СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
20.05.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 25.04.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 10385/16г. и констатира следното:
Предявен е частичен иск
от Х. М. и Х. М. против ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата
общо 200 000 лева – частична претенция от цяла такава в размер на общо
500 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл.
86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 12.02.14г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 12.02.14г. е
настъпило ПТП-е в резултат на което е загинал Ш. М. /наследодател; баща на Ф. М.
– починал в хода на делото, заместен в процеса от ищците при условията на чл.
227 от ГПК/. Произшествието е причинено от Е. Х.. Обстоятелствата, свързани с
процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му,
вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата,
и вината на Е. Х./ са удостоверени със събраният по делото писмен, гласен и
експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е
– Е. Х. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Обстоятелството, че
евентуално и друго лице /извън посоченият делинквент/ е съпричинило /чрез
действия или бездействия/ процесният вредоносен резултат - не може да бъде
противопоставено на ищците /с оглед правилата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и чл. 53
от ЗЗД/. Отношенията между съпричинителите на ПТП-е /между солидарните длъжници
- делинквенти, съответно и между техните застрахователи/ подлежат на евентуално
преуреждане при условията на чл. 127 от ЗЗД. Възраженията на ответника в тази
връзка са ирелевантни в хипотезата на чл. 226 от КЗ.
Горните обстоятелства
/относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно
удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства
свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитираният
законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.
Главният иск е
основателен до размера на сумата общо 60 000 лева:
Председателят на настоящия
съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен случай -
наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се
следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга страна - по
делото са събрани и гласни доказателства /приета е и психиатрична експертиза/ и
тези доказателства /преценени в съвкупност/ удостоверяват конкретното измерение
на претърпените от Ф. М. неимуществени вреди.
Процесното обезщетение
се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на
състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга
страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно
претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания и експертиза/. Съдът
отчита също и възрастта на пострадалия и липсата на доказателства за
съпричиняване на процесния вредоносен резултат. В тази връзка:
Целият събран по делото
доказателствен материал /гласен и експертен – преценен в съвкупност/ налага
извода, че в момента на инцидента пострадалият е бил без поставен предпазен
колан. Коланът обаче е бил изцяло неефективен в случая /предвид конкретният
механизъм на инцидента/. С оглед това – посоченият факт /неизползване на
обезопасителен колан/ не може да бъде възложен в тежест на ищците /при
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. Останалите възражения на ответника за
съпричиняване /заявени – общо, бланкетно/ не са подкрепени с доказателства в
процеса. На последно място:
Всички изброени съображения
/принципни и конкретни/ касаят неимуществените вреди на първоначалният ищец
/син на загиналия/. Преживените от Ф. М. психически болки и страдания обаче
/доколкото са изцяло лични/ не могат да преминат в психическата сфера на конституираните
в хода на делото Х. М. и Х. М. /макар същите да са правоприемници на Ф. М./.
Именно /само/ това обстоятелство /преценено в контекста на правилото по чл. 52
от ЗЗД/ дава основание на председателя на състава да присъди обезщетение в
горния размер /последният би бил много по-висок, ако се претендираха вреди –
претърпени в лично качество/. Възприемането на противната логика би позволило
да се получи /в противоречие с принципа на чл. 52 от ЗЗД/ обезщетение в
значителен размер за чужди страдания /което принципно може да бъде обосновано
правно – доколкото първоначално заявеното вземане на Ф. М. е преминало по
наследство в патримониума на Х. М. и Х. М./, но не и – житейски.
Основателен е и
акцесорният иск:
На ищците следва да бъде
присъдена и законната лихва върху горната главница за периода след 12.02.14г. /датата на произшествието/ доколкото
застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи
лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да
плати на Х.Ф.М. ЕГН ********** и на Ф.Ф.М. ЕГН **********
сумата общо 60 000 лева – разпределена по равно между ищците /обезщетение за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ; законната
лихва върху тази сума от 12.02.14г. до
цялостното й изплащане и 402 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените
искове/.
ОТХВЪРЛЯ главният иск за
сумата над общо 60 000 лева.
ОСЪЖДА Х.Ф.М. и Ф.Ф.М. да платят на ЗК „Л.И.“ АД – 210 лева - съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлените искове/ и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата
към него.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да плати на адвокат С. – 2 330 лева
адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да
плати на СГС – 2 400 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено
при участие на ЗК „О. – клон Б.“ КЧТ /трето лице – помагач на ответника/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: