№ 14045
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от С. ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20231110161857 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 70 021,92 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода 25.01.2023г. до 25.07.2023г.,
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5675,34 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.01.2023г. до 10.11.2023г.,
както и иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 8599,87
лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от
11.07.2023г. до 28.07.2023г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба – 10.11.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът Ц. Л. Ц. твърди, че с Решение от 26.03.2015г. на НС, на основание чл.84,
т.8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 12 от Закона за Сметната палата, е избран за
Председател на Сметната палата. С Решение на 48 – ото НС от 20.01.2023г. е
освободен от посочената длъжност, като със същото решение заместник-председателят
Г. Г. е опредЕ. за председател на Сметната палата до избора на нов такъв. Поддържа,
че с Решение № 5 от 22.06.2023г. по конституционно дело № 5/2023г., влязло в сила на
11.07.2023г. /обн. в ДВ бр.58/2023г./, Конституционният съд е обявил за
противоконституционно решението на НС за освобождаване на председателя на
Сметната палата от 20.01.2023г. и го е възстановил на посочената длъжност. Ищецът
твърди, че на 11.07.2023г. в 9:00 часа се явил в сградата на Сметната палата, за да
встъпи в изпълнение на правомощията си въз основа на влязлото в сила решение на
КС, като не бил допуснат до сградата на основание издадена от и.ф. председателя на
Сметната палата на Република България – Г. Г., Заповед № 215/10.07.2023г. Излага
съображения, че заповедта е атакувана пред АССГ, но междувременно е отменена от Г.
Г.. Допълва, че с последваща Заповед № 223/17.07.2023г. на и.ф. председателя на
Сметната палата, персонално се забранява достъпа на ищеца до всички
административни сгради на Сметната палата, която също е обжалвана пред АССГ. С
1
Решение на 49-тото НС от 28.7.2023г. за председател на Сметната палата е избран
Димитър Главчев. В допълнение посочва, че в изпълнение на Решение № 5/22.06.2023г.
на КС на 22.08.2023г., депозирал искане с вх. № 94-00-2017, с което поканил
председателя на Сметната палата да му заплати дължимото се трудово възнаграждение
за периода 20.01.2023г. до 27.07.2023г., на което получил отказ. Моли съда да уважи
предявените искове и осъди ответника Сметната палата на РБ да му заплати сумата 70
021,92 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 25.01.2023г. до 25.07.2023г., сумата 5675,34 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.01.2023г. до
10.11.2023г., както да осъди ответниците Сметната палата на РБ и Г. Н. Г. - к.
солидарно да му заплатят сумата 8599,87 лева, представляваща обезщетение за
незаконно недопускане до работа за периода от 11.07.2023г. до 28.07.2023г.
Претендира сторените разноски.
Ответникът Сметната палата на Република България в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че с Решение на 48-то НС от 20.01.2032г. ищецът Ц. Ц. е освободен
от длъжност председател на Сметната палата, което е обявено за
противоконституционно с Решение по конституционно дело № 5 от 22.06.2023г.
Навежда доводи, че решението на КС не може да бъде приравнено на решение на
гражданския съд по исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Твърди, че ищецът не е уволнен, уволнението не е признато за незаконно и
отменено от компетентния граждански съд, съответно за него не е възникнало правото
на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото последното е с акцесорен
характер спрямо претенцията по чл. 344, ал. 1 КТ, каквато не е предявявана. Оспорва
претенцията с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ при твърдения, че решението на КС,
с което е обявено за противоконституционно решението на НС за освобождаване на
председателя на Сметната палата, се ограничава до установяване на съответствието
или противоречието на акта на НС с Конституцията на РБ, респективно липсва
произнасяне, с което ищецът да е възстановен на длъжността. Противопоставя се по
отношение на твърдението за виновно поведение на длъжностното лице – Г. Г. - к..
Моли за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете,
евентуално за отхвърлянето им като неоснователни. Претендира разноски.
Ответникът Г. Н. Г. - к. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявения спрямо нея иск по чл. 225, ал. 3
КТ като неоснователен. Заявява, че в Решение № 5 от 22.06.2023г. по конституционно
дело № 5/2023г. на КС на РБ, с което е обявено за противоконституционно решението
на НС за освобождаване на ищеца като председател на Сметната палата, липсва
изричен диспозитив за възстановяването му на работа считано от 20.01.2023г. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът се е явил в Сметната палата на 11.07.2023г.
Излага твърдения, че не е налице незаконно недопускане до работа, доколкото ищецът
не е могъл да влезе в сградата, поради наличие на Заповед № 215/10.07.2023г., с която
се ограничава достъпа на външни лица. В тази насока посочва, че ищецът не е бил
допуснат да влезе от охраната на сградата на Сметната палата, за което ответникът Г. -
к. не е била уведомена. Поддържа, че с Решение на Народното събрание от
07.07.2023г., с което се уреждат и последиците от Решение № 5/2023г. на КС,
ответникът Г. Н. Г. - к. е опредЕ. да изпълнява правомощията на председател на
Сметната палата до избора на нов председател. С оглед на това намира, че към дата на
издаване на Заповед № 233/17.07.2023г. ищецът не е имал право да се завърне като
2
председател на Сметната палата, съответно за исковия период от 11.07.2023г. до
28.07.2023г., предвид Решението на НС от 07.07.2023г., Ц.ов не е имал качеството на
председател на Сметната палата, което обуславя неоснователност на претенцията.
Оспорва твърдяното противоправно поведение на ответника при доводи, че издаването
на Заповед № 215/10.07.2023г. и Заповед № 223/17.07.2023г. се наложило с оглед
осигуряването на нормална работна обстановка. В допълнение посочва, че Решението
на НС от 07.07.2023г. не е било отменено, съответно тя е била длъжна да го изпълнява,
като упражнява правомощията си по Закона за Сметната палата. Моли съда да
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца незаконността
на освобождаването му като председател на Сметната палата и оставането му без
работа в резултат от освобождаването за периода от 25.01.2023г. до 25.07.2023г., както
и размера на последното му брутно трудово възнаграждение преди прекратяване на
правоотношението му с работодателя.
По настоящото дело не е спорно между страните, че с Решение от 20.01.2023г.
на 48-то Народно събрание (обн. в ДВ, бр. 8 от 2023г.) на основание чл.84, т.8 и чл. 86,
ал. 1 от Конституцията и чл. 19, ал. 2 от Закона за Сметната палата, ищецът Ц. Л. Ц. е
освободен като председател на Сметната палата. Със същото решение заместник –
председателят Г. Н. Г. - к. е опредЕ. за председател на Сметната палата до избора на
нов председател.
Не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че с Решение
№ 5 от 22.06.2023г. по конст. дело № 5 от 2023г. – обн. в ДВ, бр. 58 от 07.07.2023г., в
сила от 11.07.2023г., КС е обявил за противоконституционно Решението на Народното
събрание за освобождаване на председателя на Сметната палата от 20.01.2023г. В
мотивите на акта на КС е отразено, че изложените аргументи в решението на НС не
представляват валидно правно основание за освобождаване от длъжност на
председателя на Сметната палата, което е в нарушение на принципа на правовата
държава. В допълнение е посочено, че съображенията в атакуваното решение не сочат
на фактическия състав на нито едно от предвидените в чл. 19, ал. 1 ЗСмП основание за
прекратяване пълномощията на действащия председател на Сметната палата. КС
изяснява, че в оспореното решение НС се позовава на нормата на чл. 19, ал. 2 ГПК,
която не съдържа основания за освобождаване от длъжност на председателя на
Сметната палата, а урежда последиците от освобождаването му, по начин, който да
обезпечи непрекъснатостта на функциониране на държавния орган. С горните мотиви
и като несъответстващо на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, КС е обявил оспореното
решение за противоконституционно.
Спорът между страните в настоящото производство се концентрира около
правното действие и последиците на Решение № 5 от 22.06.2023г. по конст. дело № 5
от 2023г., с което Конституционният съд е обявил за противоконституционно Решение
от 20.01.2023г. на Народното събрание, с което ищецът Ц. Л. Ц. е освободен като
председател на Сметната палата.
На първо място следва да се посочи, че съгласно действащата правна уредба -
Закон за Сметната палата, Сметната палата е независим държавен орган който
осъществява контрол върху публичния сектор в Р. България, чрез одитна функция
3
върху изпълнението на държавния бюджет. Конституционно установеният държавен
орган се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове, които
се избират от Народното събрание (чл. 12, ал. 1 ЗСмП). Регламентирано е също, че
мандатът на председателя, двамата заместник -председатели и членовете е 7 години
(чл. 12, ал. 2 ЗСмП), като в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от закона са предвидени
хипотезите на предсрочно прекратяване пълномощията на ръководните органи преди
изтичане на мандата им, което е в дискрецията също на Народното събрание.
В настоящия случай съществувалото по силата на Решение от 26.03.2015г. на НС
правоотношение между ищеца Ц. Ц. и ответника Сметната палата на Р. България е
прекратено именно с процесното Решение от 20.01.2023г. НС, последното атакувано
пред КС.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република
България (КРБ) КС се произнася по искане за установяване на
противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание,
както и на актовете на президента. В изпълнение на правомощията по цитираната
норма, с Решение № 5 от 22.06.2023г. по к.д. № 5 от 2023г. КС се е произнесъл като
е обявил горепосочения ненормативен акт на НС за противоконституционен.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12 май 2020 г.),
на Конституционния съд по к.д. № 5/2019г., е дадено разрешение на въпроса за
правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се
обявява за противоконституционен ненормативен правен акт. Възприето е, че правните
последици от ненормативните правни актове, каквито са и решенията на Народното
събрание, се пораждат веднъж в правния мир към момент, който предшества във
времето влизането в сила на решението на Конституционния съд, обявяващо тяхната
противоконституционност. Тъй като те са вече породени, решението на
Конституционния съд не може да въздейства върху тези актове по начина, предвиден в
разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето – като прегради занапред регулативното им
действие. Ето защо при контрола за конституционност на ненормативни правни актове
върховенството на Конституцията може да се гарантира, ако обявената
противоконституционност има действие от момента на тяхното приемане или
издаване. В заключение органът осъществяващ конституционен контрол аргументира,
че за да се осъществи предназначението именно на контрола за конституционност,
институционализиран в производството пред Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т.
2 от Конституцията – да осигури върховенството на Конституцията, ненормативните
правни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази
на президента – които са обявени за противоконституционни, са невалидни от момента
на приемането или издаването им.
С оглед на гореизложеното и при съобразяване на фактологията по настоящото
дело се установява, че с влизане в сила на Решение № 5 от 22.06.2023г. по конст. дело
№ 5 от 2023г. на КС на 11.07.2023г. (с аргумент от чл. 151, ал. 2 от Конституцията на
РБ), Решението на НС от 20.01.2023г., с което ищецът Ц. Л. Ц. е освободен като
председател на Сметната палата, е невалидно от същата дата, т.е. от 20.01.2023г.
В нормата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционни съд е регламентирано, че
решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи,
юридически лица и граждани.
В мотивите на Решение № 1 от 2013г. по к.д. № 5/2012г. на КС е прието, че от
обвързващото действие на решенията на съда следва, че всички правни субекти са
4
задължени да ги съобразяват. В този смисъл и като неразделна част от правния ред те
осигуряват върховенството на Конституцията. КС подчертава, че в правовата държава
неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им изпълнение или
заобикаляне, е нарушение на Конституцията, на нейните принципи, ценности и
разпоредби. Конституционният съд е създаден, за да охранява върховенството на
Конституцията, поради което и всички правни субекти, в това число органите на
съдебна власт, са задължени да изпълнява решенията му. Обратното би означавало да
се обезсмисли контролът на Конституционния съд и да се наруши принципът за
разделение на властите, залегнал в чл. 8 от Конституцията. Като под задължителност
на решенията му не е достатъчно да се разбира само неприлагане на обявените за
противоконституционни закони и други актове на парламента. Принципът на
правовата държава изисква съобразяване с решенията на Конституционния съд като
част от действащото право и точното им изпълнение. Дадените от съда тълкувания и
правни оценки трябва да се съобразяват в тяхната цялост, да не се извеждат от
контекста и да не им се придава смисъл, какъвто решението не съдържа.
С оглед гореизложеното при съобразяване на задължителното за настоящия
състав и окончателно на основание разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от Закона за
Конституционния съд Решение № 5 от 22.06.2023г. по конст. дело № 5 от 2023г. на КС,
с което решението на НС от 20.01.2023г. е обявено за противоконституционно с
обратна сила, следва да се приеме, че освобождаването на ищеца Ц. Ц. като
председател на Сметната палата е незаконосъобразно. Наличието на произнасяне по
същество относно незаконосъобразността на освобождаването на ищеца с окончателен
акт от страна на компетентния орган - КС, е пречка за повторно произнасяне по същия
въпрос, доколкото такова произнасяне би било в противоречие както с разпоредбите на
Конституцията, така и с акта на съда. Този извод на съда се аргументира със заеманата
ръководна длъжност от ищеца – председател на Съдебната палата, и законово
регламентирания специфичен ред за назначаване и освобождаването му - с решение на
НС, като същевременно единствено КС има правомощията да установи със
задължителна сила за всички правни субекти противоречие на акта на НС
разпоредбите на Конституцията. Не може да бъде споделено твърдението на ответника
Сметна палата на Р. България, че решението на гражданският съд не е приравнено на
акта на КС. Напротив, непререшаемостта на решението на КС, произтичаща от чл. 14,
ал. 6 ЗКС, представлява преграда за последващо преразглеждане на същия въпрос, в
т.ч. от гражданския съд, който има правомощията да уреди единствено последиците от
незаконното освобождаване по Кодекса на труда. Ето защо при съобразяване на
обвързващото действие на Решение № 5 от 22.06.2023г. по конст. дело № 5 от 2023г.,
настоящият съдебен състав не дължи преразглеждането му в настоящото съдебно
производство, като следва да приеме, че първата измежду посочените по-горе
материални предпоставки за уважаване на иска е установена по делото.
Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗСмП ръководните органи на Сметната палата имат
всички права по трудово правоотношение, освен тези, които са несъвместими или
противоречат с тяхното правно положение или на Етичния кодекс на Сметната палата,
съответно следва да се приеме, че ищецът Ц. Ц. има право на обезщетение за вредите,
които е претърпял, вследствие на незаконното си освобождаване от заеманата
длъжност.
При незаконно уволнение, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ,
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. Съдът намира, че така
заявената искова претенция се явява основателна, доколкото от материалите по делото
5
се установи, че ищецът е останал без работа за процесния период от 25.01.2023г. до
25.07.2023г. вкл. Този извод намира опора в приобщената по делото доказателствена
съвкупност, в частност приложената справка за осигуряване на ищеца от НАП, ТД –
София, /л. 98-99/. Същевременно при съобразяване, че ищецът Ц.ов се е явил в
Сметната палата на 11.07.2023г. и е заявил желание и готовност да встъпи в
изпълнение на пълномощията си като председател на държавния орган, съдът намира,
че искът се явява основателен за периода до 10.03.2023г. вкл. Този извод следва от
обстоятелството, че обезщетенията по чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 3 КТ целят
възмездяване на идентични вреди – загубата на трудов доход, вследствие на
незаконосъобразното поведение на работодателя. В хипотеза на чл. 225, ал. 1 КТ - за
времето през което служителят е останал без работа, поради незаконното уволнение,
но за не повече от шест месеца, а в хипотезата на чл. 225, ал. 3 КТ – за времето на
незаконно недопускане до работа, в резултат на неправомерните действия на
работодателя или негови служители спрямо възстановен служител при явяването му в
предприятието, респективно изразена готовност да изпълнява задълженията си.
Възприемане на противното би довело до неоснователното обогатяване на ищеца,
съответно двукратно получаване на обезщетение за идентични вреди.
Размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението /м. декември 2022г./ се установява от
приетата по делото ССчЕ. Съдът кредитира заключението на ССчЕ в цялост, тъй като
не е оспорено от страните по делото, компетентно и пълно отговаря на поставените
задачи. При съобразяване на заключението на ССчЕ относно базата на последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението от 11 520,32 лв. (включващо основна работна заплата и ДТВ с постоянен
характер), размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, което ответникът Сметна
палата на Република България дължи за периода от 25.01.2023г. до 10.07.2023г.,
изчислен на осн. чл.162 ГПК възлиза на сумата от 63 636,05 лв., поради което искът е
основателен до посочената сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от
70 021,92 лева следва да се отхвърли.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задълженията по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ са парични и при забавеното им
изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник/служител.
Поради договорния характер на отговорността му обаче и липсата на уредба в КТ
относно началната дата, от която се дължи лихва от работодателя върху обезщетенията
по чл.225, ал.1 и 2 КТ, следва да се приложат общите правила на ЗЗД относно
неизпълнение на задълженията, т.е. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, който предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по
чл. 225, ал. 1 КТ, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Поради това лихвата върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на
поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а ако такава не е отправена от работника/служителя,
лихва се дължи от деня, в който искът за заплащане на обезщетението по чл. 225 КТ е
предявен в съда (ТР № 3/19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС).
В конкретния казус, видно от писмо на Ц. Л. Ц. до председателя на Сметната
палата (лист 23) е, че ищецът е поканил писмено ответника да му заплати трудовото
възнаграждение за периода 20.01.2023г. – 27.07. 2023г. Датата на регистриране на
писмото при работодателя – 22.08.2023г. определя и датата, на която ответникът е бил
поканен да плати процесното дължимо парично обезщетение, респ. датата от която при
6
неплащане, ответникът изпада в забава и дължи на служителя обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за оставане без работа
поради уволнението.
Изложеното мотивира съда да приеме, че за периода на забавата от 22.08.2023г.
до 10.11.2023г., включително, ответникът – работодател дължи на ищеца обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 63 636,05 лв. – парично
обезщетение за оставане без работа в периода от 20.01.2023г. до 10.07.2023г., поради
незаконното освобождаване. Предвид горното и на осн. чл. 162 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1756,61 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 22.08.2023г. до
10.11.2023г., като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5675,34
лв. и за периода 25.01.2023г. до 21.08.2023г., искът следва да се отхвърли.
По иска по чл. 225, ал. 3 КТ:
Според разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ когато незаконно уволнен работник
или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да
заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява,
работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или
служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му
до действителното му допускане на работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 12.12.2013 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС, отговорността на работодателя по чл. 225,
ал. 3 КТ е договорна, произтичаща от неизпълнение на трудово задължение по
възстановеното трудово правоотношение /чл. 127, 5 ал. 1 КТ/, като съгласно чл. 228,
ал. 1 КТ обезщетението се определя на базата на последното месечно брутно трудово
възнаграждение на работника или служителя, получено преди незаконното уволнение,
което не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална
работна заплата за периода на недопускането.
С оглед посочената нормативната уредба, при иск с правно основание чл. 225,
ал. 3 КТ следва да са налице кумулативно дадените в закона предпоставки -
работникът да е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила
решение, да се е явил в предприятието, за да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1
КТ, както и да не е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на която е
възстановен.
В настоящия случай по делото еднозначно се установи, че ищецът Ц. Ц. е бил
незаконосъобразно освободен от заеманата длъжност, прогласено с Решение № 5 от
22.06.2023г. по к.д. № 5/2023г. на КС, влязло в сила на 11.07.2023г. Решението на НС от
20.01.2023г. действа именно до 11.07.2023г., когато по силата на чл. 151, ал. 2 КРБ
влиза в сила решението на Конституционният съд. Така към 11.07.2023г. ищецът е
имал не само правомощието, но и задължението да се яви в Сметната палата в
изпълнение на пълномощията като председател, какъвто съгласно задължителното erga
omnes решение на КС не е преставал да бъде. Поради изложеното не могат да бъдат
споделени доводите на ответника Кожарева за неоснователност на претенцията,
предвид липсата на изричен диспозитив в решението на КС за възстановяване на
ищеца като председател на Сметната палата, доколкото такъв не се дължи, а следва от
тълкуване на решението, с което се възстановява правното положение преди издаване
на противоконституционното решение на НС.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 07.07.2023г. НС приема Решение за изменение на
Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за прилагане на
7
кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване
на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси,
както и процедурата за избор на председател от НС и за уреждане на последиците от
Решение № 5 от 22.06.2023г. по к.д. № 5/2023г., като със същото решение (т.2)
заместник-председателят на Сметната палата Г. Н. Г. - К. е опредЕ. да изпълнява
правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател.
По делото е приета Заповед № 215/10.07.2023г., издадена от Г. Г. - к., с която
временно се ограничава достъпа на външни лица до административната сграда на
Сметната палата на Р. България, гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 37, считано то 17:30
часа на 10.07.2023г. Изпълнението на същата е възложено на Т. Д., и.д. директор на
Дирекция „Сигурност“ и служител по сигурността на информацията в Сметната
палата.
По делото е представена Заповед № 222/17.07.2023г. на председателя на
Сметната палата Г. Г. - К., с която на основание чл. 21, т. 2 от ЗСмП, вр. т. 2 от Решение
на НС от 07.07.2023г. и на осн. чл. 156 АПК, във вр. с подадена до Административен
съд – София град с вх. № 26137/11.07.2023г., е оттеглена Заповед № 215/10.07.2023г., с
която временно се ограничава достъпа на външни лица до сградата на Сметната
палата в гр. София, „Екзарх Йосиф“ № 37.
С последваща Заповед № 223/17.07.2023г. на председателя на Сметната палата Г.
Г. - к., е забранен персонално достъпа до административните сгради на Сметната
палата на Ц. Л. Ц.. Процесната заповед от 17.07.2023г. е обжалвана от ищеца Ц., във
връзка с което е образувано адм.д. № 7142/2023г. по описа на Административен съд –
София град, Второ отделение, 56 състав. С решение № 7676 от 07.12.2023г. по адм.д.
№ 7142/2023г. атакуваната Заповед № 223/17.07.2023г. е прогласена за нищожна.
С решение № 7 от 21.11.2023 г. (обн. ДВ бр. 99/28.11.2023г.), постановено по к.д.
№ 12/2023г. КС е обявил за противоконституционна т.2 от Решение за изменение на
Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на
кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване
на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси,
както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г.; изм.,
бр. 56 от 2023 г.) и за уреждане на последиците от Решение № 5 на КС от 2023 г. по
конституционно дело № 5 от 2023г.
Страните не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства,
както и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, които
съдът кредитира в цялост като непротиворечиви и взаимно допълващи се, че в срока
по чл. 345, ал. 1 КТ, ищецът се е явил в седалището на работодателя, където обичайно
е полагал труда си преди незаконното освобождаване и е заявил желанието си да
встъпи в изпълнение на пълномощията си като председател на Сметната палата.
Свидетелят С. Д. - Й. споделя, че е придружавала ищеца, който се явил на работа за
заемане на длъжността си на дата 11.07.2023г. в 09:00 часа в деня, когато решението на
КС влязло в сила. Посочва, пред сградата имало лица от охраната, които били
препречили входа. Твърди, че служителите на Сметната палата обяснили на ищеца, че
има издадена заповед на г-жа Кожарева да не се допускат външни лица в сградата.
След това му връчили копие от заповедта и всичко приключило. Тези данни се
потвърждават и от приетия Констативен протокол, акт № 188, том I, общ рег. № 3956
от 11.07.2023г., съставен от С. Д., нотариус с рег. № 358 в регистъра на НК на Р
България, с район на действие СРС, като намират опора и в показанията на свидетеля
Т. Д. - служител на ответното дружество. При разпита си свидетелят посочва, че на
07.07.2023г. било взето решение от НС, с което г-жа Г. била опредЕ. да изпълнява
8
функциите на председател на Сметната палата. Допълва, че междувременно имало
медийни публикации, които анонсирали събитията на 11.07.2023г., т.е. че ищецът ще
се яви в сградата. В качеството си на директор на Дирекция „Сигурност“ предложил
чрез официални докладни на Г. да бъдат взети мерки да бъде ограничен достъпа на
външни лица до сградата, вследствие на което била издадена заповед. Обяснява тези си
действия с осигуряването на спокойни и безконфликтни условия на труд, доколкото
след акта на НС приел ищеца като външен човек за Сметната палата. Свидетелят
Дончев посочва, че в 09:00 часа на 11.07.2023г. бил на входа на сградата на Сметната
палата. Отпред имало журналисти, камери и фоторепортери, пред които Ц. дал
интервю. След това поискал достъп до сградата, като един от служителите на
Дирекция „Сигурност“ му връчил решението на НС от 07.07.2023г. и заповедта за
ограничаване на достъпа му. Заявява, че ищецът вежливо поискал втори път достъп и
след като такъв не му бил осигурен, се върнал при журналистите. Реагирал културно,
нямало емоционална реакция. Свидетелства, че с Ц. си разменили само общи
добронамерени реплики, предвид колегиалните си отношения през годините.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че с явяването си в Сметната палата
на 11.07.2023г. ищецът Ц. Ц. изрично е изразил воля да заеме предишната длъжност,
като в същото време неотносимо за изясняване на настоящия правен спор се явява
обстоятелството дали е правил опити да се срещне с г-жа Г. във връзка с
възстановяването си. Това е така, доколкото съгласно практиката на ВКС, под "явяване
на работа" по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ следва да се разбира работникът или
служителят да се яви лично, фактически в предприятието и изрично да заяви
желанието си да заеме длъжността, на която е възстановен от съда. /В този смисъл
Решение № 245 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2009 г./.
Неоснователни са възраженията на ответника Г. - К., че ищецът не е бил
допуснат от страна на охраната на сградата, за което тя не е била уведомена.
Изпълнението на задължението за възстановяване на работа изисква съдействие на
работодателя, съответно веднъж изявеното в законоустановения срок желание на
работника да заеме предишната длъжност, обвързва работодателя да му предостави
тази възможност. Противно на така поддържаното становище от ответника в хода на
производството пред настоящата инстанция, по делото еднозначно се установи, че
ищцата е издала две последователни заповеди, а именно Заповед № 215/10.07.2023г.,
която е оттеглена от ответница Г. - к., както и последваща Заповед № 223/17.07.2023г.,
с която персонално се забранява достъпа на ищеца Ц., обявена за нищожна с решение
№ 7676 от 07.12.2023г. по адм.д. № 7142/2023г. на Адм. съд – София град. Изложеното
дава основание да се приеме, че с тези си действия ответникът Г. - к. не е оказала
необходимото съдействие на ищеца, напротив препятствала е достъпа му за явяване
при работодателя, което обуславя солидарната отговорност по смисъла на чл.225, ал.
3 КТ.
При съобразяване, че ищецът е установил елементите от фактическия състав,
обуславящи претендираното право - явяване в предприятието, недопускането до
работа от страна на работодателя, неговата продължителност и произтеклата от това
вреда, която в случая съставлява пропусната полза, искът се явява доказан по
основание.
По размера на иска:
Като всяко друго обезщетение и това по чл. 225, ал. 3 КТ съставлява заместваща
облага. В случая заместващата облага, от която работникът или служителят е лишен, в
резултат на неправомерното действие на работодателя или негови служители и следва
да бъде заместена, е работната заплата. Минималната работна заплата е нормативно
9
определен долен праг на заплащане на труда по трудово правоотношение, за който
законодателят е приел, че има функцията да осигури минимални средства за
съществуване. Чрез минималната работна заплата по нормативен път законодателят
има възможност да отчита промяната в икономическите условия и да гарантира
минимални средства за съществуване на работниците и служителите.
При незаконно недопускане на работа, работникът или служителят е
възпрепятстван да полага труд и трудово възнаграждение не му се следва. Тъй като
неизпълнението на трудовата функция обаче е по вина на работодателя, работникът
или служителят има право на обезщетение. Това обезщетение трябва да изпълнява
същата роля, каквато има и трудовото възнаграждение. Ето защо, при незаконно
недопускане на работа, обезвредата за работника и служителя следва да е в такъв
обем, който да му обезпечи поне минимален стандарт на живот. С оглед на това
обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ не следва да бъде пониско от съответния размер на
минималната заплата за периода на недопускане до работа. Този принцип се извежда и
от разпоредбата на чл. 245 КТ, според която при добросъвестно изпълнение на
трудовите задължения от работника или служителя, се гарантира изплащането на
трудово възнаграждение, което не може да бъде по- малко от минималната работна
заплата.
В хипотезата на чл. 225, ал. 3 КТ работникът или служителят също е
добросъвестен и не изпълнява трудовите си задължения единствено по вина на
работодателя или негови служители.
Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, съгл. постановките на
Тълкувателно решение № 2/12.12.2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС, следва
да се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено
преди незаконното уволнение, но същото не може да бъде по-малко от размера на
установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на
работа. При съобразяване изводите на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните ССчЕ, следва да се приеме, че за процесния период от 11.07.2023г. до
28.07.2023г. (или 13 дни) ищецът Ц. има правото на обезщетение в размер на 7131,63
лева, до която сума искът следва да се уважи като се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.11.2023г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 2580
лева, като доколкото не се установява сумата да е формирана по всеки от исковете по
отделно, разноските следва да бъдат разпределени по равно между ответниците – по
1290 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците, следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът Сметна палата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 4800 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.03.2024г.,
фактура № **********/15.03.2024г. и платежно нареждане от 18.03.2024г. Предвид
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, съдът намира
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за
неоснователно, доколкото същото е договорено под минимума, съответно с оглед
10
отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъди сумата
672,00 лв.
Ответникът Г. Н. Г. - к. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1392 лв., на основание Договор за правна помощ и съдействие и
процесуално представителство от 27.02.2024г. и фактура № **********/27.02.2024г., от
които на основание чл.78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата 236,64 лв.
Ответникът Сметна палата следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.6 ГПК
да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса по уважените претенции,
която е в размер 4 %, но не по-малко от 50 лева за всеки иск, съответно в случая в общ
размер 2758,34 лева, съобразно уважената част, както и да заплати сумата 301 лева за
разноски за експертиза, съобразно уважената част от претенциите. Ответникът Г. Н.
Г. - к. следва да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на СРС дължимата
държавна такса по уважената спрямо нея претенция в размер на 142,64 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сметната палата на РБ, Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Л.
Ц., ЕГН **********, по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 225,
ал. 1 КТ и чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата от 63 636,05 лв. – обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение в периода от 25.01.2023г. до 10.07.2023г., както
и сумата 1756,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 22.08.2023г. до 10.11.2023г., ведно със ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба – 10.11.2023г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за оставане без работа
поради незаконно освобождаване над сумата 63 636,05 лв. до пълния претендиран
размер от 70 021,92 лв. и за периода от 11.07.2023г. до 25.07.2023г., както и иска за
обезщетение забава върху главницата над сумата 1756,61 лв. до пълния претендиран
размер от 5675,34 лв. и за периода от 25.01.2023г. до
21.08.2023г.
ОСЪЖДА Сметната палата на РБ, Булстат ********* и Г. Н. Г. - к., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на солидарна отговорност на Ц. Л. Ц.,
ЕГН **********, по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ
сумата 7131,63 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от
11.07.2023г. до 28.07.2023г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба – 10.11.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за незаконно недопускане до работа над сумата 7131,63 лв. до пълния претендиран
размер от 8599,87 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Сметната палата на РБ, Булстат
********* ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Л. Ц., ЕГН **********, сумата 1290 лв.,
11
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Н. Г. - к., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Л. Ц., ЕГН **********, сумата 1290 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Л. Ц., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Сметната палата на РБ, Булстат *********, сумата 672,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Л. Ц., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Н. Г. - к., ЕГН **********, сумата 236,64 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Сметната палата на РБ, Булстат
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата 3059,34 лева, представляваща
държавна такса и депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. Н. Г. - к., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата 142,64 лв., представляваща държавна такса по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12