Р Е Ш Е Н И Е
Номер 172 14.01.2020
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На осми януари две хиляди
и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Марина Димова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 9270 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от К.М. Ч.,
с ЕГН **********, чрез адвокат В.В.С. ***, с адрес на
кантората ****, срещу Областна дирекция
на МВР-Бургас, Булстат *********, представлявана от директора старши
комисар Р.С.С., с адрес област Бургас, община Бургас,
град Бургас 8000, ул. Христо Ботев 46, тел. 056/856470, с която моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, като орган по назначението, да
му заплати сумата от 1286.99 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд за 195.62 часа, за периода от 01.09.2016 г.
до 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143, заедно със законна лихва върху сумата от предявяването на
иска-31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Позовава се на
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Осъдителният иск е
процесуално допустим и е с правно основание 178, ал. 1, т. 3 и чл. 188, ал. 2
от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Предявен е от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът Областна
дирекция на МВР-Бургас, своевременно с отговора на исковата молба, чрез
пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност на иска, като го
оспорва и по размер. Твърди, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се
получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е
приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни
правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия
случай. Заявява, че процесният нощен труд е
своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за
заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда, на който ищцовата страна се позовава. През исковия период са
действали последователно подзаконови нормативни актове-Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която за разлика от нормотворческото
решение на същия орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г.,
в чл. 3, ал. 3 предвижда, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото разрешение
е дадено и с чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за целия процесен период. Съобразно това, съотношението между дневен
и нощен труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а
не е както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд. В продължение на това разрешение на правоотношенията, са
издадените от министъра заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата
№ 8121 з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен
период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Ангажира доказателства.
В хода на делото, с
определение на съда от 08.01.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, след
приемането на заключението на експертизата, е прието увеличение на осъдителния
иск по делото, от първоначално предявения размер 1286.99 лева, за положен
извънреден труд от 195.62 часа до размера от 1422.45 лева, за положен
извънреден труд от 203.35 часа.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителният иск е основателен, поради
следното:
Не се спори между
страните по делото, че ищецът К.М. Ч., с ЕГН **********, е държавен служител, в
служебно правоотношение с ОДМВР-Бургас, който е полагал труд на смени,
предварително определени с график за всеки месец и за периода от 01.09.2016 г.
до 30.06.2019 г. е заемал длъжността „командир на отделение“ в група „Охрана на
обществения ред“, към сектор „Охранителна полиция” при Първо Районно
управление-Бургас към ОД на МВР-Бургас, и до настоящият момент. На доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл.
153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца Ч. за нощния труд, през процесния период, са приложими КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано
изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл.
9, ал. 2 от наредбата/. Последният се определя с просто пресмятане, като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното
възнаграждение има характер на допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително
възнаграждение. Вторият правен спор относно релевантните правни понятия по
делото-дали процесният нощен труд е извънреден,
поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00
до 6,00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането с нормата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно, процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното
възнаграждение за нощен труд на ищеца Ч. е било начислено и изплатено по реда
на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.
и чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с които е предвидено, че
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Това означава, че за целия процесен
период съотношението между дневен и нощен труд е с коефициент 1-ца(8 часа нощен
труд към 8 часа дневен труд). Размерът на възнаграждението е определен с издадените
от министъра на вътрешните работи заповеди № 8121з-791/28.10.2014 г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017 г. За целия процесен период за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители и служители на МВР, включително
ищеца Ч. е било изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер
на 0.25 лева на час. За период преди процесния, с чл.
31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, действала до 01.04.2015 г., при сумираното отчитане на
отработеното време между 22,00 и 6,00 часа общият брой на часовете нощен труд
се е умножавал с коефициент 0.143. Не се спори между страните по делото, че нощният
труд за процесния период е отчитан от с нарочни
протоколи и изплащан с приетите като доказателства по делото платежни бележки.
Предвид изложеното от
фактическа страна, очевидно е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в процесното правоотношение. Последната предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила сама по себе си
включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на
лицата за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на
държавните служители от системата на МВР да получават да положения нощен труд възнаграждения
при условията на Кодекса на труда. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона
за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочените наредби
и заповеди на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от
предвидената по Кодекса на труда, респективно наредбата която е предвидил с
действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното време, на
тримесечие. Поради това процесното допълнително
възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт
от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни
нощни смени на ищеца Ч., императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда,
че работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано за
тримесечен период. Работодателят,
каквото качество има и органът по назначението, има задължението, като
насрещна престация за предоставената му и използвана
работна сила, да заплати
възнаграждението на работника или служителя за положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото на чл. 242 от КТ, за възмездност
на положения труд, е от публичен ред и не може да бъде дерогирано
от страните по трудовото, респ. служебното правоотношение. От заключението на
допуснатата, изслушана и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
съдът установява, че за процесния период от 01.09.2016
год. до 30.06.2019 год. ищецът Ч. е положил нощен труд, както следва: за 2016
година-226 часа, за 2017 година-368 часа, за 2018 година-512 часа и за 2019
година-316 часа, общо 1422 часа нощен труд, реално положен. Преизчислен с
коефициент 1.143 нощният труд от възлиза на 1625.35 часа, за целия период.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 203.35
часа. Съгласно методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника
за него се следва възнаграждение от 1422.45 лева, до който размер е увеличен осъдителният
иск по делото, поради което, като основателен доказан, следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца Ч., съобразно събраните доказателства и списъка за
разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 480.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и разноските по делото от 266.90 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета на Районен съд-Бургас
възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 210.00 лева и
държавна такса за производството от 56.90 лева.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР-Бургас,
при Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********,
с адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на К.М.
Ч., с ЕГН **********,
със съдебен адресат адвокат В.В.С. ***, с адрес на
кантората град *****, сумата от 1422.45 лева(хиляда четиристотин двадесет и два лева
и четиридесет и пет стотинки),
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 203.35 часа
извънреден труд, в периода от 01.09.2016 год. до 30.06.2019 год., на изпълняваната
длъжност „командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“, към
сектор „Охранителна полиция” при Първо Районно управление-Бургас към ОД на
МВР-Бургас, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-31.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********, с
адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати на К.М. Ч., с ЕГН **********, със съдебен адресат адвокат В.В.С. ***, с адрес на кантората град *****, направените по делото разноски, в
размер на 480.00(четиристотин
и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България, Булстат *********, с
адрес област Бургас, община Бургас, град Бургас 8000, ул. Христо Ботев № 46, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 266.90 лева(двеста
шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки), от която 210.00 лева,
представляващи изплатеното от бюджета на Районен съд-Бургас възнаграждение за
извършената по делото съдебно-счетоводната експертиза и държавна такса за производството
от 56.90 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД