М О
Т И В И
към
Присъда № ……….. / 11.04.2012г. по НОХД №478 от 2012г. по описа на БОС
Производството
е образувано по внесен в Бургаски районен съд обвинителен акт на БРП против И.Д.М.,
ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198
ал.3 вр. чл.29 ал.1 б.”б”от НК.
Съдът, като е съобразил, че са налице
предпоставките на чл.371 от НПК е
постановил предварително изслушване на страните. Разяснил е на подсъдимия
правата му по чл.371 от НПК, като го е уведомил, че събраните по делото
доказателства в досъдебното производство и направените самопризнания ще се
ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият е признал изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния
акт, като е заявил, че не желае да се събират доказателства относно тези факти.
Защитникът му счита, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на глава
двадесет и седма от НПК, като моли съда да приложи чл.58а ал.1 от НК при
определяне на наказанието.
Представителя
на БОП намира обвинението срещу подсъдимия за безспорно доказано, като смята, че
събраните по делото доказателства изцяло кореспондират с направените в съдебно
заседание самопризнания. Пледира на подсъдимия да се наложи наказание при
условията на чл.58а от НК.
Съдът, след направеното изявление от
процесуалния представител на подсъдимия, производството да бъде разгледано по
реда на диференцираната процедура, уредена в глава двадесет и седем от НПК, е постановил
предварително изслушване и приел за съвместно разглеждане предявения от
пострадалия С.С.С. граждански иск срещу извършителя на деянието. Настоящият
съдебен състав е намерил за допустимо искането на М.С.С. да бъде конституирана в
качеството на частен обвинител по делото.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните
в производството доказателства, съдът приема за установено следното:
На 26.03.2011г. подсъдимият И.Д.М. употребил голямо
количество алкохол и решил да извърши кражба от имот, намиращ в гр.Б, к-с „М.Р.”,
ул. „Т.” №**. Първоначалните му намерения били да потърси метални отпадъци, но
след като не открил такива в двора на къщата, се насочил към помещенията на
приземния етаж на постройката. Входната врата се оказала отворена, а във
фпизер, разположен на същата площадка М. открил голямо количество месо. Взел
торби със замразено месо, без кост- 40 кг. телешко и 20 кг. свинско, като ги
прехвърлил през оградата на двора. Върнал се за още един плик, в който се
намирала замразена телешка глава и докато я изнасял предизвикал шум, който бил
възприет от свидетелката З.С.. Последната обитавала втория жилищен етаж на
къщата и веднага след като вниманието и било привлечено от звуците и движението
в къщата извикала дъщеря си свид.М.С., като двете заедно слезли на първия етаж.
Веднага забелязали подсъдимия, който бъркал във фризера. Стреснат от появата на
двете жени М. пуснал на земята пликовете с месо, които държал и започнал да се
отбранява, тъй като М. и З. Стоянови се опитали да го задържат и препречвали
пътя му за бягство. В опита се да се отскубне М. нанесъл удари на М.С., като
освен това я хванал за гърлото и започнал да я души. С общи усулия двете
задържали подсъдимия до идването на свид.С.С.. Последният по това време бил
извън дома си, заедно със свой приятел свид. Б., но незабавно след като
съпругата му го уведомила за случващото се потеглил към къщата и успял да
задържи подсъдимия до идването на органите на полицията. Отзовалите се на подадения
сигнал за помощ полицейски служители- свидетелите Р. и К. задържали извършителя
и го отвели в Четвърто РУП –гр.Бургас. В двора на къщата била намерена и
върната на пострадалия телешката глава.
Описаната фактическа обстановка се установява
от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите З.С., М.С., Г.Б., разпитът
на пострадалото лице С.С., показанията на полицейските служители отзовали се
непосредствено след подадения сигнал на местопрестъплението- свид.Р.Р. и свид.Н.К.,
изготвените по делото съдебно медицинска и съдебно-икономическа експертизи, справката
за съдимост и останалите писмени доказателства, събрани в съдебното следствие.
Видно от заключението на вещото лице д-р П.П.
нараняванията на М.С. се квалифицират като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и са причинени и получени от удар с твърд тъп предмет или
съприкосновение на ръката с такъв или стискане с пръсти.
Съгласно експертното мнение на К.Я.Т. общата стойност на
месото, предмет на престъплението по пазарни цени към инкриминираната дата е
465 лева.
Съдът
намира, че с деянието си подсъдимият М. е осъществил от обективна страна
признаците от състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, като на 26.03.2012г.***
е отнел чужди движими вещи на обща стойност 465 лева от владението на С.С. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, за да запази
владението върху откраднатите вещи, изразяваща се в нанасяне на удари и душене
на М.С.. За да запази владението и установи своя фактическа власт върху вещите М.
е използвал сила в стремежа си да преодолее съпротивата на двете жени и само
навременната намеса на свид. С. е попречила на извършителя да избяга с
откраднатото месо. Чрез така употребеното физическото въздействие последният е
направил всичко по силите си, за да избяга с отнетите вещи и не се е поколебал
да упражни физическа сила срещу пострадалите. Целта му безспорно е била да
прекъсне връзката на свидетелите с владените от тях инкриминирани вещи, предмет
на престъплението. Намерението на извършителя е било включително да преодолее
по всякакъв начин несъгласието на собствениците на вещите с неговите намерения
и планове. Посочените дотук и приобщени в хода на производството доказателства
свидетелстват за обективирано желание и
стремеж на подсъдимия М. да извърши кражба на всяка една ценна вещ, намерена в
дома на пострадалите. Анализът на събраните материали сочи на проявена амбиция
за преодоляване на всички възможни пречки за осъществяване на намеренията му,
както по отношение на самото реализиране на престъплението, така и при
възникване на усложнения в процеса на извършването му по повод установяване на
фактическата власт върху хранителните продукти -сломяване съпротивата на
собствениците и напускане на местопроизшествието по най- бързия начин. В
подсъдимия е съществувала предварително формирана нагласа да се облагодетелства
на всяка цена и без значение на последиците по неправомерен начин, извършвайки
престъпление срещу собствеността на гражданите.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл. М. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е възникването на
общественоопасните му последици и е искал същите да настъпят.
По делото са ангажирани доказателства, свидетелстващи за
наличие на признаците на квалифицирания състав по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като М. е осъждан
многократно на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК.
За извършеното престъпление по чл.199 ал.1 от НК е
предвидено наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът е преценил направените самопризнания, изразеното
съжаление и факта че подсъдимият в хода на съдебното производство е оказал
съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Освен това съдът,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК при постановяването на
осъдителна присъда е определил наказание лишаване от свобода за срок от шест
години, намалявайки размерът му с една трета. Ето защо за извършеното
престъпление по чл. 199 ал.1 от НК подсъдимият беше осъден на лишаване от
свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим
в затвор.
С оглед изложените фактически констатации и правни изводи,
съдът е намерил приетия по делото граждански иск за безспорно доказан по своето
правно основание. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия,
гражданския ищец е претърпял имуществени вреди в размер на 450 лева, които са
пряка последица от извършеното престъпление. За разликата над посочената сума
до предявения размер от 465лева, съдът отхвърли иска като недоказан и
неоснователен. Съдът е постановил подсъдимия да заплати държавна такса,
съобразно уважения размер на гражданския иск, както и разноските по делото в
размер на 97 лева. М. е осъден да заплати на гражданския ищец и частния
обвинител направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:………………