласието на наемодателя след изтичане на срока на договора по силата на чл. 236 от ЗЗД
същият е продължил действието си между страните като договор с неопределен срок.
Установява се, че в договора – така III.2 - наемната цена е дължима до 5-то число на
съответния месец като се плаща в брой или по банков път по сметка на наемодателя,
посочена в договор срещу издадена от последния фактура.
Установява се и не се спори, че са били издадени фактура № 420/05.02.20 г. и фактура
№ 425/05.03.20 г. за дължимата за текущите месеци февруари 2020 г. и март 2020 г. наемна
цена и извлечение за движенията по сметка в ОББ АД на ищеца, от които се доказва, че на
13.01.2021 г. ответникът е заплатил сумата от 144 лв., с което са погасени дължимите суми
по посочените фактури.
До приключване на съдебното дирене не се установява и доказва ответникът да е
извършил други плащания по договора за наем.
Доказва се от свидетелските показания, че през месец октомври 2022 г. наемателят е
прекратил ползването на паркомястото, предмет на договора, като е останал да дължи
наемна цена за периода от м. април 2020 година до месец октомври 2022 година,
включително, която е в общ размер на 1944,00 лв., представляващи дължимата наемна за
ползване на паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг на сградата, построена на
адрес гр. София, ул. „Българска легия“ № 36 Б, по Договор за наем от 27.02.2017 година.
По заявеното от ответника възражение за погасяване на исковата претенция по давност
по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Погасяват се с изтичането на тригодишна давност вземанията за наем, като в този
смисъл давността започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта на вземането за
наем.
С оглед на горното и като се съобрази, че страните са уговорили дължимост на
месечната наемна вноска до 5-то число на съответния месец се следва, че давността на всяка
наемна вноска, започва да тече на следващия ден – следващ задължението за плащане, т.е. от
6-то число на месеца.
В казуса исковата молба е депозирана на 19.5.2023 година, като при това и по аргумент
от разпоредбата на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите давността на
вземанията за наем по процесния договор за наем обхваща периода от три години назад – т.е.
погасени са по давност вземанията на ищеца за периода преди 19.5.2020 година, като в този
смисъл съобразно договора – вземанията за месец април 2020 година и предхождащите го.
Доколкото ищецът претендира вземания за наем за периода от м.5.2020 година до
м.10.2022 година, то съдът прави извода, че заявеното възражение за изтекла в полза на
наемателя погасителна давност е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
В казуса съществуването на наемния договор като валиден ищецът доказа в условията
на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, съответно се установи от
доказателствата по делото – показанията на св. Попов, които съдът като обсъжда в
светлината на чл.172 от ГПК приема за обективни и достоверни и наемния, изпълнение на
3
задълженията на наемодателя да предостави на наемателя наетата вещ и ползването на
последния на същата.
С оглед на горното и доколкото ответникът не доказа изпълнение на задължението за
плащане на наемната цена, каквато доказателствена тежест имаше в процеса – исковата
претенция като доказана по основание и размер следва да бъде уважена в цялост, като на
ищеца се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски.
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски в доказания размер от общо
977,76 лева.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски, а като се има предвид, че
такива не се претендират и доказват съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното, и на основание чл.232, ал.2, пр.1 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.79, ал.1 от същия закон, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН **********, с адрес - град С., ул. "М. Д. С." № ** ап. ** да
заплати на „Хидростроителство 2000“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. Горубляне, представлявано от изпълнителния директор В. П., по
банкова сметка ************при „ОББ" АД сумата от 1944,00 лв., представляващи
дължимата наемна цена за ползване на паркомясто № 12, находящо се в подземния паркинг
на сградата, построена на адрес гр. София, ул. „Българска легия“ № 36 Б, по Договор за наем
от 27.02.2017 година, дължима за периода м.5.2020 година до м.10.2022 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба -
19.5.2023 година до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата от
977,76 лева, представляваща сторените по гр.дело № 27447/2023 година по описа на
Софийски районен съд разноски, съобразно уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4