№ 1112
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100513122 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 11861 от 17.06.2024 г., гр.д. № 64471/2023 г., СРС, 180 с-в
се ОСЪЖДА „Алфа Трейд 08“ ЕООД да заплати на „Лизингова къща София
Лизинг“ ЕАД на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 1
725.22 лв. – неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг №
62006/16.11.2018г. за периода 05.06.2023 г. – 24.08.2023 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, на основание чл. 345, ал. 2 ТЗ сумата от 35.78 лв. –
данък за МПС „Пежо 2008“ с ДК № ******* - за 2023 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023 г. до окончателно
изплащане, сумата от 1 550.09 лв. – застрахователна премия по застраховка
„Автокаско“ на МПС „Пежо 2008“ с ДК № ******* - за 2023 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 1
125.48 лв. - неустойка за забава през периода 05.02.2023 г. – 24.08.2023 г.
дължима на основание Раздел IV, т.6.1, ведно със законна лихва от датата на
1
подаване на исковата молба – 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата, ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
8 236.53 лв. – неустойка, дължима на основание Раздел IX, т.2 във вр. с Раздел
IX, т. 1 от договор за лизинг № 62006/16.11.2018 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.11.2023 г. до окончателно
изплащане и за сумата от 428.76 лв. – неустойка за забава през периода
05.02.2023 г. – 24.08.2023 г., дължима на основание Раздел IV, т. 6.1, ведно със
законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2023 г. до окончателно изплащане, като ОСЪЖДА ответника да заплати
на ищеца 363.22 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва
въззивна жалба от ищеца „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, с
впоследствие променено наименование „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД. Счита, че
поради натрупване на големи задължения по лизинговия договор,
лизингополучателят многократно е канен да ги изплати, поради което му е
изпратена покана за разваляне на договора. Същият дължи неустойката за
пълно неизпълнение поради неплащане на две последователни вноски по чл. 2
от договора, с която клауза страните взаимно са се съгласили при условията на
чл. 9 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго,
с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД
оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По силата на двустранно подписан договор за лизинг №
62006/16.11.2018 г., ищецът „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, с
променено наименование „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД, предоставя на ответника
по исковете „Алфа Трейд 08“ ЕООД ползването на лек автомобил „Пежо
2008“, ДК № *******. Изплащането на уговорената лизингова цена от 21 056
евро, с ДДС следва да се осъществява при първоначална вноска от 3 414,54 лв.
Остатъкът от 17 641 евро съгласно погасителния план се дължи на 60
анюитетни месечни вноски от по 294,54 евро на всяко 5-то число от месеца,
считано от 05.12.2018 г. до 05.11.2024 г.
С приемо-предавателен протокол от 22.11.2018 г., лизинговият
автомобил е предаден на лизингополучателя на същата дата.
Чрез писмо от 05.09.2023 г., ищецът отправя до ответника
волеизявление за разваляне на договора поради неплащане на две
последователни вноски за периода 05.06.2023 г. – 05.08.2024 г., без определен
срок за изпълнение. При липса на доказателства за довеждане на поканата до
знанието на ответника, същата се счита връчена заедно с преписите от
исковата молба и приложения.
Ответникът не провежда успешно доказване за изплащане на
посочените две лизингови вноски.
Връщането на лизинговата вещ от лизингополучателя на 24.08.2023 г. е
удостоверено в съответен предавателен протокол.
В чл. 6.1, раздел IV от договора се предвижда при забава за плащане на
лизингополучателя с повече от пет дни, да дължи обезщетителна неустойка в
размер на 0.5% върху дължимото за всеки просрочен ден, считано от първия
работен ден след петия.
3
Въззивният съд, при съобразяване на съдебно-счетоводната експертиза,
според която размерът на дължимите и неизплатени лизингови вноски през
процесния период 05.06.2023 г. – 24.08.2023 г. възлиза на 1 725.22 лв., а
неустойката по горната клауза е на стойност 1 125 лв., намира за
неоснователен иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6.1, раздел IV от договора за
разликата над 1 125 лв. до пълния предявен размер от 1 554,24 лв.
Според чл. 2, раздел IX от договора, лизингополучателят дължи
обезщетителна неустойка при разваляне на договора по негова вина при пълно
неизпълнение на задълженията, в размер на 20 % от лизинговата цена.
Въззивният съд приема, че неизпълнението на задължението за изплащане на
две последователни вноски за общо 1 725.22 лв. представлява неточно
изпълнение в срочно отношение, без да има характер на пълно неизпълнение.
С влязлата в сила като необжалвана позитивна част от първоинстанционното
решение е съдебно признато неизпълнението на още две задължения - 35.78
лв. за данък МПС към Общината и за 1 550.09 лв. – застрахователна премия по
застрахователния договор. Не са релевирани доводи, нито са представени
доказателства, лизингополучателят да е неизправна страна във връзка с други
задължения по лизинговия договор. Безспорно е и от обсъдения
доказателствен материал се установява, че изплаща първоначалната вноска от
3 414,54 лв. и останалите анюитетни месечни вноски по 294,54 евро, считано
от 05.12.2018 г. до 05.06.2023 г., като след поканата за разваляне на
правоотношението връща лизинговия автомобил. С оглед установяването
само на частично парично неизпълнение, което е несъществено спрямо
лизингова цена от 21 056 евро, искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2, раздел IX от
договора за лизинг относно неустойка поради пълно неизпълнение следва да
се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете.
Въззиваемият пред настоящата не претендира и не установява
реализирани разноски и в двете съдебни инстанции, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11861 от 17.06.2024 г., гр.д. № 64471/2023
г., СРС, 180 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от „Лизингова къща
София Лизинг“ ЕАД срещу „Алфа Трейд 08“ ЕООД искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 236.53 лв. – неустойка, дължима на
основание Раздел IX, т.2 във вр. с Раздел IX, т. 1 от договор за лизинг №
62006/16.11.2018 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба –
24.11.2023 г. до окончателно изплащане и за сумата от 428.76 лв. – неустойка
за забава през периода 05.02.2023 г. – 24.08.2023 г., дължима на основание
Раздел IV, т. 6.1, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 24.11.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5