Р Е Ш Е Н И Е
№..1237/30.10.2019г.…..…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1262 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по
повод депозирана въззивна жалба с вх. № 46085/25.06.19 на „Енерго Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс –
Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представляван от П.С.С., Яна М. Д. и
Георги Коршия, чрез адв. Н.Б. – ВАК, адрес ***, срещу Решение № 2451/04.06.2019
год., постановено по гр. дело № 3239/2019 год. по описа на РС-Варна, Гражданска
колегия XXXV състав, с което, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че ищецът – Н.В.Д., ЕГН
**********, адрес ***, не дължи на въззивника по настоящото производство сумата
от 2563,51 лева, представляваща корекция на електроенергия по Фактура №
********** от 21.02.2019 г. за обект находящ се в гр. Свищов, ул. „Георги Сава
Раковски“ № 17 за потребител с клиентски № ********** и абонатен № **********
за периода 25.10.2017 г. до 24.10.2018 г, както и сумата от 601,54 лева,
представляваща направените от ищеца съдебно – деловодни разноски.
Във въззивната
жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като е
направено искане да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с
което искът да бъде отхвърлен.
Твърди се, че
„Енего – Про Продажби“ АД надлежно изпълнява задълженията си за предоставяне на
електрическа енергия по договор сключен с Н.В.Д., в чийто имот (присъединен към
електроразпределителната мрежа) е монтиран процесният електромер.
Сочи се, че на 24.10.2019 год. е извършена
проверка, обективирана в Констативен протокол № 150229/24.10.2018, на която е установено,
че в регистър 1.8.1. са отчетени 000535 кВтч, в регистър 1.8.2. - 001639 кВтч,
в скрит регистър 1.8.3. - 013511 кВтч, както и че електромерът е бил
демонтиран, подменен с нов и предаден за експертиза, в Българския Институт по
Метрология, въз основа на която е установена намеса в софтуера на процесния
електромер. Изтъква се, че в конкретния случай не е извършена едностранна
корекция, тъй като е установено точното количество електрическа енергия, което
е доставено до абоната, но не е заплатено от същия. Твърди се, че след
прочитане на регистър 1.8.3 е установено количеството електрическа енергия,
която е изразходена, но не е отчетена по видимите тарифи на електромера
(1.8.1., 1.8.2.) в размер на 13511 кВтч., при което била съставена Фактура №
**********/21.02.2019 за сумата от 2563,51 лева, представляваща цената за
реално потребената електрическа енергия от абоната. Навежда се, че въззиваемата
не е заплатила цената за реално потребената електроенергия в пълен размер.
Претендират се разноски, за което е представен списък по
чл. 80 от ГПК.
В
законоустановения срок е подаден отговор № 48973/03.07.2019 на жалба, в който е
направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В отговора е
изтъкнато, че в хода на осъществената проверка не са установени механични
дефекти, неизправности на СТИ или на тарифния превключвател, поради което
неприложими се явяват чл. 48 и 49 от ПИКЕЕ. Твърди се, че неприложим е и чл. 50
от ПИКЕЕ, защото в конкретния случай данните от преноса не се отразяват директно
в информационните масиви на въззивника и не е извършен отчет на място,
показателите от който да са различни от тези на процесния електромер. Сочи се,
че не е предоставена възможност за контрол върху показанията на СТИ, защото
невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с
какъвто абонатът не разполага. Изтъква се, че е невъзможно да се установи
действителния размер на сумата по процесната фактура, с оглед това, че не може
да се установи в кои часови диапазони е натрупана електрическата енергия по
скрития регистър. Сочи се и че липсват данни дали по скрития и сумарния
регистър показателите са били нулеви при монтажа на СТИ или е натрупано някакво
количество електрическа енергия. Твърди се, че е невъзможно да се установи кога
е стартирано отчитането по скрития регистър и дали натрупването на показанията
касае процесния период.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че Н.В.Д.,
ЕГН **********, е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление гр. Свищов, ул. „Георги Сава Раковски“ № 17 и че процесният
обект е захранван с електрическа енергия от дружеството въззивник.
От Констативен
протокол № 1502291 се установява, че на 24.10.2018 г. служители на „Енерго - Про
мрежи” АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване (СТИ),
монтирано на обекта на въззиваемия, при която са отчетени показанията на СТИ по
следните тарифи: 1.8.1. - 000535 кВтч, 1.8.2. - 001639 кВтч, 1.8.3. - 013511
кВтч, 1.8.4. – 000000, 1.8.0. - 015687 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба с № 483142 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е
извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и адреси.
Извършената от
БИМ, метрологична експертиза,
материализирана в Протокол № 166/07.02.2019 г., след софтуерно
„прочитане“ на паметта на електромера е констатирала, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера – установено е наличие на преминала
електрическа енергия на тарифа Т3 (1.8.3) – 0013511,993 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електрическа енергията, но не съответства на
техническите характеристики.
Съгласно
представеното по делото становище за начисляване на електрическа енергия,
издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е
одобрено начисляването на допълнително количество електрическа енергия от 13511
кВтч за периода 25.10.2017 г. – 24.10.2018 г. За стойността на горното
количество електрическа енергия е издадена Фактура № **********/21.02.2019 г.
за сумата от 2563,51 лева.
От заключението на СТЕ, изслушано в
първата инстанция се установява, че към датата на извършване на проверката – 24.10.2018
г. процесният електромер е бил в срок на метрологична годност – преминал е
първоначална метрологична проверка през 2015 г., когато е и произведен.
Метрологичната му годност изтича през 2021 г. Електромерът е параметризиран да
отчита консумираната от обекта на ищцата електрическа енергия по два
визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Тарифа (регистър) 1.8.3 не
се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, тоест същата не е
активирана за търговски отчет. Наличието
на показания в отчетен регистър 1.8.3 показва неправомерно софтуерно
въздействие върху електромера чрез „претарифиране“ на показанията по отделните
регистри. Показанията по регистрите, които не са активирани за отчет, не могат
да се отчитат при регулярните месечни отчети, тъй като не са визиуализирани на
дисплея на електромера. При месечните отчети се отчитат само показанията на
активираните за отчет регистри – в процесния случай – показанията по регистри
1.8.1 и 1.8.2. Наличието на показания в отчетна тарифа (регистър) 1.8.3, която
не е активирана за търговски отчет, означава, че е налице нарушение на
нормалната работа на измервателния уред. Според вещото лице електрическата
енергията, натрупана в регистър 1.8.3 е отчетена от процесното СТИ, от което
следва, че е била доставена от доставчика и потребена от абоната, тъй като софтуерното
въздействие е извършено с цел пренасочване на показанията, вследствие
консумация на електрическа енергия от видимите тарифи на дисплея към скрития –
1.8.3.
Съдът ръководейки се от
разпоредбите на закона, след оценка на доказателствата по делото и становищата
на страните приема за установено следното от правна страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
Сделките с електрическа
енергия по своята правна същност представляват договори за покупко-продажба с
предмет електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях
да бъдат прилагани специфични правила уредени в Закона за енергетиката (ЗЕ). С
този закон е предвидено отчитането на потребената, от крайния клиент,
електрическа енергия да се осъществява посредством използването на технически
средства за измерване – СТИ, по ред регламентиран в правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда за установяване
количеството използвана, от потребителя на електрически услуги, електрическа
енергия, ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на дължимата от
купувача - краен клиент, престация в случаи на нерегламентирано механично или
софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една страна
обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия, в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размера на дължимата от него цена няма да бъде определена произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите.
Не е
спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа енергия и че въззиваемият
има качество потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ.
Служебното начисляване
на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на въззиваемия е
извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с
Решение на КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 год.) в съответствие с
предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните. С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по административно дело №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на
чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 195
ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на обнародването на съдебното решение за неговата отмяна. В тази връзка,
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена
на 13.11.2017 г., тоест след тяхната отмяна.
С оглед действието
занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл.
83 ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, дружеството
въззивник не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ.
Съобразно чл. 48 - 49 от
ПИКЕЕ следва да е налице неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или
промяна в схемата на свързване, надлежно констатирани при извършената по реда
на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка, установени от независим орган. В настоящия случай
не е налице нито една от тези хипотези, а и не се претендира корекцията да е
извършена по предвидените в тези две разпоредби методологии, към които препращат
и ОУ. Тези хипотези са следните – 1) установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ, 2) липса на СТИ, като в настоящия случай не е
налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от
БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В
становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тази тарифа е скрита.
Не е налице и хипотезата
на чл. 50 от ПИКЕЕ доколкото не се установи, че при монтажа на електромера, монтиран
на обекта на въззиваемия, регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания. От
посоченото е видно, че не може да бъде направен категоричен извод, че
констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от въззиваемия, но неотчетена при регулярните
месечни отчети електрическа енергия. Дори да се приеме, че при монтажа СТИ е бил с нулеви показания по делото
не се установи точният момент, от който СТИ е започнал да отчита потребената
енергия в регистър 1.8.3.
По тези съображения сумата от 2563,51
лева съставляваща стойност на служебно начислено, за периода от 25.10.2017 г.
до 24.10.2018 г., количество електрическа енергия от 13511 кВтч за обект на
потребление находящ се в гр. Свищов, ул. „Георги Сава Раковски“ № 17 за
потребител с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е
издадена Фактура № ********** от 21.02.2019 г., е недължима.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” следва да бъде осъден, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на Н.В.Д., ЕГН **********, адрес ***
сума в размер 492 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2451/04.06.2019 год.,
постановено по гр. дело № 3239/2019 год. по описа на РС-Варна, с което, на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е прието
за установено, че Н.В.Д., ЕГН **********, адрес ***, не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г” сумата от 2563,51 лева, представляваща
корекция на електроенергия по Фактура № ********** от 21.02.2019 г. за обект
находящ се в гр. Свищов, ул. „Георги Сава Раковски“ № 17 за потребител с
клиентски № ********** и абонатен № ********** за периода 25.10.2017 г. до
24.10.2018 г, както и сумата от 601,54 лева, представляваща направените от
ищеца съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Таурс Г”, да заплати на Н.В.Д., ЕГН **********, адрес ***
сума в размер от 492 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:……………..
Членове: 1….…………;
2………….….