РЕШЕНИЕ
Номер 2143 Година
2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ
граждански състав
На 26.06 Година
2020
В публично
заседание на 26.05.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 14763 по описа за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищцата А.А.М. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова
злополука, претърпяна от ищцата на ***г.; сумата 180 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от ищцата имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи
се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала,
ако е ходила на работа, и полученото обезщетение за временна неработоспособност
през периода ***г. – * г., заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на увреждането, по изложените в исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Ответникът “Марциа
Стайл” ООД – гр. Пловдив оспорва обективно
съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като
неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Прави възражение за съпричиняване
на трудовата злополука от ищцата. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата работи по трудово правоотношение
при ответника като “***” от ***г..
Както се установява от представените от страните писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото с. В.З.(** на ищцата – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира
показанията й като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), Т.К.
и М.Б., действително на ***г. около ** часа в
гр. П. по време на обедната
й почивка, А.М. е отивала
пеша към б., намиращо се срещу цеха на ответното
дружество, от другата страна на улица «**- което б. е обичайно място за хранене на работниците в цеха през обедната им почивка, и докато е пресичала улицата е била ударена от движещ
се на заден ход лекотоварен
автомобил и съборена на пътната настилка, като в резултат от удара от автомобила и
падането, А.М. е получила травма на други и.о., без ** к., к. . л., и
** ** - като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.2
от КСО с Разпореждане № ** г. на Д. л. от ТП на НОИ – гр. П.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията
на разпитаните по делото с. и заключението от 04.12.2019 г. на в. л. по СМЕ М.Б.
се установя, че претърпените от ищцата следствие злополуката телесни увреждания,
посочени в Разпореждането на ТП на НОИ – П. са преминали и към момента на
изготвяне на заключението ищцата е клинично здрава и няма намалена
работоспособност, а общите й заболявания нямат причинна връзка с получените при
инцидента травми, като след самата злополука ищцата продължително е изпитвала
болки. Установява се също така от
показанията на с. и Протокола за разследване на трудовата злополука № */***г.,
че самата ищца е допринесла за настъпването на трудовата злополука, като е п.
улицата, гледайки в т. си и без да се огледа за движещи се моторни превозни
средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата
злополука, претърпяна от ищцата на ***г., а оттук - че са налице условията на
чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що
се отнА.до размера, в който следва да се уважи този
иск, съдът – изхождайки от степента и характера на телесните и здравословните
увреждания, претърпени от ищцата поради злополуката, сегашното състояние на
ищцата, възрастта й (почти ***одини), и преди всичко
- от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер
на обезщетението е 10 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на ищеца (което съдът определя в размер на 50 %), този размер следва да бъде намален с 50 % и искът да бъде уважен до размера от 5 000 лева, заедно със законната лихва от ***г. (датата на настъпването на трудовата злополука), като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Както се установява от представените в тази насока
писмени доказателства и заключението от 11.02.2020
г. на . л. по ССЕ М.М., действително след датата на злополуката до ** г., ищцата е ползвала отпуск за
временна неработоспособност, като
разликата между БТВ, което ищцата би получила, ако работеше след злополуката, и изплатеното й обезщетение за
временна неработоспособност за този
период е в размер общо на 174, 55 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът
намира, че този иск се явява доказан по основание и до установения
от ССЕ размер, до който размер следва
да се уважи, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – ***г., като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед на изхода от спора и съобразно
уважената част от исковете, ответното дружество следва да заплати на ищцата
направените разноски за производството по делото в размер на 400 лева – платено
а. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда – 250 лева ДТ за двата уважени иска и 100 лева
депозит за ССЕ.
С оглед отхвърлената част от обективно съединените искове ищцата следва да
заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 1 255 лева – платени
а. възнаграждение, депозит за СМЕ и ДТ за издадено съдебно удостоверение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Марциа
Стайл” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 15, представлявано от У. Е. З.
Г., със съдебен адрес:***, а. М.Ж., ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.М., ЕГН **********,***, а.
Б.П., СУМАТА 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука,
претърпяна от ищцата на ***г., КАТО за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 15 000 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН; СУМАТА 174, 55 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разликата
между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала, ако е ходила
на работа, и полученото обезщетение за временна неработоспособност през периода
***г. – * г., КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1800
лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху двете главници, начиная от ***г., до
окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 400 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА
НА Районен съд - Пловдив – 250 лева ДТ И 100 лева депозит за СМЕ.
ОСЪЖДА А. А.М., с посочените ЕГН и
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Марциа Стайл” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за
производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 1 255 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с
оригинала.
М.К.