Р Е Ш
Е Н И Е № 9
гр.Кюстендил, 28.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №277/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Началник група в РУ Рила към ОДМВР
– Кюстендил обжалва решение №260048/08.10.2020г. на ДРС, постановено по АНД
№434/2020г., с което е отменено НП №20-0332-000126/06.03.2020г. на началник
група в РУ Рила. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Иска се отмяна на решението, респективно потвърждаване на наказателното
постановление. Не се претендират разноски.
Ответникът не изразява становище по
жалбата. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №260048/08.10.2020г., постановено по
АНД №434/2020г. Със същото е отменено НП №20-0332-000126/06.03.2020г.
на началник група в РУ Рила. Д.К.Н. *** е санкциониран на основание чл.179,
ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като ме у наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Районният съд е формирал извод за
незаконосъобразност на постановлението, като издадено при допуснати съществени
нарушения, свързани с описание на нарушението от обективна страна и посочените
за нарушени норми.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.
Производството
пред въззивния съд е започнало по жалба на Д.К.Н.
***.2020г. на началник група в РУ Рила. В АУАН и НП първоначално е посочено,
че на 11.02.2020г. в 11.00ч. в община Кочериново, по път трети клас №107
нарушителят управлява лек автомобил БМВ 320Д с рег.№Е5688КМ, след което е
изписано, че на 10.02.2020г. в 20.50ч. на същия път при управление на лек
автомобил БМВ 320Д с рег.№Е5688КМ, поради движение с несъобразена скорост с
конкретната пътна обстановка и с характера, допуска ПТП като блъска челно
намиращо се в дясната пътна лента диво животно. Нанесени са материални щети по
МПС-то. Съставен е АУАН №176854/11.02.2020г. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а въз основа на него е издадено атакуваното постановление.
С оглед събраните доказателства и
установената фактическа обстановка, както и след служебна проверка, КАС намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП. Актът и постановлението са
съставени в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Визираните
разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и са
императивни по своя характер. С оглед даденото описание на фактическата
обстановка относно посочената за нарушена разпоредба от ЗДвП – чл.20, ал.2 от ЗДвП, КАС приема, че повдигнатото обвинение е непълно, т.е. съдържанието му не
е в обем, позволяващ проверка материалната законосъобразност на
постановлението. Съгласно сочените норми на ЗАНН, АНО дължи описание на
нарушението с всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна. В
случая от една страна не е конкретизирана скоростта на водача, а от друга -
конкретната хипотеза на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП /атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания
товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на
видимост или възникване на опасност за движението/, за да може да се направи
извод скоростта съобразена ли е или не с конкретното обстоятелство /такова не е
посочено/, а оттук не може да се прецени
има ли извършено административно нарушение или не по сочената норма.
Невъзможността да се установят конкретно и безпротиворечиво обективните
елементи от фактическия състав на административното нарушение във връзка със
сочената за нарушена правна норма, представлява съществено нарушение, допуснато
в административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
КАС установява и нарушение и във връзка
с реквизита по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото са посочени две
дати на извършване на нарушението – веднъж 11.02.2020г., 11.00ч., и втори път
10.02.2020г., 20.50ч. Това също нарушава правото на защита на субекта и прави
невъзможно осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на НП, тъй
като с АУАН се очертават рамките на обвинението и липсата на съществени
обективни елементи от състава на административното нарушение винаги съставлява
съществено процесуално нарушение.
Като е достигнал до краен правен извод за незаконосъобразност на НП по
същите съображения, въззивния съд е постановил правилен съдебен акт, който ще
бъде оставен в сила, поради отсъствие на основанията по чл.348 от НПК.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260048/08.10.2020г. на Дупнишкия районен
съд, постановено по АНД №434/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: