Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2015г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в публично заседание проведено на
двадесет и девети септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
При
участието на секретаря С.Т.,
като
разгледа докладваното от съдия МАРИАНА
ХРИСТОВА
въззивно гражданско дело № 1706 по описа за 2015г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно.
Образувано е по въззивна жалба на Х.К.Б., срещу
Решение № 1231/13,02,2015г., постановено по гр.д. № 5571 по описа за 2014г. на
ХІІ-ти състав на Варненският районен съд, с което са отхвърлени исковете и
предявени срещу Г.К.Н. и Г.К.Н., за предаване владението на недвижим имот, а
именно: УПИ ІІІ, кв. 15 по плана на вилната зона на с. Шкорпиловци, КП одобрен
със Заповед № 198/1996г. и ДРП одобрен със Заповед № 3554/1968г., община Долни
чифлик, с площ от 800кв.м. при граници: път, УПИ № ІІ, УПИ № ІV, основани на
твърдения за придобиване на собствеността за 3/4 ид.ч.
от имота по силата на дарение обективиран в НА № 59,
том І, нот.д. № 85/1993г. И за 1/4ид.ч. от имота по
реституция извършена с Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г., в качеството й
на наследник на К.П.Б., поч. на 20.08.1990г. и като
последица за отмяна на издадения в полза на ответниците
КНА № 147, том І, рег. № 3817, дело № 122/2013г., на основание чл. 108 ЗС.
Със същото решение Х.К.Б. е осъдена да
заплати на Г.К.Н. и Г.К.Н. сумата от 1200,00лв., представляваща сторените пред
ВРС съдебни разноски.
Въззивницата инвокира доводи за неправилност на решението,
като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и
необоснованост. Претендира неговата отмяна и постановяване на ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемите Г.К.Н. и Г.К.Н.
изразяват становище за неоснователност на жалбата.
В исковата молба Х.К.Б. твърди, че е собственик на
недвижим имот, а именно: УПИ ІІІ, кв. 15 по плана на вилната зона на с.
Шкорпиловци, община Долни чифлик, с площ от 800кв.м. при граници: път, УПИ №
ІІ, УПИ № ІV и гора.
Твърди, че придобила собствеността върху 3/4 ид.ч. от имота по силата на дарение обективиран
в НА № 59, том І, нот.д. № 85/1993г. извършено в
нейна полза от майка, а върху останалата 1/4ид.ч. - по реституция извършена в
нейна полза с Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г., в качеството й на
наследник на К.П.Б., поч. на 20.08.1990г.
Излага, че заедно с майка си Л.Х. Б. са
единствени наследници по закон на К.П.Б., поч. на
20.08.1990г. Последният придобил собствеността върху недвижимия имот по силата
на покупко продажба обективирана
в н.а. № 167/06,09,1971г., от ТКЗС – Отряд „В.Левски“. През 1973г. имотът бил
отчужден на основание Разпореждане № 93 на Бюрото на МС от 1973г. за отреждане
на терени за нуждите на обществения отдих и туризъм в Толбухински, Варненски и
Бургаски окръг. Със заповед на Кмета на община гр. Долни чифлик №
259/11.07.1992г. и на основание т.6 от 15-о РМС от 24.07.1991г., обн. ДВ бр. № 65/09.08.1991г. отчуждаването било отменено.
С вносна бележка от 24,02,1992г. върнала полученото обезщетение за имота по
сметка на ОНС – Долни Чифлик.
Твърди, че ответниците
владеят имота и се снабдили с к.н.а. № 147, том І, рег. № 3817, дело № 122/08.07.2013г.
за собственост върху същия по давност, с което смущават упражняването на
правото и на собственост.
Претендира по отношение Г.К.Н. и Г.К.Н. да
бъде прието за установено, че е собственик на процесния
имот на заявеното правно основание и двамата да бъдат осъдени да и предадат
владението върху същия. Претендира и да бъде отменен к.н.а. № 147, том І, рег.
№ 3817, дело № 122/08.07.2013г.
Ответниците оспорват, че ищцата е
собственик на 1/4ид.ч. от процесния имот по реституция, т.к. наследодателят и К.П.Б.
не е бил собственик на имота към момента на отчуждаването, т.к. сделката покупко продажба обективирана в
н.а. № 167/06,09,1971г., с праводател ТКЗС – Отряд
„В.Левски“ е нищожна, защото имота никога не е бил кооперативна собственост,
респ. ТКЗС не е имало право да се разпорежда с него. Липсва и изискуемото
Решение на ОНС за продажба и определяне на цените. Оспорват и, че ищцата не е
собственик и на 3/4ид.ч. от имота по силата на дарение, т.к. дарителят –
наследник по закон на К.П.Б. – преживяла съпруга, на същото основание не е
могла да придобие собствеността по реституция.
Възразяват и, че ищцата не е собственик на процесния имот на заявеното основание, т.к. те са
собственици на същия по давност, чрез присъединяване на владение осъществявано
през периода 1992г. до 2014г., първоначално от К. Н. Г., поч.
през 1993г. – баща на Г.К.Н., а след смъртта му съвместно от ответниците.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
формира следните правни изводи:
За да се приеме, че
предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС са основателни в тежест на въззивницата – ищца в първоинстанционното
производство е да установи главно и пълно, че е собственик на процесния
имот на заявеното правно основание, а именно: реституция и дарение. В нейна
тежест е да установи и, че въззиваемите владеят процесната реална част.
В тежест на въззиваемите
– ответници в първоинстанционното
производство е да установят възраженията си по исковете.
И двете страни в производството разполагат с
нотариални актове удостоверяващи правото им на собственост. Следователно всяка
носи тежестта да го установи главно и пълно по общите правила на чл. 154 ГПК
/така ТР № 11/2012г. по т.д. № 11/2012г. на ОСГК/.
Въззиваемите не противопоставят
свои права върху процесния имот към момента на
отчуждаването му. Затова не могат да възразяват срещу материалната
законосъобразност на реституцията – конкретно, че праводателят
на въззивницата К.П.Б. не е бил собственик на имота
към момента на отчуждаването. Поради това съдът не обсъжда възраженията им във
връзка с нищожността на сделката покупко продажба обективирана в н.а. № 167/06,09,1971г., с праводател ТКЗС – Отряд „В.Левски“. Следва да бъдат
обсъдени единствено възраженията им за придобиване на собствеността по давност.
Не е спорно и съдът въз основа приетото по делото удостоверение
за наследници на К.П.Б. приема за установено,
че същият е починал на 20.08.1990г., както и, че наследниците му по закон са Л.Х. Б. – преживяла съпруга и Х.К.Б. – низходяща, дъщеря.
Видно от н.а.
№ 167, том ІХ, дело № 3372/06.09.1971г. за покупко- продажба,
ТКЗС «Отряд В. Левски» е прехвърлило на К.П.Б. правото
на собственост върху
недвижим имот, представляваващ
вилно място от 800кв.м., представляващо парцел ІІІ, в
кв.15 по плана на Вилната зона на с. Шкорпиловци, обл. Варненска, при граници: парцелл ІІ, ІV и път. Посочено е, че при издаване на акта са
представени документи след които и протокол № 3/1968г. на УС и № 4/1970г. на ОС на
ТКЗС.
Видно от н.а.
№ 59, том І, дело № 85/12.01.1993г., Х.К.Б. е придобила по силата на дарение с праводател
Л.Х. Б., собствеността върху
недвижим имот, придобит в
СИО и наследство, а именно ¾ ид.ч.
от вилно място от 800кв.м.,
представляващо парцел ІІІ,
в кв.15 по плана на Вилната зона на с. Шкорпиловци, обл. Варненска, при граници: парцелл ІІ, ІV и път.
Видно от Заповед
№ 259/11.07.1992г. на кмета на Община гр. Долни чифлик, на основание т.6 на 15-о РМС от 24.07.1991г. е отменено отчуждаването на парцел ІІІ,
кв.15 във вилната зона на
с. Шкорпиловци, собственост
на К.П.Б., отчуждени съгласно
93-о РМС от 10.05.1973г. С протокол № 42/12.03.1992г. на комисия
назначена от кмета на община Долни
чифлик е извършена оценка
на възстановявания имот в
размер на 800лева. С вносна бележка
от 24.02.1992г. Х.Б., като наследник на К.Б. е превела по сметка на Общината сумата от 975лева, с основание възстановени
средства за вилна зона Шкорпиловци, кв.15, парцел 3.
Видно от н.а.
№ 147, том І, рег. № 3817, дело № 122/08.07.2013г. за собственост
върху недвижим имот придобит по давност, Г.К.Н. и Г.К.Н.
са признати за собственици по давностно владение
на недвижими имоти, находящи се в Община Долни чифлик по плана на вилна зона Шкорпиловци с КП, одобрен със заповед № 3554/1968г., включени в
поземлен имот № 78, кв.14 и кв.15, целият с площ от 17646кв.м., сред
които и процесният УПИ ІІІ, кв.15 по плана на вилната
зона на с. Шкорпиловци, община Долни
чифлик с площ от 800кв.м.
при граници: път, УПИ № ІІ,
УПИ № ІV и гора.
От представените
по делото писмени документи се установява, че ищцата е декралирала процесния имот с
декларация по ЗМДТ от 1998г. Представени са и доказателства за извършени плащания на дължими данъци през 2013г. и 2014г.
Видно от Протокол №
3/03.04.1968г. от проведено заседание на УС на ТКЗС «отряд В. Левски», в т.7 е взето решение да
се продадат вилните места в
зоната на с. Шкоприловци, при цени определени
от ОбНС.
Видно от писмо
от Община Долни чифлик №
1100-354/28.07.2014г., в архива на общината не е открита отчуждителна преписка по заповед №
259/11.07.1992г.
От заключението по приетата СТЕ се установява следното: Процесният имот има граници, както
следва: от север улица, от изток УПИ ІV, от юг регулационна граница на вилна
зона Шкорпиловци /по КВС землището на с. Самотино, община Бяла/ и от запад УПИ
ІІ. Графически площта на имота възлиза на 807кв.м. Съгласно заключението имотът
не е обработван и представлява поляна със саморасли дървета и храсти. Липсва
ограда, както и обозначение на границите му с трайни знаци. При повторния оглед
в.л. е констатирало наличието на изрязани на дървета и храсти. Представител на
ищцата показал на в.л. бетоново колче, което съгласно заключението не е граница
на имота, а се намира през два парцела източно от процесния.
Видно от събраните
доказателства към
1998г. въззивницата е декларирала имота като свой и е
заплащала данъци за него.
Разпитани са свидетелите Д.С. и Х.Д. – по
искане на въззивницата и Д.П. и И.И.
– по искане на въззиваемите.
От показанията на св. Д.С. се установява, че
познава въззивницата от 2004-2005г. Преди доста
години, когато Х. работела като лекар и имала финансови проблеми във връзка с
издръжката на дъщеря си – тогава студентка, двете говорили, че Х. има
наследствен имот във вилната зона на с.Шкорпиловци, който обмисля да продаде.
През пролетта на 2014г. март или април придружила Х. *** Чифлик, където
трябвало да отиде за да уреди данъка на имота. В техническата служба разбрали,
че за имота има други собственици. Отишли да видят мястото. До него нямало
асфалтов път. Минавало се през едно дере. Мястото било около декар, на скат,
със силна денивелация към дере на река. Над него имало гора с високи около 40м
дървета, гъсто посадени. От двете страни имало нещо като горски пътища. Не било
оградено. Цялото било обрасло с трева и имало нещо като сметище. Имало храсти
трънки, горски дървета. Било изоставено, човешки крак не бил стъпвал там.
Търсили маркировъчни колчена, с които около 2006г.
били обозначени границите му. Свидетеля открила първото и след време открили останалите
две. Други хора нямало.
От показанията на св. Х.Д. се установява, че
познава въззивницата от три-четири години. Двамата
посетили имота и в с.Шкорпиловци в края на април през 2015г., за да го види. На
място видял гориста местност, голяма поляна обрасла с храсти и буйна трева.
Имало основно храсти, дърво дъб и нещо като орех. Имота не бил ограден.
Граничел с гора и горския път, по който дошли. В горния край имало едно паднало
дърво тип кол, вероятно съборено. От Х. узнал, че преди години слагали колчета
за да обозначат границите на имота.
От показанията на св. Д.П. се установява, че
познава въззиваемите от 1990г., когато Г. го намерил
в с.Шкорпиловци за да го наеме да изоре мястото му във вилната зона с трактор.
Завел го да го види. Там бил бащата на Г. - дядо К.. Изорал мястото и Г. му
платил. Имота се намирал до вилната зона. Разделяло го едно сухо дере, като
река, което само през зимата има вода. Имало едно пътче,
по което едва минал, когато отивал да оре. В имота имало ябълки, сливи. Сеели
различни култури – имало бостан, картофи. Около него суха река и от три страни
гора. Имало и черни пътища от всички страни. Свидетеля имал място в съседното
село Самотино. За да отиде до Самотино преминавал през пряк път покрай имота на
Г. веднъж или два пъти в месеца. Когато минавал ги виждал да сеят нещо.
Последно минал тази година. Тогава видял, че хубавата ограда, която я имало
сега я няма. Били останали само части от бетонни колове и мрежа. Нямало нищо
засято. Последно било засято преди три години. Останали и плодни дървета –
ябълки, сливи. В мястото имало и барака, където си слагали инстументи
за обработване на земята. Имало и бунгало – някъде по средата, където го канили
да хапне и пийне. Нямало ток и вода. Орал мястото около десет пъти.
От показанията на св. И.И.
се установява, че познава въззиваемите като семейни
приятели от 1996-1997г. На мястото холи много пъти да
помага и на пикник. За първи път отишли през 1997-1998г. Мястото било на края
на с.Шкорпиловци, близо до гора и едно голямо дере. Имало ограда от циментови
колове и мрежа. В мястото имало ябълки, круши, сливи. Последно холид на мястото преди седмица и нещо. Към момента имало
разорана част, изрязани тръни и вършини от някого. Личало, че са минавали овце
и диви прасета. В момента имало круша и ябълка, които останали като диви.
Последно ходил да помага около 2003-2005г., когато мястото било добре
обработено. Влизало се през дере по едно мостче, което е отнесено, но има
останали части. След това се завива на дясно и покрой
дерето 20-30м. започва мястото. Граница на мястото е дерето и гора. От въззивниците узнал, че бащата на Г. е обработвал мястото.
При така установеното съдът, въз основа
писмените доказателства приема, че Кирил Панайотов,
поч.на 20.08.1990г., е придобил по силата на покупко продажба обективирана в н.а. № 167, том
ІХ, дело № 3372/06.09.1971г., с праводател ТКЗС «Отряд В. Левски»,
собствеността върху
недвижим имот, представляваващ
вилно място от 800кв.м., представляващо парцел ІІІ, в
кв.15 по плана на Вилната зона на с. Шкорпиловци, обл. Варненска, при граници: парцелл ІІ, ІV и път.
Със Заповед
№ 259/11.07.1992г. на кмета на Община гр. Долни чифлик, на основание т.6 на 15-о РМС от 24.07.1991г. е отменено отчуждаването на парцел ІІІ, кв.15
във вилната зона на с. Шкорпиловци, собственост на К.П.Б.,
отчужден съгласно 93-о РМС от 10.05.1973г. С протокол
№ 42/12.03.1992г. на комисия назначена от кмета на община Долни чифлик е извършена оценка на възстановявания имот в размер на
800лева. С вносна бележка
от 24.02.1992г. Х.Б., като наследник на Кирил Божилов е превела по сметка на Общината сумата от 975лева, с основание възстановени
средства за вилна зона Шкорпиловци, кв.15, парцел 3.
Към датата
на отмяна на отчуждаването със Заповед № 259/11.07.1992г. К.П.Б. е починал. Следователно
ефекта на реституцията е настъпил за наследниците му по закон - Х.К.Б. и преживялата съпруга Л.Х. Б..
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че имота по н.а. № 167, том ІХ, дело № 3372/06.09.1971г., Заповед № 259/11.07.1992г. и протокол № 42/12.03.1992г. са идентични с процесния.
Не е спорно и съдът приема за установено, че имота е придобит по силата на покупко продажбата обективирана в н.а. № 167, том ІХ, дело № 3372/06.09.1971г. в режим на семейна имуществена общност от наследодателя К.П.Б. и Л.Х. Б.. Следователно
по силата на реституцията и
съобразно разпоредбите на
Закона за наследството регламентиращи
процесните отношения, Х.К.Б. е придобила
собствеността върху 1/4ид.ч., а преживялата съпруга Л.Х. Б. върху
3/4ид.ч. от имота.
При това
положение и след дарението извършено
с н.а. № 59,
том І, дело № 85/12.01.1993г., с което Л.Х. Б. е прехвърлила правото на собственост върху собствените си идеални части от имота, Х.К.Б. е придобила изцяло собствеността върху
процесния имот.
Въззиваемите твърдят, че са
придобили собствеността върху имота чрез владение осъществявано от 1992г., т.е.
след настъпване ефекта на реституцията. При това положение и т.к. въззивницата не е установила обратното следва да се приеме,
че за имота не са налице пречки за придобиване на собствеността върху него по
давност.
Съдът намира показанията на свидетелите за
обективно, безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите
доказателства по делото. Затова им дава вяра изцяло.
Въз основа тях и заключението на вещото лице,
което намира за обективно и компетентно дадено и му дава вяра избяло приема за установено, че към 2014г. и към датата на
приключване на устните състезания процесния имот е необработван,
запустял и неограден.
Показанията на свидетелите Д.С. и Х.Д.
съдържат факти узнати от по едно посещение през 2014г. и 2015г. Показанията на
свидетелите Д.П. и И.И. съдържат факти за
продължителен период от време – от 1990г. до 2014г.
Въз основа показанията на свидетелите Д.П. и И.И. настоящит състав приема, че за
периода от 1990г. до 2014г. процесния имот е бил
ограден с бетонни колове и мрежа, и обработван първоначално от К. Г., а след
смъртта му от въззиваемите. В него е имало насаждения
от зелечуци, бостан и плодни дървета. Имало е бунгало
и помещение за инструменти. При това положение съдът приема, че за процесния период въззивниците са
осъществявали фактическа власт върху имота с намерение за своене.
Не е установено давността да е спирана, прекъсвана или владението да е
смущавано по какъвто и да е начин.
Изложеното обосновава извод, че с изтичане на
изискуемия 10-годишен период, т.е. към 2000г. въззивниците
са придобили собствеността върху процесния имот по
давност. Факта, че към 1998г. въззивницата е
декларирала имота като свой и е заплащала данъци за него сам е недостатъчен за
да обоснове обратен извод.
Поради изложеното съдът намира, че
предпоставките за основателност на предявеният ревандикационен
иск не са установени. Въззивницата не е собственик на
процесния имот на заявеното придобивно
основание. При това положение искът, като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Поради изхода от спора в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни разноски, които са в претендиран размер от 1200,00лв., представляващи хонорар
заплатен за защита от адвокат. Предвид изричното възражение за прекомерност на въззивницата и като съобрази фактическата и правна сложност
на спора съдът намира, че адекватният размер на разноските е 1000,00лв., в
какъвто следва да бъде присъден в полза на въззиваемите.
По изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1231/13,02,2015г., постановено по
гр.д. № 5571 по описа за 2014г. на ХІІ-ти състав на Варненският районен съд.
ОСЪЖДА Х.К.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.К.Н., ЕГН ********** и Г.К.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1000,00 /хиляда/лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна
жалба пред Върховен касационен съд – гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: