Р Е
Ш Е Н
И Е № 260042
31.08.2020 год.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
на шести август през две хиляди
и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията
гр. д.
№ 2977 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.Р.С. от
гр.Ч., против М.С.С.,
А.Р.П. и Р.Р. ***, за сумата от общо 18 050 лева
/след допуснато изменение на иска в съдебно заседание, проведено на
06.08.2020г./, от които – по 6 016.66 лева от ответниците
М.С.С. и А.Р.П. и 6 016.68 лева от ответницата Р.Р.Д., представляващи обезщетение за имуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане, на основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата
твърди, че по наследство от общите
на страните наследодатели Р.М.С. и А. С.
С. била собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажна жилищна
сграда, намираща се в ПИ с идентификатор 77195.741.353 по КК на гр.Хасково,
която жилищна сграда била построена възоснова Договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 19.02.1958г. Ответниците, като
наследници на Р.Р.С., починал на ********, който бил
брат на ищцата, вместо да извършат ремонт на жилищната сграда, разрушили
старата постройка и на нейно място изградили в нарушение на § 5, т.38 от ДР на
ЗУТ вр. с чл.148, ал.1 от ЗУТ нова двуетажна жилищна
сграда. Ищцата твърди, че била уведомена, че ще се извършва ремонт на старата
къща, но не и че същата ще бъде разрушена и изградена съвсем нова сграда.
Заявява, че тъй като новоизградената жилищна сграда
била в разрез с нормите на ЗУТ, със Заповед № ДК-029-Х-20 от 17.10.2008г. на
началника на РДНСК-Хасково било разпоредено
премахването на незаконно извършения строеж, видно от решение по Адм.д. № 336/2008г. на Административен съд-Хасково.Предвид
така извършените самоуправни действия от страна на ответниците, ищцата била лишена от собствената й 1/2 ид.ч. от наследствения имот и поради липса на годен
предмет, не можела да предяви иск за делба на този имот. Ищцата правила опити
да уредят отношенията си доброволно, като й бъдат заплатени суми за обезщетение
на причинените й имуществени вреди, но досега не бил последвал нито отговор на
предложението й, нито било настъпило плащане. Сигнализирала и Районна
прокуратура-Хасково с жалба вх.№ 2096/29.11.2018г. Всичко изложено счита, че
обосновава правния й интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД. С уточняваща молба, вх. № 9176/20.05.2019г., след дадени от съда
указания, ищцата уточнява, че на 12.07.2015г. е узнала за доброволното
премахване от ответниците на жилищната сграда в
наследствения имот в гр.********. Издадената Заповед № РД-14-1237/02.08.2006г.
за „доброволно премахване” на незаконната сграда ищцата твърди, че не е
получила. За повторната Заповед на РДНСК-Хасково № ДК-02-Х-20/17.10.2008г. – за
премахване на незаконния строеж и доброволното премахване на сградата през
2010г. ищцата не била уведомена от никой от ответниците,
а узнала от представените от тях по пр.пр. №
2096/2018г. документи. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да й заплатят сумата от общо
18 050 лева /след допуснато изменение на иска в съдебно заседание,
проведено на 06.08.2020г./, от които – по 6 016.66 лева от ответниците М.С.С. и А.Р.П. и
6 016.68 лева от ответницата Р.Р.Д.,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответниците
оспорват иска по основание и размер. Правят възражение и за погасяване на иска
по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че страните по
делото са наследници на Р.М.С. и А. С. С., като ищцата Н.Р.С. е тяхна дъщеря, а
трите ответници са наследници на починалия им син Р.Р.С. – ответницата М.С.С. е
негова съпруга, а ответниците А.Р.П. и Р.Р.Д. – негови дъщери.
Страните не спорят и, че в
УПИ VIII, кв.145 по плана на гр.Хасково, с административен адрес – *********, е
била построена жилищна сграда възоснова на Типов
договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 19.02.1958г. Така
построената сграда е представлявала самостоятелно жилище със застроена площ от
69 кв.м. и зимнично помещение, също с площ от 69
кв.м. В тази насока е Удостоверение, издадено от Общински съвет-Хасково от 03.03.1975г.
През 2005г. е бил изготвен
Инвестиционен проект – част конструктивна „Ремонт на жилищна сграда“ в квартал
145, УПИ VIII-6994.
От събраните по делото
доказателства съдът установи обаче, че вместо да бъде извършен ремонт на
съществуващата жилищна сграда, на
практика е била построена нова двуетажна жилищна сграда на мястото на
съществуващата стара такава. Горното се установява от Констативен протокол №
25/22.05.2005г. Впоследствие е издадена Заповед № РД-14-1237/02.08.2006г. на
ДНСК – София за премахване на незаконен строеж „Ремонт на жилищна сграда“. С
Решение № 159/06.11.2007г., постановено по адм. д. № 245/2006г.
на Окръжен съд-Хасково, цитираната заповед е била отменена. Решението е влязло
в сила на 27.05.2008г.
По-късно е била издадена
нова Заповед № ДК-02-Х-20/17.10.2008г., с която отново е било наредено да бъде
премахнат незаконен строеж – „Жилищна сграда“, намиращ се в процесния
УПИ. Заповедта е била обжалвана, за което е образувано адм.
д. № 336/2008г. по описа на Адм. съд - Хасково. По
делото е постановено Решение № 15/16.02.2009г., с което жалбата на ответниците в настоящия процес е била отхвърлена. Решението
е влязло в сила на 02.07.2009г.
В производството по адм. д. № 336/2008г. на Адм.
съд-Хасково ищцата по настоящото дело - Н.С., е участвала лично, като е
изразила становище в качеството си на заинтересована страна, че поддържа
подадената от ответниците /тогава жалбоподателки/
жалба. Посоченото се установява от протокол от съдебно заседание, проведено на
23.01.2009г. Самото решение по делото е било връчено лично на ищцата на
19.02.2009г. Важно е да се отбележи също, че ищцата е била редовно призовавана,
както за съдебните заседания по това дело пред Административен съд - Хасково,
така и в развилото се впоследствие производство пред ВАС, видно от протокол от
проведено на 16.06.2009г. съдебно заседание.
Или, от казаното до тук се
налага извода, че към датата 02.07.2009г., когато е постановено Решение № 8818
на ВАС по адм. д. № 4552/2009г., всички страни в
настоящото производство са узнали и са били задължени да премахнат незаконен
строеж „Жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот №
77195.741.345 по КК на гр.Хасково /стар УПИ VIII-6994, квартал 145 по плана на града/ и административен
адрес – гр.Хасково, *********.
От приетия като
доказателство по делото Протокол от 03.12.2010г. се установява, че комисия на
РДНСК - Хасково е извършила проверка относно Заповед № ДК-02-Х-20/17.10.2008г.
на Началника на РДНСК-Хасково, като при проверката е установено, че строежът е
премахнат доброволно.
По делото съдът допусна
събиране на гласни доказателства:
От разпита на свид. С. С. – син на ищцата, се установява, че след 2005
година ищцата Н.С. не е посещавала процесния имот,
както и че в периода от 1995г. до 2005г. тя не е влагала никакви средства и
труд за поддържане на къщата. Свидетелят твърди още, че през месец юли 2015г.
майка му разбрала, че къщата е съборена. Заявява също, че към 2005г., когато
свидетелят последно видял къщата, тя е била на два етажа. Към този момент е
била в много добро състояние. Твърди също, че винаги къщата се е ползвала от Р.
и М.. Не помни майка му да е участвала в административното дело пред
Административен съд-Хасково.
От своя страна свид. Б.Б. – съсед, също твърди, че към 2005 година къщата е била
двуетажна. Състоянието на къщата било добро. Известно му е обаче, че ответниците са съборили къщата, за да правят ремонт. Тогава
по него сигнал е била извършена проверка от органите на РДНСК и Община Хасково
и ответниците получили предписание да съборят къщата,
тъй като се установило, че извършват незаконен строеж. Получили заповед за
премахване изцяло на строежа и къщата била премахната. Заявява също, че не е виждал
от 2005г. до 2019г. ищцата Н.С. да идва в имота. Понастоящем парцелът
представлявал едно голямо бунище от строителни отпадъци.
По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза с
вещо лице Т.М.. От заключението се установява, че пазарната стойност на процесната къща преди събарянето й през 2005г. е
24 455 лева.
Бе назначена по искане на ищцата повторна
съдебно-техническа експертиза с вещо лице С.С.. От
това заключение се установява, че пазарната стойност на двуетажна жилищна
сграда с гараж към 2005г. е 35 400 лева. Пазарната стойност на същия имот
към м. февруари 2020г. възлиза на 36 100 лева.
Фактическият състав на
непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, противоправност
на деянието, причинна връзка и вина. И за да се приеме, че е налице деликт, всички тези елементи трябва да съществуват в
единство.
Безспорно се установява по делото, че страните са съсобственици
на процесния имот. Доказа се също, че под формата на
ремонт на съществуваща жилищна сграда ответницата Р.Д. всъщност е изградила
нова двуетажна жилищна сграда на мястото на съществуващата стара такава. В
подкрепа на този извод е приложеният Инвестиционен проект от 2005г. за обект:
„Ремонт на жилищна сграда“ с инвеститор ответницата Р.Д., както и показанията
на свидетеля Б.Б., който твърди, че Р. организирала и
извършила незаконно строителство на нова жилищна сграда. В същото време
ответницата Р.Д. е имала дадени пълномощния от другите две ответници,
както и от ищцата, само да направи основен ремонт на общия им имот /л.87, л.88
и л.89/. Въпреки това обаче, тя е извършила ново строителство, което е довело
до развилите се впоследствие административни производства.
От казаното до тук се налага извода, че в резултат на
виновното поведение на ответницата Р.Д. се е стигнало до събаряне на цялата
сграда като незаконна такава. Вследствие на това е бил унищожен предметът на
собственост, респ. стигнало се е до лишаване на ищцата от нейната наследствена
идеална част от тази вещ. Ето защо, съдът счита, че е налице и следващата
предпоставка на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно –
причинната връзка между виновното поведение на ответницата Р.Д. и настъпилите
за ищцата имуществени вреди. В противен случай тя би имала право на делба на съсобствената вещ, респ. получаване на реален дял, или на
обезщетение за уравнение на дялове, на наеми и др. от вещта. Предвид
изложеното, искът по отношение на ответницата Р.Р.Д.
се явява доказан и основателен.
Искът обаче е погасен по давност по следните съображения:
За момент, в който ищцата узнава, че съсобствената
вещ е разрушена, съдът приема месец юли 2015г. В тази насока кредитира напълно
показанията на свид. С. С. , който заявява, че майка
му научила, че къщата е разрушена през месец юли 2015г., и то случайно,
присъствайки на погребение на техен близък родственик в гр.Варна. Релевантна
обаче е датата на влизане в сила на Решение № 8818/02.07.2009г., постановено по
адм. дело № 4552/2009г. по описа на Върховен
административен съд. От тази дата именно е възникнало задължението за всички
съсобственици да бъде премахнат незаконния строеж. Няма съмнение, както вече бе
посочено, че в това производство пред ВАС ищцата е била редовно призовавана,
поради което следва да се счете, че от датата 02.07.2009г. е започнала да тече
погасителната давност относно правото й на иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение от ответниците за причинените й имуществени
вреди. Категорично съдът счита, че е без правно значение кога ищцата е узнала
за физическото премахване на сградата, както и датата, на която е било извършено
самото й премахване. Тъй като искът е предявен на 17.12.2018г., т.е. след
изтичане на петгодишния давностен срок, същият е
погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният срещу ответниците М.С.С. и А.Р.П. иск се явява неоснователен, тъй като не се
установи от събраните по делото доказателства същите да са имали противоправно поведение, което да е довело до настъпването
на вреди за ищцата. С оглед приетото по-горе, че единствено ответницата Р.Д. е
извършила незаконното строителство, което по-късно е довело до премахването на
построеното, то не би могло да се приеме, че е налице причинна връзка между
настъпилите за ищцата вреди и поведението на ответниците
М.С. и А.П.. По изложените съображения, предявения срещу тях иск следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора само ответниците имат
право на разноски, но такива не следва да им бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства
за извършването им.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Р.С., ЕГН **********,*** против Р.Р.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 016.68
лева - обезщетение за имуществени вреди, произходящи
от непозволено увреждане, като - погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Р.С., ЕГН **********,*** против М.С.С., ЕГН **********,*** и А.Р.П., ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 6 016.66 лева от всяка от ответниците
- обезщетение за имуществени вреди, произходящи от
непозволено увреждане, като – неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.А.