Решение по КНАХД №460/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. П., [ЕГН], против Решение № 137 от 25.09.2025 г. по АНД № 471/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е потвърден Електронен фиш Серия К № 10625372, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ от 200 лева. С оглед изхода на спора в тежест на П. са възложени разноски в размер на 100 лева.

С жалбата се претендира отмяната на решението на Ямболския районен съд по съображения за неговата неправилност. Излагат се доводи за незаконосъобразност на ЕФ поради непосочване на конкретното местонарушение (липсва описание на улицата и посоката на движение на автомобила). Сочи се, че по този начин е нарушено правото на защита поради невъзможност да се разбере какво нарушение е извършено и къде. Счита се, че като не е взел предвид тези обстоятелства, районният съд е постановил порочно решение, което следва да бъде отменено, ведно с потвърдения фиш, каквото е и отправеното към касационната инстанция искане. Не се претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът С. П. П., редовно призован, се явява лично. Поддържа касационната жалба на посочените в нея основания. В допълнение сочи, че автомобилът е собственост по наследство както на П., така и на неговия брат, т.е., той не е единствен собственик на процесното МПС, като касаторът намира, че не е изследван въпросът дали той е санкциониран за нарушения в качеството му на собственик на МПС – посочените в първоинстанционното решение санкции за допуснати нарушения на ЗДвП са в качеството на ползвател на процесния автомобил, а не в качеството на собственик, каквато разлика прави законът в относимата към казуса редакция преди изменението. Иска касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш. Не претендира разноски по делото.

Ответникът по касацията – Областна дирекция на МВР, гр. Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В представени по делото писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт З. А. жалбата се оспорва като неоснователна с излагане на подробни съображения по съществото на спора; заявена е претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение..

Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 137 от 25.09.2025 г. по АНД № 471/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 10625372, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол за наложено на С. П. П., с [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ от 200 лева за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед изхода на спора в тежест на касатора са възложени разноски в размер на 100 лева.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 05.01.2025 г. в 11:06 часа автоматизирано техническо средство ARN CAM S1 № 120сс8а заснело лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], движещ се в [населено място], обходен път „С.“, на кръстовището с [улица], насочено към [улица]и снимащо в двете посоки, с превишена скорост – водачът управлявал МПС със 79 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място скорост от 50 км/ч, като нарушението е извършено при условията на повторност в едогодишния срок от влизане в сила на ЕФ сер. К № 8638408 на 13.03.2024 г. Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил впоследствие бил издаден от ОД на МВР - Ямбол Електронен фиш серия К № 10625372 на наследника на собственика на автомобила С. П. П., надлежно връчен на адресата на 01.05.2025 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от обективна и субективна страна, че С. П. П. е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, и счел, че в хода на производството не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила; издаденият ЕФ е напълно законосъобразен, обоснован и мотивиран. Обсъдени са подробно направените от жалбоподателя възражения досежно незаконосъобразността на издадения ЕФ.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови решението си, районният съд приема, че не се констатира наличие на процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на електронния фиш, който е издаден по утвърдения образец и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, като извършеното нарушение в условията на повторност е безспорно установено от приложените Протокол за използване на АТСС за 05.01.2025 г., Протокол от проверка № 176- СГИСИС от 11.12.2024 г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС ARN CAM S1 и с идетнификационен номер на средството за измерване 120сс 8а, Удостоверение № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, Протокол от преглед на одобрен тип средство за измерване ARN CAM S1 № 17-09.5126 на Българския институт по метрология, валидно до 07.09.2027 г., снимков материал и Електронен фиш серия К № 8638408, влязъл в сила на 13.03.2024 г., като според съда в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти, което при правилно прилагане на материалния закон води до законосъобразност на електронния фиш. Обсъдени са в пълнота направените от жалбоподателя възражения и същите са аргументирано отхвърлени.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.

В мотивите на решението си районният съд е направил пълен, задълбочен и конкретен анализ на всички относими доводи и съображения, наведени от санкционираното лице по повод твърденията му за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на производството по издаване на оспорения електронен фиш, поради което същите не следва да се дублират и в настоящия акт. В допълнение следва да се посочи, че съдът е събрал относимите към правния спор доказателства, които по никакъв начин не променят възприетата фактическа обстановка и не водят до различни правни изводи. Съдът е обсъдил и всички възражения на страната относно дължимите реквизити, в т.ч. и досежно надлежното описание на извършеното нарушение съобразно установените от закона правила, за което е посочил обосновани и мотивирани съображения. Местонарушението е конкретизирано в достатъчна степен с посочване, че нарушението е извършено в [населено място], обходен път „С.“, на кръстовището с [улица], насочено към [улица]. Обсъдени са и възраженията, че в ЕФ липсва посочване в какво качество е санкционирано лицето. Действително, както правилно е приел и ЯРС, съобразно правилата на ЗДвП, и конкретно на чл. 189, ал. 4 от с.з. в относимата към казуса редакция преди изменението й с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.05.2026 г., при издаването на електронния фиш се посочва именно собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, както е процедирано и в случая. Според приобщеното по делото като доказателство удостоверение за наследници С. П. е собственик на процесното МПС в качеството му на наследник на починалия си баща П. С. П.. Вярно е, че неговият брат А. П. П. също е собственик на процесното МПС като наследник на своя починал баща, но в случая липсват данни, а и касаторът не твърди да се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в 14-дневен срок да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Следва да бъдат споделени и съображенията на първата инстанция, че според доказателствата по делото касаторът П. е санкциониран за извършени нарушения на ЗДвП именно с това МПС в качеството си на наследник и вече негов собственик – за това свидетелстват издадените и влезли в сила електронни фишове серия GT с номера 416086 от 26.02.2021 г., 1460895 от 19.09.2022 г., 1612507 от 09.11.2022 г., 1453270 от 14.04.2023 г., 2449799 от 31.12.2023 г., 246382 от 23.01.2024 г., 245311 от 25.01.2024 г. и 2521339 от 27.02.2024 г., като е без значение дали същите се отнасят за допуснати от П. нарушения, различни от санкционираното с процесния ЕФ.

От доказателствата по делото безпроитиворечиво се установява, че с деянието си С. П. П. виновно е осъществил състава на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото като правоспособен водач на МПС е следвало да съзнава задължението си да съобрази скоростта на движение с въведените с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничения, и по-конкретно за движение в рамките на населено място. Цитираната правна норма изрично забранява в тази хипотеза скоростта на движение да превишава 50 км/ч, а в случая по делото са налице категорични данни, че водачът е управлявал МПС с рег. № [рег. номер] с фиксирана скорост от 82 км/ч., като превишението на скоростта е с 29 км/ч след приспадане в полза на нарушителя на нормативно разписания толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерването), като отчетената скорост е 79 км/ч. В случая безспорно е идентифицирано превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол (предвид наличния по делото снимков материал, отразяващ дата и час, точна локация, разрешена скорост, съответстващи на данните в ЕФ). Използването на АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с надлежно попълнен съобразно изискванията протокол, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител. Означените в протокола място на използване на техническото средство в населено място, посока на заснемане, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в ЕФ място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на МПС с рег. № [рег. номер], изразило се в превишаване на допустимата разрешена скорост от 50 км/ч за населено място. Посоченият в ЕФ участък от пътя като място на извършване на нарушението съответства и на посочените в снимковия материал GPS координати. Наличието на надлежно въведено ограничение на скоростта в населено място, което не трябва да се превишава, и несъобразяването на водача с това ограничение, са релевантните факти, обуславящи противоправно поведение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, респективно основание за налагане на санкция. В случая тези изисквания са изпълнени – на посочените в ЕФ дата, час и място С. П. е управлявал лекия автомобил със скорост над максимално допустимата такава в населено място от 50 км/ч, с което е осъществил състава на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, несъобразявайки скоростта си на движение с въведените с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничения. От друга страна е достатъчна и една снимка, позволяваща ясна и несъмнена индивидуализация на автомобила, за да бъде наложено наказанието и такава е приложена в административната преписка. При безспорното наличие и на влязъл в сила на 13.03.2024 г. предходно издаден ЕФ серия К № 8638408 за същото нарушение правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по реда на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП в относимата редакция, където е предвидено, че когато нарушението по ал. 1, т. 2 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидена глоба в размер на 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 км/ч до 30 kм/ч. В случая при превишение от 29 км/ч над допустимата скорост на движение наложеното наказание по вид и размер („глоба“ от 200 лева) е в съответствие с разписаното в относимите към казуса санкционни норми на ЗДвП. По изложените съображения настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

С оглед изложеното до тук ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, поради което решението на ЯРС следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него - отхвърлена.

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимума от 130 лева.

 

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от 25.09.2025 г. по АНД № 471/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

 

ОСЪЖДА С. П. П. от [населено място], [улица] (*), * да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ЯМБОЛ сумата от 130 (сто и тридесет) лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.