№ 14112
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110103191 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявен е от ФИРМА срещу ФИРМА иск за регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и разходи за
определянето му, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване. Ищецът
твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при него автомобил влекач „Скания Р-420 ЛА с рег. № **** . Поддържа, че
вредите са на стойност 24 975 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение
за тотална щета, на дата 15.04.19г., както и още 1200лева без ДДС за репатриране на
автомобила. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му.
Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер общо
на 19561,43 лева. Твърди се, че е останала незаплатена от ответника разлика в размер на
6628,57лева , като се претендира осъждане на ответното дружество за сумата от 6628, 57
лева / след направено изменение на иска/ -остатък до пълния размер на щетата, след
извършено частично плащане, заедно с ликвидационни разноски по определянето, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и
мораторна лихва за забава в размер на 418лева / след направено изменение на иска/ за
периода от 12.06.21г.- 24.01.22г.
1
Ответникът оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло
регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните
вреди.Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 04.07.2022 г. всички факти, включени във фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане.За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
2
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ /неоспорено от страните в срока по
чл. 200, ал. 3 ГПК/ действителната стойност на застрахованото МПС по средни пазарни цени
към датата на ПТП е 32 568 лева. Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е увреждане, при
което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от действителната стойност на имуществото. В
настоящия случай е налице тотална щета, доколкото ремонтът на увреденото МПС
надвишава 70% от неговата стойност, според заключението на вещото лице. Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието /вредата не би била стойността на погиналия
автомобил в цялост, ако от същия са останали запазени части/. Този размер следователно е и
противопоставимият на делинквента/на застрахователя на неговата гражданска отговорност.
Според заключението на САТЕ стойността на запазените части е 2468лева. След
приспадане на тази сума от стойността на автомобила размерът на дължимото обезщетение
възлиза на 30 100 лева, към което следва да се включат и ликвидационните разноски от 15
лева. Общият размер на регресния дълг възлиза на 30 115 лева, поради което искът за
незаплатения остатък следва да се уважи за целия предявен размер от 6628,57лева .
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на
6628,57 лева / предвид диспозитивното начало в процеса и доколкото в този остатък е
претендиран/.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска
отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в
забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От
представената покана се установява, че е отправена и получена от ответника на 11.05.2021
г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се
твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Срокът,
който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието - чл. 72, ал. 1 ЗЗД. Ето
защо ответникът е следвало да извърши плащане в срок до 13.06.2021 г. /денят след
3
изтичане на 30 дни/. След тази дата изпада в забава.
Или предявеният за периода 13.06.21г.- 23.01.22г. иск за заплащане на мораторна
лихва за забава следва да бъде изцяло уважен до претендирания размер от 418лева.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 1125,14лева / за държавна такса ,
депозит за САТЕ, и юрисконсултско възнаграждение /.
На ответника не се следват разноски за производството предвид цялостното
уважаване на исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ***** да заплати на ФИРМА с ЕИК -***** на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 6628,57лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди на влекач марка „Скания Р -420ЛА“ с рег. № **** , причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 26.09.2018 г. , по което е образувана щета № 10018005805 и
разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 24.01.2022 г. до погасяване на
задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 418лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.06.2021 г. – 23.01.2022 г.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ***** да заплати на ФИРМА с ЕИК -***** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1125,14лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4