Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Русе, 22.07.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:

         

                                                                              Председател:  Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 102 / 2020 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „ДУНАВ” АД против Наказателно постановление № 38-0001507 / 29.10.2019 г., издадено от началника на ОО „АА“ - гр. Русе, с което на дружеството за нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвтП на осн. чл.104, ал.7, пр.последно от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

С жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на дружеството излага подробни съображения за несъответствието на наказателното постановление с материалния закон и производствените правила.

          Административнонаказващият орган счита, че наказателното постановление следва да се потвърди.

          Русенската районна прокуратура, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като направи преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 11.10.2019 г. в гр. Русе, свид. В.Д. – гл. инспектор при ОО „АА” – гр.Русе, извършил проверка на транспортното предприятие, при която приел, че не му е предоставена информация от дигиталния тахограф монтиран в товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ Р 88-63 ВМ за периода от 00.00 часа на 12.10.2018 г. до 02.00 на 01.01.2019 г.

Поради тази причина съставил срещу дружеството АУАН, а впоследствие било постановено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената релевантна за делото фактическа обстановка се установява от приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

Съгласно санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвП, в сила към момента на соченото нарушение, на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена cметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв. От 07.07.2020 г. е действаща нова редакция на тази разпоредба, според която наказанието е имуществена санкция в размер на  2000 лв.

Според чл. 91в, т.2 от ЗАП, превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

В конкретният случай изхождайки от приложената норма, може да се направи извод, че дружеството е наказано, затова че е отказало да предостави визираната по – горе информация от дигиталния тахограф. Същевременно обаче посочената правна квалификация на деянието съпоставена с фактическите обстоятелства описани в АУАН, възпроизведени и в НП, сочат на неяснота на предявеното обвинение. Налице е липса на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, съобразно изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал., 1, т. 5 от ЗАНН.

Тази неяснота възпрепятства проверката по същество относно формата на изпълнителното деяние. В АУАН и НП е отразено, че дружеството „не предоставя информация“, но сред изброените форми на изпълнителното деяние описани в нормата на чл.104, ал.7 от ЗАП няма такава. В АУАН и НП не са описани фактически обстоятелства, които да водят към извод, че дружеството отказва да предостави исканата от контролния орган информация, а това е необходимо, защото непредоставянето ѝ може да се дължи на други причини, различни от отказа, например: техническа повреда, неизготвяне на такава, липса на подходящ софтуер, кражба на превозното средство или на дигиталния тахограф, на картата на водача и др.

Предвид изложеното не може да се установи, в какво се състои съставомерния отказ на дружеството-превозвач, с което е допуснато съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Наред с изложеното е налице и порок, водещ до несъответствието на наказателното постановление с материалния закон. В хода на съдебното следствие се установи, че дружеството е предоставило информация, която не е могла да бъде разчетена поради липса на подходящ софтуерен продукт. Същевременно информацията е установена в хода на съдебното производство. Ето защо, в случая не е налице отказ да се предостави информация за визирания товарен автомобил, респективно нарушението не е било извършено.

По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от чиято структура е административнонаказващия орган, следва да понесе направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001507 / 29.10.2019 г., издадено от началника на ОО „АА“ - гр. Русе.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ДУНАВ” АД с ЕИК ********* направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лв. по АНД № 102 / 2020 г., по описа на Районен съд Русе.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.                

                                                                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: