Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
К., 01.04.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 29.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа гражданско дело № 491 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от В.Д.М., ЕГН ********** като майка и законен представител на Р.В.Х.,
ЕГН **********, Д.В.Х., ЕГН ********** и
Г.В.Х., ЕГН **********, всичките с
постоянен адрес *** чрез адр. И* Д.,*** против В.Х.Х., ЕГН ********** с
постоянен адрес *** с адрес на призоваване: гр. К., ул. „********“ ******** с
правно основание чл. 150 СК.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си
сочи, че с решение от ******г., постановено по гр.д. ***/2018 г. по описа на
РС-К. бракът й с ответника бил прекратен. Съгласно решението ответникът бил
осъден да заплаща на трите си деца, чрез тяхната майка месечна издръжка в
размер на 130,00 лева за всяко дете.
Сочи, че от тогава изминал период от почти
три години, променили са икономическите условия в страната и потребностите на
децата. Твръди, че ответникът работил в сферата на строителството в А., като
същият не осъществявал контакт с децата си от м. февруари, 2020 г., поради
това, че бил в чужбина. Изпращал им няколко пъти колети.
Моли съда да постанови решение, с което да
увеличи дължимата месечна издръжка на децата на ответника Р.В.Х., Д.В.Х. и Г.В.Х.,
определена с решение от ******г., постановено по гр.д. ***/2*** г. по описа на
РС-К. в размер на 130,00 лева месечно, на 200,00 лева месечно за Р.В.Х., Д.В.Х.
и Г.В.Х., платими до 25-то число на текущия месец, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава върху
всяко просрочена вноска до нейното окончателно изплащане.
Претнедира за разноски по делотС.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответника.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
По делото да приложени заверени копия на три броя удостоверения за раждане: удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *********.**** г. , издадено от община К., на детето Р. В. Х.; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *********.**** г., издадено от община С., на детето Д.В.Х. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/*** ***, на детето Г.В.Х., от което е видно, че техни родители са В.Д.Х. и В.Х.Х..
Детето Р.В.Х. е ученичка в 4-ти клас на ОУ „********“ с. С., видно от уверение изх. № ******20** г., издадено от същото учреждение, а децата Г.В.Х. и Д.В.Х. са записани и посещават ДГ *******“ гр. К. – удостоверение изх. № ********.20**г.
Видно от приложеното по делото гр.д. ***/2018 г. по описа на РС-К., бракът на страните по делото е прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца са предоставени на майката В.Х., като бащата В.Х. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130,00 лева на всяко едно от децата.
Видно от служебна бележка от Агенция по заетостта, В.М. е била безработна за периода от 04.01.21-11.01.2021 г. От 12.01.2021 г. същата е започнала работа в „*******“ АД, видно от приложения трудов договор по делотС.
По делото е представен социален доклад, от който е видно, че грижите за децата Р., Д. и Г. Василеви, са поети от майката В.М., която отговорно изпълнявала родителските си задължения и успявала да им осигури достатъчно добра среда за тяхното емоционално, психическо и физическо развитие. Бащата на децата поддържал редовен контакт с тях по телефон, освен това подпомагал финансово семейството, като изплащал издръжката в размер на 130,00 лева месечно за всяко дете.
Бащата към момента работел в А. и изпращал колети с дрехи, обувки, лакомства и др. Същият бил в България последно през месец февруари 2020г., като тогава е взел децата при себе си за няколко дни. През другото време поддържал връзка с тях по телефона.
В заключение на доклада се сочи, че с оглед защита интересите на децата, е необходимо да бъде присъдена издръжка в размер, съответстващ, както на реализираните месечни доходи за задоволяване на техните основни потребности, така и на действителния жизнен стандарт в страната.
От разпита на свидетеля Г. Р.М., майка на ищцата, желае да свидетелства, се установи, че за трите деца полагала грижи майката, бащата изпращал издръжката, а извън нея – играчки и лакомства. Ответникът осъществявал лични контакти с децата, когато бил в България. Незнае дали същият има връзка с друга жена и други ддеца.
