№ 18878
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110159203 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Н. Ц., чрез адв. Й.,
срещу „...“ АД и „..“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем № .. г., сключен с „...“ АД, поради противоречието му със
закона, както и установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2,
пр. 4 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на гаранция №
.. г., сключен с „..“ ЕООД, поради противоречието му с добрите нрави, евентуално
поради липсата на основание за сключването му.
Ищецът твърди, че на 13.11.2023 г. сключил с „...“ АД договор за паричен заем
№ ... за сумата от 1000 лв., която следвало да възстанови чрез изплащането на 12 на
брой седмични погасителни вноски, при уговорен ГПР от 49,14% и фиксиран лихвен
процент в размер на 40%. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят следвало да
предостави в полза на заемодателя обезпечение по кредита чрез две физически лица
(поръчители), банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, в срок
до три дни от датата на сключване на договора. В тази връзка, на 13.11.2024 г., ищецът
сключил с „..“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, като с оглед
предоставеното от дружеството обезпечение, заемодателят следвало да заплати на
гаранта възнаграждение в размер на 317,28 лв., което било разсрочено за изплащане.
Ищецът излага доводи относно нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото при изчисляване на ГПР по кредита не било съобразено задължението на
заемателя за заплащане на възнаграждение в полза на дружеството-гарант. Счита, че
1
действително приложимия ГПР по кредита надвишава максимално допустимия
размер, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че процесният договор за паричен заем е
недействителен, което обуславяло нищожност и на договора за предоставяне на
гаранция поради липса на основание. Твърди, че уговореното възнаграждение има за
цел неоснователно обогатяване за сметка на заемателя, което не отговаряло на
принципите за добросъвестност. Навежда доводи относно свързаността на ответните
дружества, както и относно взаимовръзката между процесните договори. По
изложените съображения, моли съда да прогласи недействителността на сключените с
ответниците договори. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва правния интерес на ищеца от търсената защита. Оспорва
твърденията на ищеца относно нищожността на сключения договор за предоставяне на
гаранция. Сочи, че доколкото се е задължил да отговаря солидарно с ищеца пред
кредитодателя за изпълнението на задълженията му по договора за кредит,
потребителят следва да му заплати уговореното възнаграждение за предоставената
услуга. Счита, че договорът за предоставяне на гаранция касае отделно
правоотношение и не е част от договора за потребителски кредит. Твърди, че не са
налице основания за включване на уговореното възнаграждение при изчисляване на
ГПР по кредита. Излага съображения в подкрепа на твърдението му относно
действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция. Моли съда да
остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „...“ АД е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва правния интерес на ищеца от търсената защита. Оспорва твърденията
на ищеца относно нищожността на сключения договор за паричен заем. Счита, че
съдържанието на договора е в съответствие с изискванията на ЗПК. Отбелязва, че ГПР
по кредита се изчислява съобразно известните към датата на сключване на договора
разходи. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не
следва да бъде включено при формиране на ГПР по кредита. Счита, че ищецът по
собствена инициатива е избрал да предостави посоченото обезпечение по кредита.
Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като недопустим, евентуално да
го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че на
2
13.11.2023 г. между „...“ АД и Б. Н. Ц. е сключен договор за паричен заем № ...,
както и че на същата дата ищецът е сключил с „..“ ЕООД договор за
предоставяне на гаранция № ..., по силата на който дружеството-гарант се е
задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на заемателя по
процесния договор за паричен заем.
Не е спорно между страните също така, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство е сключен въз основа на клауза от договор за
паричен заем № ... от 13.11.2023г., сключен между ищеца и „..“ АД, поради
което двата договора следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение №
23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът следи
служебно и за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /в
този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о.
и Решение № 229/ 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС/.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение, както и за нищожност на сключения въз основа
на нея между страните по настоящото дело договор за предоставяне на
гаранция № ... от 13.11.2023г..
Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя
се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
3
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита.
Видно от представения по делото договор за паричен заем № ... от
13.11.2023г., чл.4, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, отговарящи на
посочените в договора условия, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая договорът за кредит и
договорът за поръчителство са сключени едновременно, като съгласно
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението по този
договор е в размер на 317,28 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 26,44 лева, на „...“ АД, което е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението
по този договор. Следователно възнаграждението за поръчителя се явява
разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и
включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.
Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното възнаграждение по същество има за
цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този
начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В случая, при главница 1000 лева, срок за изплащане 12 месеца,
4
ГПЛ в размер на 40%, с обща дължима сума по договора в размер на 1050,72
лева, при включване на уговорената такса към дружеството поръчител в
размер на 317,28 лева към ГПР, то ГПР би надхвърлил многократно
установения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Следователно договор за заем № ... от 13.11.2023г. между Б. Н. Ц. и „...“
ЕООД и договор за предоставяне на поръчителство между „..“ ЕООД и Б. Н.
Ц. № .../ 13.11.2023г., който е сключен на основание клауза от договор за
потребителски кредит, която противоречи на императивна законова норма, се
явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сторените от него разноски в производството, за които
същият е представил доказателства, а именно 160 лева държавна такса и 450
лева адвокатско възнаграждение. Доколкото липсва основание за солидарност,
то сумите се дължат от ответниците при условията на разделност при равни
квоти.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
5
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Б. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ...,
срещу „...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ..,
на договор за паричен заем № ... от 13.11.2023г.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Б. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ...,
срещу „..“ ЕООД, ЕГН .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
.., на сключен между тях договор за предоставяне на гаранция № ... от
13.11.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „...“ АД, ЕИК .., „..“ ЕООД,
ЕГН .. ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. Н. Ц., ЕГН **********, сумата от 610 лева,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6