От разпита на свидетеля К. И. Г., без родство със страните, се установи, че основно за децата се грижила ищцата с помощта на родителите си. Бащата бил в А., изпращал издръжка за децата, имало период, когато не бил редовен. Изпращал също колети с лакомства, играчки.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя
„според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е
образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно
дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С
Постановление № 331 от 26.11.2020 г. на
Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650,00
лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не
може да е под 162,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
По делото не се спори и се установи, че ответникът е баща на малолетните деца, както и че същият е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 130,00 лева за всяко едно от тях.
Децата са дефинитивно неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите им, съдът определя с оглед на обстоятелството, че същите са учащи: Р.Х. – ученичка в 4-ти клас, а Д.Х. и Г.Х. посещават детска градина. Съдът се съобразява с възрастта им и нормалните нужди от храна, облекло, учебници, помагала и др. потребности.
Съдът преценява обективно и възможностите и на двамата родители, както и факта, че майката полага непосредствените грижи за децата.
Ответникът не се яви в откритото съдебно заседание по делото, не представи доказателства за доходите си. Установи се от социалния доклад и от събраните свидетелски доказателства, че В.Х.Х. работи и живее в А..
Същият е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа децата си. По делото не се представиха писмени доказателства за имуществените възможности на ответника в т. ч. за месечните му доходи. Няма данни по делото и да дължи издръжки и на други лица.
Вземайки предвид възрастта на децата, както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст и обстоятелството, че същият живее във В., страна с по-висок жизнен стандарт от Република България, съдът приема, че претендираните с исковата молба размери на 200,00 лв. за детето Р.В.Х. и по 180,00 лева за децата Д.В.Х. и Г.В.Х., е съобразен, както с нуждите им, така и с възможностите на ответникът да я дава.
Безспорно от първоначалното постановяване на издръжката /през 2018 г./ е минал тригодишен период от време. Към момента нормативно установеният минимален размер на същата е 162,50 лева. От тогава икономическите и социалните обстоятелства значително са се променили.
Съдът намира, че искът за изменение на издръжката е напълно основателен, като дължимият размер на издръжката, която ответникът следва да заплаща, следва да се определи в размер, така както е поискан в исковата молба, предвид и процесуалното поведение на ответника. Същият следва да заплаща 200,00 лева месечно за детето Р.В.Х., 180,00 лева месечно за детето Д.В.Х. и 180,00 лева месечно за детето Г.В.Х., считано от датата на предявяване на иска – 10.02.2021 година, платими до 25-то число на текущия месец, която издръжка се дължи със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.
Относно разноските в производството:
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К. 244,80 лв. окончателна държавна такса върху увеличения размер на така присъдените издръжки.
Ищецът своевременно е заявил претенции за разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на В.Д.М., следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300,00 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие и представен по делото списък за разноските по чл. 80.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Ищцата е посочила банкова сметка, ***ъжки: *****************, BIC: ***, „ЦКБ“ АД, клон К..
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъдената с Решение № ***/******г. по гр.д. ***/2018 г. по описа на РС-К. издръжка, като осъжда В.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на Р.В.Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Д.М., ЕГН ********** с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 200,00 лева /двеста лева и нула ст./, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2021 г., платима до 25-то число на текущия месец, която издръжка се дължи със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.
ИЗМЕНЯ присъдената с Решение № ***/******г. по гр.д. ***/2018 г. по описа на РС-К. издръжка, като осъжда В.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на Д.В.Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител В.Д.М., ЕГН ********** с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180,00 лева /сто и осемдесет лева и нула ст./, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2021 г., платима до 25-то число на текущия месец, която издръжка се дължи със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.
ИЗМЕНЯ присъдената с Решение № ***/******г. по гр.д. ***/2018 г. по описа на РС-К. издръжка, като осъжда В.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на Г.В.Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Д.М., ЕГН ********** с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 180,00 лева /сто и осемдесет лева и нула ст./, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2021 г., платима до 25-то число на текущия месец, която издръжка се дължи със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване на същата.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА В.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд- К. сумата от 244,80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и нула стотинки/ - държавна такса за постановената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Х.Х.
с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати НА В.Д.М., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 300,00 лева /триста лева и нула ст./, направени разноски по делото.
На осн. чл. 315, ал. 2 ГПК решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - С., в двуседмичен срок, считано от
01.04.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: